Стефан Нойков
С името на Левски (9)

Хегемония на „Синия“ отбор

Следващите няколко години са пълни с интересни събития и са решителни за развитието на клуба.

По това време, в периода 1922 — 1923 година, „Левски“ има вече и своя значка, която се носи с малки изменения и до днес. Тя е изработена от Мирчо Качулев (сега офицер от Народната армия, многократен рационализатор).

„Проекта за значката показах на пролетарския поет Гео Милев, който обичаше «Левски» — казва М. Качулев. — С него бяхме приятели. Той хареса моя проект.“

Все по това време в клуба се случва едно събитие, което ще постави начало на хубава негова традиция и ще отбележи нещо ново, много ценно в развитието на родния спорт.

„През 1922 година пръв в историята на нашия футбол «Левски» създаде юношески отбор — разказва известният бивш национален състезател Н. Димитров — Фъц. — Това стана през есента, когато започнахме училище. Спомням си, че се събрахме на «Могилката» все ученици, за да образуваме първия юношески отбор в София. Инициатор беше Борис Василев, който е и първият ни треньор. По-късно той ни даде един екземпляр от своя превод на футболно ръководство с програма за тренировките. Преводът се предаваше от ръка на ръка и се преписваше. Още пазя моя препис. На следната година юношески отбори образуваха и други столични клубове — ФК 13, «Славия», АС 23 (който се бе образувал от обединението на «Атлетик» и офицерския спортен клуб «Слава») и др. Ние бяхме най-силни — през 1923 година победихме юношите на АС 23 със 7:0, гостувахме в Радомир и Дупница и спечелихме срещу местните първи отбори с по 6:0 и т. н. През същата година като награда за старанието си получихме от клуба футболни обувки и това беше голямо събитие за нас.“

През 1924 г. е оформен вече „синият“ юношески отбор, който печели слава с добрата си игра и с победите си. От него по-късно излизат подготвени играчи, които дълго време са титуляри на „Левски“ и на националния отбор — Ас. Панчев, Н. Димитров, К. Ефремов, Вл. Ватев, Ас. Пешев (той влиза, когато юношите са вече резервен състав) и др.

Клубът разширява своята дейност с младата смяна. Предани деятели ѝ посвещават много време и сили, създават многобройни юношески отбори, които носят имена на национални герои и възрожденци.

Характерен за „Левски“ по онова време е стремежът да се върви напред, да се научи и въведе нещо ново. Израз на този стремеж е и преводът, който Б. Василев прави през 1922 г. на футболното ръководство от австрийските специалисти К. Пекарл и Г. Блашке. Преводът се преписва на машина или на ръка и се раздава на играчите (един препис получават и юношите). За пръв път на дневен ред се поставя въпросът за техническата подготовка на футболиста — спиране на топката, дрибъл, подаване, удар с глава и т. н. Съставя се и подробна програма за седмични тренировки и занимания.

„Нуждата ни накара да направим това — обяснява Борис Василев. — Ние бяхме дребни, слаби момчета, а трябваше да играем срещу възмъжали, силни състезатели от другите отбори. По онова време във футбола преобладаваше физическата сила, ценеше се силният шут и «солото» от едната врата до другата. Играчите тичаха на тумби по топката. При тази обстановка не можехме да разчитаме на успех. Разбрахме, че трябва да заиграем иначе, технично, за да неутрализираме физическите предимства на съперниците си. Поставихме си за цел във време на игра да преодоляваме противниковите играчи, без да се допираме до тях. А за това беше нужно преди всичко техника. Ето защо преведох чуждите ръководства и усърдно се заехме да ги разучаваме.“

През 1922 г. в София пристига от Цариград футболният бор „Галиполи“ и играе неофициални международни срещи със столични отбори. „Левски“ побеждава гостите с 2:0, победа с 2:1 има и „Славия“. Тези срещи и успехите на нашите отбори повишават още повече големия интерес, който вече се е създал към футбола в София.

А на следната 1923 г. „Левски“ за пръв път става шампион на столицата. В решителния мач той побеждава с 3:1 „Славия“, която загубва продължителната си хегемония.

Гост на София през 1923 г. е силният отбор РУСС от Прага. В първия мач той разгромява ФК 13 с 11:2. Вторият му мач е с „Левски“, който срещу опитните майстори играе с висок дух, бързина и умение и побеждава с 3:2. В третия мач РУСС печели срещу „Славия“ с 2:1.

Гостуването на РУСС оставя трайни следи с друго: в София се установява на работа централният му защитник Миша Борисов. Той влиза в „Левски“ като играч и треньор — и това е първият треньор в историята на нашия футбол.

„Борисов дойде тъкмо навреме — продължава спомените си Б. Василев. — Той имаше солидни познания върху модерния за времето футбол и съчета своята практика с теоретичната и техническа подготовка, която бяхме започнали. Борисов въведе колективната игра, поведе борба със «солото» и безсмислените силни шутове, накара ни да свалим топката долу. Така се научихме да играем с ниски пасове и триъгълници, съчетани с дълги прехвърляния. В отбора ни имаше вече талантливи млади играчи и от тях Борисов създаде много силен колектив.“

За този пръв треньор си спомня добре и професор д-р Драгомир Матеев, който в същия период е за известно време титулярен нападател на „Левски“:

„Борисов се оказа не само отличен играч, но и добър педагог. Той пръв въведе общата и целенасочена физическа подготовка на футболистите като основа на специалната подготовка. А за онова време това беше много нещо. Участвувал съм в тренировки на Борисов и помня, че душата ни излизаше… Тия целенасочени тренировки подготвиха успехите на «Левски» по онова време“.

Всъщност редица фактори допринасят за големия възход на „Левски“, който бързо печели рядка популярност. В колектива има нещо положително и това е търсенето на новото, което ще тласне напред нашия футбол. В отбора изпъкват надарени играчи, които умеят майсторски да провеждат и да завършват красиви, остроумни колективни комбинации. А спортното майсторство в този колектив въодушевява зрителите. Въодушевление предизвикват самоотвержеността на играчите, високият им дух и изявеното чувство за дълг към клуба и родината. „Особено високо оценявам — добавя професор Матеев — спортното възпитание на този колектив, неговата коректна, спортсменска игра, уважението към себе си и противника. А във всичко това изпъква едно прогресивно начало.“

И така от 1923 година „Левски“ създава прелом в разбиранията за футболната игра и в нейното по-нататъшно развитие, изпъква като пионер на колективния футбол у нас.

На футболния терен е вече един нов състав. Това е прославеният „син“ отбор, който установява здраво своята хегемония, печели голям престиж и създава началото на тази популярност, на която „Левски“ се радва и до днес. В този забележителен за времето отбор влизат: вратар — Петър Иванов, защитници — Александър Христов (Шкубата) и Симеон Янков (Симето), полузащитници — Гено Матеев, Миша Борисов (по-късно Иван Радоев) и Димитър Дражев, нападатели — Димитър Мутафчиев (Мърцо), Никола Мутафчиев (Количето), Цветан Генев, Константин Мазников и Кирил Йовович; в състава са още и Никифор Лозанов и Васил Байнов. Навремето тези футболисти се радват на рядко обаяние и години наред предизвикват възторзи с красивата си и технична игра. Ал. Христов например и до днес остава един от най-добрите ни играчи с глава, Сим. Янков става пословичен със своята коректност, а двамата братя Мутафчиеви, особено Никола, както и Мазников, Йовович и Генев овладяват най-големите тънкости на футболната техника за времето.

„Синият“ отбор е актив не само за „Левски“; той тласка напред развитието въобще на българския футбол.