Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Roman de Renart, –1250 (Обществено достояние)
Превод от старофренски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)
Корекция и форматиране
NomaD (2018)

Издание:

Заглавие: Роман за Лисан

Преводач: Паисий Христов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: Старофренски

Издание: Първо издание

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман, поема

Националност: Френска

Редактор: Атанас Сугарев

Научен редактор: Стоян Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8212


Бранш І
Іа Лисан на съд. Іб Обсадата на Мопертюи. Ів Лисан бояджия. Лисан жонгльор

Лисан на съд[1]

 

Сир Пиеро[2] с голям талант

историята за Лисан[3]

и Изангрен[4] е преразказал,

но нищо той не отбелязал

5 за свързания с тях процес,

следен с небивал интерес:

понеже дворът обвинявал

Лисан, че често се сношавал

с вълчицата Херсан, че той

10 в пороци я оплел безброй,

и щяла в лош път да поеме.

        Това се случило по време

на Възнесение Христово,

когато розите отново

15 лъхтят и глогът разцъфтява[5].

Лъв Знатни дълго размишлявал

и най-подир, бидейки крал,

бароните си призовал

и те пристигнали веднага,

20 тъй както им дългът налагал[6].

Лисан, известният лъжец,

безцеремонният хитрец

не щял да се яви. Мнозина

твърдели, че той бил причина

25 с безочливото си държание

за общото негодувание.

Доложили на краля даже.

Поканен бил да се изкаже

вълка сир Изангрен и пръв

30 застанал той пред краля Лъв:

„Кралю мой, всемогъщ и знатен,

за този пакостник развратен

кога възмездие ще има?

Той моята жена любима

35 в Мопертюи[7] завел и щом

тя влязла в неговия дом,

най-варварски я изнасилил,

а на вълчетата ми мили

се изпикал.[8] След туй се врече,

40 че щял тук в ден и час уречен

да защити невинността си,

но пренебрегвайки честта си,

избяга, без да се опита

във своя собствена защита

45 да каже думичка пред мен.“

Лъвът му рекъл: „Изангрен,

от този иск се откажете,

че срам пред всички ще берете!

Един ли граф, един ли крал,

50 уви, с рога се е видял?

От глупост ли? Защо тогава

на яд и гняв се те поддават?

Сеньор, я по-добре си трайте!“

Мечокът Брюн[9] подел: „Сир, знайте,

55 че Изангрен е толкоз здрав,

че би могъл във своя гняв

с Лисан и сам да се разправи

посредством свойте зъби здрави.

Ако по случая навреме

60 съдът решение не вземе.

Но тука вие сте владетел

и аз ви моля, прекратете

чрез съд и по закон враждата

между бароните в страната!

65 Кажете кой тук заслужава

омразата ви и тогава

той, зарад свойто поведение,

ще срещне нашето презрение.

Сир, щом Лисан е обвинен

70 в безчестие от Изангрен,

най-редно ще е този път

да бъде известѐн съдът.

Не виждам по-добро решение.

Ако Лисан е с провинение

75 и му се потвърди вината,

пратете мене във гората

в Мопертюи. Щом там го случа,

кралю, на ред да го науча!“

Бикът Брюан[10] след таз тирада

80 започнал остро да напада

мечока: „Упрек заслужава,

сир, всеки, който настоява

под кралски натиск и давление

набързо да изкажем мнение,

85 че заслужава наказание

Лисан за прелюбодеяние.

Нима затуй е свикан дворът?

Ако безчинство той е сторил,

тогава ни един от нас

90 не би издигнал своя глас

в съда във негова защита.

Защо вълкът на нас разчита?

Ако Лисан бе прелъстил

жена ми, кой би го спасил?

95 Той никъде в Мопертюи

от мен не може се укри

и на Лисан онуй от раз,

кълна се, ще отрежа аз.

Кажи, красавице Херсан,

100 как тъй подлъга те Лисан?

Наистина ме хваща яд,

че яхнал те е този гад.“

И язовецът се намесил:

„Държа да изясним къде са

105 причините, сеньор Брюан.

Ако не озаптим Лисан,

тогава нека ви е ясно,

че злото ще е по-опасно:

не го ли точно преценим,

110 на тройно зло ще налетим.

Във случая принуда няма:

Лисан е обладал таз дама

с любов и никак не върви

вълкът от туй да се гневи.

115 Кажете ми защо Херсан

не се оплака от Лисан

веднъж поне? Яд прекален

май проявява Изангрен.

Защо пред краля и пред двора

120 той сам разкрива си позора?

Щом има пръст Лисан в това, че

е счупено гърнето, значи

той трябва да го заплати.

Кой би могъл да му прости?

125 Щом дойде, аз ще го заставя,

ала и упрек ще отправя

към теб, Херсан. Не прави чест

и на мъжа ти, че до днес

търпял е своята съпруга,

130 която се задиря с други.

Сестрице те нарича той,

а ти държиш се тъй, че бой

си заслужаваш и презрение.“

Херсан, от срам и унижение,

135 като божур се изчервила,

и възмутено заявила

на язовеца: „Искам, сир,

от днес да заживеят в мир

Лисан и моят мил съпруг —

140 да се сдобрят сега и тук.

Лисан не ми е нивга сторил

това, което се говори.

Не е направил той на мен

туй, дето, като син почтен,

145 на майка си не би направил.

Не ме е нивга злепоставил.

Със жива жар, с вода възвряла

пред Бога бих се закълнала[11]

и пред светците в небесата,

150 че съм невинна… Но вината

все върху мене се стоварва

и вече никой не ми вярва?

Не смятам тук да защитавам

Лисан. И пет пари не давам

155 за туй какво съдът предвижда,

тъй както вас не ви е грижа

за стрък магарешки бодил.

Тревожа се, че моят мил

съпруг, уви, не вярва в мен

160 и ме вини, че всеки ден

с друг някой слагам му рога.

И в своя син Пинсар сега,

покрусена, кълна се аз.

След сватбата ни час по час

165 изнизаха се десетина

лета. Март тъкмо беше минал

и в първия априлски ден[12]

навръх Великден — с Изангрен

се сбрахме. С гости храсталакът

170 бе тъй претъпкан, че и сврака

не би намерила место,

за да си свие там гнездо.

В последно време от мнозина

чух упреци, че съм лъжкиня,

175 че нямам срам. В Светата Дева

пред всички в двора се заклевам,

че както всяка монахиня,

развратът тъй и мен подмина,

че се на блудство не отдадох,

че тялото си не продадох,

че аз като в метох живях

180 и на мъжа си вярна бях.“[13]

        Щом чуло как се защитила,

магарето Бернар решило,

че вече никой във гората

не бива Изангрен да смята

185 за рогоносец, и веднага

възкликнало: „Госпожо драга,

ако и мойта магарица,

и всяка срещната вълчица

и всичките жени в тоз лес

190 държеха тъй на свойта чест!

Бодили Бог да ми не дава

и нищо да не ми прощава,

ако се усъмня във вас.

Напълно сигурен съм аз,

195 че нивга с хитрини Лисан

не ви е вкарал във капан,

че с ласки той не би могъл

да ви подмами. Долен, зъл

е тоя свят, щом порицава

200 тоз, що похвали заслужава.

Под лош ли знак си се родил

и толкова ли си грешил,

Лисане, та не вдъхваш вяра

и всички казват в надпревара,

205 че си покрил Херсан с позор?

А тя твърди пред този двор,

че с нея все си бил почтен.

Кралю, ваш дълг е според мен

тук ред и мир да въдворите

210 и на Лисан да отредите

това, което заслужава.

Под клетва аз ви обещавам,

че много скоро той ще бъде

при вас, та дворът да отсъди

215 дали е имал провинение.

Но ако той със закъснение

пристигне и не се покае,

ще му внушите, че това е

проява на неуважение“.

220 Присъстващите с възмущение

възпротивили се: „Защо ли,

сир, нужно е да му се молим

да дойде тук? И свети Жил[14]

това не би ни го простил.

225 Един-два дена потърпете,

но щом не дойде, наредете

насила да го доведат

пред трона ви и да дадат

такъв урок на този скот,

230 че да го помни цял живот“.

Лъвът ги спрял: „Защо без съд

мнозина днес Лисан винят?

Тоз, който смята да я кара

нечестно, своята попара

235 ще сърба. Щом Лисан към мен

е искрен, предан и почтен,

не ще го мразя и обиждам,

макар че тук мнозина виждат

престъпник в него. Изангрен,

240 за да не бъдете винен,

последвайте без притеснение

Херсаниното предложение.

Поне така бих сторил аз.“

Вълкът отвърнал с рязък глас:

245 „Ако, обаче, не дай Боже,

Херсан на огън се подложи[15],

тогава, сир, за моя случай

премного хора ще научат

и всички ще ме укорят…

250 А враговете ще крещят:

«У, рогоносец, у, ревнивец!».

Кралю, над този нечестивец,

подложил ме на унижение,

аз ще постигна отмъщение.

255 Преди да дойде гроздоберът

със него сили ще премеря

и ни стена, ни ров, ни брава

не могат го спаси тогава“.

Лъвът попитал: „Изангрен,

260 как тъй ще бъде победен

Лисан? Той знае хитрини,

с които толкова злини

и поразии ще ви стори.

Спомнете си, че скоро в двора

265 всеобщ мир[16] бе провъзгласен

и ако бъде нарушен,

виновникът ще съжалява.“

Щом чул, че кралят повелява

в мир всеки спор да се урежда,

270 вълкът, не виждайки надежда

да бъде удовлетворен,

подвил опашка огорчен.

Е как Лисан да не ликува,

щом Господ Бог така диктува!

275 Не всеки с краля бил съгласен,

ама нали той бил всевластен,

зарекъл се да уреди

въпроса и да спогоди

Лисан с вълка… Ала пет птици

280 във тоз момент на колесница

се появили: Шантеклер[17],

(петелът герест, пъстропер),

и Пинта (тази, на която

яйцата вред били признати

285 за най-големите) и още

три други близки тям кокошки,

петниста, бяла и червена,

все от Лисан озлочестени.

А в колесницата лежала

290 безчувствена, съвсем умряла,

една кокошка с тежки рани

със кълка смазана, с одрани

крака, с изтръгнато крило —

това неимоверно зло

295 Лисан наскоро бил й сторил.

        Та тъкмо щял да свърши спорът,

когато Пинта приближила

до краля Лъв и заявила

високо, но с прегракнал глас:

300 „Обръщам се към всички вас,

барони звани и незвани —

глигани, вълци, псета, сбрани

по спешност. В пъклена неволя

изпаднахме и аз ви моля

305 сега за помощ и съвет.

Да бъде три пъти проклет

моментът, в който съм родена!

О, Смърт, ела, ела при мене,

ела ме прибери, защото

310 Лисан съсипа ми живота.

Пет братя от баща си имах,

ала със стръв неутолима

Лисан изяде ги… Ах, колко

убийствена е мойта болка!

315 А мама бе ми породила

и пет сестри, ала насила

Лисан от четири лиши ме,

а те със хубост несравнима

се славеха. Гомбер от Френ

320 обгрижваше ги всеки ден

в очакване яйца да носят.

Ах, мили Боже, за какво са

били тез грижи? За да може

с тях своя глад да уталожи

325 Лисан… Кажи, Купе[18], сестрице,

лежаща в тази колесница

върху носилката, която

ще ти послужи вероятно

и за ковчег[19], как бих могла

330 без вас такива теглила

да понеса? Дано, Лисане,

от теб и пепел не остане,

защото ти ни причини

безброй невиждани злини!

335 Ти хвърли вчера сутринта

трупа на моята сестра

пред моя дом и на часа

се скри дълбоко във леса.

Гомбер, уви, той няма кон и

340 не можеше да те догони.

Кому ли аз да се оплача,

щом нищо другите не значат

за теб?“ След тез слова горката

в несвяст се свлякла на земята.

345 Приятелките й видели

това, от скръб се олюлели

и паднали. В миг всичко живо

се стреснало и предвидливо

с вода студена по главите

350 напръскали ги… Щом горките

кокошки вече се свестили,

към краля те се устремили

и му се хвърлили в краката.

В туй време, с мъка във душата

355 и без да може да сдържи

сълзите в своите очи,

петелът също се затичал

след тях и чинно коленичил

пред своя крал. За първи път

360 така покъртен бил лъвът.

От яд въздъхнал, след това

сърдито вдигнал той глава

и всичко живо мигновено

от страх замряло. Притеснено

365 се заозъртали смълчани

пантери, мечки и глигани,

а заекът Куар[20] два дена

безспир треперел в пот студена.

Обзетият от жалост крал

370 ядосал се, не си сдържал

гнева, с опашка той нанесъл

тъй силен удар, че разтресъл

палата, после се навел

към Пинта и с твърд глас подел:

375 „Заклевам се във паметта

на моя скъп и мил баща,

госпожо, че ме трогна много

бедата ви, и аз ще мога

съдействие да ви окажа

380 и тоз злосторник ще накажа.

По моя заповед Лисан

ще бъде тука призован

и подобаваща присъда

ще му наложим, за да бъде

385 зачетена законността.“

Едва затворил той уста

и Изангрен подел припряно:

„Кралю, напълно оправдано

е вашето негодувание.

390 Ако с надлежно наказание

успеете да възмездите

Купе и Пинта за бедите,

които подло им е сторил

Лисан, тогава всички в двора

395 ще ви възславят. Тоз катил

жестоко е осакатил

сестра им… Не от лична злост

така говоря срещу тоз

престъпник, не че аз го мразя…“

400 „Приятелю — в ответ му казал

лъвът, — Лисан ме възмущава

безспирно. Аз го обвинявам

в прелюбодейство, във притворство

и в осъдително злосторство.

405 Но нека първо за сестрата

помислим. Мир й на душата!

Мечокът трябва да си сложи

епитрахила, за да може

да я опее, а бикът

410 ще трябва хей там в онзи кът

за нея гроб да изкопае!“

А Брюн додал: „Наш дълг това е!“

След туй той сторил всичко нужно,

и сбраните придворни дружно

415 последна почит й отдали.

Три псалми охлювът изпял й,

накрая хрътът и еленът

за сбогом, с мъка споделена,

държали траурни слова.

420 В ковчег оловен след това

била положена сестрата

и под едно дърво в гората

погребали я. После двама

придворни с лъскав къс от мрамор

425 внимателно покрили гроба.

А върху плочата надгробна

във епитафия четлива

се сочело кой там почива:

„Под туй дърво, в тоз таен кът

430 мир найде на Купе прахът.

Лисан със своите зъби

най-кръвожадно я уби.“

През плач проклела Пинта злобно

Лисан, а Шантеклер към гроба

435 пристъпил бавно… И от милост

неописуема се свило

сърцето на онез, които

присъствали и жаловито

въздишали. А пък когато

440 им поутихнала тъгата,

те рекли на лъва: „Държим,

кралю, на тоз непоправим

престъпник да се отмъсти.

Той всички нас озлочести.“

445 „И аз на туй държа! — с твърд глас

отвърнал кралят. — Брюн, на вас

разчитам: бързо издирете

Лисан и тук го доведете.

Не бива туй да се отлага.“

450 Послушният мечок веднага

приготвил се и през полето

поел към мястото, където

Лисан безчинствал и бесувал.

Ала дордето Брюн пътувал,

455 във двора нещо странно става,

което много утежнява

нещата. Тъй като не можел

страха си сам да уталожи,

от треска заекът Куар

460 се разболял и ни знахар

ни друг лечител бил способен

да го спаси. Но щом на гроба

на клетата Купе лежал

два дни, по чудо оздравял

465 с Господна помощ[21]. Изангрен

бил от туй чудо изумен

и тъй като почти от цяла

неделя го ухо боляло,

поискал от Рьонел[22] съвет,

470 а той му рекъл дни наред

безспир на гроба да лежи,

та болката да потуши.

И оздравял… Ако Рьонел

не беше тоз обет поел,

475 май никой не би имал вяра

във чародейството на цяра…

Зарадвали се неколцина,

но знае се, че на двамина —

на язовеца сир Гринбер

480 и на котака сир Тибер —

не се харесало: нали

с Лисан приятели били.

Мечокът след предълъг път

най-сетне стигнал в онзи кът

485 в Мопертюи, където бил

Лисан. Но Брюн се притеснил,

че е дебел и че не може

да влезе, за да му доложи

заръката на своя крал.

490 Той пред бърлогата му спрял,

а там измамникът изпечен

спокойно си почивал вече.

По пътя с ярка той се бил

чрез взлом от някъде сдобил

495 и хрускал бутчета. Мечокът

самин пред дупката дълбока

се застоял и с плътен глас

извикал му: „Това съм аз,

Мечокът Брюн. Излез най-после,

500 Лисане, че заръка нося

от краля!“ Но Лисан разбрал

какво ядосаният крал

цели и рекъл: „Толкоз път

дотук си бил! Но щом лъвът,

505 приятелю, те е заставил

да дойдеш, няма да се бавя.

И без туй щях да тръгна аз.

Постой да се наям завчас,

че чака ме обяд чудесен,

510 по френски маниер поднесен.

        Навярно знаеш, че във двора

посрещат всички видни хора

със думите: «Благоволете

да си измиете ръцете!»

515 и че слугите се стремят

ръкавите им да държат.[23]

Изпърво слагат им говеждо,

а след това пред тях нареждат

и други ястия. Когато

520 бедняци влязат във палата,

за тях дори и пет пари

не дава никой. Те дори

место не могат да намерят

край огъня и все треперят.

525 За тях чиния постна стига,

че гладни псета им задигат

насъщния. Слугите глухи

за тях са — кокалчета сухи

подхвърлят им като на куче.

530 Богатият се е научил

комата си да стиска здраво,

весден надясно и наляво

да дебне нещо да открадне —

било то за държанки гадни

535 или за някой приближен.

Ако зависеше от мен,

аз бих ги хвърлил във жарта

и бих им пръснал пепелта

на вятъра… Затуй отрано

540 реших аз тук да се нахраня

със грах, приготвен със сланина,

и да си пийна медовина.“

„Пресвята Дево, а медът

отде се взе във твоя кът?

545 Кълна се в свети Жил[24] и в Бога,

че на стомаха ми най-много

медът допада. Заведи ме

където мед чудесен има.“

Щом чул това, Лисан пресметнал,

550 че много лесно би го метнал

и рекъл: „Ако бях уверен,

че винаги ще си ми верен,

аз бих се, драги Брюн, заклел

дори във своя син Ровел,

555 че с превъзходен мед корема

ще ти напълня… Ще го взема,

без да се бавя, още днес

от там, където оня лес

започва — той на Ланфроа е,

560 на горския… Но аз не зная

как моя жест ще оцениш,

дали не ще ми погодиш

коварен номер?“ — „Не, Лисане!

Не бих допуснал тъй да стане.

565 Ти мен ме подозираш значи?“ —

„Да, Брюн.“ — „Но във какво?“ — „В това, че

със нещо би ме изиграл“. —

„Лисане, ти си полудял,

ако престъпник виждаш в мен.“ —

570 „Спокойно! Ще съм откровен:

изобщо в теб не се съмнявам.“ —

„Лисане, чуй, аз клетва давам,

тъй както се заклех пред краля,

че верен ще съм ти до края

575 на дните си.“ — „Добре, тогава

тез думи ме успокояват.

Да тръгваме накъм гората!“

Върху конете те се мятат

и във галоп натам поемат.[25]

580 Пазачът Ланфроа в туй време

с два клина цепел дъб дебел.

Щом стигнали, Лисан отвел

във гъстата трева конете

и рекъл на мечока: „Ето,

585 мой скъпи Брюн, в това дърво

е кошерът. Кажи какво

по-сладко има от това?“

Мечокът Брюн навел глава

и с настървеност непозната

590 напъхал си в цепнатината

муцуната и двете лапи,

че бързал с мед да се налапа.

Лисан ехидно му подвикнал:

„Не си достатъчно проникнал

595 в цепнатината, кучи сине.

Дай по-навътре, за да стигнеш

меда!“ Проклети да са дните

на тоз лъжец и изкусител,

дал на мечока Брюн съвет

600 в разцепен дъб да търси мед![26]

Лисан и двата клина хванал,

измъкнал ги и Брюн останал

заклещен в цепката. Жестока

била таз клопка за мечока.

605 Дано Лисан бял ден не види,

дано направо в ада иде!

Той поотстъпил пет-шест крачки

и на мечока рекъл: „Значи

със право те заподозрях.

610 Нали с очите си видях,

че с дяволиите си мечи

ти искаше да ми попречиш

да хапна мед. Знам вече как

да се държа със дебелак,

615 решил от мед да ме лиши.

Лисан два пъти не греши.

Нали да бях се разболял,

от твойте грижи бих умрял!“

Понеже Ланфроа до тях

620 се приближил, Лисан от страх

офейкал, но мъжът видял

как Брюн отчаяно стоял

и как безсилно кършел плещи,

в разцепения дъб приклещен,

625 и се затичал към селото

със викове: „Насам, защото

един голям мечок в капан е

и лесно можем да го хванем!“

Селяците, въоръжени

630 с тояги, с брадви и с ръжени,

се втурнали да се разправят

с мечока сред ужасна врява.

Щом шум до него долетял,

от ужас Брюн изтръпнал цял

635 и в транс запитал се дали

не бива да се раздели

с муцуната си, за да може

да отърве тъй свойта кожа

от брадвата на Ланфроа.

640 Напрегнал мускули, глава

разтърсил, за да се измъкне,

ала за жалост кожа смъкнал

от скулите си наранени

и кръв на вадички червени

645 потекла му и от главата,

и от врата, и от краката.

Освободил се Брюн все пак

и търтил през леса на бяг,

но селяните полетели

650 след него и безспир крещели.

Сред преследвачите му бил

Бертолд, наследникът на Жил,

синът на Ястреба Хелен

и Хардуен Бютевилен,

655 Галоновият син Гомбер

и селският хлебар Тижер —

той бил на Враната съпруг.

Не бива да пропусна тук

херцога на Англе Отран

660 (веднъж, от лудост обладан,

той си жената удушил);

сред шайката се появил

и на Банкий синът Руслен,

а Пьотигро, ожесточен,

665 търчал с наточена секира.

Мечокът нито миг не спирал

да бяга и да вика кански.

Бащата на Мартен Орлеански

във тоз момент размахвал вила,

670 за да разпръсква тор изгнила.

Сподирил го и той и сварил

тъй с вилата да го удари,

че Брюн почти се сгромолясал.

Привдигнал се, но там довтасал

675 отнейде майстор на фенери,

в беглеца точно се примерил

с рог волски удар му нанесъл

и като клонка го разтресъл.

Но в крайна сметка Брюн все пак

680 успял да се спаси чрез бяг.

Ех, ако беше се добрал

мечокът до Лисан, той щял

да му плати и то по мъжки!

Лисан чул как мечокът пъшка,

685 назад избягал и се скрил

в Мопертюи, където бил

съвсем надеждно защитен.

Наблизо минал натъжен

мечокът Брюн и с глас ехиден

690 Лисан подел: „Ти там отиде

самин меда да изядеш,

без страх, че ще си навлечеш

с това заслужени беди

и грях. Но сигурен бъди,

695 че никой в храм не ще посмее,

като умреш, да те опее.

В кой орден мислиш, че ще можеш

да влезеш ти и да си сложиш

червена капа[27]?“ Затреперил

700 от ярост Брюн, но не намерил

какво да каже на Лисан

и хукнал като изтърван,

от страх, че може да попадне

на злия Ланфроа. По пладне,

705 след като бягал лудешката,

той вече стигнал до палата,

където бил лъвът събрал

животните. Брюн се добрал

до другите с глава разбита

710 и цялата със кръв покрита,

а при това и без уши.

Кой можел да го утеши,

като го гледал тъй злочест.

Лъвът попитал: „Брюн, кой днес

715 така ти нареди главата,

защо си с рани по краката

и шапката ти кой отмъкна?“

Брюн се привдигнал, но от мъка

едва успял да отговори:

720 „Кралю, Лисан туй зло ми стори“ —

и пред лъва се проснал пак.

Да бяхте само чули как

лъвът започнал да ръмжи,

как взел от ярост да кръжи

725 и да се скубе! После казал:

„Лисан направо те е смазал,

мой клети Брюн. Кълна се в Бога,

че аз ще го накажа строго,

та твърде скоро да научи

730 и Франция за този случай.

Тибер, къде си, котарако?

В полето поеми напряко

и намери Лисан… Предай

на този подъл негодяй,

735 че аз го призовавам в двора

да се представи час по-скоро.

Кажи му да не се надява

с преструвки да ни размотава

и да не идва той със злато

740 или с дарение богато[28],

а само със въже, с което

да го обесим тук.“ И ето

какво се случва. В манастира

игуменът командва клира —

745 щом кралят нещо е възложил,

Тибер какво ли друго можел

да стори? Мигом полетял

на мулето си той и спрял

чак пред вратата на Лисан.

750 Тозчас, макар и запъхтян,

към Бога и свети Леонар[29]

молитви занареждал с жар,

защото той на тях разчитал

да бъдат в негова защита

755 срещу развратния Лисан —

злосторника необуздан,

не чувстващ страх дори от Бога.

Тибер неимоверно много

се стреснал, щом видял насреща

760 чер гарван — птицата зловеща,

вещаеща неща ужасни.

Той креснал й: „Мини надясно!“

Но тя го стрелнала лукаво

с очи и минала наляво,

765 а за Тибер това било

поличба, че го чака зло:

страдания и унижение.

Той чувствал страшно притеснение

и при Лисан не се решил

770 да влезе, а му съобщил

заръката на своя крал,

като все тъй отвън стоял.

През зъби, злобно и надуто,

Лисан му рекъл едва чуто:

775 „Застанал си ми пред вратата

и явно търсиш си белята.“

След туй на глас висок подел:

„Какъв зор тук те е довел,

Тибер? Приятелю любим,

780 добре дошъл. Дори от Рим

да дойдат гости, те едва ли,

мой друже, биха ми отдали

такава чест. Е, хайде, влез!“

„Дойдох при теб, Лисане, днес —

785 подхванал котаракът плах, —

защото аз току-що бях

при краля… Той те вика в двора.

Освен Гримбер, май всички хора

те мразят и очакват срочно

790 да идеш.“ — „Нека те си точат

за мен зъбите! От това

не ще ме заболи глава —

отвърнал му Лисан. — Ще ида,

щом толкоз искат да ме видят.“

795 Тибер веднага отговорил:

„И, според мен, добре ще сториш.

Но знаеш ли, че прегладнях?

След като толкова вървях,

така отслабнах, че примирам.

800 Случайно да ти се намира

петел, кокошка или нещо

от този род?“ — „Тибер, усещам,

че се шегуваш. Би ли ял,

ако ти предоставя цял

805 кош плъхове и мишки вкусни?“ —

„О, как не?“ — заоблизвал устни

Тибер. — „Тъй ли? Добре, тогава.

За утре аз ти обещавам,

че мишки колкото си щеш

810 ще имаш ти и ще ядеш,

дордето своя глад заситиш.

Сега ме следвай по петите!“

Лисан от своята бърлога

излязъл. Доста трудно смогвал

815 Тибер със него да върви

и все пак следвал го, уви,

не подозирайки измама.

Отишли в село не голямо,

а там — до всеки зид и плет

820 кокошки и петли безчет.

Та как ли от домашна птица

да се лиши една лисица!

„Приятелю, чуй моя план! —

подшушнал на Тибер Лисан. —

825 Свещеник в края на селото

живее. Казвам го, защото

хамбарите му и мазите

са пълни с ечемик и жито;

а в къщата му — миша гмеж:

830 лови, яж, колкото си щеш.

И той ще ти се отплати,

защото толкова щети

му причиняват те. Аз бях

в дома му скоро и успях

835 шест-седем ярки да отмъкна:

от трички ядене си стъкнах,

а другите са ми в килера.

Ей под онази бариера

мини и яж като разпран!“

840 Постъпил подло пак Лисан:

та тоз свещеник нямал нито

овес, ни ечемик, ни жито —

затуй го всеки съжалявал.

Каквото имал, той го давал

845 на своята държанка… Тя

му накърнявала честта

с разгулното си поведение

сред долнопробно обкръжение.

Изяла му и му изпила

850 наследството и го лишила

от всичко най-необходимо:

ни крава, нито вол той имал;

един петел и две кокошки

все още щъкали под кьошка.

855 Синът Мартен след време станал

монах и се заклел да хване

лисицата: той примки здрави

във близост с курника поставил,

крадеца за да улови.

860 Дано го Господ поживи

тоз син! „Тибер, — подел Лисан. —

защо стоиш от страх скован?

Ти влез, пък аз ще чакам тука!

Кураж, приятелю, на слука!“

865 Затичал се Тибер стремглаво,

ала от примката тъй здраво

за шията той стиснат бил

и толкова се задушил,

че се разврякал. Чул Мартен

870 и викнал: „Има уловен

във примката крадец. Станете,

хей, татко, мамо, запалете

свещта и идвайте — лисана

май се е хванала в капана.“

875 Жената с хурката веднага

се втурнала, мъжът с тояга

завчас на двора изтърчал

и град от удари залял

Тибер. Бил страшно стреснат той

880 от неочаквания бой,

озъбил се, настръхнал цял

и в същия момент се взрял

в яйцата на мъжа. Със нокти

и със зъби Тибер едното

885 изтръгнал.[30] Писнала жената,

изпаднала в несвяст горката,

Мартен над нея се навел,

а в този миг Тибер поел

към близката гора, все пак

890 доволен, че намерил как

да отмъсти на тоз свещеник.

А пък какво ли отмъщение

очаквало Лисан? Той щом

дочул, че в стихналия дом

895 отекнал остър вик „Станете!“,

веднага плюл си на нозете,

полето бързо прекосил

и се в бърлогата си скрил.

„Лисане, Бог за тебе ад

900 да отреди! — проклел го с яд

Тибер. — Защо ти вяра хванах?

Един ли път аз жертва станах

на теб, лъжецо безподобен?

Проклет да е и попът злобен,

905 и курвата му! Господ нека

неволи праща им довека!

Той всъщност вече си плати

за сторените ми щети —

лиших го от едната топка

910 (как със една-едничка хлопка

ще бъде храмът огласен!).

Дано детето им Мартен

не види никога бял свят,

от тежка болест още млад

915 дано умре, да го убият,

задето тази поразия

ми стори!…“ Дълъг път изминал

Тибер и все така проклинал,

най-после стигнал в двора, дето

920 лъвът си бил събрал съвета,

за да реши какво да прави.

Тибер веднага се отправил

към краля, паднал му в краката

и му разказал плачешката

925 какви беди е преживял.

От яд обзет, добрият крал

подел: „Съвет ми, Боже, дай

да озаптя тоз негодяй!

Възможно ли е аз, Лъвът,

930 да съм обект за сетен път

на подигравките му гнусни?

Нима ще трябва да допусна,

че няма кой във мойто кралство

на туй невиждано нахалство

935 да тури край? Тоз кожодер

ме позори. Сеньор Гримбер,

понеже ти си му съсед,

кажи по твоя ли съвет

се води той, та тъй ме мрази?“

940 „Как може да ви мине тази

нелепа мисъл през ума?“

„Тогава право във дома

на хитрия Лисан иди

и тука ми го доведи!“

945 „На мен той няма да обърне

внимание и ще ме върне

при вас, кралю мой, за писмо,

скрепено с вашето клеймо.“

„Да, прав си!“ — сдържано отвърнал

950 Лъв Знатни, мигом се обърнал

към отзивчивия Босан,

най-просветения глиган,

и взел веднага да диктува

писмото, после го датувал

955 с печат и на Гримбер го дал.

        В пот язовецът се облял,

дордето прекосил нивята,

за да навлезе във гората.

Задъхан, с падащата вечер

960 вестителят пристигнал вече

до укрепените покои

на шмекера и влязъл той

през малка порта в крепостта.

Лисан чул шум и мисълта,

965 че някой би го умъртвил,

го стреснала, и той решил

да се спотайва, да не шава,

дорде не види какво става.

По мост подвижен с бързи крачки

970 Гримбер преминал и се качил

до входа със такъв вървеж,

че тутакси ще разбереш

кой може там да е пребягал.

Лисан го разпознал веднага

975 и рекъл му: „Какъв късмет

да срещна своя братовчед!“

Да си почине му предложил

и две възглавнички подложил

под него. Предвидлив и смел

980 бил сир Гримбер и предпочел

в началото да се нахрани,

а после рекъл му: „Лисане,

белите ти са вред познати.

Затуй във кралските палати

985 лъвът те вика. Докога

ще те търпим да си в кавга

със Брюн, с Тибер и с Изангрен?

Злосторнико, ти според мен

добро не можеш да очакваш,

990 защото всеки се оплаква

от теб и твоята рода.

Кому не стори ти вреда?

Я прочети това писмо!“

Щом зърнал кралското клеймо

995 и се с писмото запознал,

Лисан се разтреперил цял,

защото кралят, възмутен,

му пишел: „Като суверен,

ведно с животните във двора,

1000 аз няма да търпя позора,

във който ни Лисан въвлича.

Той неизбежно се обрича

на гибел, ако тук при нас

не се представи утре. Аз

1005 дължа да кажа, че когато

пристигне, дарове и злато

от него няма приема.

Държа най-вече той да вземе

въже, та тук да го обесим.“

1010 Лисан от ужас нос провесил,

сърцето му се разтуптяло

и рекъл: „То се е видяло,

че аз в леса съм най-нещастен.

Гримбер, за Бога, съпричастен

1015 съвет ми дай. Нима живях,

за да треперя днес от страх,

че ще увисна на въжето.

Дали да съжалявам, дето

монах не станах във Клерво

1020 или в Клюни[31]? Ала какво

спечелил бих? Нима не знам,

че толкоз лицемери там

най-безнаказано кръжат!

Добре, че аз по онзи път

1025 не тръгнах!“ — „Вече не мисли

за миналото! Та нали

ти можеш да умреш след ден?

Не е ли по-добре пред мен

днес още да се изповядаш?“

1030 „Приемам. Много ми допада

съвета ти. Изповедта

поне душата от беда

спасила би, ако съдът

реши, че заслужавам смърт.

1035 Гримбер, чуй мойто разкаяние.[32]

Животните със основание

във изневяра подозират

Херсан. Едва сега намирам,

че съгреших: аз неведнъж

1040 я обладах — нали съм мъж.

Пред никого не ще оспоря,

че зло на Изангрен съм сторил.

Веднъж той агънце открадна

и зарад мен в капан попадна,

1045 ала дордето да избяга,

така налаган бе с тояга,

че кожата му се отпра.

Друг път той даже не разбра

как хитро в клопка аз го вкарах,

1050 как трима пъргави овчари

откриха го и как от бой

направо беше смазан той.[33]

А пък веднъж бях доверил

на Изангрен, че съм открил

1055 три бута в един дом. Той влязъл,

наплюскал се, но не излязъл —

така подул се от храната

коремът му, че през вратата

да мине не могъл, за жалост.[34]

1060 Когато зима бе сковала

реката в лед, така се случи,

че с него бях и го подучих

с опашка риба да лови,

но през нощта студ страшен сви

1065 и той замръзна във водата.[35]

Една нощ светеше луната

с лик тъй в реката отразен,

че глупавият Изангрен,

без никак да се колебае,

1070 си рече: «Сирене това е».

Ами при случката с рибаря,

ами когато при овчаря

реши да се глави пастир,

ами когато в манастир

1075 отиде и послушник стана,

а малко след това бе хванат

месо през пости да яде[36].

Не знам кога, не знам къде,

не знам кого не съм измамил.

1080 Тибер не схвана хитростта ми,

когато падна във капан.

От цялата кокоша сган

единствени се отърваха

и ми не влязоха в стомаха

1085 Пинта и леля й. Премного

свят покрай моята бърлога

веднъж се бе събрал: стръвници,

глигани, зайци и телици

и доста други. Изангрен

1090 тук беше ги довел, решен

най-сетне с мен да се разправи.

Тогава към Рьонел отправих

молба за помощ. Този верен

приятел бързо ми намери

1095 над сто и двайсет храбри войни,

изпитани другари бойни —

безстрашни, чистокръвни псета.

Но не получиха туй, дето

им обещах като отплата,

1100 а с подигравки ги отпратих.

Как съжалявам! Ако можех

тез грехове, всевишни Боже,

със нещо да изкупя днес!“

„Ако, Лисане, си злочест,

1105 то е защото куп злини

си сторил. Я се закълни,

че няма отсега нататък

грях да си вземеш на душата!“

„Дано ме Господ Бог лиши

1110 от дни, ако се изкуши

умът ми и ме вкара в тежки,

във душегубни нови грешки!“

Тогаз Гримбер, като същински

отец, на френски и латински

1115 простъпките му опростил.

След нощ тревожна, подранил

Лисан, целунал си жената,

прегърнал бащински децата

и рекъл: „Мили ми чеда,

1120 да се надявам, че беда

не ще ви сполети, щом бдите

над замъците и земите.

Ни благородници злосторни,

ни крал, ни негови придворни

1125 не биха с умисъл зловреден

дошли при вас, дордето седем

години пълни не изминат.

Дори и малка драскотина

не ще посмеят да ви сторят,

1130 щом вечно буден ви е взорът.

Запасите, които аз

натрупах с много труд, за вас

съвсем достатъчни ще бъдат.

За всичко друго Бог да съди

1135 и да ме върне тук по-скоро!“

А после вдигнал взор нагоре

и почнал да се моли Богу:

„Стори тъй, Боже, че да мога

пред краля да се оправдая,

1140 успешно да опровергая

хулителя си Изангрен,

а след това, оневинен,

да се завърна вкъщи пак

и да обмисля точно как

1145 да отмъстя на тези, дето

ме клеветят.“ Лисан, превзето,

след всичко казано, свил пръсти

и два-три пъти се прекръстил.

        И двамата поели вече

1150 към двора, който бил далече,

преодолели планина,

преминали през равнина,

пресекли пенеста река,

и в тучна сенчеста лъка

1155 да си починат се поспрели.

Наблизо манастир видели

с имение, а в него — птици,

овце, волове и телици,

и всякакви храни: месо,

1160 яйца, и мляко, и масло

и сирене… Щом забелязал

Лисан стопанството, той казал:

„Аз, драги ми Гримбер, намирам

за най-добре край манастира

1165 да минем — пътят е натам.“

„Лисане, как не те е срам?

Какво намислил си, мръснико,

ти, кучи сине, еретико?

Закле се вече да не правиш

1170 бели!“ — „О, вярно, бях забравил.

Добре де, хайде да вървим!“

„Ти, драги, си непоправим

подлец, макар и сладкодумен.

Нима ме смяташ за безумен?

1175 Теб утре явна смърт те чака,

а пък поддаваш се на всяка

съблазън. Толкова беди

си причинил. Проклет бъди!“

„Упрекваш ме със пълно право…

1180 Да тръгваме, че късно става.“

Не искал да се издаде

хитрецът, че му се яде

пак пилешко, взор хвърлял само

към манастира, а в гръдта му

1185 сърцето тъй му затуптяло,

че просто да се пръсне щяло.

Дори да го очаквал пъкъл,

той от една кокоша кълка

не би се в тоз момент лишил.

1190 Но нямал избор. Продължил

Лисан с Гримбер по своя път

към двора, дето бил лъвът.

Но конят му едва се влачел,

препъвал се безспир и крачел,

1195 като че бил изпосталял,

и затова Гримбер успял

на свойто муле бързоного

да го надмине. Доста много

земи пресекли, после слезли

1200 пред замъка и в двора влезли.

А в него, пред голяма зала,

отдавна се била събрала

тълпа животни. Вече всяко

било готово за атака

1205 и за решителен отпор.

Дали Лисан да влезе в спор

с тях в този съдбоносен ден?

        Пак зъби точел Изангрен,

Тибер и Брюн, стоейки прави,

1210 се чудели какво да правят.

Един го мразел, друг пък не…

Да се опита ли поне

да ги разубеди? Надвил

страха си той и заявил

1215 на краля: „Мойте почитания,

кралю! На колко изпитания,

сир, се подложих, та на вас

да съм полезен с нещо аз!

А някои сега целят

1220 да ме петнят и клеветят.

Защо те злост към мен питаят?

Стоя пред вас, а пък не зная

какво си мислите за мен.

Спомнете си, че онзи ден

1225 със вашето благоволение

напуснах двора. Отмъщение

мнозина искат — то ги кара

подлец зловещ да ме изкарат.

Когато крал се доверява

1230 на сплетници, а отстранява

и гони верните си хора,

това е пагубно за двора.

Мазниците са непочтени

и ако те са овластени,

1235 на всички почват да вредят

и към облаги се стремят.

Тибер и Брюн ме обвиняват…

В какво? Щом кралят позволява,

куп удари на мен сега

1240 ще нанесат… Ала кога

на тях злина аз причиних?

Когато, без да се свени,

сир Брюн меда на Ланфроа

изяде сам и затова

1245 със бой пазачът му плати,

защо не му Брюн отмъсти?

Той мускули железни има

и би се справил даже с трима.

Ако свадливият котак

1250 Тибер веднъж бе хванат как

нагъва мишки и тогава

получи туй, що заслужава,

нима вината беше в мен?

Признавам, сир, че Изангрен

1255 твърди със пълно основание,

че аз с особено внимание

съм се отнасял към жена му.

Ала от нея жалба няма.

В какво, кажете, е виновен

1260 един безупречен любовник?

И нужно ли е на въжето

качен да бъде той, задето

съпругът се от ревност пука?

Сир, вие властвате днес тука,

1265 но Господ бди над всички нас.

До днеска верен бях ви аз,

кралю мой, и на вас дължа

възможността да продължа

живота си. Но остарях

1270 с годините и побелях…

В свети Георги, сир, и в Бога,

заклевам ви се, че не мога

аз пряко силите си днес

пред този съд в свой интерес

1275 тук да държа защитна реч.

По ваша воля отдалеч

дойдох… Нали съм подчинен

на своя славен суверен!

Той може да ме изгори

1280 или обеси… Аз дори

не мисля да се защитавам.

Тоз, който без съд настоява

да ми надене на главата

въже, да знае, че мълвата

1285 наскоро ще се разрази

и срещу него. Опази

един невинен раб, мой Боже!“

Тук кралят възроптал: „Как може

да си такъв лъжец, Лисане?

1290 Та кой ли вяра ще ти хване?

Дано проклета е душата

на майка ти и на баща ти!

Устат си ти, добре говориш,

но си безсилен да се бориш

1295 против законите. За съд

настъпи най-подир часът

и трябва моите барони

съгласно нашите закони

присъда да произнесат

1300 пред моя двор и да решат

съдбата ти. Ще се спасиш,

но само ако убедиш

в невинността си всички нас.“

Гримбер подел: „Кралю, на вас

1305 разчитаме да въдворите

мир и порядък и да бдите

за равенството пред закона.

Един от вашите барони,

заподозрян във провинение,

1310 стои пред нас. Нима с презрение

към него ще се отнесете?

Той ползва се, забележете,

в момента с вашата закрила.

И ако някой предявил е

1315 съдебен иск, ще разрешите

във своя собствена защита

Лисан открито да говори

пред насъбралите се в двора.“

Едва се бил Гримбер издумал,

1320 и скочили веднага сума

животни: пръв бил Изангрен,

след туй овенът сир Бьолен[37]

и котаракът сир Тибер,

петелът перест Шантеклер

1325 и таралежът Еспинел[38],

и катерицата Русел[39],

паунът Петипа[40] със вид

надут, щурецът гласовит

Фробер и заекът Куар

1330 (веднъж ли той е търсил цяр

за раните си, от Лисан

нанесени?). Като в небран

бостан злодеят се видял,

ала лъвът със такт възпрял

1335 животните, пред тях излязъл

и с тон категоричен казал:

„Сеньори, чуйте моя глас!

Един престъпник тук сред нас

стои и днес ще се решава

1340 каква присъда заслужава.“

„Сир, няма никакво съмнение,

че неведнъж той престъпление

е сторил, заради което

злодеят трябва на въжето

1345 качен да бъде!“ И тогава

Лъв Знатни рекъл им: „Остава

да действаме! Лисан не бива

от тука нийде да отива!

Ако присъдата отложим,

1350 той ще офейка, без да можем

да му попречим, и тогава

мнозина тук ще съжаляват.“

На голото планинско било

било издигнато бесило,

1355 за да увисне там Лисан.

От смъртен ужас бил скован

престъпникът. Във този миг

ударил му един плесник

маймунът и го буторясал

1360 с подигравателна гримаса.

        И други взели да го тласкат

и да го теглят грубо, рязко…

Извърнал се Лисан назад

да разбере кой злобен гад

1365 го бута. Заекът Куар

към хищния измамник стар

погледнал в същия момент.

Лисан разтърсил разярен

глава, а свитият и плах

1370 Куар, обезумял от страх,

се мушнал в клоните на клека

да наблюдава отдалеко

как другите ще се разправят

с престъпника. Завързан здраво

1375 и под надзор най-строг държан,

непоправимият Лисан

планувал тъй да нагласи

нещата, че да се спаси.

Пред взора му се извисило

1380 неумолимото бесило

и той със сълзи във очите

подел: „Пред вас, кралю честити,

стоя аз вързан и обречен.

За мен фаталният час вече

1385 настъпи. Сир, аз причиних

злини и си обремених

душата с грехове безчетни.

Но разрешете ми най-сетне

да кажа, че сега се кая

1390 най-искрено и че желая,

сир, да потърся изкупление

за всяко свое прегрешение.

Със тежък кръст отвъд морята

ще ида[41] и дано съдбата

1395 ми предостави избавление

в смъртта. Нелепо отмъщение

и незаслужена присъда

бесилото за мен ще бъде.“

И пред лъва, уж с разкаяние,

1400 той коленичил. Състрадание

обзело краля, а Гримбер,

събрат на този лицемер,

решил за милост да пледира

и рекъл: „Тука се намира,

1405 сир, най-добрият ваш войник.

Помилвайте тоз мъченик…

Ценейки отзивчивостта му,

изчакайте да минат само

пет месеца… Лисан пак тук

1410 ще дойде и от никой друг

по-явна полза не ще има.“

„Напротив! Той вреда за трима

ще носи! — възразил лъвът. —

Един ли поданик на път

1415 добър потегля, лош се връща?

Това важи за него също.“

Гримбер додал: „Сир, нека там

да си остане, ако сам

той своя дълг не осъзнае!“

1420 „Добре! Щом искрено се кае,

да тръгва с кръст и никой път

да му не стъпва тук кракът!“

Щастлив, Лисан нарамил кръста,

дисаги и кривак чевръсто

1425 донесли му, а пък ония,

които в тази дандания

в гръб блъскали го настървено,

си рекли, че това солено

ще им излезе някой ден.

1430 И пилигримът бил снабден

със нужното за дълъг път.

След случилото се лъвът

му препоръчал да прости

на всеки, който с остроти

1435 в яда си го е наскърбил.

Привидно той се съгласил

и подир пладне отпътувал

от двора, без да се сбогува

ни с благородник, нито с рицар,

1440 освен със славната кралица

Фиер[42] и с краля. На раздяла

Фиер му рекла: „Бих желала

да се помолите за нас,

Лисане, както тук за вас

1445 горещо ние ще се молим.“

Лисан отвърнал й: „Какво ли

за мен по-ценно би било

във тоз момент и би могло

мен по-щастлив да ме направи,

1450 кралице, от човечността ви?

И ако днес благоволите

тоз пръстен да ми подарите[43],

ще ви отрупам, на свой ред,

със скъпоценности безчет.“

1455 Фиер му дала своя пръстен,

Лисан надянал го чевръсто

и промълвил с ехиден глас:

„Тоз пръстен ще е знак, че аз

стоя под вашето крило.“

1460 След туй на своето седло

наместил се и полетял

в галоп, но тутакси се спрял

при клонестия клек, където

от страх треперело сърцето

1465 на заека. Едва стоял

Лисан, защото не бил ял.

В тоз миг го заекът съгледал,

привдигнал се и все тъй бледен

му рекъл: „Радост е за мен,

1470 че бодър сте и освежен,

но съжалявам, че мнозина

към вас без никаква причина

голяма злоба проявяват.“

„Ако това ви огорчава

1475 и ако имате желание,

за мойто благосъстояние

допринесете вие лично.“

Понеже заекът отлично

тоз намек неприкрит разбрал,

1480 побягнал, но Лисан го спрял

и казал: „Сир Куар, от мен

не ще избягаш този ден.

Да, бърз си, но е късно вече

и няма как да ми попречиш

1485 завчас да те разкъсам. Знай

че и децата ми свой пай

ще имат.“ И Лисан веднага

със пилигримската тояга

наивния Куар спотирил.

1490 Лъвът в момента се намирал

със свитата в овраг зелен,

отвсъде заобиколен

от стръмен и скалист балкан.

Тогаз на връх висок Лисан

1495 с Куар качил се бързешката

и там надолу със главата

провесил го със намерение

едно богато угощение

да натъкми за челядта си.

1500 Дано Бог смогне, с милостта си,

да отърве тоз пленник клет!

Лисан насочил се напред,

в оврага слязъл и видял

кралицата със своя крал

1505 и с толкова на брой барони,

че от дъха им всички клони

досущ като от ураган

се клатели. Все за Лисан

говорели те ядовито

1510 и ни един не се запитал

къде се е Куар подянал…

Не знаели, че го е хванал

Лисан и че държи го вързан.

Тогаз Лисан със вид забързан

1515 на краля рекъл: „Приберете

тез дрипи, сир! Кой дявол счете,

че в пътя ще ми се налага

да съм с дисаги и тояга[44]…“

На топка дрехите той свил

1520 и с тях си задника изтрил

пред погледа обезумял

на всеки, който там стоял,

и казал: „Сир, за мен е чест

туй, че от Норадин[45] аз днес

1525 сърдечни поздрави ви нося.

Но нечестивците защо са

така изплашени от вас,

от височайшата ви власт?“

И с подигравки той залял

1530 животните… Куар успял

в туй време сам да се отвърже

със свръхусилие и бърже

на вихрогон той прелетял[46]

в оврага при самия крал,

1535 с крака, ужасно изподрани,

и с хълбоци, покрити с рани,

нанесени му от Лисан.

В краката на лъва, припрян,

Куар се хвърлил и извикал:

1540 „Спасете, сир, мен мъченика!“

И му разказал как го бил

Лисан, как тежко го ранил.

„Ех, Боже! — възроптал отчаян

лъвът. — Кога ще свърши тая

1545 история с Лисан? Той с мен

се подиграва всеки ден,

за пет пари не ме зачита…

Сеньори, ще го заловите

и тука ще го доведете!

1550 Измъкне ли се, ще умрете —

един жив няма да остане!

А който смогне да го хване,

навред рода си ще прослави.“

Кой би могъл да си представи

1555 как всеки втурнал се, решен

Лисан да бъде заловен!

Мечокът Брюн и Изангрен,

рогатият овен Бьолен,

и котаракът сир Тибер

1560 ведно с петела Шантеклер,

и Пинта, и едно петле,

и пъргавият плъх Пеле[47],

и дорестият кон Феран[48],

зъбатият глиган Босан,

1565 щурецът гласовит Фробер,

чевръстият елен Бришмер,

и порът Петифуиньор[49]

(гост нежелан за никой двор)

и лаещият пес Рьонел…

1570 А охлювът Тардиф[50] бил взел

на рамо знамето развято

и ги повел той през полята.

Лисан обърнал взор назад,

видял какъв голям отряд

1575 го следва вече по петите

и нямал време да се пита

какво да стори, а с отскок

той метнал се във ров дълбок,

през тясна дупка се промушнал,

1580 поспрял за миг да се ослуша

и чул най-яростни закани…

Те мислели, че ще го хванат,

че няма как да се притули

Лисан зад храсти и зад кули,

1585 зад крепости, зад колонади,

във ровове и зад огради,

ни във хралупи предълбоки,

ни зад дървета възвисоки…

В устата му избила пяна,

1590 палтото му било съдрано,

защото сипели мнозина

по рунтавата му гърбина

рой удари… От този бой

по чудо отървал се той

1595 и към Мопертюи политнал,

защото сигурна защита

щял да намери само там:

хем замъкът му е голям,

хем са залостени вратите,

1600 хем обкръжени са стените

със ров и сигурна ограда.

Щом там е, нека го напада

кой както ще! Той се добрал

до замъка си и видял,

1605 че там съпругата му мила

била се вече появила

със скъпите им синове —

с Персхе[51], с Малбранш и със Ровел

(последният бил най-красив)

1610 и чакали с вид хем щастлив,

хем тъжен. Щом Лисан видели,

те вкъщи бързо го въвели,

със вино раните измили

и незабавно настанили

1615 пострадалия на легло.

Най-наложително било

обяд да бъде натъкмен,

защото крайно уморен

и гладен бил… Лисан нагълтал

1620 тозчас една кокоша кълка,

и трътка крехка и глава

от тлъст петел, а след това

подложили го на вендузи

и той, със зачервени бузи,

1625 почувствал се напълно здрав[52]

и от леглото скочил прав.

Бележки

[1] В повечето от ръкописите с разкази за Лисан трите части от Бранш І фигурират на първо място, макар че хронологически те не са най-старите. В тях са споменати случки, описани в по-ранни разкази, които средновековната публика очевидно е познавала. Трите части на бранш І са създадени вероятно в 1179 г. и спадат към ранните повествования за Лисан. Те включват мотиви, послужили за основа и на по-късни разкази, например обвиненията от страна на негови жертви пред двора на крал Лъв. В това отношение първата част „Лисан на съд“ е матрица за редица други истории. Критиката обяснява нейното влияние както с темата за кралския съд срещу Лисан — централно повествователно ядро в много от по-късните разкази, така и с литературните й качества, на първо място с виртуозната пародия на теми и мотиви, присъстващи в емблематични за времето художествени творби. В следващите бележки се опитвам да посоча някои от най-показателните интертекстуални връзки, без познаването на които днешният читател рискува да се размине с основни измерения на пародията в този текст. Тук ще се огранича с общи наблюдения върху историческия контекст, доколкото те допринасят за пълноценното възприемане на сатирата в тази част.

„Лисан на съд“ е остра сатира на тогавашното правораздаване. По времето на създаване на разказа настъпват съществени промени в тази област. По традиция правосъдието е кралски прерогатив. През ранното Средновековие (V-ІХ в.) кралят се смята за върховен арбитър, макар че в много случаи той делегира тази си функция на други лица. Те не са професионални юристи, а по-скоро помирители на страните в спора. Такова е по принцип и основното предназначение на кралската институция — да омиротворява, включително и със сила. Но върховният арбитър през ранното средновековие е Всевишният. Той наблюдава пряко всички човешки дела, а в споровете отсъжда на чия страна е справедливостта и истината. Последица от подобен възглед са редица съдебни процедури, наричани Божи съд. Тяхна конкретна форма е ордалията — изпитание с огън и вода. При изпитанието с огън лицето, което се защитава в съда, печели делото, ако издържи на допир с нажежен метал. При още по-екстравагантното изпитание с вода пледиращият пред съда се връзва и потопява в дълбока вода (река, езеро и др.). Ако потъне и се удави, бива оправдан с презумпцията, че Господ е благоволил да го пренесе на по-добро място; задържи ли се на повърхността на водата, подложеният на изпитание бива осъден на смърт. В основата на тези екстремни практики е залегнала идеята за Бог като върховен съдник на човешките постъпки. Те обаче били поставяни под съмнение от мнозина, включително и от представители на духовенството. В ранните литературни паметници ордалията е само намерение, което си остава на думи. Прилага ли се то, в крайна сметка се оказва някаква измама. Това говори за фактически незначителната роля на тези процедури. Срещаме ги по-често във фикции, отколкото в реалния живот. Като социална практика ордалията е рядкост през втората половина на ХІІ в. Четвъртият църковен събор в Латерано от 1215 г. я забранява официално.

Съдебният дуел е друга форма на Божи съд. Спорещите или техните представители се сражават на живот и смърт. Смята се, че изходът се решава от Бог, който отрежда победа на по-правия в спора. Практиката на съдебни дуели продължава до ХІV век.

Към средата на ХІІ век правосъдието започва да се професионализира. Поверявано на юридически подготвени лица, то прибягва до нови процедури за установяване на истината — писмен закон, показания на свидетели и др. Тогава нови корупционни практики се прибавят към традиционния съдебен произвол от страна на кралската институция и към вярата в Божия съд, деградирала в суеверие и в средство за измама. Отзвук от всичко това откриваме в „Лисан на съд“.

[2] Ст. 1: Сир Пиеро. Вероятно става дума за Пиер дьо Сен Клу, споменаван и в други разкази като техен автор. Сред двадесетината анонимни автори на разкази от цикъла той и някой си Ришар дьо Лизон единствени са назовани по име. Но, подобно на други средновековни писатели, на които знаем само името, за Пиер дьо Сен Клу не разполагаме с никакви сведения. Липсата на информация за него също е допринесла той да се споменава по-скоро като митична фигура на първоизточник, който настоящият разказвач оборва или коригира.

[3] Ст. 2: Лисан. На френски името на главния герой е Renart. За разлика от повечето животни в цикъла, чиито имена са от френски произход и най-често са свързани с присъщо физическо качество на съответното животно, Renart идва от немското Reinhardt като собствено име на лисана. Старофренската дума за лисица е goupil. След втората половина на ХІІІ век собственото име Renart измества нарицателното goupil и на свой ред става нарицателно под формата renard. Настоящият превод на Renart с Лисан следва установилата се у нас традиция.

[4] Ст. 3: Изангрен — в старофренски името на вълка идва от персонажа в едноименната поема Ysengrimus, писана на латински в средата на ХІІ в.

[5] Ст. 15: Мотивът, наричан от медиевистите „пролетно начало“ (début printanier) или „reverdie“ (раззеленяване) от средновековните поети, води началото си от провансалската поезия на трубадурите, но през втората половина на ХІІ в. навлиза също в епическите поеми и в романа.

[6] Ст. 20: Епическите шансон дьо жест от цикъла за Карл Велики и много рицарски романи от т.нар. артуриански цикъл (по името на легендарния крал Артур) започват с подобна сцена: в навечерието на важно събитие или по повод на голям празник най-видните личности и рицари се стичат в кралския двор. За нашия разказ това е първият признак за пародия на епоса и романа.

[7] Ст. 35: Мопертюи — убежището на Лисан. Идва от старофренския израз mal pertuis (лоша дупка). Много от разказите за Лисан завършват в Мопертюи. Леговището се описва ту като дупка под земята, ту като крепост или дворец. В някои разкази противоположните характеристики на Мопертюи съжителстват.

[8] Ст. 39: Случката е разказана в «Лисан и вълчицата» (бранш ІІ). Там Лисан обладава вълчицата Херсан на два пъти — веднъж в нейното леговище, втори път в Мопертюи.

[9] Ст. 54: Мечокът Брюн — от френската дума brun (кафяв, кестеняв).

[10] Ст. 79: Бикът Брюан — от френската дума bruyant (шумен, гръмогласен).

[11] Ст. 148: Декларираната готовност на Херсан да се подложи на ордалията на огъня и врящата вода е в пародийно съзвучие с думите на Тристан от едноименния роман на Берул (вж. Тристан и Изолда. Ранни творби, изд. «Изток-Запад», София, 2013, ст. 145–150).

[12] Ст. 167: Първи април — традиционният ден на лъжата символизира естеството на брачната връзка на Изангрен с Херсан.

[13] Ст. 180: Двусмислената клетва на Херсан напомня тази на Изолда от романа на Берул (цит. съч. в бел. към ст. 148), по-специално стихове 4200–4212. В нашия случай двусмислието идва от наслагването на две тоналности — сериозна и иронична. Същото важи и за думите на Херсан от ст. 143–145, където иронията стига до т.нар. антифраза — реторичен похват, при който твърдим нещо, а внушаваме обратното.

[14] Ст. 223: Свети Жил — името на този популярен светец (Gilles) звучи почти като старофренската дума guile (измама, хитрост). Неслучайно светецът се споменава често в текстове с подчертана пародийна ориентация, например във фарса Адвокатът Патлен или в поезията на Франсоа Вийон (XV в.).

[15] Ст. 246: И тук ордалията на огъня е само заявено намерение, както във всички литературни текстове от това време.

[16] Ст. 265: Всеобщ мир — Движението за Божия мир става популярно сред висшето духовенство (епископите) между втората половина на X в. и средата на ХІІ в. По инициатива на Луи VІІ (1155 г.) идеята за Божия мир става официална кралска политика и занапред ще се нарича Всеобщ мир.

[17] Ст. 281: Шантеклер — от френския израз chante clair (пее ясно).

[18] Ст. 325: Купе — от френската дума coupée (отрязана, насечена).

[19] Ст. 329: Положеният в носилка и в колесница труп на кокошката Купе и жалбите на сестра й Пинта пародират широко разпространения мотив за мъртвия воин, оплакван от свой приятел. Негов първообраз са жалбите на Ахил след гибелта на Патрокъл (вж. Илиада, песен 18).

[20] Ст. 367: Заекът Куар — от couard (страхливец, пъзльо).

[21] Ст. 465: С вярата в чудотворното изцеление на гроба на блаженопочившия християнин се злоупотребявало безконтролно и то се приемало като достатъчно основание Божият човек да бъде провъзгласен за светец. До ХІІІ в. канонизирането е въпрос на инициатива на местната църква. От този момент нататък папската институция въвежда контролни процедури (анкети), преди да се произнесе по конкретното предложение за канонизиране.

[22] Ст. 469: Кучето Рьонел изпълнява различни роли в различните разкази, но като цяло е отявлен враг на Лисан.

[23] Ст. 516: Рицарските романи описват често този ритуал на гостоприемство. Маншетите са отделна част от дрехата и могат да се свалят.

[24] Ст. 545: Относно св. Жил вж. бел. към ст. 223.

[25] Ст. 579: Мотивът за животното, яздещо кон, е един от многобройните случаи на наслагване на зооморфизъм и антропоморфизъм, с които авторите постигат комичен ефект.

[26] Ст. 600: Намесите на разказвача, в които той заклеймява някой герой или съчувства на друг, са типичен похват в епическите поеми. Среща се по-рядко и в романа. В цикъла за Лисан авторовите намеси са хипертрофирани — признак за тяхното пародиране.

[27] Ст. 699: Червени монаси — прозвище на тамплиерите, чийто орден е основан в 1129 г.

[28] Ст. 740: В следващата част от бранш І, «Обсадата на Мопертюи», Хермелина, жената на Лисан, подкупва лъва именно със злато, за да освободи от наказание своя съпруг.

[29] Ст. 751: По традиция св. Леонар е смятан за покровител на затворниците и пленниците.

[30] Ст. 885: Мотивът за кастрирането на героя се среща в няколко разкази за Лисан и се свързва с жалбите на съпругата/държанката, оплакваща съдбата си на неудовлетворена жена.

[31] Ст. 1020: Клерво е център на Цистерцианския орден на белите монаси, а Клюни — на черните монаси от Бенедиктинския орден.

[32] Ст. 1035: Привидното покаяние на Лисан е основна хитрина за измъкване от трудно положение. Към края на ХІІІ в. се забелязва преход от публичното покаяние към индивидуалната изповед, официално въведена с решение на Латеранския църковен събор (1215 г.). Въпреки че става дума за ново явление, то не убягва от иронията на авторите за Лисан.

[33] Ст. 1052: Тези две приключения не са описани в запазените разкази за Лисан и Изангрен.

[34] Ст. 1059: Епизодът е разказан в «Лисан и Примо̀». Подобно на брат си Изангрен вълкът Примо̀ бива изигран от Лисан.

[35] Ст. 1065: Вж. разказа «Риболов с опашка» от настоящото издание.

[36] Ст. 1077: Изповедта на Лисан е по същество резюме на множество епизоди от цикъла. Тъй като някои от тях не са включени в настоящото издание, конкретни препратки не посочвам.

[37] Ст. 1322: Името на овена Бьолен идва от глагола bêler (блея).

[38] Ст. 1325: Таралежът Еспинел — от espine (бодил).

[39] Ст. 1326: Катерицата Русел — от rousse (рижава).

[40] Ст. 1327: Паунът Петипа — от petits pas (ситни стъпки).

[41] Ст. 1394: Християнското поклонничество е знак за покаяние и подражание на Иисус Христос по пътя му към Голгота, където бива разпънат на кръст.

[42] Ст. 1441: Кралица Фиер — от fière (горда).

[43] Ст. 1452: В рицарските романи на раздяла дамата подарява пръстен на своя любим.

[44] Ст. 1518: Дисагите и тоягата са емблематични атрибути на поклонника.

[45] Ст. 1524: Ироничен намек за Нур-ед-Дин, султан на Алепо, който в 1161 г. нанася тежко поражение на участници във Втория кръстоносен поход.

[46] Ст. 1533: Вж. бел. към ст. 579.

[47] Ст. 1562: Плъхът Пеле — от pelé (келяв, проскубан).

[48] Ст. 1563: Конят Феран — от глагола ferrer (подковавам).

[49] Ст. 1567: Порът Петифуиньор — от petit fouineur (дребният, ровещ в земята).

[50] Ст. 1570: Охлювът Тардиф — от tardif (бавен, закъсняващ).

[51] Ст. 1608: Персхе — от perce haie (който пробива плет, ограда).

[52] Ст. 1625: Бързото оздравяване след тежки рани е типично за воина от епоса и за рицаря от куртоазния роман. В комичните жанрове фаблио и фарс физическото малтретиране буди смях и не води до сериозни последици. Подобна е трактовката на мотива и в разказите за Лисан.