Роман за Лисан (11)

Лисан и змиорките

Това се случило, когато

отлита есента богата

и зимата настъпва вече.

На глад нечуван бил обречен

5 Лисан — в дома му ни следа

от зимнина. Каква беда!

Той нямал нищо да яде,

а камо ли пък да даде

на някой друг да се засити.

10 Наложило му се да скита

по равнини и по баири

прехрана някаква да дири.

По път тресавище видял,

преминал го и се поспрял

15 за малко край една река,

снишил се до брега така,

че трудно друг би го открил,

тук-там подушил и решил

да легне край един жив плет,

20 надявайки се, че късмет

там тъкмо чака го… И ето,

че се задал откъм морето

кон със каруца — с цял товар

от риба: херинга, омар,

25 змиорка, паламуд, минога,

калкан, сафрид и още много

подобни — дребни и големи.

Рибари по петляно време

били я с мрежи наловили,

30 а пък търговци се снабдили

от тях със тая ценна стока.

Лисан, загледан в таз посока,

видял, че конската кола

била на хвърлей на стрела

35 от него, затова ударил

напряко, за да изпревари

търговците, и много бърже

намислил как да ги излъже.

Та чуйте точно как пресметнал

40 той всеки ход и как ги метнал.

Лисан спрял точно по средата

на пътя, легнал сред тревата,

краката си напред прострял,

задълго своя дъх сдържал,

45 озъбил се, очи притворил

и на мъртвец се той престорил.

Как тъй допуснал би провал

той, който смятан бил за крал

на шмекерите и лъжците!

50 Та този ментърджия хитър,

без да помръдне, си лежал,

досущ като че бил умрял.

Търговците трупа съзрели,

каруцата си мигом спрели,

55 единият глава навел

над него, за мъртвец го взел

и на съдружника си казал:

„Това май на лисица мяза

или пък на овчарско куче.“

60 „Лисица е… Пак ни се случи

късмет нечакан. Кучи сине,

внимавай да не ни отмине!“ —

отвърнал другият. „Веднага

я хващай, че ще ни избяга!“

65 Те над трупа се пак навели,

побутнали го и видели,

че нито диша, нито шава.

И почнали да изчисляват

каква печалба ще изкарат,

70 ако отидат на пазара

да продадат таз скъпа кожа.

„Най-малко три су“ — предположил

единият от тях. „О, не!

Как три су? Четири поне.

75 Каква красива гуша има!“

И тутакси Лисан те взимат,

отзад в каруцата го мятат

и продължават да пресмятат

цената. „Щом се приберем,

80 кожуха му ще съдерем“ —

заканил се един от тях.

Лисан добре ги чул, но страх

не чувствал той… Те предполагат,

но Господ само разполага.

85 В цял ръст хитрецът се изпънал

върху кошове с риба пълни,

със зъбите си той отворил

един от тях и ококорил

очи пред чудната картина:

90 там херинги над трийсетина

видял — храна намерил бол…

И без подправки, и без сол

по царски той се нагостил.

В един друг кош Лисан открил

95 три върви със змиорки тлъсти,

нанизани съвсем нагъсто.

И без изобщо да се мае,

тозчас намерил му колая:

една навил на своя врат,

100 преметнал другите отзад

върху гърба си, па си казал:

„Дотук — добре. Но как да сляза?

Височината е голяма,

а пък стъпало явно няма.“

105 Внимателно погледнал вдясно

да види да не е опасно

да скочи, лапите напред

протегнал и като атлет

със плячката се приземил

110 и на мъжете заявил:

„Тоз лов богат за мен остава,

пък Господ здраве да ви дава —

да ви е то за утешение.“

Търговците, от изумление

115 обзети, почнали да викат:

„Ах, ти, Лисане, ах, гладнико!“

Подгонили го през шубрака,

но той се скрил във гъсталака

и те си рекли с примирение:

120 „Избяга ни, за съжаление.

Защо ли му се доверихме,

защо наивност проявихме,

та той змиорките отне ни?

Нима от разум сме лишени,

125 в главите ни мухи ли има,

та загуба неизмерима

понесохме от тоз изедник?

Дано му в гърлото заседнат

змиорките, дано без време

130 да пукне! Дявол да го вземе!“

А той надменно отговорил:

„Не бих със вас, сеньори, спорил,

осъждайте ме както щете.

Каквото и да ми речете,

135 на гневното ви заклинание

ще отговоря със мълчание.“

Те пак решили да го погнат,

търчали цял ден, без да смогнат

да го настигнат. Той летял

140 на бързия си кон и спрял

във своята обител чак.

А двамата търговци пак

поели тягостно на път,

не спирайки да се корят.

145 Без дъх от яд и от умора

останали, но що да сторят?

В безбройни трудности кален,

Лисан успял и този ден

със хитрина да се наложи.

150 Щастлив, доволен, че ще може

да види близките си скоро,

той прекосил стремглаво двора

и влязъл в замъка, където

със притеснение в сърцето

155 очаквали го те отдавна.

С припряност и със радост явна

съпругата му Хермелина

и двата по-големи сина

разбързали се да излезнат

160 да го посрещнат най-любезно.

Той ситнел с трепетно сърце

и със сияещо лице,

със сит стомах, усмихнат, весел,

на якия си врат провесил

165 цял наниз от змиорки пресни.

Преминал през вратите тесни,

във кулата се разположил,

а синовете — кой как можел

заел се грижи да полага

170 за него: със пешкир веднага

те му избърсали краката,

след туй змиорките в тавата

разпределили на парчета

и шишчетата за мезета

175 приготвили, а след това

домъкнали цял куп дърва

(във двора имало премного),

след малко лумнал буен огън

и на жарта да се пекат

180 ги сложили… А пък вълкът

до замъка се приближил

в туй време. Много път той бил

цял ден изобщо не бил ял

и бил съвсем изпосталял.

185 Като видял комин да пуши

и печеното щом надушил,

той заоблизвал свойте устни

в очакване на нещо вкусно.

А синовете на Лисан

190 старателно в един тиган

парчета от змиорки пекли.

От тях чак лигите потекли

на Изангрен. Той мислел даже,

че ако се Лисан покаже

195 гостоприемен, би приел

дори да му слугува с цел

тез вкусотии да опита.

Лисан на Изангрен молбите

дори не искал и да чуе.

Вълкът с ченетата си всуе

200 потраквал, дарове обричал,

надясно и наляво тичал

да търси начин подходящ

да влезе в този дом, дъхтящ

тъй апетитно. Изангрен

205 накрая даже бил решен

да се помоли най-покорно

да му дадат храна повторно

и щом открил в зида отвор,

извикал на Лисан: „Сеньор,

210 вратата си ми отвори,

защото вести най-добри

от твоите роднини нося.“

Лисан отгатнал на кого са

тез думи и не му обърнал

215 внимание. Вълкът извърнал

главата си, обзет от яд.

Ала го мъчел страшен глад

и чинно се примолил пак:

„Сеньор, приятелю мой драг,

ще ми отвориш ли вратата?“

220 Лисан с усмивка на устата

попитал рязко: „Кой ме вика?“

„Аз те повиках, аз“ — откликнал

вълкът. „Добре, но точно кой?“

„Един добър приятел твой.“

225 „Пък аз те сметнах за злосторник.“

„Не думай! Ще ли ми отвориш?“

„Почакай малко, че с монаси

току-що седнахме на маса.“

„С монаси ли?“ — озадачен

230 попитал плахо Изангрен.

„Не, каноници са по-скоро —

уклончиво му отговорил

Лисан. — От ордена в Тирон^[1].

В дома си дадох им подслон;

235 нали и аз принадлежа

към тях.“ — „Не е ли туй лъжа?

Ах, Боже мой, кой дявол знае

дали действително така е.“

„Как бих могъл да се шегувам?“

240 „А може ли да ти гостувам?“

„Ако склониш да не ядеш…“

„Та няма ли да ми дадеш

да хапна мъничко поне?“

Лисан отвърнал му: „Как не!

245 Ти май си тръгнал на просия?“

„Не, хрумна ми да се отбия

да видя ти какво днес чиниш.“

„Не може.“ — „По какви причини?“

„С таз дързост ти ме изненадваш.“

250 „Все пак признай си, че поядваш

месо?“ — „Не се ли подиграваш?“

„А я кажи с какво гощаваш

монасите си?“ — „Чуй тогава:

гостих ги с риба едроглава

255 и с прясно сирене. Месото

вреди на здравето… Защото

и свети Бенедикт напомня,

че трябва да се храним скромно^[2].“

„Така ли? Аз това не зная“ —

260 признал вълкът, ала накрая

той дръзнал пак да се примоли:

„Храна не даваш, но защо ли

подслон поне не ми предложиш?“

„Не, в никой случай тук не можеш

265 да престоиш. От доста време

на гости в своя дом приемам

отшелници или монаси

и никой друг. За мен това са

най-близките ми същества.“

270 Щом Изангрен дочул това,

разбрал, че ако продължава

на своето да настоява,

по-зле ще стане, и все пак

додал: „Не си представям как

275 отново гладен бих се скитал,

без при това да съм опитал

змиорките. Едно парче

поне ми дай. За тях е чест,

че на софрата ти са вече.“

280 Тогава шмекерът изпечен

взел две парчета и изял

едното, другото подал

на Изангрен и после рекъл:

„Виж, драги мой, как съм опекъл

285 таз вкусна риба. Неколцина

монаси тази милостиня

от все сърце на тебе дават.

Те казаха, че се надяват

да станеш праведен монах

290 и да се молиш като тях.“

Вълкът заинтригуван бил

и казал: „Аз не съм решил

какъв да стана. Не изключвам

за в бъдеще такава участ,

295 но за момента предпочитам

таз вкусна риба да опитам.“

Нагълтал Изангрен завчас

парчето и Лисан тогаз

попитал го: „Какво ще кажеш?“

300 Вълкът се разтреперил даже

от алчност: „Драги ми Лисане,

дано получиш във замяна

от Бога най-добрия пай! —

подхванал той. — Но я ми дай

305 едно парче като надбавка

и аз заради таз гощавка

при първия удобен случай

във ордена ви ще се включа.“

Лисан бил все така решен

310 да изиграе Изангрен,

и пак подел: „Щом клетва даваш

при нас да дойдеш, обещавам

да станеш наш пастир духовен.

На тебе изборът съдбовен

315 ще падне: вкупом ще отсъдим

до Петдесетница да бъдеш

на висш църковен пост избран.“

„Шегуваш се, сеньор Лисан.“

„Съвсем не. Бих се и заклел

320 в свети Феликс, че мойта цел

е пост достоен да ти дам.“

„Добре, но бих желал да ям

предимно риба — само с нея

аз бих могъл да оздравея,

325 че страшна болест ме потиска.“

„О, риба колкото си искаш

тогаз ще имаш на софрата.

Но трябва най-напред брадата

да си обръснеш.“ Изангрен

330 взел да ръмжи, но примирен

отвърнал му: „Щом се налага,

тогаз да действаме веднага.“

Лисан се отзовал: „О, да.

Ще стопля ей сега вода.“