Илса Бик
Сенки (55)

54

Приличаше на машинно гробище.

Том плъзна фенерчето по един трактор, машина за наторяване и два форда F-150. Стената отдясно беше обточена с рафтове със селскостопански сечива и принадлежности. Зърна дори едно желязо за жигосване, което привлече вниманието му. Свинете дали бяха жигосани? Порови се из паметта си. Не, фермерите перфорираха ушите на прасетата. Някаква сложна система, с която не беше добре запознат. Жигосването беше за добитъка и конете. Значи, дойните крави и дорестия жребец. Но просто не си спомняше.

Над сложния работен тезгях с две менгемета висеше отрупано с инструменти табло. През дупката в продънения покрив снегът бе навалял един доста голям електрически верижен трион с циркуляр, който, помисли си Том, сигурно се използваше за рязане на месо и кости. В такъв случай този трион отдавна не бе виждал работа.

За разлика от брадвата и сатъра.

Двата инструмента лежаха на един отделен работен тезгях, който му напомни за касапската маса, на която баща му разсичаше говеждите ребра. Брадвата имаше острие от неръждаема стомана и облечена в кожа дръжка: олекотена, удобна за въртене, добре балансирана. Стоманата беше чиста, но надраскана на места, сякаш брадвата се използваше доста често. По кожената дръжка личаха пурпурни петна, а дървената ръкохватка на сатъра, също просмукана с кръв, се бе раздула и напукала. На циментовия под до касапската маса се виждаше тенекиена кофа за отпадъците. По ръба й бяха наредени засъхнали парцали, покрити с тъмни мазни петна, миришещи на застояла кръв.

До работния тезгях имаше огромен бял хоризонтален фризер. Разбира се, изключен. В хамбара беше по-студено, отколкото в който и да било хладилен шкаф. Под ръба на фризера бяха потекли ръждивочервени езици.

Първата вечер Ники бе сервирала свинско задушено. А Уейд бе предложил да нахрани кучето с кайма.

„Не, това е лудост.“ Том изтръпна в мига, в който подозрението започна да придобива форма в съзнанието му. Значи, семейство Кинг си имаха собствена кланица. И какво от това?

„Бих ли разбрал? — Той насочи фенерчето към засъхналата кръв и усети, че му прилошава. — Боже мой, дали щях да разбера, ако месото не беше свинско или телешко… а човешко?“

С препускащо сърце той повдигна капака на фризера и изпусна рязко въздуха в гърдите си.

Празно.

И тогава вдясно нещо прошумоля.

Той се извърна стреснат и вдигна фенерчето, като очакваше да зърне изплашените очи на котка, плъх или пък миеща мечка. Светлината разкри три отдавна изоставени отделения за коне с плъзгащи се врати. Нещо премигна в далечния ъгъл. Том заобиколи фризера, нагласи светлината, улавяйки отново някакъв проблясък, и се намръщи. Четвърто отделение, затворено плътно с тежък лъскав катинар от неръждаема стомана, висящ на черна халка, дебела колкото палеца му.

Трополене. А после ниско скимтене.

Кученце. Това беше първото, което му хрумна. Семейство Кинг бяха заключили тук кученце, вероятно с намордник. Изведнъж се сети за начина, по който Райли бе изръмжал по посока на хамбара. Нищо чудно, че бе искал да дойде насам; тук беше заключено друго куче.

Може би беше болно. Сигурно бе така. Когато беше малък, баща му бе взел под наем „Стария Йелър“^[1]. Помнеше как след битката с вълка кучето побесня, след което момчето го заключи в хамбара с царевицата и го гръмна. Сигурно бе плакал цяла седмица след това. Като познаваше Уейд, не се съмняваше, че старецът би се отървал на мига от едно побесняло куче, но от друга страна, беше напълно в стила на семейство Кинг да заключат просто ей така едно болно кученце и да го оставят да умре. Спестявайки си един куршум.

„Горкото пале.“

— Хей, момче — извика полека той. Кучето изскимтя още веднъж, докато Том се приближаваше към затвореното отделение. Той плъзна светлината по ключалката, а после по вратата и близката стена, оглеждайки се за ключ. На един пирон вляво от вратата висяха два ключа, нанизани на метална халка. Том посегна към тях, но се отказа. Това не беше негова работа. И бездруго заминаваше. А семейство Кинг имаха правото да управляват фермата си според собствените си разбирания.

Кученцето изскимтя отново.

— Хей, момче. — Том свали халката от гвоздея и пъхна единия ключ в катинара. — Почакай…

Така и не успя да довърши.

В този момент установи, че вратата беше дъбова и здрава, но не изцяло плътна. На нивото на дясното му коляно имаше дупка от чеп. Тъй като беше тъмно, не би трябвало да е в състояние да я забележи. Нито пък който и да било друг.

Обаче там имаше нещо: почерняло от мръсотия и много тънко; но въпреки това можеше да е само едно.

Пръст.

И тогава пръстът се размърда.