Лорън Донър
Рот (3)

Глава 2

Лорън си помисли, че ще я убият. Това би обяснило стаята, в която седеше, прикована за китките към голяма маса, която приличаше на нещо, което би намерил в някоя морга — можеше да се накланя, имаше ниски прегради от трите страни и отводнителен канал, който беше разположен точно над канал в бетонния под. Стените бяха мрачни и със своите сиви тухли допринасяха за атмосферата на тъмница. Единственият цвят идваше от жълтата светлина, която минаваше по дължината на тавана, около два и половина метра над главата й. Бяха под земята, което подкрепяше теорията й, че това може би е морга.

Русият се размърда до стената, където стоеше. Слънчевите очила все още скриваха очите му, но тя знаеше, че не е доволен, тъй като не беше спрял да се мръщи, откакто я въведоха в стаята.

— От колко време спиш с Бил?

Младата жена вече не се страхуваше, а изпитваше само раздразнение.

— Повтарям ви, че никога не съм спала с колегата си. Можете да го наричате с всяко име, което желаете, но ако говорите за Брент Торт, брокера, никога не съм го докосвала.

— Къде е той?

Младата жена си пое дълбоко въздух, желаеше русият да спре да задава едни и същи въпроси отново и отново. Той беше единственият, който говореше с нея, откакто я вкараха в стаята. Сигурно бяха минали часове, защото Лорън започна да се прозява.

— Не знам — отвърна, като повиши глас. — Наистина не знам. Отговорът няма да се промени, независимо колко пъти ме питате. Казах ви поне сто пъти, че не спя с него. Дори не съм излизала на среща с него и го виждам само в работата. Обадете се на шефката ми, отново ви казвам, питайте нея! Тя трябва да знае къде живее. Сигурно е в работното му досие. — Гневът й нарасна към Мел, която я бе изпратила в този кошмар. — Идете да отвлечете нея!

Мъжът въздъхна.

— Какво ти е казал?

— Нищо. Не говоря с този кретен! Уморена съм, гладна съм и искам да се прибера вкъщи. Не знам къде е, но ако знаех, щях да ви кажа. Повярвайте ми! Не сме приятели. Казали сме си само няколко учтиви думи, откакто започнах работа там преди три месеца. Избягвам го, разбра ли? Той е шумен и невъзпитан. Груб. Разправя обидни шеги в офиса, което е много непрофесионално.

Пое си дълбоко въздух и опита да се успокои. Беше на път да изгуби напълно самообладание. Защо не я слушаха?

— Посещава най-различни барове и се фука с всички жени, които е забърсал. Също така напоследък е развил навика да прави неприлични снимки на жените и да ги показва из офиса. Това е всичко, което знам за него. Кълна се, че ви казвам истината!

Тъмнокосият се оттласна от ъгъла, където стоеше тихо, откакто я бяха приковали с белезници към масата. Намръщи се, когато приближи. Оръжията и кобурът му ги нямаше, но това не го правеше да изглежда по-малко опасен. Мъжът спря до нея.

— Може да стане наистина ужасно, ако не спреш да защитаваш гаджето си. Той очевидно не се интересува какво ще се случи с теб, след като те е изпратил на негово място. Сигурно е подозирал, че е капан, щом не се появи лично. — Замълча за момент. — Изпратил те е сама, без защита, знаейки, че нещо не е наред. Разбираш ли това, жено?

— Престанете да ме наричате така! — не можа да устои и им се тросна. — Името ми е Лорън и шефката ми, Мел Хаднър, ме изпрати в този склад. Това е всичко, което зная. Обади ми се на мобилния, докато бях в ресторанта, за да ми каже, че Брент имал някакъв спешен случай. Тя беше заета и ми нареди аз да покажа имота. Не исках, но това ми е работата. Аз съм последната, която наеха в тази фирма, а знаете какво гласи правилото. Последен нает — първи уволнен. Имам нужда от тази работа, затова напуснах ресторанта и ето ни тук.

Устните на мъжа се извиха в зловеща усмивка.

— Току-що показа умението си да лъжеш. Каза, че не излизаш на срещи. Сама ли вечеряше?

— Бях с приятел.

— Разбирам. Всички мъже, с които споделяш секс, ли наричаш свои приятели? От колко време сте приятели с Бил? — От него се разнесе странен животински звук. — Престани да лъжеш! Ти си точно типът жена, който Бил харесва. Разпитахме много от жените, с които е правил секс. — Той се приближи, наведе се малко, а слънчевите му очила го правеха да изглежда още по-зъл. — Не можеш лесно да ни заблудиш. Бил не е мъж, който би трябвало да предпазваш, тъй като самият той не те е защитил. Сега е на свобода, а ти не си. Изглеждаш интелигентна. Това само ще те нарани.

— Вечерях с приятелката ми Аманда. Не извъртайте думите ми и спрете да ме обвинявате, че се чукам този загубеняк. Той не е мой тип. Ще го кажа отново. Не бих го докоснала и с петметрова пръчка! — Облегна се в стола и се втренчи в слънчевите му очила, опитвайки се да потисне желанието си да изкрещи от безсилие.

— Няма да те освободим, докато не хванем Бил. Това ти го обещавам!

Лорън му повярва и гневът й отново се превърна в страх. Щяха да я държат като заложник, докато хванат колегата й. Това беше повече от шокиращо.

— Не можете да го направите! Моля ви! Просто искам да си отида у дома. Ако е за пари — колко ви дължи той? Ще се опитам да платя. Каквото е нужно, само моля ви, пуснете ме!

Мъжът се приближи още. Лорън се уплаши, но той изведнъж се извърна бързо.

— Не мога — изръмжа тъмнокосият.

Тя преглътна, но русият зае неговото място. Наведе се над нея.

— Сега си готова да платиш дълговете му, но не спиш с него? Лош лъжец си.

— Не това имах предвид. Страх ме е, а вие не вярвате на истината, така че ще направя всичко, което поискате, само за да ме пуснете.

— Той не ни дължи пари.

Лорън изгуби всякаква надежда. Тези типове бяха престъпници и вероятно щяха да я убият. Тя се вгледа в мъжа и опита да го убеди в своята искреност.

— Разбрали сте грешно. Единственото, което направих, беше да отговоря на телефона, когато шефката ми се обади, за да покажа имота. Това е. Не ме интересува, ако искате да пребиете Брент. Той го заслужава, защото е истински мръсник, но аз съм напълно невинна.

— С Брент ли вечеряше? Просто ни кажи истината, ако искаш да се махнеш от тук.

— Искате да ви излъжа ли? Ще го направя. Вечерях с приятелката си Аманда, но ще кажа всичко, което пожелаете, ако това ще ви направи достатъчно щастливи, за да ме пуснете.

Мъжът си пое дълбоко въздух.

— Разбирам.

— Сега ми вярваш, нали? Не спя с Брент.

Мъжът се задвижи с невероятна скорост. Лорън не мислеше, че човек би могъл да реагира толкова бързо. Дори нямаше време да ахне, когато ръцете му я сграбчиха за кръста, обърнаха я и я хвърлиха по гръб върху масата. Белезниците болезнено се впиха в китките й, които сега бяха опънати над главата.

Сърцето на Лорън заби лудо и невероятен ужас скова тялото й, когато русокосият се надвеси над нея. Неговата тежест накара масата да се наклони, докато главата не се оказа по-високо от краката й, а пръстите му стиснаха челюстта й. Държеше я прикована с една ръка около кръста и дълбоко от гърлото му се изтръгна ръмжене. То наподобяваше звука от злобно куче.

— Повече няма да се правя на добър. Не горя от желание да нараня жена, но щом е необходимо, ще го направя. Видя ли канала на пода? Така по-лесно се почиства кръвта.

— Шадоу! — Тъмнокосият го хвана за рамото. — Мога да подуша страха й дори през този ужасен парфюм. Стига толкова! Каза каквото трябва, но отиваш твърде далеч в опита си да я накараш да сътрудничи. Нека й дадем време, за да осъзнае ситуацията. Всички имаме нужда от почивка.

Русокосият освободи Лорън.

— Постарах се да не я нараня.

Мъжът отдръпна ръцете си от тялото й и двамата напуснаха стаята. Вратата се затръшна след тях и ясно се чу изщракване, когато я заключиха. Младата жена се загледа в жълтата светлина, висяща над главата й, и почувства през дрехите студения метал на масата.

— О, Господи! — прошепна. Щяха да я убият и нямаше да повярват на нищо, което им кажеше. Брент сигурно дължеше пари на мафията или нещо подобно. Тези момчета имаха стая за мъчения и тя беше проектирана така, че почистването след убийствата да бъде по-лесно.

Лорън опита да се извърти, за да слезе от масата, но без резултат. Ръбовете на масата имаха тези ужасни ограничителни бордюри, вероятно за да не се разлива кръвта отстрани, а и силата на гравитацията я държеше на място, тъй като тялото й практически висеше на китките й. Лорън погледна надолу към краката си и видя канала. Позицията й го позволяваше, понеже масата беше под наклон.

Вратата внезапно се отвори. Младата жена ахна, обърна глава и се втренчи в плешивия мъж, който влезе. Благодарение на ярката светлина успя да различи добре чертите му, но въпреки това й изглеждаха странни. Струваше й се, че нещо не е съвсем наред с тези негови изпъкнали, широки скули, а сините му очи гледаха все така пронизващо и ледено, както си ги спомняше. Все още носеше униформата, но оръжията му ги нямаше. Мъжът кръстоса ръце пред широките си гърди, демонстрирайки яки бицепси, които опъваха материята на ризата му, и й отправи усмивка, от която можеше да замръзне и ада.

— Беше ми казано, че отказваш да говориш и защитаваш Бил. Те не вярват, че ще се пречупиш от страха, който предизвикват в теб, когато са се опитали да те сплашат.

Той имаше груб и дрезгав глас, който само подчертаваше страшния му вид. Лорън отвори уста, но не можа да изрече нито дума.

— Не играя игри и не ми пука какво пише в инструкциите за разпит и тактика на сплашване. Ще бъда откровен. — Той облиза устни. — Знаем, че си жена на Бил. Ароматът ти те издава. Този, който е на теб, е любимият му. — Погледът му се сведе към гърдите й. — Всичките му женски имат големи гърди, точно като твоите. — Той отпусна ръце встрани на тялото си и тръгна напред, докато не стигна до масата и я погледна от високо. — Смърдиш на негово притежание.

Умът й се изключи, младата жена бе твърде уплашена, за да мисли нормално.

— Какъв аромат?

— Парфюмът, който носиш. Той е рядък и е същият, който дава на всички жени, с които спи. Миризмата му е отвратителна и обърква обонянието ни, но вероятно затова го е избрал. За да скрие важни неща от нас.

Ужас връхлетя Лорън, когато мъжът се наведе по-близо, опря ръце от двете страни на талията й и върна масата обратно в хоризонтално положение. Приближи лице до нейното и младата жена видя смъртта си в студените му очи. Мъжът беше наистина ядосан, говореше шантави неща, които тя не разбираше, но беше невинна, дявол да го вземе. Никога не бе спала с Брент. Той беше глупак, арогантен задник, а колкото до парфюма й…

— Получих го на Коледа, когато си разменяхме подаръци — каза бързо. — Може би той е бил този, който го е купил. Не знам! Кълна се, не знам! Този парфюм беше подаръкът, който получих. На всички ни беше казано да донесем нещо на коледното парти и след това теглихме жребий. Ако това е любимият парфюм на Брент и се намира трудно, тогава сигурно той го е донесъл. Никога не съм спала с този човек.

Мъжът бавно поклати голата си глава, изръмжа тихо и се надвеси толкова ниско над нея, че дъхът му опари лицето й. Наскоро бе пил кафе.

— Грешен отговор. Ще ми кажеш къде е и ще ми помогнеш да го намеря. Не знаеш какво чудовище се опитваш да защитаваш, малка жено — изръмжа думите гологлавият. — Убил е жена, която е била обичана, и аз познавам същата загуба. Все още не съм открил животното, което уби моята, но ще отмъстя за другите.

С широко отворени очи, Лорън погледна разярения мъж. Той беше бесен отвъд рационалното и това я уплаши още повече.

— Не спя с Бил! — изкрещя в лицето му тя. — Независимо колко се опитвате да ме изплашите, аз така или иначе не съм спала с Бил. Не защитавам никого. Не знам къде е, иначе бих ви казала!

Устните на мъжа се свиха в тънка линия.

— После да не кажеш, че не съм те предупредил.

Скимтене, което тя дори не опита да потисне, се откъсна от устните й. Щеше ли да я измъчва? Да я удари? Ако знаеше къде е Брент, щеше да му каже на секундата. Защо не й вярваха?

Изведнъж ръцете на мъжа хванаха полата й и я дръпнаха силно. Тревожни сигнали зазвучаха в главата на Лорън, когато долната половина на тялото й се оказа гола, а унищожената дреха — хвърлена на пода. Студеният въздух от стаята лъхна бедрата, ханша и долната част на корема й. Лорън отвори уста да изкрещи.

Леденият поглед на мъжа срещна нейния и той поклати глава, предупреждавайки я да не вика. Младата жена беше така вцепенена от страх, че не успя да издаде нито звук, дори не можеше да си поеме дъх. След това той хвана блузата й, разкъса я и я разтвори широко. Остави я по бикини и сутиен. Отдалечи се леко, за да разгледа всеки оголен сантиметър от тялото й.

Просто се опитва да я уплаши, надяваше се Лорън. Но после с ужас видя как мъжът посяга, сваля бронежилетката си и я хвърля. След това издърпа през глава пуловера си и откри кожа. Много кожа. И много мускули, които потвърждаваха предположението на Лорън, че мъжът сигурно е прекарал години в затворническия двор, вдигайки тежести, докато е излежавал присъдата си.

— О, Господи! — най-накрая промълви тя, отново способна да диша, тъй като страхът я накара да се задъха. — Не прави това!

Той вдигна глава, сините му очи пламтяха от ярост, а пръстите му започнаха да разкопчават колана.

— Къде е Бил?

— Не знам!

Гологлавият изръмжа.

— Лоялността ти към него приключи. Ще ми кажеш каквото искам да знам. Той повече не е твоят мъж. Аз съм! Името ми е Венджънс и ти си моя.

Той свали колана. Лорън се зачуди дали ще я удари с черната кожа, но мъжът просто го пусна на пода. Тя изпищя, когато разтвори панталоните си, давайки ясно да се разбере, че ще я изнасили. Младата жена опита да се претърколи. Паника й даде сили да пренебрегне болката в китките, причинена от трескавото движение, което накара белезниците да се забият в кожата й.

Хващайки я за бедрото, гологлавият я притисна към масата. Лорън обърна глава. Панталоните му бяха отворени и смъкнати надолу, понеже се бе спуснал бързо към нея. Той не носеше бельо. Видя членът му, нещо, което не можеше да пропусне, тъй като беше голям и възбуден. Още един писък се откъсна от гърлото й и тя вдигна колене, опитвайки се да го изрита.

Свободната му ръка притисна бедрата й обратно и той използва тежестта си, за да я прикове на място. Наведе се над нея толкова ниско, че носовете им почти се докоснаха и я погледна със студените си сини очи.

— Не се бори с мен! Вече не принадлежиш на Бил. Няма да ти причиня болка, но ще се научиш да се наслаждаваш на докосването ми.

Лорън затвори очи и изпищя.

Вратата се отвори с трясък и се удари в стената.

— Какво става тук? — Думите бяха произнесени от суров, дълбок глас. Лорън отвори очи и обърна глава. Тъмнокосият мъж беше нахълтал в най-лошия й кошмар.

Той се придвижи бързо, хвана Венджънс и го откъсна от нея. Лорън лежеше там, неспособна да направи друго, освен да гледа как двамата мъже се изправят един срещу друг. По-високият, все още с тъмните очила, застана между нея и другия мъж.

— Махай се, Рот! Тя вече не е твой проблем. — Гологлавият мъж опита да го заобиколи, за да се върне при нея.

— Няма да направиш това! — Тъмнокосият имаше име — Рот. Ръцете му се свиха в юмруци, когато се премести, за да застане отново между тях. Ръкавиците му ги нямаше и тя можа да види загорялата кожа. — Няма да ти позволя да я нараниш! Ние не сме като тях. Само се опитвахме да я сплашим, за да проговори, но ти отиде твърде далеч.

— Тя няма да го защитава повече — озъби се гологлавия. — Не иска да говори, но ще си промени решението за това дали да ни помогне да намерим това чудовище. Махни се! Тя е негова жена, а той ни дължи един живот. Отмъщението е мое, Рот. Аз предявявам претенциите си към нея. Тя ще заеме мястото на убитата ми жена.

Рот не помръдна.

— Тя не е наш враг. Не може да я вземеш и да замениш с тази жена любимата, която си загубил. Не мислиш рационално. Аз също ги мразя. Не мога да я погледна, без да се сетя за това, което ми бе сторено. Има бледа кожа, меко тяло и си спомням часовете, в които бях дрогиран, докато ме насилваха да им давам проби. Образите на такива като нея бяха използвани, за да получат каквото искат. Знам, че тя не е виновна и няма да я нараня заради това, което други са ми сторили. Успокой се, Венджънс!

Другият само изръмжа в отговор.

— Познавам гнева. И аз го изпитвам. Тя не знае кой в действителност е Бил, иначе нямаше да го защитава. Той се преструва, че продава имоти, а жената вярва, че ние сме наемници, които събират пари от длъжници. Той я е изпратил на негово място с надеждата, че ще я убием. Ако държеше на нея, не би го направил.

— Искам я! Тя е моя! — настоя грубо Венджънс.

Рот се приближи.

— Направи го и ще те намрази. Няма да го позволя. Вече ми тежи вината да я гледам как страда, докато Шадоу се опитваше да я подчини със страх. Спомняш ли си жената, която е притежавала сърцето ти?

Другият мъж сведе глава, на лицето му се изписа болка.

— Да.

— Тази жена никога няма да я замени. Никога няма да погледне към теб по начина, по който твоята те е гледала или да приема докосването ти. Не можеш да я принудиш да чувства онова, което си имал с друга и няма да запълни празнината от загубата.

Когато Венджънс вдигна глава, по лицето му се стичаха сълзи.

— Липсва ми!

— Знам. — Рот посегна и го стисна за рамото. — Ще открием всички, но това, което правиш, не е правилно. Ние не нараняваме жени. Едно е да използваш страха им, за да ги накараш да говорят, но насила да се размножаваш с тях е нещо, което само нашият враг би направил. Разходи се, позволи на гнева си да се охлади и се погрижи за нуждите си. Ще ти помогне.

Гологлавият се наведе, грабна захвърлените си дрехи и се втурна през вратата. Лорън беше объркана, уплашена и наранена. Беше очевидно, че бандитите са луди.

Рот бавно се обърна и младата жена не беше сигурна какво ще направи.

— Добре ли си?

— Не. — Горещи сълзи се стичаха по бузите й сега, след като опасността отмина. Едва не я изнасилиха. Никой не би бил добре след такова премеждие.

— Спокойно! — Гласът му се снижи до дрезгав шепот. — Ще се погрижа за теб.

Лорън не знаеше дали това беше добре, или не. Дали това не означаваше, че ще я убие? От тях вече можеше да се очаква всичко.

Той се приближи и от разтворените му устни излезе мек звук.

— Китките ти кървят.

Мъжът хвана масата и я наклони така, че тежестта й да не опъва повече белезниците. Нежни, топли пръсти внимателно докоснаха наранената й кожа близо до охлузеното място. Отключи белезниците и я освободи.

Лорън свали ръцете си, покри сутиена си с длани и се втренчи в надвесеното над нея лице. Потръпна, когато той я докосна отново, но ръката му само придържаше врата й, докато й помагаше да седне.

— Ще сваля ризата си, за да ти я дам. Стой спокойно. Дрехите ти са унищожени, а сигурно ти е студено. — Поколеба се. — Имам аптечка в стаята си. Там никой няма да те нарани.

Младата жена подсмръкна, опитвайки да се пребори със сълзите си.

Мъжът се подвоуми.

— Толкова съжалявам! — Гласът му прозвуча дрезгаво, като в него се прокрадваше искрено извинение, и тя осъзнаваше, че е искрен. — Това отиде твърде далеч. Ние просто искахме да те изплашим. Мислеше си най-лошото за нас, а ние имахме нужда да намерим Бил. Никой не трябваше да те нарани истински. Дори Шадоу внимаваше да не те насини, когато те обърна върху масата. Ръцете му те предпазваха да не си нараниш главата или да се удариш твърде силно. Все пак ме разтревожи достатъчно, за да прекратя разпита ти, когато видях твоята реакция. Едва не го ударих, защото не можех да понеса да те гледам толкова уплашена. Ти си дребна и аз много съжалявам! Затова излязохме. Обсъждахме как да те накараме да ни съдействаш, без да използваме твоя страх.

Рот се отдръпна и Лорън за пръв път забеляза, че бронежилетката, с която беше по-рано, липсва. Той съблече ризата през глава, като успя да задържи очилата си и младата жена се зачуди защо ги носи вътре в стаята. Може би, за да не го идентифицира по-късно и това отново й даде надежда, че в някакъв момент ще оцелее от това изпитание. Разбира се, беше видяла лицето на гологлавия, което беше лошо.

Рот я спаси от ужасна съдба. Това трябва да имаше значение, а и се бе извинил няколко пъти. Може би беше престъпник със съвест, въпреки ужасния прякор. Тя можеше да го използва. Започна да разработва наум план, искаше той да я види като личност. Беше чела някъде, че ако похитителят се сближи с жертвата, шансът за оцеляване нараства.

— Благодаря! — Беше трудно да изрече думите.

Не можеше да не забележи колко мускулест беше. Може би с Венджънс са споделяли обща килия, тъй като изглежда и двамата бяха прекарали много време в тренировки. За да се сдобият с такива тела, би трябвало да са работили усилено. Докато Рот обръщаше ризата си откъм лице, Лорън се загледа в плоския му корем и перфектните плочки на него. Вдигна поглед към ръцете му и потрепери от начина, по който се свиваха мускулите там. Лорън нямаше да бъде тази, която да му предложи да се откаже от престъпния живот и да започне кариера в състезанията по бодибилдинг. Най-вероятно би ги спечелил.

Подаде й ризата.

— Вземи, жено! Моля те, позволи ми да ти помогна! Искам да успокоя част от страховете ти.

— Името ми е Лорън — каза и пое дрехата с треперещи ръце. Докато я обличаше, забеляза, че материята бе запазила топлината на тялото му и неговият мъжествен аромат. Беше й голяма — нещо, което я накара отново да потрепери, тъй като не беше дребна жена. Това само подчертаваше колко по-голям е той. Дръпна краищата надолу, за да скрие бельото си от него.

— Нека ти помогна!

Младата жена се вцепени, когато мъжът започна да навива твърде дългите ръкави, разкривайки ръцете и наранените й китки. Спря, когато ги вдигна почти до лактите й. Станаха малко обемисти, но поне нямаше да се изцапат с кръв от драскотините, причинени й от белезниците.

— Боса си, а подът е студен. Не се плаши! С мен си в безопасност.

Това бе единственото предупреждение, което получи, преди да я вземе на ръце, да я притисне към топлата си кожа и да се обърне заедно с нея. Отиде до вратата и я изнесе в коридора. Лорън не се възпротиви, стисна здраво устни и се пребори със страха си.

Бъди добра с похитителя и може би и той ще бъде добър с теб.

Рот беше бесен, докато носеше жената по коридора към стаята си. Радваше се, че реши да я провери, когато чу писъците й. Почувства се много виновен, докато наблюдаваше как Шадоу използва предположенията й за тях срещу самата нея. Страхът караше хората да говорят, но му беше трудно да я гледа как трепери понякога.

Кръвта му кипеше от поведението на Венджънс. Един мъж не можеше просто да принуди една жена да бъде негова. Защо той не го знаеше? Може би не трябваше да го взимат в екипа. Фактът, че Венджънс я бе наранил и я бе съблякъл, го караше да желае да го пребие. Никой не трябваше да наранява физически една жена.

Пое си въздух и преглътна ръмженето. Лорън беше толкова мека и миришеше толкова приятно, а усещането да я държи в ръцете си го възбуждаше. Бузата й почиваше на гърдите му, копринената й коса леко го гъделичкаше и той прехапа силно долната си устна. Последното, от което тя се нуждаеше, бе да се страхува от него, а това щеше да стане, ако осъзнаеше как му въздейства. Чувстваше се объркан от влечението, което изпитваше към нея.

Беше трудно да отвори вратата със заетите си ръце, но се извърна настрани и я внесе вътре. Затвори с крак и огледа празната стая. Беше квадратна, с тъмни тухлени стени и бетонен под. Имаше само легло с нощно шкафче и баня. Постави младата жена на леглото и му се прииска завивките да бяха по-меки.

— Стой тук.

Големите сини очи го гледаха с тревога. Вината го разяждаше отвътре. Тя беше мъниче в сравнение с жените, с които бе свикнал, очевидно по-мека и не се справяше добре със стреса. Ръцете й трепереха, докато дърпаше ризата му и се опитваше да покрие сините си бикини и горния край на млечнобелите си бедра. Изглеждаше така, сякаш очакваше, че ще я нападне. Не можеше да я вини за развинтеното й въображение след онова, което й бе сторил Венджънс.

— Спокойно — каза меко Рот и се отдалечи, опитвайки се по този начин да й покаже, че не е заплаха за нея. — Не бягай! Няма къде да отидеш, а и Венджънс е там, отвън. — Не му харесваше да я плаши, но сметна, че само това би подействало. Разширените й от ужас очи му показаха, че е бил прав. — Ще взема аптечката, за да се погрижа за нараняванията ти.

Той бързо се обърна, отиде в банята и светна лампата. Аптечката представляваше бяла кутия с червен кръст отгоре и беше окачена от вътрешната страна на вратата. Жената не се бе опитала да избяга, докато го нямаше. Седеше свита на леглото му, увила ръце около кръста си.

Лорън се стресна, когато мъжът коленичи до нея. Сърцето на Рот препускаше лудо от непосредствената им близост, но жената се нуждаеше от медицинска помощ. Екипът на Тим щеше да се върне чак на сутринта, което означаваше, че няма кой друг да се погрижи за нея. Брас беше горе и говореше по телефона с Джъстис, а Шадоу вечеряше. Със сигурност нямаше да допусне Венджънс да я доближи отново.

Остави аптечката долу, отвори я и опита да пренебрегне реакциите на тялото си към нея. В ума му изплуваха спомени как изглеждаха човешките жени голи. Поток от образи премина през съзнанието му от филмите, които бе принуждаван да гледа — жени, които сами докосват телата си. Едва успя да преглътне ръмженето, което се надигна в гърлото му. Бързо дойде и страхът. Той беше предразположен да реагира на човешки жени и не беше сигурен дали може да се довери на себе си, когато е насаме с някоя.

— Нека погледна китките ти. — Трепна, когато гласът му прозвуча по-дълбоко, отколкото бе възнамерявал.

Младата жена предпазливо протегна едната си ръка към него. Раните не бяха дълбоки — само драскотини, и през него премина вълна от облекчение. Нямаше да й бъде необходима по-специализирана медицинска помощ. Рот се забави при изваждането на необходимите неща, докато се бореше с нарастващото желание.

— Тук ли живееш? — Лорън огледа наоколо.

— Да.

Тя прехапа долната си устна и привлече вниманието му. Връхлетяха го спомени за други жени, които правеха същото, докато стенеха от удоволствие. Техните ръце галеха гърдите им, докосваха интимното местенце между разтворените им бедра. Кръвта нахлу в члена му, сърцето му заби силно и въздухът замръзна в дробовете му. Гласът й го принуди да се концентрира върху нещо по-различно от реакциите на тялото му към тези проблясъци от миналото.

— Защо? Имам предвид, ние сме под земята, нали?

Рот отказа да й отговори. Отвори спирта и намокри един памучен тампон.

— Това може да щипе.

От нея се чу тих звук. Рязко си пое въздух, когато мъжът сложи тампона върху една от по-дълбоките драскотини. Спомни си нещо, което бе виждал по телевизията, когато опитваше да се приспособи към външния свят. Майка беше духнала върху раната на детето, за да облекчи паренето. Наведе се и направи същото за Лорън.

— Помага ли?

— Да. Благодаря ти!

Рот бързо почисти и превърза и двете китки. Прибра нещата обратно в аптечката, затвори я и се изправи. Просто искаше да се отдалечи от нейния подлудяващ аромат.

Когато спря пред вратата на банята и се обърна, забеляза, че жената го наблюдаваше. Сърцевидното й лице беше привлекателно, както и странният й нос. Изглежда имаше навик да хапе плътната си долна устна.

— Няма да те издам на полицията. Искам това да е ясно. Не ме интересува какво ще правите с как-му-беше-името, не е моя работа, но искам да изляза от тук жива. Кажи ми какво трябва да направя! Искаш ли да подпиша клетвена декларация или нещо друго, че няма да отида при ченгетата? Ще го направя.

— Не се притеснявам, че ще отидеш в полицията.

Остана шокиран, когато очите на Лорън се напълниха и сълзи се стекоха по бузите й. Тя не си направи труда да ги изтрие. Младият мъж пристъпи предпазливо към нея, притеснен, че й е причинил болка, докато е почиствал раните. Следващите й думи го накараха рязко да спре.

— Ще направя, каквото поискаш, само не ме убивай, моля те! Имам цял списък с неща, които искам да направя, преди да умра, а не съм изпълнила и едно от тях.

— Няма да те нараня.

— Да. Затова криеш лицето си. — Посочи към него. — Искаш да си сигурен, че няма да видя очите ти. Да не би да се опитваш да ме изплашиш още повече? Защото се получава. Това може би е някакъв извратен начин да се забавляваш, но на мен не ми е смешно. Аз съм уморена, гладна и уплашена. Имаш ли изобщо сърце? — Вдигна ръка и избърса сълзите си.

— Не ги нося, за да те плаша. Намеренията ми са точно обратните. Нося ги, за да не се страхуваш от мен.

— Огромна грешка!

Рот се поколеба.

— Не се плаши! Кълна се, че няма да те нараня! Човеците се боят от нас.

Очите й се разшириха.

— Човеците? А ти какво си? Извънземен? — Лорън се намръщи. — Мамка му! И ти ли си смахнат? Наистина ли? По дяволите!

Рот посегна и бавно свали очилата. Гледаше я спокойно, а тя пребледня. Отвори уста, затвори я, но нищо не излезе от нея. Той си помисли, че щом не изкрещя, това е добър знак.