Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (74)

74.

Проправих си път през шокираната тълпа, без да срещна съпротива. После видях телата. Двамата млади мъже с черните роби лежаха проснати на пода на подземието. Бяха наръгани с нож и гърлата им бяха прерязани. Кръвта се събираше на локва около телата. Къде бяха Даниъл и Чарлз?

— Полиция! — извиках аз. — Не ги докосвайте! Отдръпнете се!

Мъжете и жените, които се намираха най-близо до труповете, се отдръпнаха назад. Зачудих се дали не са се канели да изпият разлятата кръв. Не беше ли такъв ритуалът? Моделът на вампирските убийства досега!?

— Те са само двама! Две ченгета! — извика някой.

— Ще стрелям! — извика Джамила със силен и ясен глас.

— Отдръпнете се! Веднага! Къде са Даниъл и Чарлз? — извиках аз.

Тълпата започна да се затваря в кръг около нас, така че стрелях предупредително в тавана. Изстрелът отекна оглушително и създаде нов хаос в подземието. Всички започнаха да се блъскат по посока на вратите. Но никой нямаше да се измъкне. Агентите от ФБР чакаха отвън.

Двамата с Джамила си проправихме път до съседната стая в подземието. Минахме по тесен коридор, осветен единствено от свещи. Вероятно Даниъл и Чарлз бяха минали оттук след изгасването на светлините. Изглеждаше възможно, нали познаваха къщата.

От двете страни на прашния коридор имаше малки стаички. Това разположение ми напомни за старинните катакомби. Всичко бе затворено — мухлясало, влажно, адски потискащо, плашещо.

— Добре ли си? — погледнах Джамила.

— Да. Поне засега. Това място започва да ме изнервя. Очите й се стрелкаха във всички посоки.

Чух гласа на Кайл, който ни викаше. ФБР вече бяха вътре в къщата.

— Има ли нещо там горе? Алекс? Виждаш ли нещо?

— Още не. Даниъл и Чарлз изчезнаха, когато осветлението изгасна. Няма и следа от тях.

Движехме се предпазливо, като проверявахме всяка от стаите. Изглежда, повечето от тях се използваха като склад. Няколко бяха напълно празни. Влажни и зловещи като гробници. Предполагам това бе съзнателно търсена атмосфера. Със сигурност изглеждаше призрачна.

Ритнах още една врата. Двамата с Джамила надникнахме. Тя ахна и устата й се отвори в безмълвен вик.

— О, боже, Алекс! Какво, по дяволите, е станало?

Протегнах ръка и стиснах нейната. Не вярвах на очите си. Не можех да се принудя да повярвам. Коленете ми омекнаха. Даниъл и Чарлз лежаха на пода на стаята. Бяха убити. Бях прекалено поразен, за да кажа нещо. Кайл влезе в стаята след нас, но не каза нито дума.

Приближихме се към телата, но бях сигурен, че са мъртви. Гърлата и на двамата бяха прерязани. Имаше и дълбоки следи от ухапвания с вампирски зъби.

Но кой бе Господаря сега?