Стефан Нойков
С името на Левски (15)

С престиж и в баскетбола

Отново трябва да погледнем към „Могилката“. Защото тук има и един землен корт с примитивни дървени табла. На „Могилката“ през 1918 година се заражда баскетболът в „Левски“.

На този спорт у нас в началото се гледа като на спорт за жени. И в „Левски“, както в останалите столични клубове, най-напред се създава женски отбор. Неговите първи баскетболистки са Величка Генева (известна балерина по това време), Надя Велева (която идва от ФК 13), Донка Куртева (по-късно тя е прочута пианистка), Дора Манчева, Надя Дацова, Сузана Стоичкова. Това е първоначалният състав в периода 1918 — 1924 година, в който по това време влизат и Соня Чолакова, Дора Евстатиева и др. С отбора работи Борис Василев, който изучава чуждестранни ръководства, превежда ги и се старае да ги прилага според условията.

Младите баскетболистки играят задължително с дълги поли, а на някои стари снимки се виждат на терена състезателки и с шапки. В началото носят сандали, а по-късно се използуват гуменките. Мачовете се организират най-напред на игрището на „Славия“ (този клуб работи успешно в баскетбола) и на „Пустинята“. Известен интерес към тия мачове има, зрителите стоят прави около очертанията на игрището (входът, разбира се, е безплатен, а игрищата са без ограда).

В баскетболния шампионат на София за жени „Левски“ заема първо място през 1923 г., като побеждава „Славия“ с 25:15, „Спортклуб“ с 28:24, „Слава“ с 34:18, а срещу „Раковски“ и „България“ печели служебно поради неявяване на отборите им. Неговите баскетболистки гостуват във Варна на „Тича“ и в Пловдив на „Тракийска слава“ и демонстрират красотата на този спорт.

„Пътуванията до провинцията бяха събития, свързани с много трудности — казва Соня Чолакова. — По онова време за нас, жените, бе твърде мъчно да спортуваме. Тогавашният морал и предразсъдъците бяха голяма пречка, родителите ни мърмореха. Спомням си, че през 1928 г. в София гостуваха за демонстративни мачове два женски отбора по хазена от Югославия. Тогава за пръв път хората у нас видяха жени да играят с къси поли. По-късно удобните къси поли се въведоха и в нашите отбори.“

„Левски“ е баскетболен първенец за жени на София и за 1933 година. В решителния мач той побеждава най-големия си съперник „Спортклуб“ с 16:15, а в последния мач за сезона се налага над АС 23 с 48:13 — и това е най-високият резултат до тогава в баскетбола у нас. Крайното класиране е: 1. „Левски“, 2. „Спортклуб“, 3. „Славия“, 4. АС 23, 5. „Бенковски“, 6. ФК 13. В мача с АС 23 особено се проявява В. Петрунова, която е посочена като най-добрата баскетболистка на страната.

„По онова време често бяхме първенци на София — спомня си В. Петрунова. — Гостувахме в Плевен и Радомир, за да демонстрираме баскетбола. В нашия клуб имахме прекрасен колективен живот и с него са свързани най-хубавите ми спомени от «Левски».“

Мъжкият баскетболен отбор на клуба започва да се проявява към 1933 година. Три години по-късно той е вече един силен състав, в числото на челните отбори в София, заедно с АС 23, „Спортклуб“, „Славия“, „Ботев“.

„Напредвахме, но при лоши условия — разказва Хр. Хайтов, бивш състезател и треньор на «Левски». — Преди всяка тренировка или мач ние, играчите, трябваше сами да поливаме, да изравняваме и да очертаваме кортовете. Нямахме достатъчно топки. Но имаше голям ентусиазъм, тренирахме редовно и съвестно, стремяхме се да научим нещо ново. «Левски» например пръв в София приложи игра в зона 2 — 1 — 2 и навремето това предизвика изненада.“

През 1941 г. клубът записва първата си международна победа на баскетбол за мъже — срещу гостуващия отбор на АСО „Братислава“. Същата година бележи важен момент в развитието на баскетбола у нас. Този спорт престава да бъде своеобразен монопол на чуждите колежи в страната, популяризира се и в софийските гимназии, където израстват нови състезатели. Клубовете започват да гледат на баскетбола като на спорт, който заслужава внимание. Повишава се интересът, увеличава се и баскетболната публика.

През 1941 година „Левски“ е основа на националния мъжки отбор по баскетбол. А през следващата 1942 година се организира първият държавен шампионат по баскетбол за мъже и „Левски“ заема първото място. През тази година отборът му за пръв път излиза в чужбина — до Братислава, където печели мачовете си. Към този период в различни години в състава му личат мнозина от най-известните тогава наши национални състезатели — Б. Такев, Дим. Митев, В. Темков, Хр. Хайтов, Н. Шарков, Ас. Димитров, К. Хайтов, Бл. Пеев, К. Рогачев и др.

„В борбата за софийско първенство най-големият ни съперник беше АС 23 — спомня си Ас. Димитров. — Игрищата на двата клуба бяха средище на баскетболния живот в столицата, на тях за големи мачове идваше многобройна за времето публика. Отборът на «Левски» често гостуваше в различни градове на страната, като ние, играчите, сами си плащахме разноските. Бяхме един задружен колектив и горяхме от желание да представим добре нашия клуб. Това ни помагаше да преодоляваме трудностите, които бяха много, и «Левски» често изнемогваше.“