Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Новите видове (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wrath, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 132 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Лорън Донър

Заглавие: Рот

Преводач: Illusion

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6396

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Медицинският център на НСО беше много по-различен от това, което си представяше Лорън. Беше голяма сграда със стъклена фасада. Вътре имаше столове покрай стената, голяма рецепция и зад нея — обширно помещение с бюра. От двете страни на стаята имаше коридори. Рот беше откаран по десния, а Лорън остана да чака с Аманда. Слаш отнесе чантите им и каза, че трябва да бъдат претърсени, но Флейм седна с тях на столовете до прозореца.

— Каква е връзката ти с Рот? — Той махна очилата и я погледна изучаващо.

— Срещнах го вчера. Бях, хм, как да се изразя, да кажем, че ме заведоха против волята ми на мястото, където живеят. Щаб квартирата? Както и да е. Рот беше назначен да се грижи за мен и да ме наблюдава. Имах инцидент с един от вашите мъже. Той и Рот се сбиха и аз прекарах нощта в стаята на Рот.

— Кажи ми, че между вас се е случило нещо! — настоя Аманда. — Моля те, нали не си оставила подобна възможност да ти се изплъзне?

Флейм погледна Аманда и се намръщи.

— Каква възможност? Да сподели секс с един от моя вид?

— Твоят вид? — усмихна му се тя. — Боже мили, аз говоря за един сладур!

Лорън щеше да потъне в земята от срам.

— Аманда е сама от дълго време. Тя си мисли, че ако някой красив мъж проявява интерес към мен, то и аз трябва да съм заинтригувана от него.

— Разбирам — кимна Флейм. — Не става въпрос за това от какъв вид е, а че е мъж?

— Не ме интересува видът ти — флиртуваше Аманда. — Ти си секси!

— Благодаря! — засмя се той. — И аз те намирам за привлекателна. — Той насочи вниманието си към Лорън. — Споделихте ли секс с Рот?

Страните й пламнаха. Определено не се чувстваше удобно от посоката, в която се насочваше разговора.

— Това не е твоя работа.

— Тя си призна, че го е видяла гол — засмя се Аманда. — Ако е умна, значи е правила секс с него. И тя отдавна е сама и наистина би била голяма глупачка, ако е имала шанс и не се е възползвала от него.

— Аманда, престани! Той ще помисли, че си луда.

— Млъкни! В момента флиртувам — отвърна й тя с усмивка.

Лорън стисна устни и беше благодарна, че възмутителното поведение на приятелката й изглежда забавляваше Флейм. Тя спря да им обръща внимание и се съсредоточи към коридора, по който бяха отвели Рот. От там се появи възрастен мъж с бяла коса и тръгна към тях. Флейм се изправи.

— Как е той?

— 919 ще се оправи.

— 919? — намръщи се Лорън.

— Така го наричаха в съоръженията за тестване. — Флейм кимна към доктора. — Благодаря, д-р Трейдмонд! Буден ли е?

— Да. В момента се къпе. — Той замълча и огледа двете жени. — Някоя от вас да е Лорън?

Сърцето й подскочи.

— Да, аз.

Докторът се обърна към нея.

— Попита за теб. Искаше да знае къде си.

— Тук е. — Флейм се поколеба. — Той си е избрал името Рот.

— Ще актуализирам документите му — кимна доктора. — Добре е, че си е избрал име.

— Кажете му, че жената е тук и е в безопасност. — Вида се размърда на мястото си. — Така ще може да почива спокойно.

Д-р Трейдмонд се отдалечи обратно по коридора и Лорън усети настойчивия поглед на Флейм. Обърна се към него и видя, че се усмихва.

— Споделили сте секс. Фактът, че е питал за теб, веднага щом се е събудил, говори много.

— Това е моето момиче — засмя се Аманда. — Браво на теб! Не си толкова глупава, колкото изглеждаш.

— Моля те, спри да ме излагаш! — почти умоляваше Лорън.

— Не изглежда глупава. — Объркан, Флейм я огледа от глава до пети.

— Казах го, защото е руса — намигна му Аманда. — Ние се шегуваме с блондинките, че са тъпи, но тя наистина е умна. Просто си пада малко пуританка.

— Разбирам — засмя се Флейм. — Знам какво е пуритан. Не много отдавна беше моята дума на деня. — Обърна се към Аманда. — Учим нови думи, като всеки ден си избираме по една като „дума на деня“ и опитваме да я запаметим. А ти пуританка ли си?

— Господи, изобщо не съм такава! — призна Аманда.

— Да изляза ли от стаята, за да можеш да му се нахвърлиш? — полушеговито попита Лорън.

— Да ми се нахвърли? — намръщи се Вида. — Защо би искала да прави подобно нещо?

— Имах предвид да те съблазни. Знаеш ли какво означава това?

— Да — усмихна се Флейм.

Аманда повдигна няколко пъти вежди и му се усмихна.

— А проявяваш ли интерес?

Мъжът изръмжа.

— Определено!

Лорън забеляза как очите на приятелката й се разшириха от леко плашещият звук, който мъжът издаде.

— Когато издават подобни звуци, това е добър знак. Означава, че той се интересува.

— Еха! — засмя се Аманда. — Много готино!

— Моля ви, първо си вземете стая! — примоли се Лорън. Нямаше желание да види най-добрата си приятелка в интимно отношение с този мъж.

Флейм се приближи до Аманда.

— Аз имам стая. След като приключи смяната ми, ще ти я покажа, ако искаш да видиш къде живея. Това е апартамент с една спалня в мъжкото общежитие. Позволено е да идват жени.

— Ще се радвам да видя жилището ти — усмихна му се в отговор Аманда.

— Ако моите хора възнамеряват да ви задържат за през нощта или за няколко дни, ще ви бъде осигурена квартира. — Вида извади мобилния си телефон. — Ще се обадя и ще проверя какво смятат да правят. — И той се отдалечи в другия край на помещението.

Лорън погледна към приятелката си.

— Сигурна ли си, че искаш да отидеш в апартамента му? Не трябва да дразниш един мъж по този начин.

— Кой дразни? Само го погледни. С удоволствие ще сваля всичките му дрехи.

Лорън въздъхна.

— Той определено не изглежда като сладка кукла.

— Определено — съгласи се Аманда.

Лорън снижи гласа си.

— Те ръмжат, когато са възбудени, и имат остри зъби, които може би ще ти покаже. Нямат опашка и козина, така че, моля те, не го питай за това. — Тя погледна към Флейм, видя че е с гръб към тях, изцяло погълнат от разговора по телефона и хвана ръката на приятелката си. — Само не позволявай да нарани чувствата ти, ако нищо не се получи. Въпреки че се надявам нещата да потръгнат. Изглежда ми свестен, така че опитай се да я карате бавно, моля те! Не бих могла да понеса да те видя отново с разбито сърце.

Аманда бързо стисна ръката й и я пусна, изведнъж станала сериозна.

— Не мога да позволя онова, което ми се случи, да провали живота ми. Само се надявам белезите да не го отвратят, ако стигнем до този момент.

— Гордея се с теб, че си толкова смела! Забавлявай се, но и се пази!

Лорън се вгледа в приятелката си и си спомни онова ужасяващо обаждане преди пет години. Мъжът, с когото живееше Аманда, я беше прострелял и тя бе в критично състояние. Той се оказа истински боклук, който измами най-добрата й приятелка — бе направил солидна застраховка живот на нейно име и се беше опитал да я убие, инсценирайки несполучлив грабеж. Аманда се беше борила с него достатъчно дълго, за да го задържи, докато дойде помощта и чак тогава се бе предала на болката от раните. Лорън остана с нея в интензивното, докато започне да се възстановява.

Флейм се върна при тях.

— Осигурена ви Е вила за гости с две спални. Надявам се, че нямате нищо против споделянето. Имаме и други човешки гости и всички останали вили са заети, освен тази.

— Нямаме нищо против — отвърна меко Лорън. — Благодаря ти!

— Казаха ми да ви придружа до там.

Лорън погледна към коридора.

— Ами Рот? Бих искала да го видя, преди да тръгнем.

Флейм кимна.

— Аз не бързам. Не би трябвало да отнеме много време преди да го пуснат.

Изчакаха, докато най-накрая Рот се зададе по коридора. Лорън се изправи и тръгна към него. Вида й се усмихна и се устреми към нея, погледите им се срещнаха. Беше свалил камуфлажната униформа и сега носеше дънки и прилепнала по тялото му тениска. Младата жена имаше възможност хубаво да огледа мускулестите му ръце и широките рамене.

— Благодаря ти, Лорън! Казаха ми какво си направила, за да ме измъкнеш от там. Рискувала си живота си, за да спасиш моя.

— Ти се би с Венджънс, за да ме спасиш. Предполагам, че сме квит.

Той обхвана с длани лицето й, вдигна поглед към косата й и въздъхна.

— Мразя тази прическа!

— Съжалявам! — усмихна се тя. — Ще я пусна.

Мъжът повдигна ръце към косата й, извади фибите една по една и я разплете. Лорън почувства как тежките кичури се разстлаха по гърба й. Рот прокара пръсти през тях, усмихна й се и остави дланите си на раменете й.

— Така е много по-добре.

— Как се чувстваш? Разтревожих се, когато минаха няколко часа, а ти не се събуди.

— Добре съм. — Пръстите му си играеха с косата й. — Това, което направи, беше много глупаво, но и много смело. Можеха да те заловят или да те убият, задето опитваш да ми помогнеш.

— Съжалявам, че не хванахте Бил!

Рот премигна неразбиращо.

— Хванахме го. Него, още двама мъже и една жена. В момента опитваме да ги идентифицираме. Шадоу, Брас и Браян бяха спасени. Те са добре, както и двете невинни жени, които използваха, за да контролират нашите хора.

Лорън опита да асимилира новата информация. Шефката и колегите й бяха арестувани, което означаваше, че тя остава без работа. Разбира се, цялостно погледнато, арестът им беше нещо добро. Те бяха чудовища, работили за Мерикъл.

— Предполагам, че сега ще ме изпратите вкъщи.

Той кимна.

— Утре.

Лорън преглътна, мразейки чувството на загуба и болката, които изпитваше.

— Предполагам, че няма да те видя отново, нали?

Рот се приближи към нея.

— Бих искал да прекарам времето с теб, докато си тук.

— Ще се радвам.

Вида кимна и отпусна ръце. Погледна към Флейм.

— Отивам там, където ще я заведеш.

— Дадоха им квартира в зоната за гости. Може да се срещнете там, след като те освободят.

— Докторът каза, че мога да си тръгна.

Рот хвана ръката на Лорън и я сложи в свивката на лакътя си. Флейм отвори вратата и предложи своята ръка на Аманда. Така отидоха до една количка за голф, паркирана до тротоара.

Флейм шофираше, Аманда седеше до него, а Лорън и Рот се настаниха отзад. Флейм ги закара до една симпатична жълта къщичка на брега на голямо езеро и спря на алеята пред нея.

Лорън искаше да остане насаме с Рот, но се примири с факта, че и другата двойка ще бъде с тях. Флейм заведе Аманда в къщата. Всекидневната беше просторна и се отваряше към кухнята и трапезарията. Надолу по коридора имаше две спални със самостоятелни бани.

След като разгледаха жилището, Флейм дръпна Аманда настрани, но думите му се чуваха ясно.

— Сега, след като ви докарах тук, смяната ми официално свърши. Все още ли искаш да видиш апартамента ми?

— С удоволствие — усмихна се Аманда и го хвана за ръка. — Предложението за цялата нощ ли е или по-късно ще се върна тук?

— Изборът е твой, но аз бих искал да те задържа за цялата нощ.

Аманда се наведе, взе си чантата и помаха на Лорън.

— Не ме чакайте. Ще се видим на сутринта.

Флейм взе чантата от ръцете й.

— Позволи ми аз да я нося. Гладна ли си? Ще те заведа в бара. Може да хапнем и да потанцуваме, преди да отидем в апартамента ми.

— Ти си перфектен! — усмихна му се Аманда. — Казвал ли ти е някой някога това?

— Не, но ми харесва да го чуя.

Лорън наблюдаваше двойката, докато се отдалечиха по коридора. Чу се затварянето на входната врата. След това тя се обърна, за да срещне тъмния поглед на Рот.

— Утре ще се разделим. — Този факт я потискаше. — Ще останеш ли с мен тази нощ?

Вида кимна.

— Надявах се да ме помолиш да спим заедно за последен път.

Лорън го дръпна към спалнята. Щом той затвори вратата, тя пусна ръката му и посегна към блузата си. Свали я и я пусна на пода, а докато стигне до леглото, беше изритала и обувките си. Рот я следваше стъпка по стъпка. Тя спря, откопча сутиена си, остави го да падне и се усмихна на мъжа.

Той изръмжа. Окуражена, младата жена посегна към взетите назаем панталонки. Пъхна палци под ластика, едновременно хващайки и бикините. Плъзна ги надолу и ги свали. Напълно гола, застана пред Рот.

— Щом като утре си отивам вкъщи, това е последната ни нощ заедно. — Тя се приближи и сложи длани на гърдите му. — Искам да стигнем до края.

Рот се напрегна.

— Искаш да вляза в теб?

— Да.

Погледът му я обърка. Изглеждаше почти тъжен.

— Не мога. — Гласът му прозвуча дрезгаво.

— Защо?

— Има някои неща, които не знаеш за мен. Не искам да рискувам да те нараня. Повреден съм, Лорън. Възможно е да изгубя контрол, а това би било опасно.

— Знам, че няма да ме нараниш — поклати глава тя. — Ще бъдеш много нежен с мен. Знам го от начина, по който ме докосваш. Вярвам ти! Имай малко доверие в себе си!

— Аз… — той замълча.

— Не се страхувай, че може да забременея. Вземам противозачатъчни. Здрава съм, нямам никакви заболявания.

— Не от това се страхувам — поклати глава Рот. — Нараниха ме, докато бях в плен. Страхувам се, че спомените могат да се върнат и да ме направят опасен.

Лорън седна на леглото, без да обръща внимание на голотата си и го дръпна да седне до нея. Обърна лице към него и облиза устни.

— Нищо, което би могъл да ми кажеш, не би променило чувствата ми към теб. Чела съм доста неща за Новите видове и съм чувала и слухове, че понякога някои от вас са убивали тези, които са ви държали в плен. Това ли е? Убил си някого от тях? Ако е така, то ти си достоен за награда. Заслужават го след всичко, което са сторили.

Болката, проблеснала в очите му, късаше сърцето й.

— Не е това.

Тя пое дълбоко въздух.

— Просто ми кажи. Най-лошото, което можеш да направиш, е да го пазиш в тайна от мен. Щом го споделиш, ще можем да го преодолеем.

Вида хвана ръката й и се вгледа в килима под краката им. Лорън чакаше търпеливо, не искаше да го притиска и се чудеше дали ще говори с нея. Надяваше се да го направи.

— Животът ми в тестовите съоръжения беше труден.

Младата жена стисна ръката му, но остана мълчалива в очакване на всяка подробност, която искаше да сподели.

— Но тогава преместиха няколко от нас в друго съоръжение. Освен мен, там беше Шадоу и още един мъж, когото не познавахме. Той имаше половинка, но хората я убиха.

Сълзи напълниха очите й при мисълта на какви ужаси е бил свидетел и какво е преживял, но мълчаливо го изчака да продължи. Той отказваше да я погледне, но тя забеляза, че устните му са присвити, в очите му се промъкна хлад, а гласът му се задълбочи от емоции.

— Използваха наркотици, за да ме възбудят, закачаха ми една машина и ми показваха видеоклипове с голи човешки жени, които се докосваха, за да ме принудят да изхвърля семето си. Правеха го с часове, докато болката станеше толкова силна, че припадах. Започнах да ненавиждам гледката на гола човешка жена. — Той замълча и най-накрая я погледна в очите. — Чувствам ярост при мисълта за това, за унижението, което изпитвах, и въпреки че зная, че ти нямаш вина за случилото се, се страхувам да не изгубя контрол. Може да ме връхлети някой спомен и да те нараня.

Лорън опитваше да преглътне сълзите си.

— Толкова съжалявам, Рот! Ти си жертва, но имаш право — аз не съм била там и никога няма да бъда част от това. — Стисна по-силно ръката му. — Те вече не могат да те наранят и не е необходимо да правим секс, ако не си готов. Можем да се прегърнем, за мен това е достатъчно. И нито за секунда не вярвам, че можеш да ме нараниш. Ти си най-нежният мъж, когото познавам.

Вида повдигна вежди.

— Сериозно го казвам. Начинът, по който ме докосваш, е специален и ме караш да се чувствам изключително.

Меко ръмжене се разнесе от гърлото му.

— Никога не съм мислил, че ще бъда привлечен от човешка жена, но ти си всичко, което искам.

— Аз съм тук. Можем да правим каквото пожелаеш и всичко, което те кара да се чувстваш добре.

— Сега мнението ти за мен по-лошо ли е? — В гласа му прозвуча огорчение. — По-малко мъж ли съм, след като знаеш какво ми е сторено? Трябваше да бъда по-силен и да се съпротивлявам повече. Вземаха семето ми насила.

Това разби сърцето й.

— Не! Господи, Рот, не! — Пусна ръката му и се покатери в скута му. Той й позволи да го прегърне през врата, притисна лице в гърдите му и остана така. — Ти си невероятен, силен, решителен и смел. Преследваш онези задници, които са наранили твоя народ. Това е толкова благородно и да — смело. Възхищавам ти се и мисля, че си най-сексапилният мъж. Изключително съм щастлива, че се появи в живота ми.

Той я прегърна и я притисна здраво към себе си.

— Искам те, но се страхувам.

Младата жена притисна устни във врата му и го целуна.

— Не се страхувам от теб. Защо не се съблечеш? Харесва ми да те докосвам.

— Искам това. — Гласът му отново се задълбочи.

Лорън се изправи достатъчно, за да може да погледне в очите му.

— Нека просто я караме бавно и да видим как ще потръгне. Имаш твърде много дрехи на себе си.

Рот се засмя, вдигна я от скута си, остави я в средата на леглото и се изправи.

— Дай ми минутка, за да поправя това.

Съблече тениската си и откри пред погледа й първо страхотните мускули на корема, а след това и широките си рамене. Дрехата падна на пода. После се наведе, събу обувките си и се изправи. Лорън задържа дъха си, когато мъжът посегна към панталоните и ги разкопча. Хареса й голата кожа отдолу, която ясно подсказваше, че той не носи бельо.

— Без боксерки?

— Нямаха от тези, които ми харесват, затова предпочетох да не нося нищо.

— Харесвам те с нищо.

Той се засмя, смъкна панталоните надолу и освободи члена си. Младата жена остана много впечатлена от дебелината и твърдостта му. Рот може да не беше готов за секс, но тялото му казваше друго. Вида излезе от дънките, изрита ги настрани и се поколеба.

— Не искам просто да те прегръщам.

Погледът й се задържа върху ерекцията му.

— Виждам. Прави с мен всичко, което пожелаеш.

Той бавно тръгна към леглото и тихо изръмжа. Лорън се отпусна по гръб и след леко колебание разтвори ръце и крака. Очите на Рот се разшириха, когато подпря коляно на матрака до нея.

— Какво правиш?

— Ти командваш — задържа погледа му тя. — Цялата съм твоя.

Сякаш цветът на очите му стана по-тъмен, когато се разшириха; той подпря длани на леглото, пропълзя над нея и от разтворените му устни излезе дълбоко ръмжене.

— Не го казвай!

Тя не се страхуваше.

— Това, че ти командваш или че съм твоя?

Погледът му се плъзна по тялото й и Рот облиза устни.

— Че си моя. Може да го повярвам, а ти не би искала това да се случи.

— Защо? — Сърцето й биеше диво.

Вида се снижи, лицето му се озова близо до гърлото й и горещият му дъх я погали.

— Нямаш представа, какво искам от теб.

— Кажи ми!

Тъмните му очи се взряха в нейните.

— Точно сега искам да те докосна.

— Направи го!

Мъжът се наведе и я целуна по шията. Лорън обърна глава и се изложи на шарещите му устни. Езикът му изследваше меката кожа, зъбите нежно я гризваха и тя едва устоя на изкушението да протегне ръце към раменете му, само за да има за какво да се държи.

Рот бавно се спусна по тялото й, дразнейки и събуждайки желанието й с всяка ласка на горещата си уста. Тя изстена, когато Вида засмука едното от втвърдените зърна и контролът й се скъса. Повдигна ръце и погали гърдите му.

От него се разнесе ръмжене, горещият му твърд член запулсира срещу бедрото й и краката й се разтвориха по-широко. Изведнъж Рот се отдръпна и я погледна в очите.

— Толкова те искам, че чак ме боли.

— Вземи ме! Казах ти, че съм твоя.

Едната му ръка се разтвори на корема й, плъзна се надолу и Лорън изстена, когато палецът му потърка клитора й. Другите му пръсти провериха колко е възбудена. Беше влажна и хлъзгава само от играта на устните му по нея и от гледката на голото му тяло.

— Определено си готова за мен.

— Винаги!

Рот затвори очи и отпусна глава. Лорън нежно обхвана лицето му с длани и това го накара да вдигне поглед към нея — поглед, изпълнен с копнеж, страдание и още нещо — може би страх. Тя мразеше да вижда тази емоция в него и вдигна глава, докато устните им бяха на няколко сантиметра.

— Целуни ме, бебчо! Всичко е наред!

Вида вдигна една вежда и леко изви устни в усмивка.

— Бебчо?

— Галено обръщение. Бих могла да те наричам „секси“. Ти определено си секси.

— Ти също.

— Моля те, целуни ме!

Погледът му се съсредоточи върху устните й. Задържа се там за момент, преди да се върне отново към нейния.

— Никога не съм целувал някого по устните.

Лорън опита да прикрие изненадата си.

— Никога?

Той се извърна, за да избегне погледа й.

— Опитът ми в експериментите за размножаване е ограничен. Предпочитаха да тестват лекарства за болка върху мен. Малкото жени, които ми водеха с тази цел, не желаеха подобна интимност, тъй като не ме познаваха.

— Погледни ме, Рот!

Той го стори и тя видя болката му.

— Аз ще те целуна. Всеки има своята първа целувка. За мен е чест да бъда първата, с която ще се целунеш. — И ми се иска да бъда и последната. Мисълта, че той може да докосва някоя друга, да бъде с друга, предизвика болка в гърдите й. — Просто се отпусни и сложи устни върху моите. Ще ти покажа.

Рот искаше Лорън, желаеше да изпита всичко, което тя му предложи, дори много повече. Страхът от загубата на контрол го тормозеше, но той си пое дълбоко дъх и реши да остави най-лошото зад себе си. Лорън чакаше отговор.

Вида остави всички чувства, които изпитваше, да излязат на повърхността и бързо му стана ясно, че ще направи всичко, за да не я нарани. Това му даде увереност да се изправи срещу най-големия си страх — страха от спомените, които можеха да се завърнат в интимен момент.

Той беше силен мъж. Трябваше да има вяра в способността си да се контролира. Отказа да позволи на миналото да диктува хода на бъдещето. Лорън лежеше пред него, готова и изпълнена с желание да сподели секс с него. Нищо друго не го бе изкушавало толкова много.

Пое си дълбоко дъх и взе решение. Мога да го направя. По-силен съм от моето минало. Никога няма да нараня Лорън и това ще ми помогне да не изгубя контрол.

Тогава се наведе, затвори очи и почувства как Лорън сля устни с неговите. Езикът й облиза устните му и се плъзна в устата му, за да я изследва. Отначало той се поколеба, но бързо схвана и започна да я поглъща със страст, преплитайки език с нейния.

Тялото му я прикова към леглото, когато се отпусна върху нея. Лорън легна на възглавницата, освободи лицето му и обгърна врата му с ръце. Забави се съвсем малко, преди да обвие крака около хълбоците му. Заради височината той трябваше да се повдигне, за да може да влезе в нея. Затова тя изви гръб, за да го насърчи. Гърдите й се притиснаха в неговите и Рот изръмжа.

Да я целува, да я вкусва, това го подлудяваше. Искаше повече, имаше нужда от повече и разбра, че е на път да загуби контрол. Желанието да я вземе надхвърли почти всичко останало. Спокойно, нареди той на тялото си. Можеш да го направиш! Съсредоточи се върху нейното желание… нейното желание…

Знаеше, че трябва да намали темпото. Беше твърдо решен да бъде мъжът, когото тя заслужава, а този мъж трябваше да я вземе нежно. Това можеше да го убие, но той я искаше достатъчно, че да се изправи срещу собствените си демони.

Дишайки тежко, Рот прекъсна целувката и срещна погледа й. Очите му бяха потъмнели от страст. Лорън отвърна на взора му, нетърпелива да продължат целувката. Разтвори устни, но Рот заговори.

— Желая те!

— И аз теб!

Лорън се въздържа и не протестира, когато Рот се подпря на ръцете си и се повдигна, оставяйки пространство между телата им. Тя разтвори глезени и освободи бедрата му. Не искаше да го кара да се чувства като в капан и се надяваше, че той няма да сложи край на любенето им.

— Ще се обърнеш ли за мен?

Умът й бързо направи връзката.

— Искаш да ме вземеш отзад?

— Да. — Гласът му беше дълбок.

Тя кимна.

— Харесва ми кучешката поза.

Изведнъж Рот се засмя.

Лицето й пламна, щом осъзна че той може да приеме изказването й като обидно, тъй като беше Нов вид и бе споменал, че е смес с куче.

— Имам предвид…

— Няма проблем. Зная, че имаше предвид позата. Тя ми е любима. — Той се засмя. — Чудя се защо.

Лорън също се засмя и се обърна, прекъсвайки зрителния контакт. Рот се изправи на колене, хвана хълбоците й и я повдигна.

— Разтвори още малко бедра — настоя той. — Доста по-висок съм. Трябва да поставя крака от външната страна на твоите, но си толкова малка, че се страхувам да не те нараня.

Тя се извърна към него и повдигна вежда.

— Повечето хора не ме наричат така.

По лицето му не остана и следа от хумор.

— Не желая да чувам за другите мъже, които са те докосвали. Това ме ядосва.

— Имах предвид, че хората не ме наричат „малка“.

— В сравнение с мен си.

Нямаше как да оспори това. Рот беше едър, висок и мускулест мъж. Тя разтвори бедра, подпря длани на леглото и наблюдаваше как той намества крака от външната страна на нейните. По този начин височината им се изравняваше. Той постави ръка на кръста й и се загледа в извивката на дупето й. Най-накрая я погледна в очите.

— Ще го направя бавно. Кажи ми, ако боли.

— Вече ме боли, но то е защото те искам твърде много.

Напрегнатото му тяло леко се отпусна.

— Аз съм под контрол.

— Да, така е.

Вида се усмихна.

— Убеждавам себе си в това, не теб.

— Няма да ме нараниш, Рот. Ти си голям — тя погледна към щръкналия му член, — но аз мога да те поема.

— Надявам се — промърмори мъжът.

— Аз съм много други неща, но не съм крехка.

Лорън се обърна, сведе глава и зачака. Знаеше, че той се притеснява да не би да го връхлети някой спомен за насилственото му минало, но тя му имаше доверие. Той натисна с длан гърба й и тя се наведе още напред, като вирна дупето си по-високо. Рот се наведе над нея, докато върхът на члена му не опря до цепката на нейната женственост. Той се потърка там, погали клитора й и тя изстена. Широката главичка на пениса му се плъзна по-високо, притисна се към отвора на тялото й и той бавно натисна.

Тялото й не го прие лесно. Лорън никога не бе била с някой толкова надарен и разтвори още малко бедра, за да му помогне. Рот изръмжа, натисна и от устните й се изтръгна стон от усещането как се разтяга.

— Толкова си тясна! — изръмжа Вида.

Звукът я възбуди още повече. Рот бавно потъна в нея. Усещането как вагината й се разтяга около дебелия му ствол, беше невероятно. Тя задържа тялото си отпуснало, докато навлизаше в нея. Това й позволи да се приспособи по-лесно към размера му, когато обви тяло над нейното. Подпря се с една ръка на леглото до рамото й, изви се над гърба й, като по този начин не й позволяваше да се движи и с другата си ръка започна да си играе с клитора й. От устните й се разнесе по-силен стон.

— Наранявам ли те?

— Не спирай! — отвърна веднага тя.

В отговор той изръмжа, отдръпна се малко и натисна по-дълбоко. Бедрата му бавно и нежно се люлееха напред-назад, докато най-накрая беше целият в нея.

Тогава спря, за да даде възможност и на двама им да се насладят на съединението си и след това започна отново да се движи. Обладаваше я по-бързо, пръстът му потупваше нежното снопче нерви и Лорън осъзна, че няма да издържи дълго. Беше твърде стимулиращо да го усеща в себе си, докато си играе с клитора й.

— Да! — изпъшка тя и се тласна назад, за да го принуди да се движи по-бързо.

Той се наведе още над нея, притискайки я с теглото си и тя почувства отворените му устни върху рамото си. Острите му зъби одраскаха кожата й, но не беше болезнено. Той обърна глава, леко захапа врата й и Лорън изкрещя от удоволствие, щом я връхлетя оргазма.

Рот изръмжа и откъсна устни от кожата й, когато вагиналните й мускули се стегнаха около него и запулсираха от оргазма й. Заля я удоволствие от движението на бедрата му срещу дупето й. Остана дълбоко заровен в нея и ръката, която допреди минута бе играла с клитора й, сега обгръщаше талията й, за да я задържи на място.

Тялото му се стегна, разтрепери се силно и той извика. Нямаше нищо общо с никой от звуците, които беше чувала — беше нещо средно между вик и вой. Членът му като че ли се уголеми още повече. Тя почувства топлина и натиск вътре в себе си.

Рот се наклони на дясно, без да я изпуска, и бутна и двамата настрани върху леглото. Това изненада Лорън, но тя не се възпротиви, когато той я прегърна още по-здраво и целуна ръката й малко под рамото.

— Нараних ли те?

Той се повдигна и се подпря на лакът, като по този начин младата жена можеше да го погледне, като леко обърне глава. Щом срещна погледа му, тя се усмихна.

— Не. Ти, ами… чувствам те по-голям.

— Членът ми набъбва. Сигурна ли си, че не е болезнено?

Тя се протегна и обхвана бузите му в шепи.

— Добре съм. Не ме боли.

— Не мога да го предотвратя. Ще те нараня, ако сега опитам да го извадя. Заключен съм в теб, но това ще трае само няколко минути.

Лорън го погледна, леко шокирана.

— Заключен си в мен?

Вида кимна.

— Това е част от моите променени…

— Всичко е наред — увери го тя, без да се интересува каква е причината, просто го прие. — Това е част от теб. — Тя леко се засмя. — Не мърдай! Остани точно където си.

— Мислиш, че това е смешно? — изуми се Рот.

— Не точно смешно, но от моя гледна точка е някак готино. Повечето мъже след секс просто го вадят и се обръщат на другата страна. Ти не можеш да постъпиш така, нали?

— Не. Но признавам, че нямам желание да се отделя от теб. В момента съм точно там, където желая да бъда.

В този момент Лорън беше сигурна, че е отдала сърцето си на едрия Нов вид.