Лорън Донър
Рот (17)

Глава 16

Рот крачеше напред-назад, твърде разтревожен за Лорън, за да заспи. Чу тичащи стъпки по коридора и се обърна тъкмо в момента, в който вратата се отвори. В стаята нахлу Шадоу.

— Веднага ела с мен! — каза му той и излетя обратно навън.

Миг по-късно Рот го последва, ужасен, че се е случило нещо лошо. НСО го бяха уверили, че ще се съгласят с всички искания от страна на похитителите, за да спасят Лорън, но на хората не можеше да се има доверие. Може би бяха променили условията.

Шадоу се спусна по коридора и спря във всекидневната на щаба. Рот застана до него. Тим и няколко члена на отряда стояха около масата, където Брас сочеше към телефона, който бяха прокарали в стаята.

— Ще го направим! — От апарата се чу гласът на Джъстис Норт. — Тази жена е много умна. Знаем, че държат петима Нови видове и сега имаме възможност да ги освободим.

— Той говори за Лорън — прошепна Шадоу.

Рот беше объркан и понечи да попита за какво става дума, но Брас даде знак да пазят тишина.

— Имаш ли възможност да набавиш толкова пари? — въздъхна Тим. — Този човек ги иска до няколко часа.

— Това не е проблем — отговори Джъстис.

— Размяната ще бъде посред нощ — остана скептичен Тим. — Откъде ще намерите толкова пари? Банките вече са затворени.

Джъстис и Брас се засмяха. Тим поклати глава. Рот се чудеше какво става и защо се провеждаше среща, на която обсъждат Лорън. Направи му впечатление, че споменаха среща, която ще се състои преди зазоряване, а размяната вече включва и петима Нови видове.

— Кое е толкова смешно? — Тим удари с ръка по масата. — Какво не ми казвате?

Брас прочисти гърлото си.

— Лорън спаси Рот, когато екипът ми беше заловен и се е обадила в Хоумленд за помощ. Един от нашите мъже, който й вдигнал, я уведомил, че могат много бързо да проследят входящите повиквания. Не й повярвал, че при нея има Нов вид в безсъзнание, и я обвинил, че е една от онези, които ни преследват. За да докаже твърдението си, бързо й продиктувал адреса, където се намира. Лорън е убедила един от похитителите да се свърже директно с Хоумленд.

— Тя е запомнила това и се е надявала, че ще можем да проследим обаждането — включи се в разговора Джъстис. — Направила е и нещо повече, за да е сигурна, че ще можем да определим местоположението им.

— Просто е нужно малко повече време, за да се проследи сигнала на мобилен телефон, какъвто е използвал човекът, за да заяви исканията си, но ние разполагаме с най-добрата техника, която съществува. Успяхме да засечем клетката, от която е дошло позвъняването. — Брас се усмихна. — Кажи им, Джъстис!

— Човекът се обади и обясни каква сделка е сключил с Лорън. Тя не просто го е убедила да ни се обади, но и го е уверила, че ще се съгласим на всяка договорка, която е направила с него. За да го докаже, той ни каза нейната специална кодова дума, дадена й от нас при случай на спешност. — Джъстис се засмя. — Каквато всъщност нямаме и това ни наведе на мисълта, че вероятно ни праща някакво съобщение.

Нов глас прозвуча от телефона.

— Говори Тайгър. Веднага се обадих на местните власти в района на телефонната клетка и ги разпитах дали кодовата дума на Лорън означава нещо. Накарах ги да включат всички детективи, които да търсят информация и веднага щом им казахме думата, един от тях си спомни някакъв нощен клуб. Кодът й беше „При Джаспър“ и знаете ли как е било името на клуба?

— „При Джаспър“ — усмихна се Тим.

— Точно така! — засмя се отново Джъстис. — Бил е превърнат в ресторант, но в последствие е затворен. Според полицията сградата не се използва от няколко години, но те бяха така добри да проверят дали електричеството и водоподаването са спрени. Някой плаща, за да има светлина там.

Тим рязко се изправи и за малко щеше да преобърне стола си.

— Веднага ще подготвя екип. Ще щурмуваме сградата. — Той бързо огледа своите хора. — Проверете дали ще намерите архитектурните планове и искам актуални сателитни снимки.

— Да, сър! — каза единият и бързо излезе, за да изпълни заповедта.

— Там ли е Рот?

Рот пристъпи по-близо до масата с телефона.

— Тук съм, Джъстис.

— Твоята половинка е много умна. Трябва да се гордееш с нея.

— Горд съм. — Той замълча. — Просто искам да се върне невредима. Няма ли да е по-безопасно да им дадем каквото искат за нея, вместо да нахлуваме в сградата? — Той се обърна към Шадоу и в очите му прочете същите притеснения като неговите.

Възцари се тишина, която се проточи, докато Брас не я наруши.

— Разпитахме човешката жена Мел. Тя е психически нестабилна и се страхуваме, че сестра й може да е още по-зле. Нямаме гаранция, че ще удържи на думата си, Рот. Мислим, че това е най-доброто решение. Ще ги атакуваме бързо и от всички страни. Джъстис изпраща два хеликоптера с подкрепление от нашите хора. Ще проведем съвместна операция.

— Безопасността й, както и тази на нашите хора там, са от първостепенна важност! — обеща му Джъстис. — Искаме да приберем всички вкъщи. Имаме двама човека, които опитват да сключат сделка с нас, но това, че искат различни неща, показва, че не знаят един за друг. Може да разберат че единият от тях е предател и да убият твоята Лорън. Това би им дало и време да преместят нашите на друго място преди изгрев. Обмислили сме всичко до най-малките подробности.

— Добре — съгласи се Рот. — Ще бъда там. — Той се напрегна. — Настоявам!

Брас стисна рамото му.

— Съгласни сме, че трябва да бъдеш в единия от екипите, но е наложително да запазиш самообладание. Разбираш ли? Един знак, че си на път да изгубиш контрол и си вън от операцията.

— Кога тръгваме? — Искаше му се да е веднага.

— Ще бъдем готови след час — каза Джъстис. — Хеликоптерите ще кацнат при вас до 15 минути, което ще даде време на Тим да планира операцията. Не искаме да нахлуем без предварителен план. Ще го направим бързо, но ефективно.

Рот не изглеждаше щастлив от забавянето, но кимна.

— Съгласен съм!

* * *

Лорън наблюдаваше как мъжете ядат и се опитваше да скрие своето отвращение. Храната им не беше сготвена — просто парчета сурово месо. Когато 140 й предложи малко, тя отказа.

— Имаш нужда от сили.

— Не мога да ям това — призна тя. — Съвсем сериозно! Става ми лошо само като го гледам.

Той се намръщи, но със зъби откъсна малко парче и й го подаде.

— Само едно.

Младата жена го взе и бързо го лапна. Металният вкус на студена кръв беше отвратителен, а и месото беше жилаво. Отне й известно време, но все пак успя да преглътне.

— Изяж още едно.

— Не. Не мога повече. Повярвай ми! Не искаш да видиш как ще го повърна. — Стомахът й вече се бунтуваше. — Мога да изчакам до закуска. — Дано до тогава вече съм вън от тук.

140 въздъхна, като че ли беше малко разочарован, но не започна да спори с нея. Той раздели нейната храна на четири и я раздаде на другите Видове. Те не проговориха, дори когато свършиха с бързата си вечеря и Лорън се облегна на стената на клетката. Беше уморена и имаше чувството, че е минало доста време.

Вниманието й бе привлечено от стъпките на Марк, който влезе в голямата зала. Той спря на около два метра от клетката й.

— Обадих им се и те приеха сделката. В момента уреждат документите за имунитета ми и набавят парите. — Мъжът изпъчи гърди. — Казах им, че настоявам всичко да е черно на бяло, за да имам доказателство. Според тях всичко ще е готово до три часа. Аз ще си тръгна от тук и ще им дам адреса, след което те ще дойдат и ще ви освободят. — Той извади малък фотоапарат и го размаха към клетките. — Доказателството, че сте живи и сте добре.

— Всички ли сме включени в сделката? — Това беше основното притеснение на Лорън.

— Да. Ти, тези тук и жената в мазето.

Тя хвърли бърз поглед към 140, който изглеждаше облекчен, че и неговата половинка е включена. Не можеше да го вини. Беше й казал, че тя е болна и Лорън се надяваше да е нещо, което един добър медицински персонал ще може да излекува. НСО щяха да се уверят, че тя ще получи най-добрите лекари. Новите видове се грижеха добре за своите.

— Отивам да си стягам багажа — информира ги Марк. — Трябва да реша къде искам да живея.

Когато излезе и изгаси светлините, Лорън си пожела да не го беше правил. Копелето си беше уредило сделка и вече не се интересуваше какво ще се случи с тях. Искрено се надяваше, че поне се е сетил да каже на НСО кодовата й дума. Дано те са я проверили някъде или са се обадили на Аманда и са разбрали, че става въпрос за стар клуб. Със сигурност приятелката й щеше да си го спомни.

Рот беше умен, щеше да разбере, че му е изпратила съобщение. Вярваше му безусловно. Лорън изгуби представа за времето, не знаеше дали е ранна вечер, или посред нощ. Можеше само да стои и да чака в тъмнината. Гадост!

— Студено ли ти е? — стресна я гласът на 140.

— Добре съм. Малко ми е хладно, но няма да докосна онова одеяло. Смърди и кой знае къде е било, или какво са правили с него.

— Наистина — засмя се той. — Ела тук, аз ще те стопля.

— Не, благодаря!

— Имам половинка. Няма да опитам да се чифтосам с теб.

— Със сигурност няма. Имам си приятел и го обичам. Без да се обиждаш.

— Ела! Ще те прегърна. Телесната ни температура е по-висока от вашата.

— И няма да ме докосваш сексуално? — поколеба се тя.

— Не. Казах ти, че имам половинка.

— Какво означава това?

— Не желая друга жена. Искам да се чифтосвам само с моята.

Отново тази дума — чифтосване. Младата жена се поколеба, но кимна.

— Добре. Къде си? Не виждам нищо.

Изведнъж талията й беше обхваната от големи, нежни ръце. Лорън можа само да ахне, когато Вида я придърпа към себе си, положи я да легне и мушна ръка под главата й. С другата си ръка я обгърна здраво и я притисна до тялото си. Озова се в обятията на един непознат. 140 просто я държеше, без ненужни глупости, а тялото му излъчваше приятна топлина. Тя се отпусна.

— Благодаря! Наистина си топъл.

Той намести главата й под брадичката си.

— Премръзнала си. Температурата на тялото ти е по-ниска, отколкото беше днес.

— Забелязал си това?

— Забелязвам всичко. Така съм устроен.

— Сами ли сме? Само с другите Нови видове?

Той вдигна глава.

— Да.

— Всички ли ме чувате, ако шепна?

— Да. — Той се напрегна. — Защо?

— Може ли някой друг да ме чуе? Знаеш ли дали имат микрофони, или камери?

— Нямат такива неща, а ако някой от тях е наблизо, аз ще усетя миризмата му. — 140 говореше уверено.

— Измамих онзи мъж да се обади на НСО — прошепна тя. — Надявам се, че скоро ще изпратят помощ. В Хоумленд проследяват всички входящи повиквания и вероятно вече знаят къде сме. Ще дойдат и ще ни спасят преди договорената размяна. Не искам никой от вас да се тревожи, ако това стане.

Ръката около кръста й се стегна, стисна я почти болезнено.

— Те ще ни убият ли?

Лорън знаеше, че пита за него, половинката му и останалите трима Видове.

— Не. Те са ваши хора, 140. Ще ви спасят. Те работят с човеци и не искам никой от вас да се стряска, ако се появят.

Той отпусна хватката си.

— Не смея да се надявам, че ще бъда свободен.

Времето като че ли се проточи до безкрай. Напрегнатият ден си каза думата и Лорън се прозя. Въпреки че 140 не беше Рот, в тъмнината той й напомняше за мъжа, когото обичаше. Тя не се боеше да се надява. Ще се измъкна от тук и скоро ще видя Рот.

* * *

Рот искаше незабавно да влезе в тъмната сграда, но Брас го хвана за ръка и поклати отрицателно глава.

— Почакай! Хората заемат позиции. За да избегнем жертви, трябва да направим всичко както трябва — да нападнем от всички страни едновременно и бързо да установим контрол. Инфрачервената камера показва точка с по-ниска температура в близост до тези с по-висока. Това означава човек.

Тим погледна таблета в ръцете си.

— Намерихме я — каза той. Изглеждаше мрачен, когато вдигна поглед, за да потърси някой от групата, събрана около него.

На Рот не му хареса съжалението, което се четеше в погледа на човека. Ръководителят на отряда се наведе отново над екрана.

— Какво не е наред, Тим? — попита Брас. — Кажи ни!

— Не засякохме веднага топлинният сигнал на Лорън Хендерсън, защото е покрит от друг. Тя е с един от вашите и лежат един до друг. Той е плътно зад нея. Тя е по-дребна от него и в началото изглеждаше като че ли изображението е размазано, но променихме ъгъла и образът се изясни. Те лежат здраво притиснати един до друг.

Рот побесня.

— Принудили са я да се чифтоса с един от мъжете!

Когато понечи да се втурне да я спасява, Шадоу го хвана за другата ръка. Брас затегна своята хватка и двамата успяха да го удържат.

— Не знаеш със сигурност — изръмжа Шадоу. — Успокой се!

— Успокой се или напусни! — съгласи се и Брас.

Рот пое дълбоко дъх, за да възвърне контрола над гнева си. После кимна рязко, за да покаже, че се е справил.

— Трябва да влезем там!

— Ще изчакаме, докато по-бледите точки се отдалечат от по-ярките. Може да са въоръжени. Проблемът е, че трябва да приберем човек, който е в непосредствена близост до Вид. — Тим докосна екрана на устройството и го обърна, за да може всички да виждат. — Това са плановете на сградата. Има малко мазе, където държат един от вашите. — Той почука по екрана. — Човекът е твърде близо. По-трудно е да разчетем топлинните сигнали под земята, но имаме един тук и още един ето тук — посочи той.

— Трябва да им отвлечем вниманието — предложи Брас.

— За това си мислех и аз. Ще оставим единия джип на паркинга отзад. Ще задействаме алармата му и така ще накараме хората да излязат да проверят каква е причината за шума. Ако се хванат, ще можем лесно да проникнем вътре.

— Направете го! — настоя Рот, нетърпелив да влезе и да намери Лорън.

Тим почука слушалката в ухото си.

— Трей?

Всички в екипа имаха такива слушалки, по които да комуникират и чуха отговора на мъжа.

— Да?

Тим бързо го запозна с плана.

— Всички да се подготвят, действаме по моя команда. Влизаме едновременно, без закъснение и помнете — там има пет жертви. Предполагаме, че четиримата Нови видове никога не са били свободни, така че изчакайте помощ от Видовете, преди да ги освободите, освен ако не забележите опасност за тях. — Той свали ръка от слушалката си и погледна Брас. — Твоят екип готов ли е?

— Готови сме да се бием за свободата на Новите видове. — Той се обърна към Рот. — И за техните половинки.

— Какво ще стане, ако възникне опасност? — Рот дори не искаше да си мисли за вероятността някой да е заложил експлозиви или да е взел други подобни мерки, за да не бъдат освободени Видовете. — Няма да ги оставим, нали? — Той нямаше намерение да оставя Лорън.

— Ако са ни заложили капан, ще действаме на принципа „вземай и бягай“ — намръщи се Тим и погледна към Брас. — Сигурен ли си, че той ще се справи? Твърде е лично за него.

— Такова е за всички ни. Там има и Видове. Той има право да опита да спаси половинката си.

— По дяволите! — въздъхна Тим. — Не мисля, че това е добра идея. Всички трябва да са с ясна мисъл.

Брас пусна ръката на Рот и се наведе, докато носовете им почти се допряха.

— Отиваш за твоята половинка. Не наранявай мъжа с нея, Рот! Разбра ли ме? Не знаем със сигурност какво се е случило и докато не го разберем, искам да ми се закълнеш, че няма да го нараниш. Ако й е причинил болка без основателна причина, ти давам думата си, че лично аз ще те заключа насаме с него.

— Кълна се! — За Рот беше трудно да обещае подобно нещо, но в момента най-важното беше Лорън.

Тим се протегна към слушалката си.

— Задействайте алармата! Всички в готовност за атака по мой сигнал. Следвайте проклетия план.

Страх завладя Рот и сърцето му ускори ритъма си. Закле се пред себе си, че ще помогне на Лорън да преодолее всички ужаси, през които е преминала. Заедно щяха да се справят с всичко, само да се върнеше жива при него.