Джой Адамсън
Зовът на Пипа (17)

Послепис

Понякога са ме обвинявали, че съм влагала много чувства в отношенията си с животните и беше намекнато, че като резултат от това моите наблюдения няма да имат научна стойност; и все пак къде ни води чистото обективно изучаване на дивите животни? Имам най-дълбоко уважение към науката и често съжалявам, че нямам специално образование, но се убедих, че има опасност да се изгуби широкият поглед върху света поради съвременната тенденция да се специализира във всяка област. Когато се изучават диви животни, строгите закони и терминология на академичното образование не само ограничават преценката на наблюдателя, но дори може да го накарат да разглежда и тълкува поведението на животните според принципите, на които са го учили, отколкото да му позволят да приложи тези принципи към това, което животните могат да го научат. Намирам, че не е много ценно да се записват само външните движения и навици на животните, без да знаем кое ги обуславя и подбужда, както мисля, че не можем да съдим за действията на хората, без да знаем причините, които са ги накарали да постъпят по този начин.

Напълно научният подход, който изисква безлични, безпристрастни, обективно извършени опити, несъмнено дава най-ценните статистически и общи данни, но не може да даде по-дълбоко вникване в психологията на дивите животни, която те разкриват само в контакт със себеподобните си. Следователно почти е невъзможно да ги разберем напълно, освен ако бъдем приети от тях като равни. Това означава да живеете близо до тях, да споделяте настроенията и проблемите им и в резултат на това да се привържете едни към други. Не е необходимо да казвам колко привилегирована се чувствувам, че успях да спечеля тяхното доверие, обич и готовност да участвувам в живота им и да стана тяхна добра приятелка. Надявам се, че читателите на моите книги ще разберат колко чувствителни и разсъдливи могат да бъдат дивите животни. Може би те ще се съгласят с мен, че се отказвам да разбера защо животните трябва да бъдат третирани като същества, които не са в състояние да чувствуват, да обичат и да мислят.

Защо да не изучаваме животните по начин, който ще ни позволи да научим от тях как те „планират“ числеността на поколенията си, как се свързват едни с други, как установяват и спазват своите територии, как се справят със задачи, които ние самите не сме в състояние да разрешим?

Защо първобитният човек, когато изявявал своето аз в дълбане по скалите и в примитивни резби, избирал животните за модели на своите стремежи? Защо високоразвити раси, като египтяните и асирийците, са използували животните като символи на своите божества? Защо и в наши дни хората държат в домовете си любими животни, дори щастливи семейства, които нямат причини да правят това от емоционален глад, и защо се засягаме дълбоко от трагедиите, които постигат любимите ни животни? Защо първите играчки, които даваме на нашите деца, представляват животни? Не са ли това доказателства, че ние се нуждаем от животните повече, отколкото те се нуждаят от нас?

Обективният научен метод може да бъде важна основа за изучаването на дивите животни. Както обаче уменията да четем и да пишем само улесняват общуването между хората и съвсем не са цел сами по себе си, така ние никога не трябва да забравяме, че повечето животни са такива топлокръвни същества, каквито сме и ние самите, и ще ни отговорят на чувствата само ако се отнасяме към тях с разбиране.

Дошла съм до заключението, че ако наблюденията на един любител са автентични, една комбинация от обективни и субективни методи дава най-добрите резултати при изучаването на дивите животни. Това е особено вярно, ако искаме да спасим застрашените от изчезване видове; абсолютно необходимо е ние да споделяме техния живот и само тогава те могат да ни покажат пътя. Това беше особено важно в случая с Пипа. Главното, когато споделях нейния живот в продължение на 4,5 години, беше въпросът, дали ще мога да върна към свободен живот опитомен гепард, да узная защо гепардите така лошо се размножават, когато са в зоопарковете, и да намеря начин да спася тези великолепни животни от изчезване. Пипа ни даде отговорите на всички въпроси, защото от напълно разглезено, любимо домашно животно тя се пригоди към съществуването на див гепард и отгледа диви гепардчета в естествени условия.

Моето предложение за спасяване на гепардите от изчезване е да бъдат оставени две поколения да се размножават при естествени условия, за да осигурят здраво продължение на потомството и след това да си изберат място за живот в открити равнини с достатъчно храсти за прикритие.

В отговор на аргумента, че много видове, застрашени от изчезване, може да бъдат спасени само като бъдат развъждани в зоопаркове, бих искала да отбележа, че преместването на животни от тяхната естествена среда в зоопаркове, където те трябва да се приспособяват към съществуване при неестествени условия само за да бъдат отново възвърнати към свободен живот, е един експеримент, който изисква много време и средства, а успехът не може да бъде сигурен. За да се избягнат тези двойни приспособления, а също и излишните разходи, предлагам животните направо да се пренасят в местности, където могат да живеят като полудиви животни, докато се приспособяват към новите условия, докато придобият имунитет към местните болести и паразити и докато си установят права на собствена територия. Когато създадат потомство, техните помощници хора трябва да се оттеглят, така че следващите поколения да растат като диви, да продължават да се размножават на свобода и по този начин да осигурят здраво оцеляващо потомство на вида. За да се предостави достатъчно пространство за „размножаване на застрашените от изчезване видове в естествени условия“, при планирането трябва да се предвижда разширяване на защитените природни територии за диви животни.