Лорън Донър
Рот (9)

Глава 8

Лорън се изправи с намерението да попита Шадоу какво има предвид и защо я обвинява, че си играе с Рот, но той не й даде тази възможност. Трябваше да подтичва, за да го настигне. Вида бързо прекоси стаята и спря пред асансьора, набра някакъв код на електронната клавиатура и вратите се отвориха.

— Няма ли да изчакаме Брас и Рот?

— Те са вече горе или скоро ще бъдат. Това не е единственият асансьор.

— Нямам ключове за апартамента си. Останаха в чантата ми.

— Колата и вещите ти са горе. Преместихме ги снощи. Чантата ти е в колата.

— Някой е карал колата ми?

Шадоу кимна, пристъпи в асансьора и натисна бутона. Лорън го последва, преди вратите да се затворят.

— Да. Нямаше как да я оставим на паркинга и с това да привлечем ненужно внимание. Не бяхме сигурни дали си приятелката на Бил, или не. Искахме всичко да изглежда наред, ако той изпратеше някой да те потърси. Би било подозрително, ако откриеше колата ти там.

Младата жена не можеше да оспори логиката им.

— Разбирам.

— Знаем какво правим. — Вида се усмихна. — Това не е първото ни разследване и залавяне.

— Не знаехте, че не съм приятелката на Брент. Извинявай — на Бил. Мислехте, че спя с този кретен. Не се обиждай, но много грешахте по този въпрос.

Той сви рамене.

— Ти се появи вместо него и миришеше на парфюма, който обикновено подарява на любовниците си. Докато се опитвахме да го открием, разпитахме много от бившите му.

— Има още жени заключени тук долу? — попита тя, шокирана.

— Знаехме, че вече е зарязал жените, с които говорихме — поклати глава мъжът. — Всички те са подали оплаквания за кражба срещу него и така успяхме да го проследим. Използва техните пари, за да поддържа стандарта си на живот и напоследък жертвите му бяха само от този район. Използвахме снимки, които те са успели да му направят, сравнихме ги с издадените шофьорски книжки и така разбрахме фалшивото му име.

— Той е и крадец? Какво нищожество!

— Той е лош мъж — въздъхна Шадоу. — Казахме на онези жени, че се е самоотлъчил от армията, когато е бил млад, и заради това може да прекара много години в затвора. Те изгаряха от желание да ни помогнат да го заловим. Много от тях се радваха, че го издирваме.

— Обзалагам се, че е така. Определено би спечелил наградата „Мерзавец на десетилетието“.

Вида я зяпна с доста смешно изражение на лицето, когато вратите на асансьора се отвориха.

— Има подобна награда?

— Не — засмя се младата жена. — Това е само израз, но в случая е доста подходящ. Той би спечелил, нали? Познавам го само от три месеца и знам, че не бих го съжалила и за секунда, ако бъде заключен за известно време. Човекът е първокласно нищожество.

— Това казаха и онези жени. Имаха и още няколко епитети по негов адрес, но никой от тях не беше ласкателен.

— Мога да си представя.

След като й даде знак да мине пред него, Шадоу излезе в слабо осветен паркинг с бетонни стени. Колата й беше отдалечена от асансьора и на паркоместата преди нея имаше около дузина черни джипове.

— Не сме повредили колата ти.

Вратите на асансьора се затвориха, а тя все още не виждаше Рот наоколо. Започна да се изнервя, че е сама с Шадоу. Знаеше, че с Рот са близки, но след случилото се с Венджънс имаше доверие единствено на Рот. Шофьорската врата на един от джиповете се отвори и от нея излезе облечен изцяло в черно мъж. Приближи ги бързо, с поглед, вперен в Лорън.

Младата жена се напрегна, но бързо разбра, че е човек, тъй като не носеше слънчеви очила и чертите на лицето му се виждаха ясно. Имаше кестенява коса, кафяви очи и телосложение близко до това на Видовете, но бе с няколко сантиметра по-нисък. Униформата му беше същата като на Брас и Шадоу.

— Коя е жената? — обърна се непознатият към придружителя й.

— Помага ни да заловим целта.

Мъжът се усмихна и й подаде ръка.

— Аз съм Браян. Как си?

Тя отвърна на ръкостискането.

— Аз съм Лорън. Добре съм.

Вратите на асансьора се отвориха и тя се обърна да види кой е дошъл. Бяха Рот и Брас. Брас беше облечен в черно, подобно на Браян и Шадоу, но Рот беше в зелена униформа. Изведнъж той изръмжа и се спусна към нея.

Ахна, когато я хвана през кръста, повдигна я и я завъртя така, че той да остане между нея и Браян. Още едно ръмжене прозвуча от него, докато я пускаше да стъпи на земята, но задържа ръката си около талията й. Извъртя се, за да може да го погледне, но той продължи да гледа страховито другия мъж.

Браян отстъпи назад с вдигнати ръце.

— Какво става?

— Докосна я и стоеше твърде близо до жената — въздъхна Шадоу. — Рот е настроен твърде защитнически към нея.

Младият мъж се отдалечи още малко от ядосания Вид.

— Съжалявам, човече! Не знаех, че това ще те разстрои. Просто се запознавахме. Това е нормално човешко действие.

— Не я доближавай! — предупреди го Рот. — Ясно ли е, Браян?

— Напълно, сър!

Рот се отпусна.

— Знаеш, че се казвам Рот, не ме наричай сър.

— Извинявай! — кимна мъжът. — Просто вие командвате, когато работя с вас. Вашият чин е по-висок. „Сър“ е стандартното ми обръщение към водача на екипа. По този начин сме свикнали с Тим. — Той замълча. — Какъв е планът за днес?

Брас пристъпи напред и пое контрола.

— Откарваме жената до нейния апартамент, за да се преоблече. После ще заведе Рот до работното място на нашата цел, докато ние ги наблюдаваме от далеч. Жената ще говори с колегите на Бил и ще опита да открие къде е той.

Браян кимна.

— Добре. — Погледна към Лорън. — Мислиш ли, че ще говорят с теб?

Тя кимна.

— Би трябвало. И аз работя там.

Очите на Браян се разшириха от изненадата.

— Ами, добре. Готови ли сте да тръгваме? Предполагам, че ще карам аз, тъй като познавам района.

— Да — въздъхна Шадоу. — Да тръгваме.

Рот бавно свали ръката си от талията на Лорън, но бързо стисна дланта й в своята. Тя забеляза, че все още изглеждаше малко разстроен заради ръкостискането й с Браян и се зачуди дали това не е забранено при Видовете. Може би според тях беше грубо да докосваш непознат мъж. Не беше сигурна в причината за действията му, но реши да не го прави повече. Рот я заведе до джипа и отвори задната врата.

— Влизай! Ще седиш по средата.

— Ами чантата и ключовете ми? Трябват ми.

— В мен са — извика Шадоу, забързан да се присъедини към тях.

Лорън се плъзна в средата на седалката, а Рот се качи до нея. Шадоу седна от другата й страна, а Брас и Браян се настаниха отпред. Всички си сложиха коланите и тя последва примера им.

Видовете си сложиха тъмни очила, още преди Браян да е запалил колата, а Брас сложи и шапка. Движението му привлече вниманието й към главата му, където забеляза стегната плитка. Изви въпросително вежди, но не посмя да попита защо неговата коса е дълга, а на другите — не.

Рот внимаваше да не я докосва и с всеки изминат километър ставаше ясно, че го прави нарочно. Дори се накланяше в противоположната посока, когато колата завиваше. Тя разгледа лицето му, намрази слънчевите очила, задето скриваха очите му и се наведе към него, докато не го принуди да я погледне.

— Ядосан ли си ми?

— Не. Приготвям се за мисията. Искам да предвидя всички възможни ситуации и да реша как да действам.

— Добре. — Тя не беше сигурна какво точно означава това, но вероятно беше някаква мъжка работа.

Шадоу се засмя.

— Всички ние го правим. Това е твоят свят, не нашият. Всичко е странно за нас и искаме да сме сигурни, че реакциите ни ще бъдат възможно най-нормални.

Тя можеше да разбере колко не на място биха се чувствали в нейния свят. Беше чела за Хоумленд и Резервата — огромните територии, приютили Новите видове и управлявани от НСО. Там те имаха собствен, затворен свят, но освен малките късчета информация в пресата, нищо повече не бе известно. Не се знаеше кое е вярно и кое не.

Любопитството й се събуди.

— Какво е там, откъдето идвате?

— Аз живях в Резервата почти месец, преди да приема тази задача. И двамата с Рот решихме, че е по-добре да прекараме времето си в залавяне на нашите врагове, отколкото да се учим как да играем спортни игри. Резервата е огромна, залесена територия с не много сгради. Има хотел, наскоро отвориха и кино и има и бар, където се провеждат всички големи мероприятия. Не харесваме алкохола, но много от нас обичат да танцуват. Това е хубаво място за живеене.

— Липсва ли ти?

Шадоу се поколеба.

— Това, което правим, е важно и за разлика от повечето, ние няма какво да губим, тъй като бяхме освободени неотдавна. Доброволно се присъединихме към тази мисия и за нас е чест да представляваме нашите хора.

— Достатъчно! — изръмжа Рот.

Шадоу му се намръщи и продължи:

— Ние не само залавяме престъпниците, които навредиха на нашия народ, но и търсим наши събратя, които са все още в плен. Рот и аз сме пример за това. Не бяхме спасени при атаката на първите тестови съоръжения. Преди това да се случи, бяхме откраднати от няколко души от персонала и заведени на друго място. Използваха ни да печелят пари, за да започнат нов живот в чужбина и да се изплъзнат от правосъдието.

— Шадоу, достатъчно! — Думите на Рот прозвучаха като ръмжене.

— Тя трябва да знае, а не чувам да й казваш. — Мъжът замълча за момент. — Надяваме се, че всеки, когото заловим и е работил за Мерикъл, може да има информация за Видове в плен.

Лорън извърна глава към Рот. Той се мръщеше на приятеля си и тя още веднъж си пожела да може да види очите му.

— Какво лошо има, че Шадоу ми казва тези неща?

Вида разтвори устни, за да й отговори, но вместо това отново ги стисна здраво.

— Вероятно се тревожи, че би могла да го помислиш за жесток, защото преследва и залавя хора, независимо от вредите, които са нанесли на Новите видове.

— Не мисля, че е такъв. — Младата жена постави ръка върху тази на Рот. — Смятам, че е много смело.

Той не се отдръпна и тя се отпусна на мястото си. Тъй като Шадоу беше толкова разговорлив, отново се обърна към него, за да разбере нещо повече.

— Мислех, че всички Нови видове са открити и освободени.

— Не знаехме, че съществува пето тестово съоръжение, но наскоро и то беше открито. Има сведения, че може да има и повече, а и никой не знае колко още Видове са били преместени на други места, както се случи с мен и Рот.

— Това е ужасно!

Шадоу кимна в съгласие.

— Именно. Това е и причината да живеем отделно от нашия народ и да жертваме толкова много, за да изпълним дълга си. — Повдигна брадичка и се загледа в събрата си. — Не бива да забравяме задължението, което имаме към народа си.

Рот изръмжа и показа острите си кучешки зъби към Шадоу в страховит израз на гняв.

— Достатъчно!

Лорън изгледа двамата мъже, учудена какво беше пропуснала.

— Какъв е адресът ти? — Браян срещна погледа й в огледалото. — Ще бъде трудно да те закарам до там, без да знам къде е.

Брас му продиктува домашния й адрес, преди Лорън да успее да отговори сама. Той се обърна и срещна въпросителния й поглед.

— Научихме всичко, което можахме за теб в секундата, в която се появи в склада. Ако искам, бих могъл да ти кажа колко пари си изкарала за последните 4 години и какво е салдото по кредитните ти карти.

Тишината в автомобила се проточи, докато тя не осъзна, че наближават дома й.

— Високата сграда с храстите отпред. Можеш да минеш по алеята вляво и да паркираш отзад. Имам паркомясто за гости.

Той последва съвета й, а Рот й помогна да слезе. Забелязала съседа си, господин Адамс, Лорън му помаха с широка усмивка. Изкикоти се, когато забеляза как се разшириха очите му зад очилата при вида на четиримата големи мъже с нея.

— Кое е толкова смешно? — Рот й подаде чантата, когато стигнаха пред вратата й.

Тя отключи, отвори и влезе.

— Извинявайте, апартаментът ми е разхвърлян. Не очаквах посетители.

Рот спря до нея.

— Защо ти беше смешен начинът, по който старият човек зяпна в нас? Все още се усмихваш.

Тя отново се засмя.

— Господин Адамс е голям клюкар с богато въображение.

— Не разбирам — обади се Брас. — Какво означава това?

— Означава, че е много любопитен — засмя се Браян. — Говори за хората и си измисля неща за тях. — Той се обърна към Лорън. — Те не разбират някои от нашите изрази.

Тя се засмя.

— До довечера ще разказва на всички съседи, че съм довела вкъщи четирима огромни мъже и вероятно ще допълни, че сме си спретнали оргия.

Брас се усмихна.

Рот се приближи до нея.

— Това парти ли е?

Младата жена отново се засмя.

— Ами, нещо такова. Оргия е… — Тя погледна към Браян за помощ. — Искаш ли ти да им го обясниш?

Той отвърна на смеха й.

— Старият човек ще каже на всички, че Лорън е правила секс с всички ни наведнъж. Оргия е, когато група хора се събличат и правят секс един с друг.

Рот изръмжа и се обърна към жената, ядосано стисна устни и изгледа предупредително всеки един от мъжете.

— Ще нараня всеки, който я докосне!

Шадоу почти се усмихна.

— Спокойно, приятел! Тя не би оцеляла, ако четирима от нас я вземат едновременно, а и ние не обичаме да споделяме.

— Ами, добре. Отивам да се преоблека, за да може да се захващаме за работа. Чувствайте се като у дома си. — Лорън се обърна и тръгна по коридора.

Рот я последва. Присъствието му беше нещо, което не можеше да пренебрегне, и двамата спряха в спалнята й. Тя наблюдаваше лицето му, докато разглеждаше стаята й. Наистина мразеше тъмните очила, които скриваха очите му, защото беше любопитна какво мисли за голямото й легло с балдахин и женственото обзавеждане на стаята. Беше много по-различно от онова, с което бе свикнал, ако се съдеше по неговата спалня.

Котаракът й скочи на леглото и ги стресна. Рот бързо изтласка Лорън към стената.

Животното погледна към мъжа и настръхна, изви гръб и изсъска. Рот леко се наведе, изръмжа и показа собствените си зъби. Лорън беше зашеметена от конфликта между домашния й любимец и Новия вид.

— Рот?

— Не мърдай! — прошепна той и посегна към оръжието си.

— Не! — Жената избута ръката му, която я държеше прикована към стената, заобиколи го и застана между него и леглото, като междувременно бутна пистолета му надолу. — Това е котаракът ми! Не стреляй по него!

Мъжът вдигна рязко глава.

— Какво?

— Това е Тайгър. Той е моят котарак. Моят домашен любимец.

Тайгър отново изсъска иззад нея, но тя не го погледна, твърде разтревожена, че мъжът ще го застреля. Рот бавно прибра пистолета в кобура на кръста си и се намръщи.

— Това е твоят домашен любимец? Не е някое диво животно, което е успяло да се вмъкне в дома ти?

— Знам, че може би има нужда от подстрижка, но не е див. Разхожда се свободно, понеже мразя онези малки клетки, но да, той е моят домашен любимец.

Вида се отпусна, стегнатите мускули под дланта й леко омекнаха и Рот отново вдигна поглед.

— Той не изглежда много дружелюбен.

Тя погледна към котарака.

— Обикновено не е такъв. Спри, Тайгър! Лошо коте! Спри да съскаш на Рот!

Животното скочи от леглото, избяга през отворената врата и Лорън се засмя на абсурдността на ситуацията.

— Да разбирам ли, че не харесваш котки?

— Не харесвам котки, които са твърде малки и не говорят.

Чу се силно ръмжене и звук от счупване на стъкло. Лорън прокле и бързо заобиколи Рот, за да отиде в дневната. Тайгър измяука силно и звукът беше последван от дълбоко, страшно ръмжене. Младата жена спря в коридора, където Брас и Шадоу бяха приклещили котарака в ъгъла. Горкото ужасено коте беше извадило ноктите си, козината му беше настръхнала и съскаше срещу непознатите.

— Спрете! — Лорън се хвърли между животното и мъжете.

— Какво е това? — изръмжа Шадоу.

Браян се засмя.

— Те са от кучешкия вид. Кучетата и котките не се разбират добре. Трябваше да ги предупредиш, че имаш такова животно.

— Това не е диво животно, което е влязло в дома ти? — Брас спря да ръмжи и се изправи.

Лорън се обърна и падна на колене.

— Не. Ела тук, Тайгър! Всичко е наред. Те не искаха да те изплашат. Ела тук, бебчо! Ела тук, Тайгър!

— Тайгър? — засмя се Брас. — Кръстила си го Тайгър? Имам приятел с такова име. Нямам търпение да му разкажа.

Лорън гушна треперещото животинче и го прикри с тялото си от мъжете в дневната. Тръгна обратно по коридора, като се движеше така, че котаракът да не може да ги вижда. Рот стоеше в края на леглото й. Тя отиде в банята и остави там любимеца си, като затвори вратата след себе си, така че да не може той да избяга обратно.

— Спиш тук? — Рот се обърна, за да я погледне.

— Да.

Той отиде отстрани на леглото и я шокира, като отметна завивките с един замах. Тя стоеше онемяла, докато той се наведе, притисна нос към чаршафите и вдиша шумно. Изправи се и се усмихна, след което отново оправи завивките.

— Какво правиш? — Беше странно, но нямаше да му го каже.

— Подушвам само теб и котарака. Никой друг не е спал тук.

— Живея сама — ядоса се тя. — Казах ти, че не съм излизала на среща отдавна и не съм те лъгала. Казах ти истината! Не беше необходимо да правиш това, за да ме провериш.

Мъжът бързо приближи и я погали по лицето.

— Съжалявам! Просто бях любопитен. Вярвам ти! — Отпусна ръка. — Трябва да се приготвяш. Животното добре ли е в банята? Няма да му ръмжа. Бях изненадан и мислех, че ще те нападне.

— Добре е. Той обича да се разхожда и вътре, и вън, и понеже нямам специална вратичка за него, държа прозореца в банята отворен. Вероятно вече е излязъл след начина, по който ти и приятелите ти го уплашихте.

— Съжалявам!

— Трябваше да ти кажа, че имам домашен любимец. — Лорън сви рамене. — Предполагам, че няма много такива в обкръжението ти.

— Не и малки домашни котки.

Лорън остави репликата без коментар. Той искаше тя да се приготвя за работа, а екипът чакаше в дневната й. Обърна се към гардероба и взе дрехите си от закачалката. Тайгър го нямаше, когато влезе в банята. Затвори вратата, докато се преобличаше, изми лицето си и бързо нанесе лек грим. Когато се върна в спалнята, Рот разглеждаше нещата върху тоалетката й.

— Вдигнала си косата си на кок — изръмжа. — Повече ми харесва, когато е пусната.

— Трябва да я прибирам така за работа, за да изглеждам по-професионално. Твърде е къдрава и се заплита, ако не е събрана. — Наведе се до вратата и обу чифт обувки с ниски токчета. — Готова съм.

Вида бавно я приближи. Начинът, по който се движеше, още веднъж й припомни, че не бе съвсем човек, а и беше някак секси. Все още й се искаше да може да вижда очите му. Спря на сантиметри от нея.

— Изглеждаш добре, но те предпочитам гола.

Сърцето й ускори ритъма си, а бузите й поруменяха. Не можеше да се стърпи и плъзна поглед надолу и нагоре по тялото му. Изглеждаше секси във военната униформа. Дрехите подчертаваха телосложението му, но искаше да бъде честна.

— Аз също предпочитам да си гол и определено без тези очила. Мразя, когато не мога да виждам очите ти.

Рот ги свали. Дълбоките му кафяви очи бяха потъмнели от желание и това незабавно сгорещи кръвта й. Приближи се до нея и сърцето й препусна лудо.

— Трябва да тръгваме — каза Шадоу от вратата.

Рот се напрегна и сложи обратно очилата. На Лорън й се прииска да изругае. Беше почти сигурна, че Рот щеше да я целуне, но моментът беше провален. Обърна се, за да изгледа злобно Шадоу, но той вече вървеше надолу по коридора.

Младата жена се завъртя и без да погледне към Рот, последва приятеля му към дневната. Двамата Видове се обърнаха към нея. Искаше й се да може да види очите им, но предположи, че оглеждат облеклото й. Браян беше единственият без омразните очила и той открито се усмихна като я огледа от горе до долу.

— Издокарала си се, Лорън — намигна й. — Ти си привлекателна жена.

Рот изръмжа на крачка зад нея.

— Изобщо не се е издокарала. Смени си дрехите, вдигна си косата и сложи някакви неща по лицето си. Не я гледай така!

Усмивката на Браян се стопи и той отправи разтревожен поглед към Брас.

— Той доста ми ръмжи.

— Не са били свободни толкова дълго, колкото повечето от нас — кимна Брас. — Той е настроен защитнически към жената и трябва незабавно да спреш да флиртуваш с нея. За втори път те предупреждава и трябва много да внимаваш да не прекрачиш границата на търпението му. Ще те нападне.

Браян пребледня и отстъпи няколко крачки назад, с поглед, съсредоточен в Рот.

— Разбрах. Няма да говоря с нея и дори да я поглеждам, щом казваш.

— Добре. — Рот я хвана за ръката. — Да вървим.

Господин Адамс беше все още отвън, когато излизаха, и Лорън специално отдели време, за да му помаха. Да, помисли си, съседите ще говорят за мен тази вечер.

Рот й помогна да се качи в джипа. Пътят до работата й отнемаше само пет минути и Брас ги използва, за да поговори с Рот.

— Без ръмжене! Ти си човек. Запомни го! — Брас се обърна към Лорън. — Можем да чуем всичко, което става около него. Има микрофон. Просто се дръж нормално, когато питаш колегите си дали са се виждали, или говорили с Бил. Разбери дали знаят къде е той.

— Ясно. — Звучеше й лесно.

Двамата с Рот слязоха от автомобила, след като Браян паркира на половин пресечка преди офиса й.

— Нека те наречем Пол Уилямс, става ли? — обърна се тя към Рот.

— Името ми е Пол Уилямс — кимна той.

— Искаш да си купиш апартамент с две спални. Имам купища такива оферти, а и точно те са в ценовия диапазон, който един военен може да си позволи. Тъй като нямаш халка, си ерген. Сигурна съм, че никой няма да говори с теб, но е хубаво да натъкмим нещата.

— Да натъкмим? — изви вежди Вида.

— Това е израз, който означава… ами… да се придържаме към твоята шибана легенда.

— Защо просто не каза така? — усмихна се Рот.

Тя отвърна на усмивката му.

— Ох, опитвам се да не ругая пред теб. Не е прилично.

Изражението му стана сериозно.

— Не ме интересува дали говориш прилично, или не. Харесвам те.

Почувства как кръвта й се сгорещява от думите му.

— Да вървим!