Арнолд Мостович
Ние от Космоса (33)

Подводни НЛО — НПО?

Но тайната на подводниците не се ограничава само с тези, които по непонятни причини са изчезнали. Експертите на много страни, разпитвани от всепроникващите репортьори, са били принудени да признаят, че „от известно време в различни части на нашата планета се наблюдава обезпокояващото присъствие на подводни обекти от неизвестен произход“.

Не е изключено към такива обекти да се отнася и наблюдаваната недалеч от Нова Гвинея през 1970 година подводница, която е плувала по повърхността на водата и за която местните жители единодушно твърдели, че подобни обекти се появяват в тази околност от незапомнени времена. В това може да се вярва и да не се вярва…

Но на 20 февруари 1971 година отново едва не претърпяла катастрофа френската подводница „Флор“. По необясними причини спрял моторът на „Флор“. За щастие екипажът бил спасен. Затова пък някои френски вестници излязоха с хипотези, че причината за онези случаи е присъствието на тайнствени подводни обекти в Средиземно море…

Трябва да добавим, че възможността за съществуването на такива обекти от известно време е важна задача за най-мощните разузнавания в света. Папките за тези тайнствени случаи, срещи и донесения набъбват.

I960 година може да се счита като официално начало на тези събития. През януари същата година край бреговете на Аржентина било отбелязано присъствието на две подводници, чийто произход не могъл да се установи. Едната от тях най-спокойно си лежала на морското дъно и според вестниците приличала на „страшен ихтиозавър“.

След нормалните в такива случаи предупреждения тайнственият обект бил обстрелян с дълбочинни бомби. Без резултат. А сонарите сигнализирали присъствието на още две подводници. Всички излази в открито море били затворени с помощта на голям брой кораби. И тогава… обектите изчезнали. Буквално се разтворили във водата.

Действително съвсем непонятно, като се има предвид, че акцията на аржентинския флот била ръководена от американски офицери и снабдена със супермодерно техническо оборудване.

Смятало се, че цялата акция е приключила, когато сонарите отново сигнализирали появяването на подводните обекти. Започнало яростно преследване. По време на това състезание било установено, както казват, присъствието на още шест подводни обекта. След известно време и те изчезнали.

В същото време непознати обекти се появили в околностите на Карибско и отново в Средиземно море.

Възможно ли е това да са били само халюцинации? Да е било само истерия? Е, в известен смисъл истерията е изиграла тук немалка роля: вестникарската шумотевица приписа на Съветския съюз изпращане на подводници в различни краища на света; съветската страна отрече тези обвинения и по-късно официалните американски комюникета трябваше да признаят, че най-малко Съветският съюз носи отговорност за появяването на тези обекти.

И когато изглеждаше, че цялата работа вече е утихнала, изведнъж към края на годината такъв обект се появи в околностите на Сиатъл. Той е бил (вероятно) сложно съставен обект. В течение на следващите месеци се отбелязваше присъствието на тайнствени подводници в различни части на планетата.

Истерия?

Трябва да се предполага, че тъкмо такъв обект предизвика голямото объркване в световното обществено мнение. Той се появи в околностите на норвежките фиорди към края на 1972 година. В продължение на 15 дни подводница с неизвестен произход си игра на криеница с норвежкия военноморски флот и дори с пристигналия на помощ флот на НАТО. За тайнствения обект сигнализираха най-напред от Берген, след това са го забелязали в околностите на Согндал и Согнефиорд. И когато, разбира се, обектът изчезна, норвежките власти издадоха съобщение, в което констатираха, че „тайнственият обект вероятно не е бил подводница“. Трябваше да се подразбира, че вероятно това е било делфин или кит…

След този необикновен случай и във връзка с постоянно постъпващите сигнали американските власти организираха редица наблюдателни пунктове: на Бермудските острови, близо до Азорските острови и дори в околностите на Па де Кале.

Ясно е защо посветихме повече място на по-близки събития. Освен това те могат лесно да се проверят в печата, достъпен за всеки. Но трябва да добавим, че информациите за тайнствени, плаващи под водата обекти не са нещо ново. Някои от тях са известни преди сто години.

През 1902 година екипажът на кораба „Форт Солзбъри“ наблюдавал в спокойно море и звездно небе много дълъг тайнствен обект, плаващ по водната повърхност. Капитанът на кораба, алармиран от носещия вахта моряк, го определил така: „Това беше ужасяващо. Тъмнината не позволяваше да се направи точно наблюдение, но този обект беше с дължина 150–180 метра. В двата му края светеха предупредителни светлини.“ Обектът се потопил и изчезнал. Бих помолил читателите да запомнят къде е извършено наблюдението. Точно в Сиамския залив. Ще се върнем към тази точка на Индийския океан отново.

През 1955 и 1957 година бяха намерени няколко кораба, изоставени от екипажите си. Между тях през 1955 година — и корабът „Джоита“ в Тихия океан. Описанието и тук изцяло напомня всичко, което писахме за другите изоставени кораби. На същото това място, където беше намерена „Джоита“, две години по-късно — през 1957 година — изчезва корабът „Авакаримоа“.

Нищо чудно, че бе направен опит да се свържат тези два случая. Предположи се, че те са станали жертва на подводница с неизвестен произход. Хипотезата впрочем се градеше на доста солидни основи. В тези околности моряците многократно са сигнализирали за присъствието на неизвестни подводни обекти. През 1974 година полското радио излъчи предаването на Анджей Курка, посветено на странните събития. Предаването беше изготвено по материали от едно специализирано съветско списание.

Списанието припомня, че през последните 10–15 години постъпват все повече съобщения, посветени на онези загадъчни обекти, появяващи се ту на повърхността на океаните, ту откривани някъде в дълбините. (Трябва да се каже, че ако напоследък тези обекти се срещат по-често, то може би не е затова че те са повече, а затова че се усъвършенстваха методите за сигнализация и алармиране.) И вече не само моряците съобщават за такива обекти.

Така през 1974 година хидрологът д-р Вилеа, който се намирал на борда на ледоразбивача „Дийп Фрийз“, забелязал как внезапно от водата изскочило някакво сребристо кълбообразно тяло и светкавично изчезнало в небето. Не можем да обвиним почтения хидролог, че е бил пиян, както и нищо не показва, че е бил жертва на някаква Фата Моргана, след като същото това явление е било наблюдавано и от другите моряци на кораба.

Съветското списание описва случая от 1963 година, когато по време на маневри на американския флот край бреговете на; Порто Рико бил забелязан неизвестен обект, който се движел по водата със скорост 150 възела (!). Корабите от американския флот гонили това „нещо“ в продължение на няколко дни. Безрезултатно, тъй като обектът се скрил на дълбочина 20 000 фута. Човешката техника не познава апарат с такава скорост и с такава възможност за потапяне.

Могат да се привеждат още много примери, потвърждаващи съществуването и действието на подводни обекти, които имат абсолютно превъзходство пред всички съвременни постижения в тази област.

И така, да не се учудваме, че всички, които са се сблъсквали с тези неща или ги знаят от разказите и съобщенията, смятат, че имаме работа с явлението НПО. Приемат като факт, че заедно с НЛО или неидентифицираните летящи обекти, науката трябва да се заеме и с неидентифицираните подводни обекти или НПО. Освен ако същите тези обекти, способни да се движат както във въздуха, така и във водата — и които, независимо от това как ще ги наричаме — са реални и действителни.

И вече само като научнофантастична игра можем да изтъкнем и „хипотезата“ на американския учен проф. Сандерсън. Той твърди, че някъде в океанските дълбини съществува цивилизация на разумни същества, които не са подобни на човека и които еволюцията е надарила с разум, макар че живеят без кислород, без слънчева светлина, при високо налягане, в най-дълбоките океански води…

Игра като игра, но не натам води, разбира се, пътят към разрешаването на загадката.