Илса Бик
Сенки (3)

2

Тя избухна, изстреля се над снега, изпъна тяло, прелитайки над него, и протегна ръката, с която стискаше куката — целеше се право в лицето на Черната вдовица, тъй като искаше да накара момичето да забележи зловещо извитото парче стомана. Би било смъртоносно, стига да нанесеше силен разсичащ удар и да закачеше някоя част от тялото на момичето: ръка или може би крак. Нямаше да се получи. Селскостопанският нож на Черната вдовица беше оръжие с дълго острие и безкраен режещ ръб. Достатъчен беше един удар право в целта и битката щеше да приключи.

Щом се хвърли към Черната вдовица, Алекс забеляза как другото момиче се стъписа и лицето му се скова от страх — това даваше отговор на един важен въпрос. Променените можеха да четат разменените помежду си мисли, но не и нейните.

Като се отърси от завладялото я вцепенение, Черната вдовица вдигна високо селскостопанския нож, а после замахна, описвайки широка дъга. В последния миг Алекс изви китка, променяйки траекторията на атаката си, и сега вече се целеше в гърдите на Черната вдовица, а не в лицето й. Черната вдовица се опита да посрещне удара, но този път инерцията й изигра лоша шега. Селскостопанският нож изсвистя, разсичайки само въздуха.

Алекс полетя право към нея. Тъпата дъга на куката прониза гърдите на Черната вдовица точно в средата и толкова силно, че Алекс усети как ударната вълна запълзя нагоре по ръката и се изля в рамото й. От устата на Черната вдовица се изтръгна едно силно „Ъгх“, тя полетя назад и се опита да нанесе нов удар с ножа. Щом зърна приближаващото се острие, Алекс се изправи и замахна странично с раницата, натежала като камък от инерцията. В краткия миг на атаката, в който не изпускаше из очи селскостопанския нож, успя само да си помисли, че е извадила голям късмет, тъй като острието не е двустранно заточено.

В мига, в който раницата се заби в челюстта на момичето, се чу едно глухо прас. Главата на Черната вдовица отскочи назад, след което момичето се завъртя, политайки встрани в безпорядък от руси коси и вълча кожа. Изгубила равновесие, Алекс се опита да се задържи, ала слегналият се сняг се оказа хлъзгав. Усети, че започва да пада; впрегна всички сили, за да възстанови изгубения баланс, ала напразно. Щом се стовари на земята, снегът напълни очите й и замъгли зрението й, куката се заби в плътната пряспа. Снегът омекоти незначително падането и тя изкрещя, тъй като ударът я разтърси чак до костите и я остави с изкълчено дясно рамо. Алекс изпусна куката и остана да лежи задъхана на една страна: лявата й ръка беше омотана в презрамките на раницата; дясната гореше, китката я болеше до прималяване, усещаше пръстите си сковани. „О, боже, о, боже, дали не е счупена, нима си счупих ръката… къде е Черната вдовица, къде…? — Трескаво пое накъсан от сподавено ридание дъх. Болка проряза десния й лакът; пръстите на ръката й не помръдваха. — Може би е счупена или пукната, или пък има засегнат нерв, божичко, къде е Черната вдовица, къде се е дянала?“

От паниката и от болката й се заби свят. И двете едва не й струваха живота. Тя предвиди връхлитащата атака, усети я още преди да се е опомнила: някакво триене, проскърцване на ботуш в снега и внезапен прилив на въздух. Отметна глава назад тъкмо навреме и зърна неясен черно-бял силует.

Черната вдовица: отново на крака, изправяща се, надвисваща над нея. С разкривени устни и оголени зъби, които изглеждаха страшно бели и неестествено остри. С тези зъби можеше да разкъса с лекота нечие гърло.

„Къде е ножът, къде е ножът, къде е той? — Алекс стрелна поглед към дясната ръка на Черната вдовица. Празна. — Не е там, няма го, няма го, но къде е тогава?“ Изпуснала ли го беше? В стойката на Черната вдовица се долавяше нещо неестествено — момичето се придвижваше с дясното рамо напред, тътреше се едва-едва, а сребристите й очи отскачаха към мястото зад Алекс, от дясната й страна. Какво? Нима ножът лежеше зад нея? Алекс понечи да извие врат и да погледне. „Само да се добера първа до него… — но тогава я осени друга мисъл: — Един момент, дясното й рамо е извито напред. — Тя ахна от изненада. — В лявата ръка е… разменила е ръцете си!“

С пронизителен писък Черната вдовица нанесе ожесточен удар с лявата си ръка, в която стискаше селскостопанския нож. За част от секундата Алекс наблюдаваше замръзнала приближаващото острие и тогава, в последния миг, вцепенението я напусна. Тя освободи пръстите си от раницата, дръпна лявата си ръка от пътя на острието и направи опит да се претърколи. Преди да се забие в снега, острието разсече въздуха и изсвистя толкова близо до ухото й, че Алекс долови колебливия мирис на засъхнала кръв и дори лекия лъх на пот от фермера, косил навремето яките жилави стебла на житните растения, щом дойде време за жътва през септември.

За част от секундата Алекс си позволи лукса да си помисли: „За малко“.

И тогава я връхлетя болката — силна и пареща, — огнената й вълна се надигна в гърлото й и се изля навън с пронизителен писък. Тя се изви и забеляза селскостопанския нож, забит чак до дръжката; кръвта пръсна като избухнала аленочервена свръхнова. Ножът на Черната вдовица бе отрязал дълга ивица кожа и месест мускул, която висеше като противна дрипа от лявото рамо на Алекс. В този миг лицето на Черната вдовица, опръскано с кръв, изплува пред погледа й и Алекс зърна ножа, който отново се приближаваше…

— Не! — Все още просната по гръб, Алекс присви десния си крак и с все сили заби петата на ботуша си в лицето на Черната вдовица. Нещо се строши и изпука. Главата на момичето се отметна отривисто назад, сякаш беше най-обикновено чучело, и челюстите й се затвориха с едно глухо щрак. Черната вдовица нададе пресеклив гъргорещ писък.

Но, което беше по-съществено, момичето изпусна ножа.

„Ножа, ножа, ножа — повтаряше си Алекс, — вземи ножа! — Тя се размърда. Претърколи се, запъна ботуши в снега и с мъка се изправи на крака. — Къде е ножът, къде е?“ Озърна се наляво и ето че лежеше там, оцапан с кръв, само на няколко крачки от черепите.

Всичко зависеше от това кой ще се окаже най-бърз.

Алекс се хвърли напред, въпреки че лявото й рамо беше сковано от болка, китката й лепнеше от кръв, а сърцето й биеше до пръсване. Посегна надолу и сви пръсти около дървената дръжка, после заби десния си ботуш в снега и се завъртя, при което ухилените черепи се размазаха пред очите й, накрая започна да се изправя, свила ръка в лакътя и стиснала ножа…

Ала това, което се изпречи пред погледа й, я накара да замръзне на място.

На разстояние от по-малко от петнайсет сантиметра към лицето й бе насочено нещо кръгло, черно и кухо като очна орбита в незрящ череп.

В гърдите й се надигна пареща вълна ужас.

Пушката на Нейтън.

И тогава Черната вдовица натисна спусъка.