Иво Андрич
Прокълнатия двор (6)

V

Това е древната легенда за двамата братя в нов и тържествен вид.

Откакто свят светува, непрестанно се раждат и обновяват в света и двамата братя-съперници. Единият от тях е по-възрастен, по-мъдър, по-силен, по-близък до света и действителния живот и до всичко, което свързва и движи повечето от хората, човек, комуто всичко се удава, който всяка минута знае какво трябва и какво не трябва да направи, какво може и какво не може да иска от другите и от себе си. Другият е негова пълна противоположност. Човек с кратък живот, лоша съдба и погрешна първа стъпка, човек, чиито стремежи непрекъснато вървят мимо това, което трябва да стане, и над онова, което е възможно. В стълкновение с по-големия си брат, а стълкновението е неминуемо, той предварително губи битката.

Двамата братя се намерили един срещу друг, когато през един майски ден на 1481 година, при един боен поход, внезапно умрял султан Мехмед II Завоевателя. По-големият брат Баязид, който бил на тридесет и четири години, и по-младият, Джем, който току-що започнал двадесет и четвъртата. Баязид бил управител на Амасия, със столица на Черно море, а Джем — управител на Карамания, в Кония. Баязид бил мургав, висок, малко прегърбен, уравновесен и мълчалив, а Джем — едър, рус и снажен, буен и неспокоен. Макар и твърде млад, Джем създал в своя двор в Кония кръг от хора на науката, поети и музиканти и сам пишел хубави стихове. Освен това бил и добър плувец, атлет и ловец. „Буйна глава“ без мярка в мислите и удоволствията и понеже денят му не стигал, той си вземал и от нощта, каквото може, за да си продължи деня. Знаел гръцки и четял, италиански.

Баязид бил един от ония хора, за които не се говори много. Хладнокръвен и храбър, отличен стрелец на война, той не само като по-голям и по-опитен, но и по своите наклонности много по-добре познавал голямата бащина империя, нейните закони и наредби, източниците на нейните приходи и отношенията й с останалия свят. Бил един от онези, които във всеки даден момент се занимават само с една мисъл и една работа, и то с най-нужната и най-полезната.

В надпреварата за опразнения престол Баязид бил по-бърз и по-опитен. Джем имал повече привърженици и в двора, и във войската. (Знаело се, че султан Мехмед бил по-наклонен към малкия си син и искал той да го наследи.) Но хората на Баязид били по-здраво свързани и с него, и помежду си и действували по-бързо. Баязид пристигнал пръв в Стамбул и завзел властта. Веднага започнал да готви войска срещу брат си, който със своята войска се намирал на път от Карамания към Стамбул.

Войската на Джем, предводителствувана от Гедик-паша, стигнала до Бруса, древния център на османлийската власт, хубав зелен град по падините на висока планина, и го превзела с бой. Но в равнината стояла войската на Баязид, командувана от Аяс-паша. Започнали преговори. Всеки от двамата братя имал достатъчно доказателства за своето право и предимство. Баязид бил по-възрастен и по-установен, приет и признат вече в Стамбул за владетел. Джем основавал своето право на други доказателства. Баязид е роден при царуването на техния дядо Мурад II, когато баща им е бил само престолонаследник, и при това от майка-робиня. Джем е роден, когато Мехмед II бил вече султан, а майка му била от княжески род от Сърбия. Самият султан Мехмед, без да каже нещо открито, приживе давал да се разбере, че по-малкият син му е по-близък и че в сърцето си е определил нему престола. А единият и другият били подтиквани от силните паши, ръководени от искрена преданост или от егоистични цели.

И както винаги става, всеки от двамата братя намирал достатъчно потвърждения във всичко около себе си за това, което желаел и на което вече бил решен, и достатъчно вяра в своето право и своята сила.

При такива обстоятелства преговорите не могли да дадат плод. Джем търсел своята част от империята в Азия, а Баязид отговарял спокойно, че империята е една и неделима и че султан може да бъде само единият, а на брат си предлагал да се оттегли със своя харем в Ерусалим и там да живее спокойно с голямата сума, която той ще му плаща всяка година. Джем дори не искал да чуе за подобно нещо. Стигнало се до борба. Баязид успял още преди това да вмъкне между Джемовите съветници един свой човек, Якуб-бей. Джем бил победен и едва спасил главата си. Избягал в Египет, дето бил приет добре от египетския султан; за него този братски разкол бил добре дошъл. Подпомогнат от египетския султан, Джем още веднъж опитал щастието си, но пак бил победен. Намерил се на малоазиатския бряг без войска, с няколко от най-преданите си хора. (Майка му и жена му с три невръстни деца останали в Египет.) Притеснен, защото знаел какво го чака, ако го хванат, той решил да побегне на остров Родос и да потърси убежище от тамошните християнски власти.

Родос, който само преди няколко години Мехмед II напразно обсаждал, бил в ръцете на силния католишки орден на йоанитите, ерусалимските рицари на ордена „Свети Йоан“, и представлявал важна крепост на западния християнски свят. Джем познавал рицарите от по-рано, защото по нареждане на баща си водил преговори с тях. Обърнал се към тях с молба за убежище и те, като че само това чакали, изпратили веднага специална галера, която прехвърлила от брега на остров Родос него и цялата му свита — около тридесетина души.

Бунтовникът и претендентът за престола бил посрещнат с царски почести от великия магистър на рицарския орден Д’Обюсон (Pierre d’Aubusson), от всички рицари-монаси и от цялото население. Великият магистър уверявал Джем, че му осигурява свобода, право на убежище и се споразумял с него, че е най-добре да избере Франция за страна, в която да живее, докато щастието му помогне да се върне като султан в Турция.

Джем и свитата му били изпратени във Франция. А Д’Обюсон започнал да действува по всички линии, за да използува колкото е възможно по-добре този нещастен принц в интерес на своя орден, на цялото християнство, а дори и в своя полза. Ясно му било какъв важен залог държи в ръцете си. Доведен във Франция, Джем не бил пуснат на свобода, Както му обещали, а го задържали заточен в укрепените градове, които принадлежали на ордена на ерусалимските рицари.

Около „брата на султана“ се създава водовъртеж от сплетни и комбинации, в които участвуват всички тогавашни европейски държави, папата и естествено и самият султан Баязид. И Матвей Корвин, кралят на Унгария, и папа Инокентий VIII искали да им бъде предаден Джем, за да си послужат с него като със средство в борбата против Турция и Баязид II. Но лукавият Пиер Д’Обюсон задържа при себе си скъпоценния пленник и с негова помощ по много вещ начин изнудва всички: и Баязид, и египетския султан, и папата. Баязид му плаща голяма сума за издръжката на Джем, а всъщност, за да не пуща Джем и да не го предава другиму. Папата му обещава кардиналски чин, ако му предаде Джем. Египетският султан му дава значителни суми. Дори и нещастната майка на Джем, която живеела в Египет и не е преставала да действува за освобождението на сина си, изпраща пари за Джем, но парите остават у великия магистър.

Борбата около „брата на султана“ и ловката игра на Д’Обюсон траяли осем години. През цялото това време Джем е преместван от един френски укрепен град в друг, винаги под силна охрана от ерусалимски рицари. Малко по малко го лишават от свитата. Накрая му остават само няколко верни придружители. Всички опити да побегне и да се спаси от лапите на вероломните ерусалимски рицари остават безуспешни. От своя страна Баязид прави всичко, за да се освободи от натиска, който извършва над него целият християнски свят с помощта на злочестия брат, който е станал оръдие в ръцете на тоя свят. Той събира сведения за брата си от венецианците, от дубровчаните, от неаполския крал, той поддържа постоянна връзка с Пиер Д’Обюсон и му прави какви ли не отстъпки. Техните интереси въпреки всичко в известен смисъл си съвпадат. За Д’Обюсон е било важно колкото е възможно по-дълго време да задържи Джем в своя власт и чрез него да изнудва с по нещо целия свят, а за Баязид — неговият брат-съперник да се намира в някой сигурен затвор, а не начело на войска, която тръгва против Турция.

На осмата година от пребиваването на Джем във Франция — тоест през 1488 — дипломатическата борба около неговата личност достига своя връх. Във Франция пристигат пратеници от всички страни и всички имат за своя главна мисия личността на Джем. Пратеникът на Баязид, гъркът-католик Антонио Рерико, подпомаган от пратеника на неаполския крал, предлага на френския крал и неговите придворни големи суми, явно и тайно; предлага им властта над Ерусалим, когато Баязид победи египетския султан и превземе този град; дава дарове, за каквито придворните и придворните дами са много алчни. В същото време унгарският крал Матвей Корвин изпраща високопоставени посланици и иска да им дадат брата на султана, та с повече изгледи за успех да нападне Баязида. Но най-жива е делегацията на папа Инокентий VIII, който, макар стар и болен, не се отказва от намеренията си да вдигне християнските владетели на кръстоносна война против Турция. А за това му е нужно да има в своя власт бунтовния брат на султана като средство.

Но великият магистър на острсв Родос преследва своята цел. Той успява да наложи на френския крал своето мнение: че трябва да предаде Джем на папата. През февруари 1489 година рицарите натоварват Джем и малката му свита на една галера в Тулон и след дълго и мъчително пътуване стигат в Чивитавокия, където ги посреща папско пратеничество. С великолепна свита Джем влиза и Рим, където са излезли да го посрещнат кардиналите, целият папски двор заедно с дипломатическите представители. И той, и свитата му са в живописни източни одежди, на хубави коне. На другия ден папата приел много любезно на тържествена аудиенция толкова желания турски принц. Джем отказал да се поклони пред папата, както правят всички други, а се прегърнал с него като равен с равен и владетел с владетел.

Пиер Д’Обюсон станал кардинал, а неговият орден получил не само благодарност, но и други реални привилегии от папата.

Няколко дни по-късно папата приел Джем на частна аудиенция. Тогава разговаряли по-откровено. Джем заявил, че рицарите от Родос са го измамили и досега са го държали в затвор. Молел папата да го пусне да отиде в Египет, където живеят майка му и семейството му. Джем говорил така трогателно, че в очите на папата блеснали сълзи. Той утешавал Джем с хубави думи, но всичко си оставало само на думи.

Голямата дипломатическа игра около Джем продължава и става по-оживена. Папата развива своята акция за създаването на лига на християнските владетели против Турция. В този кръстоносен поход Джем трябва да изиграе важна роля, а Ватикана е за него златна клетка. Матвей Корвин иска Джем за своя поход против Турция. Същото прави и египетският султан и предлага откуп от шестстотин хиляди дуката и още шестдесет хиляди от Джемовата майка.

През 1490 година умира Матвей Корвин. Това е тежък удар за идеята за общ християнски поход против Баязид. Като узнава, че Джем е във властта на папата, Баязид изпраща специален пратеник в Рим. Папата го приема на аудиенция и тук се откриват всичките лъжи и сплетни на Д’Юбюсон и излизат наяве сумите, които той е получавал от Баязид. Баязид иска от папата да задържи Джем при себе си при същите условия, при които са го държали и рицарите от Родос, тоест при известни политически отстъпки и 40 000 дуката годишно. За да изплати сумата 120 000 дуката, определена за три години, пратеникът имал нареждане лично да види Джем и да се увери, че е жив и че наистина е той. Джем се съгласява да приеме пратеника, но само като султан, с пълен церемониал. Седял с кръстосани крака на специален престол, окръжен от своята свита. До него бил един от кардиналите. Баязидовият пратеник паднал по очи пред Джем и му предал писмото и даровете, които изпраща брат му. Писмото било прочетено на ухото на Джем, а даровете той дал на хората от свитата си да ги разделят помежду си, без да ги погледне.

Инокентий VIII не престава да действува за създаване на лига против Турция, а Баязид преследва своите планове против Унгария и Венеция. Във всичко това Джемовата личност играе голяма роля. Султанът изпраща на папата „копието, с което е прободен Христос на кръста“ и други скъпоценни реликви, искайки от него само едно: да държи Джем заточен и да не го предава на никого. А папата иска от Баязид да не напада християнските страни, в противен случай той ще използува Джем и ще го постави начело на голям поход против Турция.

По това време умира папа Инокентий VIII. Докато се извършва изборът на нов папа, Джем за по-голяма сигурност е затворен в крепостта „Свети Анджело“. За нов папа е избран дотогавашният кардинал Родриго Борджия, известен като папа Александър VI.

Изглеждало, че за турския затворник са настанали по-добри времена. Той се сприятелил със синовете на папата, движел се по-свободно, участвувал в тържествата. В хрониките и писмата, както и в картините на съвременниците Джем е представен като човек на тридесетина години, но който изглеждал като четиридесетгодишен. Пълен, мургав, с напълно спуснат ляв клепач, като „човек, който се прицелва“. Мрачен и буен и безмилостен към прислугата, пристрастен към удоволствията, особено към пиянството, защото в него търси сън и забрава.

В това време между западните християнски владетели настават нови големи размирици. Младият френски крал Карл VIII тръгва с войска към Италия, за да превземе Неаполитанското кралство, към което предявява права и оттам, както сам казва, да поведе войските на християнската лига на кръстоносна война против Турция. Папата прави всичко, за да осуети неговото влизане в Италия. В това време Александър VI води преговори с Баязид и дори иска от него да го подкрепи против френския крал. Баязид му изпраща уговорената сума от 40 000 венециански дуката за годишната издръжка на Джем, а в специално лично писмо предлага на папата 300 000 дуката, ако му предаде трупа на Джем. Тази преписка хванали папските противници в Италия и я обявили.

Карл VIII нахлува в Италия. Превзема бързо град след град и в последния ден на 1494 година влиза в Рим. За папата не остава друго, освен да се споразумее с младия завоевател колкото е възможно с по-малко вреди и загуби. Едно от исканията на Карл било папата да му предаде „брата на султана“, с когото той възнамерявал да си послужи в борбата против Баязид. Съгласили се Карл да вземе Джем със себе си в похода срещу Неапол и по-късно срещу Турция. Но папата поискал кралят на Франция да му гарантира, че след свършването на войната ще му върне скъпоценния пленник. Папата също така с договор си осигурил ония 40 000 дуката, които султанът редовно изпращал, да продължават да се дават на него.

На тържествена аудиенция пред многобройни свидетели той предал на френския крал Джем и неговата вече съвсем незначителна по брой свита. Когато папата съобщил това решение на Джем, той заявил, че е пленник и му е все едно кой ще го държи в плен, папата или френският крал.

С хубави думи папата се опитал да разубеди и успокои Джем, а Карл VIII бил внимателен и се отнасял към него като към владетел.

Когато Карл VIII тръгнал против неаполския крал, повел със себе си и Джем със свитата му, и сина на папата Чезаре, кардинал на Валенция, като заложник. Но по пътя лукавият Чезаре избягал, а Джем се разболял. Боледувал само няколко дни. Умрял в Капуа, преди да стигнат до Неапол.

На своите хора, които били заедно с него през цялото време на пленничеството, той заръчал непременно да пренесат тялото му в Турция, за да не могат неверниците да го използуват и като мъртъв. Продиктувал писмо до брата си Баязид, в което молил да позволи на семейството му да се върне в Стамбул и да бъде милостив към онези, които са били негови верни придружители в дългото му пленничество.

Карл VIII наредил тялото на Джем да се балсамира и да се положи в оловен ковчег.

Веднага се пуснал слух, че папата отровил Джем или че го е предал на краля вече отровен. Венецианският сенат побързал да извести на султан Баязид за смъртта на Джем, в желанието си да бъде първият, който съобщава на могъщия султан такава приятна вест.

Походът на Карл VIII завършил безславно. Карл се върнал във Франция, където наскоро умрял. Тялото на Джем останало във властта на неаполския крал. Около това мъртво тяло се водила дълга преписка. Неаполският крал изнудвал Баязид. Обадил се и папа Александър, VI да иска своята част. Но неаполският крал извлякъл най-голяма полза. Това мъртво тяло му послужило да сключи благоприятен договор със султана и чак през септември 1499 година то било най-после предадено на Баязид, който го погребал тържествено в едно тюрбе в Бруса, където лежат заровени турските владетели.