Роман за Лисан (12)

Тонсурата на Изангрен

335         Та чуйте как го изиграл

Лисан: вода на огън сгрял,

до Изангрен се приближил

и с властен тон му наредил

през дупка тясна на вратата

340 да си провре така главата,

че цялостната процедура

по предстоящата тонсура

да стане както бил редът.

Протегнал своя врат вълкът

345 като последния глупак,

Лисан изсипал цял черпак

врелец на голия му врат,

отстъпил Изангрен назад,

озъбил се и разярен

350 извикал: „Свършено е с мен.

Каква бе таз тонсура долна?“

Усмихнал се самодоволно

Лисан, изплезил цяла педя

език и рекъл му: „Обреда

355 ще следваш; който в манастир

решил е да потърси мир,

каноните ще съблюдава.“^[1]

„Лъжец!“ — „Недей ме обвинява,

сеньор! И да не ти отърва,

360 за тебе тази нощ е първа

и нужно е на изпитание

да се подложиш!“ — „С прилежание

порядките ще спазвам аз.“

И Изангрен с покорен глас

365 положил клетва пред Лисан

да му е верен в мир и в бран,

съветите му да зачита

и да е в негова защита.

От клетвата Лисан разбрал,

370 че Изангрен е оглупял,

чул как трогателно той стене,

че черепът му изгорен е

и че вратът му е ощавен.