Роман за Лисан (2)

Обсадата на Мопертюи^[1]

Когато вече приближил

до замъка, където бил

Лисан, лъвът със изненада

1630 видял високата ограда,

и зидовете му дебели,

и кулите, небе допрели,

и бойниците по стените,

и моста, вдигнат пред вратите…

1635 Щом слязъл кралят Лъв от коня,

веднага всичките барони

палатките си подредили

и замъка му обградили,

готови да го атакуват.

1640 Ала Лисан не се страхувал.

Такава твърдина не пада

под вражи напор при обсада,

освен чрез пъклена измама

или чрез глад… Друг начин няма.

1645 На най-високата си кула

Лисан качил се и се чуло

как с дързък тон на Изангрен

извикал: „Ти под бор зелен

си легнал срещу моя замък.

1650 Признай, че на земята няма

ни по-голям, ни по-красив?

Затуй си толкоз завистлив!“

Той арогантно и на други

се подиграл: „Херсан, съпруго

1655 на рогоносеца, госпожо,

признай си, че и твойта кожа

добре ощавих! Котарако

Тибер, спомни си колко яко

те тупах: твоята гърбина

1660 май че отнесе към стотина

тояги и отгоре даже

и «гък» ти не можа да кажеш.

Хей, Брюн, мечоко окуцял,

я разкажи как мед бе ял

1665 и как подир туй вдън гората

с ранени лапи тичешката

от Ланфроа все пак се скри!

Ушите си къде затри?

Певецо Шантеклер, ти глас

1670 тъй извиси, че лесно аз

те улових, но след това

със хитрост ти се отърва.^[2]

Бришмер рогачо, як ли бях,

когато здраво те държах,

1675 та кучетата се качиха

върху гърба ти и свалиха

пет-шест парчета кожа вкусна?

Та кой туй зрелище изпусна?

Пеле, ах, плъхо мъченик,

1680 похапна ли си ечемик,

когато във капана с крак

ти стъпи и се чу «щрак-щрак»?

Ти, гарване чер Тиеслен,

косиш се явно, че на мен

1685 повярва и от суета

отвори своята уста,

та в мойта сиренето падна.

Ти през клонака се прокрадна

и отлетя далеч, пък аз

1690 блажен облизах се тогаз.

Русел, ти катерицо мила,

кажи, прибягнах ли до сила,

когато взех да ти внушавам,

че в кралството ни мир настава?

1695 Наивна бе, повярва ти

и скъпо за това плати:

опашката ти улових

и остри зъби в нея впих.^[3]

Е, още ли да продължавам,

1700 за ваш позор, да изброявам

тез случки? Ще се уверите,

че дълго пак ще ми търпите

прищевките, защото пръстен

от злато сложи ми на пръста

1705 кралицата във знак, че тя

прощава ми за тез неща,

които вършил съм, така че

пак мога някой да разплача.“

Лъвът отвърнал му: „Лисане,

1710 не зная на каква отбрана

разчиташ… Здрав е твоят замък,

но аз заклевам се, че няма

по път обратен да поема,

дорде дома ти не превзема.

1715 Ако е нужно, тази сграда

и цяла вечност под обсада

ще я държа. И ни дъждът,

ни вятърът ще ме възпрат

да завладея крепостта ти

1720 и да възложа на джелати

на някой клон да те обесят.“

„Кралю, съвсем са неуместни

заплахите ви — аз от тях

изобщо не изпитвам страх.

1725 Не съм ни немощен, ни беден,

запаси имам тук за седем

години: ярки и петлета,

козлета, агнета, телета,

пет вида сирене, масло,

1730 сланина, всякакво месо…

Освен туй, имам извор бистър,

от който блика вечно чиста

вода — не ще се тя размъти

дори и да вали сто пъти.

1735 Тоз замък е непревземаем,

кралю, това го всеки знае.

Но аз се чувствам изморен,

поизгладнял и изтощен,

пък и съпругата ми мила

1740 вечерята ми е стъкмила,

та ще се прибера да ям.

А вие си постойте там:

какво, че може да сте жадни

или отпаднали и гладни?“

1745 Настъпила нощта… Войската

преспала близо до палата.

Щом слънчевият лъч изгрял,

решеният на всичко крал

извикал своите барони:

1750 „Сеньори, спазвайки закона,

с тоз изверг трябва да се справим!“

И всички към стените здрави

решително се устремили

и замъка му обсадили

1755 със изненадваща атака.

Едва ли някой е очаквал

по-впечатляваща картина?

Във нападения изминал

денят, ала безрезултатно.

1760 Тъй, ден след ден, след многократни

атаки, бавно отшумели

шест месеца, но не успели

бароните едничък камък

да отделят от този замък.

1765 Една нощ, страшно изтощени,

те под дърветата зелени

отпуснали се да поспят.

В сън се унесъл и лъвът,

ала кралицата, с която

1770 той бил се скарал, след кавгата

и неизбежните сръдни

била си легнала встрани.

Лисан от замъка излязъл

и в тъмнината забелязал,

1775 че под дърветата високи

спокойно всички спят дълбоко,

и за опашките набърже

успял с въже да ги завърже.

Крал лъв пристегнат бил тъй здраво,

1780 че той, каквото и да правел,

не би се сам освободил.

Лисан най-сетне поглед впил

в кралицата, а тя лежала

по гръб и май била заспала.

1785 Разчитайки на тъмнината,

той се заврял между краката

на леко спящата кралица.

А тя, смирената лъвица,

си рекла, че лъвът е сметнал

1790 със своята жена най-сетне

проблемите си да изглади.

Сега, за ваша изненада,

ще чуете какво направил

Лисан. Дордето я оправял,

1795 събудила се тя, надала

вик толкоз силен, че успяла

от сън да вдигне всички спящи.

Щом те отворили горящи

от гняв очи, със възмущение

1800 видели как на забавление

с кралицата се е отдал

Лисан. „Какъв е тоз нахал? —

развикали се те. — Да станем

коварния мръсник да хванем!“

1805 Самият крал почти в несвяст

подскочил и откъснал част

от вързаната си опашка,

понеже с напъни юнашки

се теглил. Но не закъснели

1810 и другите — те също взели

да се опъват с всички сили

и доста много изранили

те дирниците си ръждиви.

Лисан обаче бил забравил

1815 да върже охлюва Тардиф

и той с вид важен, горделив,

пред всички знамето развявал.

Не можейки да наблюдава

спокойно, меча си наточен

1820 извадил той и бързо почнал

въжа и възли да сече,

без да си дава сметка, че

опашките им тъй отсича.

Като видял, че всеки тича

1825 към своя крал, Лисан веднага

решил, че трябва да избяга,

за да не падне в техен плен.

Но във върховния момент,

когато в дупката той щял

1830 да влезе, охлювът успял,

за задницата да го сбара,

потеглил го и го изкарал

навън от тъмната бърлога.

Аз подвиг по-голям не мога

1835 да си представя^[4]… Долетял

лъвът и охлювът предал

престъпника на краля лично.

Вик радостен надали всички,

защото грешникът бил хванат.

1840 Побързали да му надянат

въжето, ала Изангрен

на краля казал: „Сир, на мен

предайте го. Ще отмъстя

тъй на злодея, че светът

1845 да знае как съм му платил.“

Но кралят се възпротивил

и казал на слугата бърже

очите на Лисан да върже,

а после рекъл му: „Лисане,

1850 предчувстваш ли какво ще стане

със тебе? Ти ще си платиш

за всичко. Как посмя да спиш

с кралицата? Какъв позор!

Нали видях как в моя двор

1855 ти беше легнал върху нея.

От тебе толкоз ми додея,

че искам още този ден

да те обесят.“ Изангрен,

щом чул го, тутакси прав станал,

1860 за гушата злодея хванал,

тъй силен удар му нанесъл,

че като клонка се разтресъл

Лисан и пръднал. Брюн, мечокът,

забил в тила му остър нокът,

1865 врата му два пъти извил

и зъби в кълката му впил.

Мъстителният пес Рьонел

тъй завъртял го, че помел

с обезумелия Лисан

1870 площ колкото един харман.

И котаракът сир Тибер

показал му, че може серт

със пакостниците да бъде:

със остри нокти и със зъби

1875 той тъй с Лисан си поиграл,

че чак кожуха му съдрал.

Във тази схватка несравнима

едва един от всеки трима

на подлия Лисан успял

1880 да си плати. Мегданът цял

с напиращи за мъст бил пълен.

А пък Лисан, лъжецът пъклен,

се мъчел като грешен дявол

със плувнало във кърви тяло.

1885 Разбрал, че смърт го застрашава,

ала кому да се надява?

Приятел нямал… А нали

разбираш най-добре дали

за теб са близки или чужди

1890 околните, когато в нужда

окажеш се евентуално.

Гримбер единствен състрадално

за него вайкал се и плачел.

Сеньор Пеле за плъх юначен

1895 минавал, въз Лисан се хвърлил

с нападки и с обиди върли,

ала хитрецът тъй го стиснал,

че плъхът със предсмъртен писък

умрял… Тълпата не видяла

1900 как сцената се разиграла.

Кралицата Фиер в туй време

успяла да се посъвземе

от преживяното. Със колко

срам незаслужен, с колко болка

1905 безчинствата му изтърпяла!

Защо ли пръстен бе му дала?

Нали бе ясно, че за тази

постъпка всеки ще я мрази,

щом се разчуе из палата?

1910 До язовеца дебнешката

кралицата се приближила

и тайно с него споделила:

„Сеньор, с обноските си груби

коварният Лисан изгуби

1915 доверието ни и сам

навлече си позор и срам.

Днес той прескъпо си плати

за извънмерните щети,

които причини на нас.

1920 Аз често мисля си за вас

и рекох днес да донеса

тоз талисман — той чудеса

небивали осъществява

и от смъртта дори спасява.

1925 Ако се съгласи Лисан

да носи този талисман,

от злото ще го пази той.^[5]

И нека знае, че е мой,

че лично аз му го дарявам,

1930 защото милост проявявам

към него. Но за този случай

не бива никой да научи!

Аз имам чисти намерения

и тези негови мъчения

1935 неимоверно ме тревожат.“

„Достопочтена ми госпожо —

Подел Гримбер, — кралице мила,

със много здраве и със сила

Всевишният да ви дарява

1940 и нивга да не позволява

честта ви някой да мърси.

А ако се Лисан спаси,

ще стане той ваш почитател

и ваш най-ревностен приятел.“

1945 Щом го изслушала, Фиер

заръчала на сир Гримбер

да каже тайно на Лисан,

че като гостенин желан

в дома си ще го чака тя

1950 във името на любовта,

която й е обещал.

Тогаз Гримбер обет й дал

да иде при Лисан веднага

и точно както се налага

1955 да действа… Кралската присъда

изисквала Лисан да бъде

обесен… Щом Гримбер видял

как Изангрен Лисан държал

под страховитото бесило,

1960 извикал му със всичка сила:

„Лисане, ето, че за вас

удари гибелният час…

Навярно няма изход друг

и затова ще трябва тук,

1965 след изповед и разкаяние,

надлежното си завещание

да огласите, та мнозина

да чуят. Имате три сина…

В последния си час кажете

1970 какво наследство ще дадете

на своите деца?“ Тогава

Лисан отвърнал: „С пълно право,

сир, ми поставяте въпроса.

Та аз прекрасно знам какво са

1975 децата за един баща.

Ще предоставя крепостта

на преданата си съпруга

и ще оставя всичко друго

за синовете си. Ще дам

1980 на първия един голям,

богат, непревземаем замък,

до който никой достъп няма;

с нивята на Тибер Фресе

дарявам втория — Персхе

1985 (на плъхове и мишки те

са толкова богати, че

дори и до Арас да идеш,

не можеш повече да видиш);

за третия ми син Ровел

1990 ще са земите на Форел

с градини, пищно нацъфтели,

и с цял двор със кокошки бели.

Имоти други нямам аз.“

Гримбер намесил се: „А част

1995 от тях не ще ли ми дадете?

        Не вярвам, сир, да отречете,

че съм ви братовчед. Бъдете

разумен и ме зачетете.“

Лисан отвърнал му: „Съгласен

2000 съм с вас. Дължа да бъда ясен

и да ви кажа отговорно,

че щом омъжи се повторно

жена ми, цялата й част

ще бъде, сир Гримбер, за вас.

2005 Ако от този свят си ида,

съпругата ми ще се види

свободна и могла би с друг

да тръгне. Щом един съпруг

е в гроба, като че жена му

2010 това очаквала е само

и с друг мъж скоро се събира.^[6]

Аз лично, впрочем, не намирам,

че моята се различава

от другите. Тя си остава

2015 жена и само след три дена

ще бъде пак ощастливена.

Но ако кралят Лъв приеме

монах да стана, в скоро време

на̀й би се радвал той самият,

2020 защото ще отхвърля тия

пороци, от които бях

въвеждан непрестанно в грях.“

„Я престани, подлецо мръсен! —

възкликнал Изангрен навъсен. —

2025 Измами ни ти толкоз пъти.

Е, да, под расото видът ти

навярно ще се промени…

Но ако кралят отмени

присъдата, дано от слава

2030 Бог цял живот да го лишава!

Тук всичко живо ще намрази

тоз, който дръзне да предпази

един престъпник от въжето.“

„Сир Изангрен, върви където

2035 си тръгнал! — рекъл му Лисан. —

Единствен Господ е призван

за нашите дела да съди,

но жертва би могъл да бъде

невинният.“ Лъвът, ядосан,

2040 не се сдържал: „Но за какво са

тез спорове? Кога най-сетне

въжето някой ще му метне?“

Навярно много бързо щели

да свършат те, ала видели,

2045 че малка група в равнината

напредва. На Лисан жената

летяла най-отпред на кон

като на буен вихрогон,

а пък след нея синовете

2050 пришпорвали безспир конете…

Но мъката им във душите

била тъй силна, че косите

си скубели и тъй крещели,

че виковете им ехтели

2055 околовръст. А изотзад

препускал бързоходен ат,

с богатства всякакви отрупан:

с тях те целели да откупят

Лисан. И всички плачешката

2060 промъкнали се през тълпата

и само миг подир това

склонили пред лъва глава.

Тогава на Лисан жената

се поклонила до земята

2065 и с глас треперещ промълвила:

„Сир, в името на Бога, милост

за моя мъж! Ако отстъпиш,

за теб ще бъдат тези скъпи

богатства. Твои са, сеньор.“

2070 Крал Лъв вторачил остър взор

в богатствата и важно казал:

„Госпожо, толкова омраза

изпитват моите васали

към вашия съпруг. Едва ли

2075 тук има някой, на когото

Лисан да не е мислил злото.

И аз ще отмъстя за тях,

защото неговият грях

с бесило се изкупва само.

2080 Бароните от наглостта му

са възмутени и държат

тоз произвол да прекратят,

наказвайки го най-сурово.“

„Сеньор — подела тя отново, —

2085 за милост най-смирено моля!“

„Да бъде Божията воля,

госпожо! Само зарад вас

ще му простя и тоз път аз.

Ала при ново провинение

2090 недейте чака снизхождение.“

„Съгласна съм и обещавам

повторно да не ти додявам.“

Когато най-подир лъвът

решил да го освободят,

2095 извикал го и щом Лисан

пред него се явил смълчан,

предупредил го той най-строго:

„Ще трябва да внимаваш много,

Лисане! Днеска ти прощавам,

2100 обаче ако продължаваш

и в бъдеще злини да вършиш,

ти на бесилото ще свършиш.“

Щом се сред своите видял,

Лисан направо засиял

2105 от радост и ги разцелувал.

Той тъй не би се развълнувал

от нищо друго в този свят.

Такъв невероятен яд

усетил Изангрен в душата,

2110 че идвало му вдън земята

да рухне. Паника страхотна

обзела другите животни:

нали престъпникът пак можел

да им зло стори, не дай Боже.

2115 Но в тоз миг кралят забелязал,

че катафалка се показва

по пътя в равното поле,

а в нея — мъртвият Пеле.

Отзад била жена му Шов^[7],

2120 подире й сестра й Фов^[8]

и другите сестри и братя,

а пък след тях били децата

и братовчеди шейсетина.

Гъмжило мише от стотина

2125 потомци, все опечалени,

с плача си цялата вселена

огласяло и накъм двора,

изнемощяло от умора,

напредвало. Добрият крал

2130 разстроил се, като видял

как всички те, с лица унили,

полека-лека приближили.

В тоз миг Лисан решил да прати

съпругата си и децата

2135 в дома си — предпочитал сам

смъртта си да посрещне там.

Щом катафалката в палата

пристигнала, в сълзи облята

Фов до лъва се доближила,

2140 през плач извикала: „Сир, милост!“

и мигом паднала в несвяст.

И катафалката тогаз

катурнала се. Скръбен вик

срещу коварния кръвник

2145 над множеството се разнесъл.

Тъй силен бил, че гръм небесен

не би се чул. Лисан решил,

че само с бяг би се спасил

сред оглушителната врява.

2150 В тоз миг лъвът възнамерявал

да приведе във изпълнение

присъдата. За съжаление

оказало се твърде късно.

Лисан сколасал да отблъсне

2155 тълпата, в стар дъб поглед вперил

и до върха се изкатерил.

В миг всички други под дървото

застанали във кръг, защото

били решени да държат

2160 Лисан в обсада. А лъвът

до ствола бързо приближил

и на беглеца наредил

да слезе долу час по-скоро.

„Сир, по-съм си добре тук горе.

2165 Ако все пак се закълнат

бароните, че никой път

от двора ни един на мене

въжето няма да надене,

ще сляза. Щом сте под дървото

2170 събрани днес, нима доброто

ми мислите? Е, останете

там долу и си разкажете

оназ история, която

се беше случила в гората

2175 със Ланфроа и Ожие^[9].

Тоз дъб тъй мило ме прие,

че както в клоните съм сгушен,

цял ден могъл бих да ви слушам.“

Лъвът направо побеснял,

2180 на свойте заповед издал

тозчас дъба да повалят.

Побързали да донесат

секири и със настървение,

жадувайки за отмъщение,

2185 дървото взели да секат.

Лисан си рекъл: „Този път

загазих… Краят ми е близко.“

От клон на клон той доста ниско

се смъкнал, с камък във ръката

2190 лъва тъй хряснал по главата,

че стреснатият суверен

видял звезди посред бял ден

и във несвяст се строполил.

Народ го наобиколил

2195 да му помогне да се вдигне.

А пък Лисан, без да му мигне

окото, слязъл и веднага

от двора надалеч избягал.

Между бароните тогава

2200 настъпила ужасна врява:

ядосвали се, че друг път

едва ли пак ще заловят

с капан или пък чрез обсада

това изчадие на ада.

2205 А кралят, с рана на главата

пренесен бил завчас в палата:

там осем дни лекуван бил,

дордето се възстановил.