Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Новите видове (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wrath, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 132 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Лорън Донър

Заглавие: Рот

Преводач: Illusion

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6396

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Лорън избърса сълзите си, благодарна, че Рот не беше там, за да стане свидетел на тъгата й, че напуска земите на НСО. Чувстваше и съжаление, че нямаха възможност да се сбогуват, но може би така бе по-добре. Беше трудно да си тръгне от мъжа, в когото беше сигурна, че е влюбена, но вече бяха заловили колегите й и нямаше основателна причина да остане до него.

— Не плачи. — Аманда й подаде кърпичка. — Така ще ме накараш и аз да започна, а не изглеждам добре с червени и подпухнали очи.

— Нямахме възможност да си поговорим по пътя към жилището ти, тъй като не бяхме сами. — Лорън оглеждаше най-добрата си приятелка. — Как беше твоята нощ?

Аманда седна до нея на дивана в дневната.

— Не точно както го бях планирала. Флейм ме заведе в техния бар — приятно място, но там не пият алкохол. Странно, нали? Стриктно се придържат към сок и безалкохолни. Както и да е, хапнахме вкусни пържоли за вечеря — той изяде цели три. Но в негова защита ще кажа — той е ходеща канара. Кълна се, до това огромно коте се чувствам изключително крехка.

Лорън изви устни в усмивка.

— Моля те, кажи ми, че не си го нарекла така.

— Не съм. Но си го помислих. Може да танцува. — Аманда повдигна игриво вежди. — Имам предвид, че определено може да се развихри, но му се обадиха по спешност и трябваше да отиде.

— Съжалявам!

— Аз също. Но беше приятно. Не исках да се връщам в къщата, тъй като знаех, че ще искаш малко време насаме с господин Секси. Забавлявах се с техните жени. Човече, те са в изключително добра форма! Трябваше да отида на пижамено парти в дневната на женското общежитие. Те са на мнение, че е супер готино да имат купон с преспиване и аз доста се забавлявах. Имат и няколко малки жени. До тях се чувствах огромна. Знаеше ли? — Тя отпусна длани върху корема си. — Заедно гледахме филми и те ми зададоха куп въпроси. А сега е мой ред да те подложа на разпит. — Аманда се загледа изучаващо в нея. — Влюбена си в него, нали?

— Толкова ли ми личи? Така мисля. Той е невероятен! Никога не съм си мислила, че мога да се влюбя в някого толкова бързо.

— Не плачеш често, а ето че сега редиш ред сълзи, ред сополи. Ще ти се обади ли?

— Не зная. Тази сутрин трябваше да тръгне рано заради някаква среща. Трябвало да му зададат някои въпроси за случилото се. Целуна ме, каза ми, че има оставена закуска в дневната и че ще се върне колкото е възможно по-скоро. Но вместо това се появиха двама мъже и ми казаха, че е време да тръгвам.

— Съжалявам!

— Аз също. Исках поне да му кажа довиждане. Оставих му бележка и телефонния си номер.

— Ще се обади. Видях начина, по който те гледаше. — Погледът й се отклони към гърдите на Лорън. — А и имаш големи бомби. Мъжете винаги се обаждат на жени с такива.

Топли сълзи отново заляха страните й и Лорън призна истината.

— Не бях готова да се разделим.

Аманда се наведе и прегърна най-добрата си приятелка.

— Най-вероятно това е причината да не излизаме по срещи. Изобщо не се справяме със свалки за по една нощ.

— Аз имах две нощи с него — поправи я Лорън. — Как ще спя без него довечера? Той ме прегръща толкова силно. С никого не съм се чувствала толкова на място и така защитена преди. Той е специален.

Изведнъж Аманда изсумтя.

— Спали сте? Засрами се! Аз щях да се насладя на всяка минута от нощта с Флейм, ако не го бяха извикали. Това е мъж, който трябва да си татуира предупреждение на гърдите, че една жена има нужда от здраво сърце, за да се повози на това влакче. Наистина съм разочарована, че нямах възможност да се убедя в предположенията си, но му оставих номера си. Обеща ми, че ще се обади.

— Сигурна съм, че ще го направи. — Лорън хвана ръката й. — Каква двойка сме само!

— Само се надявам, че не е било нещо опасно за Флейм. Думата „спешно“ предполага, че е станало нещо ужасно, нали? Жените казаха, че може да има нещо общо с онези глупави протестиращи, които им носят само ядове. Исках да изляза пред главната порта и да ги нашамаря. Горкият ми Флейм е преживял толкова много и сега мисълта, че трябва да се разправя с най-долния човешки боклук, ме вбесява. — Тя въздъхна. — Особено щом това го откъсна от мен. Той е толкова добър мъж и аз просто исках да го целуна и да го вкарам в леглото. Мисля, че бих мога да стана доста добър посланик и да му покажа добра воля и милосърдие.

— Ти си ужасна! — засмя се Лорън.

— Не. Паднах си по него и исках и да падна с него на някой матрак.

— Ти си една перверзна кучка.

— А ти си… О, мамка му, Лорън! Мисля, че съм влюбена. Нали знаеш как преди, като чуехме история за любов от пръв поглед, само сумтяхме? Вече не е толкова смешно. Прекарах само няколко часа с него, а не мога да си го изкарам от ума. Не е само защото съм разгонена и не съм излизала с никого от цяла вечност. Той е забавен, секси и съм сигурна, че щеше да взриви света ми.

— Късметлийка! А аз съм сигурна, че съм влюбена в Рот.

Седяха си там, Лорън се прозя и предизвика прозявка и у Аманда, и изведнъж двете се спогледаха и избухнаха в смях.

— Тук ли ще останеш, или ще се прибереш вкъщи?

— Трябва да се прибера и да проверя Тайгър. — Лорън се изправи. — Освен това предпочитам да съм там, ако ми се обади. Не искам да го пропусна, ако се случи. Един Господ знае къде ми е мобилния или пък чантата ми. Поне имам ключове. — Тя потупа джоба си. — Един от хората на НСО ми ги подаде и ми каза, че нещата ми ще ми бъдат изпратени по-късно. Дори нямам кола, докато не ми я върнат.

— Искаш ли да използваш моята? Бих ти предложила да те закарам, но съм толкова уморена, че се страхувам, че ще заспя на волана. Имам един секси червенокоско, за когото да живея.

— Една разходка ще ми се отрази добре, а и става въпрос само за няколко пресечки. Дано Флейм ти се обади скоро.

— Дано. — Аманда изглеждаше тъжна. — Би ми харесало да му отида на гости, но само ако има няколко дни почивка, защото определено не искам отново да го извикат по спешност. Искаш ли скоро да отидем и да нападнем портите на НСО? Такъв е моят план, ако не ми се обади. Този няма да го пусна толкова лесно.

— Само ако Рот иска да ме види.

— Сигурна съм, че ще иска — кимна Аманда. — Видях начина, по който те гледаше, когато бяхме в медицинския им център и той дойде по коридора.

— Надявам се, че си права. Щях да се чувствам по-добре, ако имах възможност да поговоря с него, преди да заминем. — Лорън се изправи, протегна се и още веднъж се прозя. — Обади ми се по-късно. Много по-късно.

Аманда се излегна настрани на дивана и й помаха.

— Заключи вратата, моля те! Твърде уморена съм, за да се кача горе.

— Сладки сънища!

— Знаеш кого ще сънувам, нали? Определено има за какво да си помечтае човек.

Лорън излезе, бутна резето и се увери, че вратата е здраво заключена. Слънцето пречеше на уморените й очи, но тя успя да се завлече до вкъщи и да избегне повечето си съседи, тъй като вече бяха излезли за работа. Когато влезе в дома си, си спомни за последния път, когато беше там — с Рот и екипа му.

— Тайгър?

Беше се излегнал на леглото й и щом чу гласа й, се протегна, за да я види.

— За съжаление днес няма страшни мъже, но се надявам, че един от тях скоро може да се върне тук. Ще го харесаш, колкото го харесвам и аз, щом веднъж свикнеш с ръмженето му. Секси е. Вярвай ми! — Изрита обувките си, съблече се и се загледа в телефонния секретар до леглото. Лампичката не мигаше, значи нямаше записани съобщения, така че тя затвори очи и се сви под завивките.

Ще се обади. Трябва да се обади!

* * *

Рот гледаше вбесено към Фюри.

— Накарал си да я изведат от Хоумленд и да я откарат в дома на приятелката й, докато ме нямаше? Как можа да го направиш! Имах планове да прекарам известно време с нея, след като свърша със задълженията си.

Другият Вид се намръщи.

— Тя твоята половинка ли е? Не бях информиран за това.

— Не.

Фюри наведе глава и огледа изучаващо приятеля си, което предизвика у Рот нужда да застане мирно. Внимателният оглед го изнервяше и означаваше, че вероятно е прекрачил границата със своето държание.

— Сигурен ли си, че жената не е твоята половинка? Изглеждаш разстроен, Рот. Важна ли е за теб? Трябва да поговорим за това.

— Означава много за мен. — Не му беше лесно да разкрие чувствата си пред друг, освен пред Шадоу. — Мисля само за нея и чувствам гняв, че не успях да се сбогувам с нея. Надявах се скоро да я видя отново.

Фюри се усмихна.

— Разбирам. Усетих привличане към моята Ели още от първия миг. Преживяхме доста, но тя за мен е специална. Вероятно може да използваш времето, през което сте разделени, за да помислиш. Съгласи се да служиш шест месеца в специалния отряд, а и доколкото знам, все още се бориш да намериш себе си.

Мисълта да не вижда Лорън цели пет месеца го стресна. През това време можеше да го забрави или пък да срещне друг мъж, с когото да започне връзка.

— Не можеш да скриеш уплахата си — засмя се Фюри. — Оставила ти е бележка. — Извади я от задния си джоб и му я подаде. — Прочети я и в нея може да намериш нещо, което да заличи това покрусено изражение от лицето ти.

Рот веднага я грабна и опита да не обръща внимание колко треперят ръцете му, докато опитва да отвори плика. В бързината го разкъса, но бележката вътре остана цяла. Отстъпи назад, изолирайки се от всичко останало и прочете краткото послание. Сърцето му успокои ритъма си и тогава Вида си позволи да вдигне глава и да се огледа. Фюри го наблюдаваше внимателно.

— Оставила ми е телефонния си номер и иска да й се обадя.

— Горкото копеле! — въздъхна Тайгър и застана до Рот. — От кабинета си чух достатъчно, за да разбера, че и ти потъваш.

Фюри се намръщи на приятеля си и поклати глава.

— Не е болест или нещо лошо да намериш жена, която кара мъжа да се чувства цял. Ели е центърът на моя свят, както и сина ни.

Рот рязко вдигна поглед от четливия почерк на Лорън и зяпна мъжа пред него.

— С половинката ти имате син? Не бях чул за това.

Тайгър сложи ръка на рамото му.

— Нямаше те, беше със специалния отряд, а на тях не им е позволен достъп до тази информация. Само Тим знае истината. Синът на Фюри е само на няколко седмици, но е дяволски сладък. Изненадан съм, че Фюри е в офиса днес. Рядко се отдалечава от половинката си, но се обзалагам, че нашите жени са щурмували дома му, за да правят смешни звуци на бебето. Той обикновено бързо изчезва, в случай че му ръмжат за това колко болезнено изглеждало раждането. Жените ни са настроени закрилнически към Ели, но, разбира се, никой не го понесе толкова зле, колкото Фюри. Триша заплаши, че ще го зашемети с електрошок и ще накара Слейд да седне на гърба му, ако не спре да ръмжи на хората, когато Ели имаше контракции. Държеше се така, като че ли всички бяха негови врагове, защото чувстваше, че трябва да защити Ели. — Тайгър се засмя. — Нашите жени още ли заплашват да те кастрират?

— Млъкни! — сопна му се Фюри.

— Явно да — изкикоти се Тайгър. — Нито една от нашите жени няма желание да прави болезнени неща с мъжките ми части и това е поредната причина да не искам половинка. — Той пусна рамото на Рот. — Не позволявай на жените ни да се привързват към твоята, ако си вземеш половинка. От това ще излязат само ядове и много ядосани злопаметни Жени-Видове.

— Нямаш ли да провеждаш телефонни разговори, или да дразниш някой друг? — обърна се към него Фюри. — Говорех с Рот.

— Той ме обича. Моят човек е раздразнителен, защото не получава любов — засмя се Тайгър.

— Напротив! — изви устни в усмивка Фюри. — Има много начини за това.

Рот погледна двамата мъже, знаеше, че са добри приятели, но му се искаше да избяга от този приятелски спор.

— Трябва да се обадя по телефона.

— Не бързай толкова — Тайгър препречи пътя му и го погледна сериозно. — Съгласи се да отделиш на специалния отряд шест месеца и не можем да си позволим да те загубим. Вече има един Вид по-малко в екипа, след като Венджънс не се справи. Която и да е тази жена, може да почака.

— Може да живее с теб. Нали имаш собствена стая? Мога да говоря с Джъстис и той ще оправи нещата с Тим.

За няколко удара на сърцето Рот бе обзет от въодушевление, докато осмисляше предложението на Фюри.

— Не знам дали тя ще се съгласи.

Тайгър изръмжа.

— Твърде рисковано е. Тя ще трябва да…

— Се съгласи да остане там до края на назначението ти. — Фюри изгледа предупредително Тайгър. — Той има чувства към жената. Ти може да не го разбираш, но аз да. Заради Ели бих живял навсякъде, а и тя щеше да направи същото за мен. Може да е в пещера, в гората, това нямаше да е от значение, стига да сме заедно. Тази жена може да отвърне на силните му чувства.

— Тим ще побеснее. Познавам го по-добре от теб. Категорично ще забрани на човешка жена да живее с един от нашите мъже.

Фюри просто сви рамене при предположението на Тайгър.

— Решението няма да е негово. Тъй като работи за нас, заповедите ги даваме ние. — Вида се обърна към Рот. — Трябва да разбереш колко дълбоки са чувствата й към теб. И двамата с Джъстис имаме половинки и знаем колко са важни те за нашето щастие. Той ще ме подкрепи по този въпрос. Обичаш ли я?

— Постоянно мисля за нея — призна Рот. — Никога не съм бил по-щастлив, отколкото когато съм с нея.

— Звучи като любов — засмя се Фюри. — Спри да си губиш времето с нас и й се обади. Разбери дали те обича.

Рот се поколеба и погледна другия мъж срещу себе си.

— Ами ако не отвърне на чувствата ми?

— Това си е нейното сърце, решението също е нейно. Не може да ти бъде половинка, ако любовта и желанието да сте неразделни, не е двустранно. Това е същността на този тип обвързване. Само не се изненадвай, ако поиска време, за да реши дали желае да се откаже от досегашния си начин на живот, за да бъде с теб. Те са по-различни от нас и съм чувал, че някои от техните мъже не са толкова отговорни като нас. Може да не те приеме на сериозно, поради неспособността на мъжете им да разберат истинското значение на верността и доживотното обвързване. Твое задължение е да й обясниш различията; че за нас това трае до края на живота ни, но не ти е позволено да споделяш класифицирана информация за Видовете, докато не стане твоя половинка.

— Тоест, използвай презерватив, за да я предпазиш от бременност, но не й казвай, че е възможно, докато не е наистина твоя. Аз бих изчакал да заживеете в НСО, преди да й кажеш. Не трябва да позволяваме на хората да разберат, че можем да имаме деца. Твърде опасно е, а ако тя забременее, докато живеете със специалния отряд, тайната ще бъде разкрита.

Рот разбираше необходимостта от защита на техния народ и бъдещето му.

— Тя взема противозачатъчни.

— Добре. Увери се, че продължава да го прави. Хората предполагат, че не можем да имаме деца и тя може да реши да спре с предпазните мерки. — Тайгър се насочи към вратата. — Наистина имам да проведа няколко телефонни разговора. Успех!

Фюри кимна на Рот.

— Обади й се. — Влезе в кабинета си и затвори вратата.

Рот се поколеба и излезе, за да потърси малко усамотение под едно сенчесто дърво, след което извади мобилния си и набра номера от бележката на Лорън. Стомахът му се свиваше от несигурността какво ще каже тя и как ще реагира. Не започнаха добре, когато я взе от онзи склад, но емоционално изминаха дълъг път за много кратко време. Беше склонен да рискува всичко за нея, дори болката от отхвърлянето.

* * *

Телефонът събуди Лорън и тя скочи да вдигне.

— Ало?

— Лорън!

При звука от този чудесен, дълбок глас, сърцето й се сви.

— Рот!

— Пресконференцията се проточи повече от очакваното, а след нея ме помолиха да присъствам на разпита на Бил. Върнах се във вилата, за да те видя, но ми казаха, че са те закарали в дома на приятелката ти. — Той замълча. — Исках да те видя и бях много разочарован, че си си тръгнала.

— И аз исках да те видя, но не ми беше даден избор. — Тя седна в леглото и стисна здраво слушалката. — Получил си бележката ми.

— Тук пред мен е.

Колебанието й трая около секунда, преди да избъбри всичко, което наистина искаше да каже.

— Вече ми липсваш! Знам, че не трябва да ти го казвам, вероятно ти звуча като някоя пиявица, но просто ми се иска да съм с теб.

— И ти ми липсваш и ми се иска да си тук! — изръмжа той.

Тялото й веднага реагира на този секси звук.

— Не прави така! Липсваш ми още повече и си припомням нощта, която прекарахме заедно, и как издаваше точно този звук, когато правехме любов.

Рот отново изръмжа и Лорън затвори очи, заслушана в дишането му, ненавиждайки това, че държи в ръце слушалката, а не него.

— Толкова силно искам да те докосна!

Беше шокирана, че го каза, но не съжаляваше. Това беше самата истина.

— Довечера се връщам в щаба. — Вида замълча за малко. — Би ли останала с мен там? Твърде опасно е за мен да живея с теб, тъй като в дома ти не е безопасно. Трябва да живея там, където ми е наредено — в щаба. Знам, че стаята ми е малка. Леглото ми не е толкова голямо като твоето, а и имаш домашен любимец. — Той отново изръмжа. — Знам, че звуча, като че ли се опитвам да те разубедя, но не е така. Просто мисля за всички причини, поради които можеш да ми откажеш, но се надявам, че няма да го направиш. Искам да те държа в прегръдките си, докато спя.

— Ще си опаковам багажа. — Обхваната от въодушевление, Лорън се усмихна и отвори очи. — Ще напълня купичката на Тайгър с храна и ще помоля Аманда да го наглежда. Дори ще му сипя допълнително и ще напълня ваната, за да има предостатъчно вода. Не че наистина ще има нужда от това, тъй като той се разхожда свободно навън и вероятно има начини да си набави тези неща и сам. Вече нямам работа, така че не е необходимо да се тревожа и за това. — Тя се засмя. — Само за тази вечер ли е, или да се приготвя за няколко дни? Къде ще се срещнем? Ще шофирам до там, ако са ми докарали колата. Само ми кажи време и място. Ще бъда там!

— Аз ще дойда да те взема. Приготви си повече дрехи. Очаквай ме между седем и осем.

— Ще бъда готова!

— Идвам възможно най-скоро, Лорън. Нямам търпение да те видя!

— Аз също. Побързай! Ще бъда готова! Довиждане, Рот!

— При нас няма довиждане, Лорън. До скоро! — Той отново изръмжа и затвори.

— Да — засмя се тя, прекъсна връзката и набра друг номер. Рот искаше да я види, да прекара известно време с нея и тя трябваше да се приготви. Но първо трябваше да се обади на Аманда.

— Ало? — Умореният глас беше сигурен знак, че приятелката й още спи.

— Съжалявам, че те събудих! Той се обади! Ще дойде довечера да ме вземе и ще прекараме заедно поне няколко дни. Флейм обади ли ти се?

— Не — въздъхна Аманда. — Но се радвам за теб. Скачай, Лорън! Ако имаш възможност да поемеш глупав риск, при който има шанс да бъдеш дълбоко наранена, направи го!

— Благодаря ти! Сигурна съм, че Флейм ще ти се обади скоро. — Тя погледна към часовника. — Вероятно все още е на работа. Четири часът е. Повечето хора свършват работа около 5, нали? Ти си прекрасен човек и той ще излезе голям глупак, ако не го осъзнае. За малкото време, което прекарах с него, ми се стори доста интелигентен.

— Надявам се. Каза ми, че е сигурен, че мога да го накарам да реве.

— Да реве ли?

— Той е смес с лъв или нещо такова. Няколко пъти ми измърка, докато се потривахме на дансинга. Най-секси звука, който съм чувала. Кълна се, направо се подмокрих.

Лорън се засмя.

— Твърде много информация, Аманда. Не искам да знам това.

— Ние сме най-добри приятелки, така че това не важи. Откажи се, приятелко. Рот мърка ли?

— Той е от кучешкия вид. Той ръмжи. — Тя прехапа устни. — Членът му набъбва в основата, когато свършва и е заключен в мен, докато не спадне. След секс се гушка. Прекрасно е, но тази информация си остава между нас.

— Не! Сериозно? Уау! Какво е усещането? От набъбването.

— Невероятно!

— Чудя се дали и Флейм го прави. Нямам търпение да разбера. Разбира се, сега малко ме е страх. Той е доста надарен. Нямаше как да не го забележа, докато танцувахме и ми направи впечатление, че е с внушителни размери. Не мога да си го представя, ако се уголеми още. Може да отхапя повече, отколкото мога да сдъвча. — Тя се засмя. — Или засмуча. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Прекалено много информация.

— Ами господин Надарен? Две-три думи по този въпрос?

— Той заслужава повече от няколко думи, по-скоро цяла книга.

Аманда изсумтя.

— Може би е някакво специално качество на Новите видове. Добре, че не са с гени на коне. Това щеше да е наистина страшно, нали?

— Определено! — Лорън се смъкна на колене до леглото и с една ръка затършува под него за куфара си. — Трябва да си опаковам багажа. Ще взема мобилния си, ако е в колата. Дано са я докарали вече, но и да не са, Рот вероятно има телефон, който бих могла да използвам. Ще ти се обадя в близките дни.

— Желателно е да го направиш. В НСО ли отивате? Кажи на Флейм да ми се обади!

— Отиваме обратно на онова място, което наричат щаб. То е тайна, така че не казвай на никого.

— Аз съм царицата на дискретността.

— Вярно е.

— Какво е това място?

— Там той живее под земята. Много хора ги мразят, така че наистина не споменавай на никого за това място. Рот казва, че за тях не е безопасно да живеят извън защитената зона. Предполагам, че това включва всичко извън стените на Резервата или Хоумленд — в противен случай той би дошъл да живее при мен. Разполага със собствена стая с баня. На тяхно разположение е и голяма стая с кухня и дневна. Имат дори билярдна маса.

Аманда се засмя.

— Може да го предизвикаш да го направите върху нея. Сексът върху билярдна маса ще е разгорещен.

— Тя е в стая, която се използва от всички.

— Още по-добре! Ще има тръпка от възможността да бъдете хванати.

— Започвам да се тревожа за теб — засмя се Лорън. — Заспивай! Аз трябва да стягам багаж и да се приготвя.

— Остани там колкото желаеш, не се тревожи за Тайгър. Мога да отскоча до вас и да се погрижа за него. Знам къде държиш храната му.

— Благодаря! Много мило от твоя страна!

— За това имаме ключове от жилищата си. Ще кажеш ли на някой друг къде отиваш?

— Не. Само на теб. Ако нашите се обадят, им кажи, че съм извън града или нещо такова. Знаеш сценария.

Аманда се засмя.

— Ще им кажа, че си се присъединила към нудистка колония, която почита жени с големи цици. Също и че дузина зажаднели за секс голи мъже са те напъхали в микробус и сега практикуваш онова със свободната любов. На вашите ще им хареса. Ако ме попитат защо не съм те спряла, ще им кажа, че съм търсила да ти купя стикер за колата с надпис „Не чукайте на буса, ако започне да се друса“. Ще им припомня колко много те подкрепям.

— Да не си посмяла! — засмя се Лорън.

— Ще ги уверя, че ще се прибереш веднага, щом някой ти надуе корема. А при всичкия този секс с дузина мъже това няма да отнеме много време, тъй като си си забравила противозачатъчните.

— Кълна се, Аманда, ако направиш подобно нещо — а аз знам, че си способна на това, само за да ядосаш моята отвратителна сестра, — ще се обадя на баба ти и ще й кажа, че си готова да те запознае с някой мъж, защото отчаяно искаш да се омъжиш. Спомняш ли си последния път, когато започна да ти урежда срещи? Не знам кой от тях беше най-зле. Собственикът на погребалното бюро, с когото успя да те уреди, защото приятелките й се споминаха една след друга, или жокеят, когото срещнала, когато излизаше с онзи, дето обичаше конните състезания. Кой по ред беше той? Четвърти, девети? С месеци имаше кошмари за срещите, които изтърпя, само за да не нараниш чувствата й.

— Няма да посмееш! Отне ми месеци да накарам Монти — зловещия гробар, да престане да ми звъни. Изпращаше ми цветя, които, кълна се, бяха откраднати от някой гроб. Веднъж беше забравил да махне съболезнователната картичка. Каза, че искал да правим секс в ковчег и това беше неговият опит да ме съблазни за втора среща. Отказвам да обсъждаме жокея. Попита ме дали бих носила седло, докато опитвах да вечерям. Дори не искам да си спомням за онези дни, Лорън. Беше злобно от твоя страна да ме подсещаш. Просто забрави телефонния номер на баба ми и аз ще измисля нещо приятно, което да разкажа на вашите, ако ми се обадят.

— Обичам те! Ще ти се обаждам.

— Направи го. И аз те обичам!

Лорън прекъсна връзката, остави куфара си на леглото и върна слушалката на място. Не й отне много време да си стегне багажа, да си вземе душ и да грабне електронния си четец. Докато го зареждаше, свали куп книги от интернет, след което го опакова и приготви нещата за котарака.

Рот идва! Тя погледна часовника, оставаха само няколко часа, докато пристигне, но времето не минаваше достатъчно бързо.