Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (111)

111.

Кой щеше да бъде следващата жертва на Кайл? Това бе въпросът, който ме бе обсебил в момента. Не можех да престана да мисля за него. Когато се прибрах вкъщи същата вечер, започнах да се питам дали да не замина за Сиатъл. Имах лошо предчувствие. Всъщност имах много лоши предчувствия. Дали да отида там? Щеше ли Кайл да нападне Кристин Джонсън? Той знаеше как да нанесе удара си, така че да ме заболи най-много. Кайл ме познаваше твърде добре — а очевидно аз не познавах Кайл въобще.

Щеше ли да потърси Кристин? Или пък Джамила? Мислех ли така, както би мислил Кайл?

Една крачка пред мен.

Дяволите да го вземат, дано се провали вдън земя!

Може би щеше да атакува направо мен, може би просто трябваше да си стоя у дома, на Пета улица, и да го чакам да се появи.

Въпросът изгаряше в главата ми. Какво пропускахме всички, които търсехме Кайл? Какво искаше той повече от всичко друго? Какво го мотивираше? Кой беше в списъка на набелязаните за жертви от Кайл — освен мен?

Кайл искаше да налага волята си, но освен това той копнееше за най-изтънчени и забранени удоволствия. В миналото движещи сили за него са били сексът, изнасилването, парите — милиони долари, отмъщение срещу тези, които той мразеше.

В един и половина през нощта най-после си легнах, но — каква изненада — не можах да заспя. Виждах лицето на Кайл всеки път щом затворех очи. Изглеждаше самодоволен и уверен. Той бе най-арогантното човешко същество, което бях срещал. Вероятно и най-злото. Замислих се за всичко, което бяхме преживели заедно, за дългите ни философски разговори, всичко, което можех да си спомня. Светнах нощната лампа и си нахвърлих някои бележки. Кайл действаше методично и логично, но пък той можеше да ме изненада с тактика или стратегия, която изобщо не се вписваше в схемите. Замислих се за нападението в Санта Крус. Струваше ми се, че е минала цяла вечност от вампирските убийства. Той беше пожелал да участвам в разследването им — за да мога да го видя как се проявява като герой. Това бе същественото, нали? Той се нуждаеше да видя колко е добър. Искаше лично да убие Питър Уестън.

Изведнъж един въпрос изскочи в главата ми. Много добър въпрос.

Къде не бе успял да наложи волята си той?

Какви бяха най-тъмните фантазии на Кайл? Какви бяха мечтите му? Тайните му желания? Какво в миналото го бе разстроило?

Най-лошото все още предстоеше, нали така? Убийството на Зак и Лиз Тейлър бе само началото за него. Щеше ли да продължи с кървавата серия?

И тогава си спомних една фантазия, която Кайл бе споделил с мен една нощ, след като бяхме приключили разследването на един от най-тежките случаи. Спомних си нещо, което беше казал, и повече не можех да мисля за нищо друго.

Грабнах телефона и започнах да набирам един извънградски номер. Надявах се да не съм закъснял. Мислех, че зная кого се кани да убие Кайл.

О, не, Кайл! За бога, не!