Стефан Нойков
С името на Левски (17)

На боксовия ринг. Други спортове

По пътя, изминат някога от „Левски“, се забелязват и очертанията на боксовия ринг.

„Първите състезания въобще по бокс в София бяха устроени към 1918 — 1919 година на ринга в тогавашния Военен клуб — говори бившият боксьор и треньор Бор. Алексиев. — А първата международна среща на наши боксьори в чужбина е от името на «Левски». Тя се състоя през 1927 година в Букурещ. Румънците бяха запазили отлични впечатления от футболния отбор на «Левски» (става дума за гостуването му през 1923 г.) и поканиха боксьорите, като смятаха, че и те са от същата класа. Но по онова време румънският бокс беше далеч по-напред от нашия и букурещкият сборен отбор ни просто срази.“

Боксовите ръкавици се появяват в „Левски“ през 1927 година. В една мансарда на ул. „Малко Търново“ се събират 4 — 5 младежи, чийто вдъхновител е първият боксов деятел на „Левски“ — Стоян Ставрев. През същата година се организират квалификационни състезания за определяне на първенци в различните категории за гостуването в Букурещ. Те са на ринга в у-ще „Антим I“ и в тях участвуват боксьори от всички клубове. Под името „Левски“ за Румъния фактически заминава сборен софийски отбор.

През следващите години боксът в клуба се развива върху открития ринг на игрище „Левски“. Ст. Ставрев и Б. Алексиев са организатори, треньори и състезатели. През 1943 г. в „Левски“ започва активна дейност Стоян Ацев, наш дългогодишен шампион, който и до днес работи самоотвержено в дружеството.

Групата е съставена от 20 — 30 младежи. Те имат голямо желание да напреднат, тренират всеки ден след работа, а всяка събота устройват мачове.

„Бяхме поставени при най-примитивни условия — забелязва Ст. Ацев. — По едно време липсваха и гуменки. Нямаше кой да ни покаже как правилно да се тренира, а за битови условия на състезателите у нас въобще не се мислеше. Крепеше ни голямата ни любов към бокса и към «Левски» и напредвахме, макар и бавно. Често гостувахме в провинцията на свои разноски, а през 1943 г. играхме в София с хърватски боксьори и ги победихме. Това беше първата ни международна победа и тя ни импулсира.“

В миналото „Левски“ развива и хазената (разновидност на хандбала), като създава мъжки и женски отбори. Особени успехи има мъжкият му отбор, който през 1925 г. е най-силният в София.

В дейността на клуба влиза и кънки спортът. През някои години теренът на игрището се заледява зиме и се превръща в пързалка. Кънкьори на „Левски“ вземат успешно участие в състезания по фигурно пързаляне за София през 1928 година.

До 9 септември шахматът е отделен от спортните клубове и при тях няма шахматни секции. Само отделни деятели работят за тоя спорт в някои клубове. Шахматен деятел на „Левски“ още от 1923 година е Ф. Хоринек, един от пионерите в този спорт у нас, създател на българската шахматна анотация (в миналото в София е учредена и купа „Хоринек“). Този стар ентусиаст и до днес работи сред пионерите шахматисти в район „Васил Левски“.

Много са преданите спортисти, които при трудните условия преди 9 септември влагат всичките свои сили за развитието на „Левски“ и допринасят за възхода на родния спорт.

Една от тях е Вера Петрунова, която в периода 1932 — 1938 година е нашата най-изтъкната спортистка. Тя е неколкократна шампионка на България по ски и тенис, първата ни рекордьорка по плуване, призната е за най-добрата ни баскетболистка и за една от най-силните ни лекоатлетки.

Друг предан спортист е и Никола Димитров — Фъц. В продължение на двадесет години той защищава името на „Левски“ на футболния терен, като започва от юношеския отбор (и е ревностен помощник на доброволния домакин Сим. Янков), става титуляр на първия отбор и достига до националната единадесеторка. Шампион на България по ски цели 14 години, Н. Димитров е и многократен участник в лекоатлетическите отбори на „Левски“, опитен алпинист и пламенен турист. И днес той работи с любов за своето дружество.

Сред тия заслужили бивши състезатели са и инженер Асен Пешев, инженер Михаил Лозанов, Асен Панчев, Константин Ефремов, Никола Николов, Владимир Ватев, Никифор Лозанов, Асен Димитров, Никола Петрунов и други, които години наред бяха стълбове на футболния отбор на „Левски“, повечето от тях и на националния отбор, и дадоха своя принос за развитието на родния футбол.