Роман за Лисан (17)

Лисан и щурецът

160 По пътя си Лисан видял

един заможен дом с градина,

натам поел и като минал

оградата, му се видяло,

че там от плъхове гъмжало,

165 и с облекчение си казал:

„Все пак не съм дошъл напразно,

ала как мога да ги хвана?“

И както той бил там застанал,

щурец съзрял и потреперил

170 от страх. Щурецът с вид наперен

припявал близо до пещта,

но секнала му песента,

защото тъкмо забелязал

че някой в двора тихо влязъл.

175 „Ах, вие пеете чудесно“ —

подел хитрецът. — „Две-три песни

изпейте ми и ще ви дам

награда.“ — „Бих желал да знам

какво по-точно ви се иска“ —

180 отвърнал другият и близко

до него кацнал. И тогава

Лисан изхлузил си ръкава^[1]

и щом чул първите му трели,

подхвърлил: „Браво! Ти спечели!“,

185 ръкава метнал на земята

и в миг отворил си устата

с готовност да го изяде…

„Всевишни Боже, откъде

се взе тоз изверг нетърпим,

190 тоз сатанински пилигрим,

тоз звяр, внушаващ смут и страх?

Току-що аз смъртта видях,

но Господ беше милостив

и ето, че съм още жив,

195 Лисане“ — рекъл му щурецът.

„Пиян си май — подел хитрецът. —

Та аз към требника ти бях

насочил своя взор и щях,

ако успешно бях го вкарал

200 в корема си, репертоара

да ти науча. Страшна болест

ме е налегнала отколе…

Да, песента ми е изпята,

но грях ми тегне на душата

205 и трябва да се изповядам.

Аз мисля, че на теб се пада

да го направиш — ти ще можеш

подход най-верен да приложиш.“

„Я по-добре иди при друг —

210 свещеници не липсват тук.“

Ловци със седем стръвни псета

в миг се явили там, където

щурецът и Лисан били.

Подплашен от тез псета зли,

215 от виковете на ловците,

Лисан решил да се опита

от таз опасност да избяга,

ала един ловец веднага

насъскал псетата: „Риго,

220 Плезанс, Трибол и Кларамбо,

веднага след Лисан хукнете

и непременно го хванете!“

Встрани Лисан обаче кривва,

с отскок върху пещта се скрива,

225 а те се втурват към гората

и тъй изгубват му следата…

Но ето, че в един момент

пред тях изникнал Изангрен

и те на него налетели —

230 без малко кожата му щели

да одерат. Настанал бой,

отчаяно се бранел той,

а пък ехидният Лисан

злорадо гледал тази бран

235 и се провикнал със насмешка

към Изангрен: „За свойта грешка,

че сам изяде бута, ти

сега прескъпо ще платиш.“

А в този миг един от злите

240 копои си забил зъбите

във Изангреновото тяло.

Макар че много го боляло,

вълкът така се разлютил,

че доста псета умъртвил

245 и пътя към гората хванал

да дири другаде прехрана.