Роман за Лисан (4)

[1] Петте кратки разкази от този бранш са най-ранните от цикъла за Лисан. Писани са в периода 1174–1177 г. вероятно от Пиер дьо Сен Клу. Фабулата на първите четири следва една и съща логика: огладнелият Лисан хвали по-малко и по-слабо от него животно, за да го прилъже да се доближи и за да го изяде. Но в крайна сметка набелязаната жертва се отървава, защото се оказва по-хитра от Лисан или защото в последния момент се появяват хора и зли кучета, от които злосторникът бяга. Житейската истина „Хитрост хитрост прехитря“ (вж. „Лисан и котаракът Тибер“, ст. 807) и резките обрати потвърждават простичката идея, че находчивостта и съобразителността побеждават грубата сила. По същата логика впоследствие и Лисан ще побеждава вълка Изангрен. Надхитрян от по-слабите, бит и дран до смърт от хората и кучетата, Лисан все пак оцелява. Възстановява се бързо от побоя, без да е извлякъл поука от своето поражение и без да се стреми да се промени. Така всичко може да започне отначало по формулата за циклично повествование.

Фабулата на петия разказ „Лисан и вълчицата“ е по-различна. Без да влиза в пряко единоборство с вълка Изангрен, Лисан засяга мъжкото му достойнство: обладава на два пъти вълчицата Херсан и унижава техните деца. Нещо повече, като измисля все нови доводи за манипулиране на другия, Лисан убедително отрича стореното. Дистанцията между фактите и тяхното интерпретиране се оказва разтеглива до безкрайност. В нея бъдещите автори на разкази за Лисан ще положат своите повествования. Темата за обруганата чест на Изангрен, за блудството на Херсан и за безцеремонната похотливост на Лисан стои в основата на множество истории, сред които се открояват „Лисан на съд“, „Жалбите на Изангрен и на мечока Брюн“, „Дуелът между Лисан и Изангрен“, публикувани в настоящото издание. ↑