Арнолд Мостович
Ние от Космоса (13)

Приложение към доклада на д-р Хайнек

Какво са видели американските космонавти на Луната?

Напълно отделна и много красноречива тема представляват наблюденията, направени от американските космонавти по време на полетите им до Луната и евентуално по време на експерименти.

Всичко говори, че на общественото мнение са били предоставени непълни, частични доклади, които добре са скривали картината на едно такова голямо приключение, като полетите до Луната. От наблюденията, направени от космонавтите, и от впечатленията им е известно само това, което ръководството на НАСА е сметнало за необходимо да съобщи на света. Пълните доклади почиват на дъното на добре охранявани бронирани сейфове. От друга страна, фактът, че информациите, предоставени на общественото мнение, са били частично фалшифицирани, е публична тайна в САЩ. Само че какво е скрито или запазено в тайна? Това е въпрос, на който не е лесно да се отговори.

За щастие не всичко е останало извън обсега на любопитните уши и очи. Някои факти, някои подробности станаха достояние на общественото мнение. По какви пътища?

По време на своите космически пътешествия американските космонавти непрекъснато са поддържали връзка с контролната база в Хюстън. Връзката се е осъществявала посредством радиовълни. Една част — по време на предаванията за широк кръг от слушатели, друга част — на вълни, известни само на заинтересованите лица (микровълни с честота между 2106 и 2287 мегахерца). Това обаче не означава, че специалните или „засекретени“ информации не са били уловени от странични лица — възможност, известна на всеки радиолюбител. И така е станало. Но част от разговорите Хюстън-Луна-Хюстън са били зашифрирани и това се е подразбрало, защото внезапните прекъсвания на предаването и преминаването на „секретни“ пълни е събудило подозрения.

И така, тези косвени радиопредавания са първият източник не информация за това, което се е случило (което действително се е случило) по време на полетите до Луната.

Друг източник е така нареченото изтичане на информация. Става дума за недискретност, проявявана от служители на НАСА — хора, добре информирани, или пък бивши служители на това учреждение, които след излизане в пенсия са били освободени (но не изцяло) от задължението да пазят тайна.

Интерес представлява третият източник за научаване на истината или поне една част от нея. Това са властите на НАСА, които по неизвестни причини от време на време ни доверяват някоя тайна. Така беше например със серията снимки, поместени през 1975 година от списанието „Модърн пийпъл“, за което пак 1 ще стане дума.

Нищо чудно, че са се намерили хора, които добросъвестно и с къртовски труд са събирали зрънце по зрънце информация, за да възстановят изцяло истинската картина. В тази картина официалните данни са били допълнени с неофициални, които, подчертавам, никога не са били опровергани от НАСА.

Както читателите се досещат, разказът, приведен по-долу, не се основава на факти, получени от първа ръка. Никога не съм имал контакт със служители от НАСА, нито пък съм имал възможност да слушам разговорите, водени от космонавтите с контролната база в Хюстън. Разказът ми се опира на няколко книги, чиито автори са имали достъп до споменатите източници. Въпросът е доколко можем да им вярваме? Трудно ми е естествено да гарантирам чуждата правдивост, особено по въпроси, които толкова силно интригуват общественото мнение, но едно е сигурно: авторите, на които съм се опрял, са сериозни хора. Това не им е хоби, нито мания, те са истински учени.