Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- My z kosmosu, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Божидар Барбанаков, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mark3 (2017)
Издание:
Автор: Арнолд Мостович
Заглавие: Ние от космоса
Преводач: Божидар Барбанаков
Година на превод: 1989 г.
Език, от който е преведено: Полски
Издание: Второ
Издател: Христо Г. Данов
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1990
Националност: Полска
Печатница: „Д. Благоев“, София
Излязла от печат: 28.II.1990 г.
Редактор: Румяна Абаджиева
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Рецензент: Иван Вълев
Художник: Борислав Ждребев
Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763
История
- — Добавяне
Тайнствените следи
Разбира се, властите провели старателно разследване. Специална комисия подробно изследвала кораба и установила още няколко изумителни факта.
И така на палубата на „Мари Селест“ били открити следи, свидетелствуващи, че корабът вероятно се е блъснал в нещо непознато. Следите били от надрасквания, направени от някакъв остър или режещ предмет, при това те се виждали от всички страни на височина около 50 см над ватерлинията. Може би някакъв кораб се е приближил опасно близко до „Мари Селест“? Това би било много странно. Първо, сблъскването е от двете страни. Второ, този тайнствен кораб би трябвало да бъде нещо от рода на подводница (през 1872 година!), за да може след като отвлече, да речем, екипажа на бригантината, да изчезне толкова бързо, че от „Дей Грация“ никой нищо да не забележи.
Освен това от дясната страна на кораба бил открит дълъг прорез, чийто произход не могъл да бъде установен, което не е банална констатация. Това означавало, че той не е бил направен с някакъв от познатите дотогава уреди и инструменти. Тъй като не намерила логическо обяснение на цялата история, прокуратурата хвърлила подозрението върху капитана на „Дей Грация“ — Мурхаус и, разбира се, на целия екипаж. Заподозрели ги в убийство на екипажа на „Мари Селест“, а целта на това убийство била твърде конкретна: да получат наградата за откриването на дрейфуващия кораб и неговия товар. Като се има предвид и едното, и другото, наградата нямало да бъде малка.
Следствието по делото било прекратено, но в продължение на 14 години екипажът на „Дей Грация“ не можел да отхвърли подозрението. Едва през 1886 година били обявени резултатите от лабораторните изследвания, които установили, че никъде не са намерени следи от престъпление.
Във всеки случай трябва да се учудваме, че толкова важни резултати, развълнували общественото мнение, са обявени едва 14 години след събитията. Защо? Може би за да не се предизвиква безпокойство, което в края на краищата би било оправдано, като се имат предвид тайнствените обстоятелства, съпътствуващи изчезването на екипажа на „Мари Селест“?
Всъщност с този въпрос бихме могли да приключим с фактите по тази история.