Илса Бик
Сенки (37)

36

Том извика от изненада и взе да се дави, щом студената вода нахлу в устата му. Гърлото му се сви и стегна на възел. Във вените му потече дива животинска паника. Той започна да се мята, без изобщо да мисли, като ужасът избухна в съзнанието му като ослепителен пожар. Нуждаеше се от въздух — но къде да го намери? Устата му се размърда, като се отваряше и затваряше в конвулсивни безмълвни движения, докато мускулите на гърлото му се бореха да защитят дробовете му, защото мозъкът му подаваше сигнали, че се дави. Тогава гърлото му се отпусна неохотно и той вдиша хрипливо. После си пое въздух още веднъж и още веднъж — и това бе всичко, за което имаше време.

Старият ловец се метна на гърба му, опитвайки се да се измъкне от водата.

— С-спри! — заекна Том, ала старецът не беше на себе си. В следващия миг потъна целият. Водата пареше от студ. Изглеждаше мастилена; не се виждаше никаква светлинка. Усещаше как старецът на раменете му шава с крака, опитвайки се да намери опора. Той изрита Том в челото. Ако бяха на сушата, Том сигурно щеше да изгуби съзнание, само че водата забави скоростта на ритника. При все това ударът беше достатъчно силен, за да причини болка. Том размаха ръце във водата, напипвайки краката на стареца, колкото да се ориентира накъде е повърхността.

Главата му изскочи над водата. Старецът отново се хвърли върху него, като се опитваше да се покатери на гърба му, драскаше с пръсти по раменете му и се мъчеше да се залови за косата му. Костеливите му ръце се обвиха около шията на Том в задушаваща прегръдка и отново го повлякоха към дъното. Момчето не можеше да се освободи от хватката му, тъй като не успяваше да го достигне — просто не разполагаше с нужната опора. Невъзможно му беше да си поеме въздух, тъй като тежестта на стареца смазваше гърлото му. Не му оставаше много време. Колкото повече се бореше, толкова повече силите му да изплува на повърхността намаляваха. Пулсът му се ускори. Оставаше му само един изход, но един глас вътре в него не спираше да упорства: „Ти си луд, побъркан, откачен“.

Противно на всякаква логика и здрав разум той се остави да потъне право надолу, дълбоко под леда.

Като завлече и стареца заедно със себе си.