Стефан Нойков
С името на Левски (5)

24 май 1914 година.

В следобеда на този ден, когато в замиращата софийска пролет се чувствува лъхът на идващото лято, на „Могилката“ се случва нещо по-особено. „Могилката“ — това е едно от първите игрища в столицата (близо до гарнизонната фурна, където днес се пресичат бул. „П. Славейков“ и ул. „Н. Славков“). Тя е игрище на тогавашната Втора мъжка гимназия, популярно на времето, оградено с изкуствен плет и разположено на издигнат терен край един разсадник. Тази скромна, отдавна изчезнала „Могилка“ е влязла в историята на българския спорт като едно от първите негови гнезда.

По това време София брои към 110 000 жители. Градът се простира на север до Централната гара, на юг — до гара Перловец и бул. „Евлоги Георгиев“, на запад — до улица „Зайчар“, а на изток — до Подуянската гара. В столицата има много празни парцели. „Могилката“ е почти на края на града, където се простира обширно поле, а в далечината се вижда Александровата болница. Тук-там сред полето се забелязват къщурки.

Футболната топка се е появила в България, спортът е започнал да разпалва сърцата и на софийската младеж. През 1909 година е образуван първият спортен клуб. Това е „Футбол клуб“, който в началните години се нарича „Клубът на Савата“, по името на основателя си Сава Киров, а по-късно получава официално име „ФК 13“. Той използува за терен мястото на бившето игрище „Юнак“ (където сега се намира стадион „Дружба“), неговите цветове са черно и червено на райета. На просторното празно място в края на града (днес тук се издига Ректоратът на Софийския университет) играят членовете на другия вече създаден спортен клуб „Атлетик“, наречен още „Клубът на Матинката“, по името на основателя му Матинчев. „Атлетик“ използува цветовете черно и жълто на райета. В района около Руския паметник и Александровата болница са образувани други два спортни клуба — „Ботев“ и „Развитие“, които се обединяват и създават „Славия“. Новият клуб, който ще запише славни страници в историята на родния спорт, приема белия цвят за състезателната си форма.

Футболната топка е завладяла сърцата и на група момчета от квартала около бул. „Патриарх Евтимий“, улиците „Витошка“, „Парчевич“, „Цар Асен“ и съседните около тях. Те са приятели, ученици — повечето от Втора мъжка гимназия. През лятото любимото им развлечение е да отиват до „Пустинята“ — голямата поляна (където днес е стадион „Народна армия“) в просторната градина (сега Парк на свободата). Софийски младежи, които учат в колежите на Цариград и се връщат през ваканцията, се събират редовно на „Пустинята“, формират два отбора и играят футбол. За момчетата от Втора мъжка гимназия удоволствие е да наблюдават играта, а още по-голямо удоволствие — някои от тях да заемат непопълнените места в отборите. След заминаването на колежаните, тези момчета продължават да играят футбол. Броят им се увеличава. За игрища те използуват двора на бившия I–VI полк (днес градина на ъгъла „Витошка“ — „Патриарх Евтимий“) или „Могилката“, а най-често поляните около у-ще, „Т. Минков“ на ул. „Цар Борис“. Това са махленски групи, които играят футбол с обикновени обувки, с дълги панталони и всекидневни ризи. Постепенно у тях назрява идеята да се организират и да си образуват свой спортен клуб по подобие на тия, които вече съществуват в София. През 1911 година клубът се заражда, но все още не е официално учреден.

И в този ден — 24 май 1914 година — идеята се осъществява напълно.

На „Могилката“ се събират участниците в новия клуб от различните групи в района около бившата Втора мъжка гимназия. Те са на възраст между 15 и 18 години, сред тях има и 13-годишни малчугани. Всички са въодушевени — днес е учредителното събрание на техния спортен клуб.

Клубът е официално основан.

Възниква големият въпрос — за името!

По това време у нас са станали популярни имената на спортни клубове в чужбина. И по подражание някои от учредителите на новия клуб предлагат гръмки чужди имена — „Атлантик“, „Рапид“, „Експрес“ и т.н.

„Левски“ ще го кръстим — извиква тогава ученикът Борис Василев.

Предложението е прието със спонтанно, единодушно одобрение и възторжени ръкопляскания. Името е намерено!

„С моето предложение исках да отстраня чуждото влияние в името на нашия клуб — разказва петдесет години след този ден «кръстникът» на «Левски» Борис Василев. — Предложих името на Левски, защото се възхищавах от Апостола на свободата, защото виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа!“

… Така на „Могилката“ в този далечен ден започна първата страница от историята на физкултурното дружество „Левски“ — София.