Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- My z kosmosu, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Божидар Барбанаков, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mark3 (2017)
Издание:
Автор: Арнолд Мостович
Заглавие: Ние от космоса
Преводач: Божидар Барбанаков
Година на превод: 1989 г.
Език, от който е преведено: Полски
Издание: Второ
Издател: Христо Г. Данов
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1990
Националност: Полска
Печатница: „Д. Благоев“, София
Излязла от печат: 28.II.1990 г.
Редактор: Румяна Абаджиева
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Рецензент: Иван Вълев
Художник: Борислав Ждребев
Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763
История
- — Добавяне
Явление, важно за нашата цивилизация
Книгата на Хайнек предизвика много шум в САЩ. Веднага беше преведена на много европейски езици и навсякъде се превърна в бестселър.
Разбира се, аз не мога да представя в един раздел резюмето на цялата книга (над триста страници). Затова си позволих да преразкажа най-важните й части. Това е необикновено богат материал, който заслужава голямо внимание. От всички книги, посветени на НЛО, тази е най-богатата на документален материал, и най-достоверна. И най-добросъвестно написаната.
Хайнек си дава ясна сметка, че голяма част от научния свят се отнася към проблема НЛО направо с пренебрежение. Следователно трябва да се разбере какво означава тяхното предизвикателство към другата група учени, много от които се ползват с огромен авторитет. Тези учени, които не разбират значимостта на проблема, той обвинява в липса на обективизъм, в липса на желание да разберат едно явление, изключително важно за цялата ни цивилизация.
Онези учени, които с едно пренебрежително махване на ръката зачеркват десетки, стотици, хиляди свидетелства, Хайнек упреква не само в липса на въображение, а направо в алергичност, в своеобразна антипатия, когато става въпрос за „летящите чинии“.
В един от първите раздели Хайнек цитира Шрьодингер. „Ученият преди всичко трябва да бъде любопитен. Трябва да притежава умението да се удивлява, както и желанието да открие причините за своето удивление.“
Цитираният от Хайнек Томас Гудж — изтъкнат канадски науковед — пише:
„За мен един от най-важните аспекти на проблема ПЛО е в това, че той се свързва с научния прогрес. Общо взето, бих казал, че едно от условията за този прогрес е винаги да се преценява наличността на: първо, наистина ново емпирично наблюдение, и второ, схеми за решения, които пък ще се опират на нови концепции и нови закони.“
Гудж доказва, че всяка нова схема за обяснение, в това число и физиката на XX век, в известен момент закостенява и отказва да признава новите емпирични наблюдения. Впрочем Гудж изброява всички теории, които много от физиците не са искали да признаят и които днес са приети навсякъде, като например произхода на метеоритите, произхода на изкопаемите находки или дори съществуването на кълбовидните мълнии…
„Подобно — твърди Гудж — е и днешното становище на научния свят, за когото явлението НЛО или не е научен феномен (или поне факт, който може да заинтересува физиката), или пък е резултат на фалшиво тълкуване на обикновени събития… Приемането на подобно становище означава отхвърляне на условията, необходими за по-нататъшното развитие на знанията.“
Впрочем Хайнек смята, че повечето учени биха се заели с проблемите, свързани с НЛО, ако бяха по-добре и по-обективно информирани. Малко от тях търсят информация, повечето черпят знанията си от сензационната преса в най-лошия й вид. И нищо чудно, че такава информация ги плаши…
Преди повече от десет години научна библиография относно явлението НЛО не съществуваше. През 1972 година тя наброява вече над 400 заглавия.
Хайнек изброява няколко вида общоизвестни мнения, които оправдават неохотата на много от учените да обърнат внимание на проблема „летящи чинии“. Едно от тези мнения гласи, че само хора, чиято глава е пълна с „летящи чинии“, сигнализират навсякъде за тяхното присъствие. Това е явна лъжа. Хайнек установява, че 90% от сигнализиращите присъствието на НЛО са хора, които до този момент въобще не са се интересували от тези проблеми и нямат абсолютно никакво понятие от тях. Друго от тези общоизвестни мнения гласи, че НЛО никога не са регистрирани от учени.
Хайнек твърди точно обратното. Нещо повече, той добавя, че повечето сигнали за НЛО са изпращани от учени или от изтъкнати специалисти, но от страх пред колегите си (да!), те настояват имената им да не се публикуват.
Третото от тези мнения гласи, че информациите за появяването на НЛО се подават от личности, най-малкото неуравновесени, без образование. Хайнек отхвърля и този аргумент, като твърди, че: първо, образованието не може да бъде решаващо за правдивостта на информацията, която в края на краищата може да се провери (за това пак ще стане дума) и второ, пълна лъжа е, че от „чиниите“ се интересуват лица с нарушено психическо равновесие. Психиатърът Берхолд Шварц е изследвал 3600 пациента и при пито един не е установил някакъв специален интерес към НЛО. Сега американските психиатри редовно провеждат подобни изследвания и стигат до същия генерален извод. Значи и това обвинение не отговаря на действителността.