Ерин Моргънстърн
Нощният цирк (19)

Втора вечер на откриването: Искри

Лондон, 13 и 14 октомври, 1886 година

Марко прекарва първите няколко часа от откриването, загледан суеверно в часовника си, нетърпелив стрелките му да стигнат полунощ.

Неочаквано ранната поява на близнаците Мъри вече е усложнила програмата му, но ако запалването на големия огън продължи по план, това ще е достатъчно.

Това е най-доброто разрешение, като се има предвид, че след две-три седмици циркът ще е на стотици мили от тук, а той ще е сам в Лондон.

И макар че Изобел може наистина да се окаже полезна, нужна му е по-силна връзка.

Откакто е открил сцената, на която ще се разгърне предизвикателството, не е престанал да се нагърбва бавно с все по-големи отговорности по отношение на цирка. Прави всичко, че дори и повече от онова, което Чандреш иска от него, докато се стига до момент, в който получава пълна свобода във всеки аспект — от одобрението на дизайна на портите до поръчката на брезента за палатките.

Сериозността на обвързването го тревожи. Никога по-рано не е опитвал да се изявява в подобен мащаб, но изглежда няма никаква извинителна причина да не започне играта възможно най-силно.

Огънят ще бъде неговата връзка с цирка, макар да не е сигурен колко добре ще се получи. А при положение че участват толкова много хора, изглежда разумно към мястото на действието да се добави елемент, който да ги защити.

Подготовката беше отнела месеци.

Чандреш охотно го бе оставил да организира запалването, вече го беше преценил като безценен по отношение на планирането на цирка, намесваше се рядко. Махваше с ръка и всички детайли оставаха грижа на Марко.

И най-важното, Чандреш се беше съгласил да запази всичко в тайна. Темата за запалването на огъня бе повдигната по време на една среднощна вечеря, но не бяха взети никакви решения както за съставките, така и за менюто.

Липсваха отговори на въпроса с какво са напоени върховете на стрелите, за да създадат подобен удивителен ефект. Как пламъците са направени така, че да преминават от един жив нюанс към друг.

На онези, които все пак се интересуваха от подобни неща по време на подготовката и репетициите, им беше казано, че разкриването на метода ще развали целия ефект.

Макар че, разбира се, Марко не можа да изрепетира най-важната част.

Достатъчно лесно е да се отдалечи незабелязано от Чандреш в изпълнения с хора двор точно преди настъпването на полунощ.

Той тръгва към кованото желязо, приближава се възможно най-близко до празния казан. Изважда голяма тетрадка с кожена подвързия от джоба на сакото си, точно копие на онази, която е заключена на сигурно място в офиса му. Никой от развълнуваната тълпа не забелязва, когато хвърля тетрадката на дъното на казана. Тя тупва силно, но звукът потъва в околния шум.

Корицата се отваря, разкрива сложно начертаното дърво под обсипаното със звезди нощно небе.

Марко остава близо до извития казан, докато стрелците заемат местата си.

Вниманието му продължава да е фокусирано върху огъня, въпреки че публиката го притиска от всички страни, докато пламъкът преминава през дъга от цветове.

Пада и последната стрела, а Марко затваря очи. Белите пламъци парят, проникват алени през клепачите му.

* * *

Силия е очаквала да се чувства като лошо копие на баща си по време на първото си представление, но за нейно облекчение то е много по-различно от спектаклите, които е наблюдавала толкова пъти в безбройните театри.

Помещението е малко и интимно. Публиката е толкова скромна, че си остава сбор от индивидуалности, без да се превръща в анонимна тълпа.

Установява, че е в състояние да придаде уникалност на всяко свое представление, като оставя реакцията на публиката да й подскаже каква да бъде следващата й стъпка.

Въпреки че й харесва повече, отколкото е предполагала, Силия е благодарна за кратките промеждутъци, през които остава насаме със себе си. Тъй като наближава полунощ, тя решава да види дали може да открие място, откъдето да наблюдава дискретно запалването на огъня.

Но докато си проправя път към точката, която всички наричат сцена, макар такава да липсва, Силия бързо е погълната от донякъде подредения хаос, причинен от наближаващото раждане на близнаците Мъри.

Няколко артисти и хора от персонала са се събрали и нетърпеливо чакат. Лекарят, когото са довели, сякаш намира ситуацията за странна. Жената каучук се появява и изчезва. Ейдън Мъри кръстосва напред-назад като тигрите си.

Силия се опитва да помогне с каквото може, а помощта й се състои предимно в разнасяне на чаши с чай и откриване на нови творчески способи, с които да убеди околните, че всичко ще бъде наред.

Това толкова много й напомня за успокояването на предишните й клиенти от спиритическите сеанси, че се изненадва, щом някой й благодари по име.

Тихият плач, прозвучал няколко минути преди полунощ, идва като облекчение и е посрещнат с въздишки и поздравления.

И тогава веднага следва нещо друго.

Силия го усеща още преди да е чула аплодисментите, отекващи из двора — отместването, което внезапно обхваща цирка, подобно на вълна.

То преминава през тялото й, предизвиква тръпка, тя плъзва надолу по гръбнака й и почти я събаря на земята.

— Добре ли си? — пита глас зад нея и Силия се обръща.

Цукико я хваща с топлата си ръка, за да й помогне да запази равновесие. Огънчето в усмихнатите очи на жената каучук, което подсказва, че Цукико разбира всичко и с което Силия вече е започнала да свиква, трепка живо.

— Нищо ми няма, благодаря ти — отвръща девойката и се опитва да си поеме дъх.

— Ти си чувствителна натура — казва Цукико. — За чувствителните хора не е необичайно да реагират по-остро на подобни събития.

От съседната стая долита нов плач и се присъединява към първия в нежен хор.

— Избрали са забележителен момент за появата си на бял свят — отбелязва Цукико, като връща темата към новородените.

Силия има сили единствено да кимне.

— Жалко, че пропусна запалването — продължава Цукико. — То също беше забележително.

Докато плачът на близнаците Мъри замира, Силия се опитва да се отърси от чувството, продължаващо да я гъделичка по кожата.

Все още не е сигурна кой е противникът й, но какъвто и ход да е бил направен току-що, той е разтърсващ.

Чувства как целостта на цирка я обгръща, сякаш някой е хвърлил мрежа отгоре му като върху трептяща пеперуда и е уловил всяко движение в ограденото с желязна ограда място.

Чуди се как да отговори.