Стефан Нойков
С името на Левски (16)

Поглед към волейболната площадка

Кога за пръв път в София е опъната мрежата между двата дирека?

Волейболът се появява в столицата през 1922 година, пренесен от руски емигранти. Тяхното — и въобще първото — волейболно игрище в София е на едно празно място на пресечката на улиците „Искър“ и „Бенковски“. По това време се играе и първият волейболен мач в столицата — между отборите на руските емигранти и на студентското дружество.

„През тия години волейболът започна да се практикува и в «Левски» — казва Конст. Бушев, волейболен деятел в миналото. — Имахме само мъжки отбор. Този спорт се развива и в други клубове. Първият волейболен мач на «Левски» е през 1924 година срещу «Славия» на игрище «Славия». Ние победихме с 3:0 гейма.“

Състезатели-волейболисти на „Левски“ по това време са: Гр. Латинов, К. Вушев, Ив. Гешанов, Ив. Кирицов, Ас. Банков и др. През 1928 г., за да популяризира тоя спорт, клубът провежда пред публика демонстративен мач по волейбол между два свои отбора на игрището си преди една международна среща по футбол. Мъжки отбори имат и „Славия“, „Бенковски“, АС 23, ФК 13, а по-късно „Раковски“ и „Родина“. Волейболното първенство на София се организира през 1928 — 1929 година.

И волейболистите, както баскетболистите, трябва сами да се грижат за игрището си (по онова време то се очертава с тухли), за мрежата, топката, екипите си и т. н. Гостуват за приятелски срещи в разни градове на страната, като сами поемат разноските си. На помощ не могат да разчитат от никъде.

На игрище „Левски“ до баскетболния корт има и волейболна площадка. Докато волейболът се играе само от мъже, за баскетболните тренировки идват и жени. Някои от тях се увличат и по волейбол. Но клубен женски отбор не се създава в „Левски“ до 9 септември.

През 1940 година мъжкият волейболен отбор на клуба спечелва първенството на София. В този период „Левски“ разполага със силен състав, в който влизат Ив. Русинов, Зв. Тошков, Ив. Кръстев, Б. Стефанов и др.

„Успехът се дължеше само на горещата ни любов към спорта — подчертава Зв. Тошков. — Всеки ден след работа отивахме право на игрището и тренирахме до тъмно, та пазачът често ни гонеше.“