Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дъщеря на съдбата (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Retrato en sepia, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2017)
Корекция и форматиране
vog (2017)

Издание:

Автор: Исабел Алиенде

Заглавие: Портрет в сепия

Преводач: Маня Костова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Испански

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: Испанска

ISBN: 954-529-306-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2849

История

  1. — Добавяне

Единствената прилика между братовчедите Северо и Матиас се изразяваше в сходните черти на лицето и във влечението им към спорта и литературата, в останалите неща като че ли нямаха родствена връзка. Първият беше толкова благороден, целеустремен и остроумен, колкото циничен, нехаен и разпуснат беше вторият; ала независимо от противоположния нрав и разликата във възрастта, те се сприятелиха. Матиас със старание се залови да обучава Северо във фехтовка, но той не притежаваше елегантността и бързината, така необходими за това изкуство; опита се също да го въведе в насладите на Сан Франсиско, ала младият човек се оказа лош приятел на среднощните забави, тъй като заспиваше прав — по четиринайсет часа на ден се трудеше в адвокатската кантора, а през останалото време четеше или учеше. Обичаха да плуват голи в домашния басейн и да мерят силите си в турнири по борба. Въртяха се един около друг в очакване, готови за скок, и накрая се хвърляха в атака, подскачаха, хванати в здрава прегръдка, и се търкаляха, докато накрая единият успееше да победи другия и да го притисне до пода. Завършваха борбата облени в пот, запъхтени и разгорещени. Северо се отдръпваше рязко, смутен, сякаш борбата представляваше недопустима прегръдка. Разговаряха за книги и обсъждаха класиците. Матиас обичаше поезията и когато бяха сами, рецитираше стихове наизуст, а красотата им го изпълваше с такова вълнение, че сълзи се стичаха по страните му. В тези случаи Северо също изпитваше смущение, защото силната възбуда на неговия братовчед му се струваше своеобразна форма на забранена между мъже близост. Той следеше отблизо научните открития и експедиции, за които разказваше на Матиас в напразно усилие да го заинтересува, ала единствените новини, които успяваха да разклатят бронята от безразличие на братовчед му, бяха съобщенията за извършени престъпления. Матиас поддържаше странна връзка, почиваща на литри уиски, с Джейкъб Фриймънт — стар и безскрупулен журналист, в непрестанна нужда от пари, с когото го обединяваше злокобен интерес към престъпления. Фриймънт все още успяваше да публикува криминални репортажи във вестниците, макар че окончателно бе изгубил репутацията си преди много години, когато бе измислил историята за Хоакин Муриета, въображаем мексикански бандит от времето на треската за злато. Репортажите му бяха създали един митичен герой, който нажежил омразата на белокожото население срещу испаноезичните. За да усмирят духовете, властите обещали награда на капитан Хари Лъв, ако заловял Муриета. След като три месеца кръстосвал Калифорния по дирите му, капитанът се решил на една бърза акция: убил седем мексиканци от засада и се завърнал с една глава и една ръка. Никой не успял да идентифицира тези човешки останки, но подвигът на Лъв успокоил белокожите. Зловещите трофеи още седяха изложени в някакъв музей, при все че единодушно се ширеше схващането, че Хоакин Муриета бе една чудовищна измислица на пресата като цяло и на Джейкъб Фриймънт в частност. Този и други епизоди, в които лъжливото перо на журналиста изопачаваше действителността, му бе спечелило заслужена слава на измамник и му бе затворило вратите на редакциите. Благодарение на странната си връзка с криминалния репортер Фриймънт, Матиас успяваше да види убитите жертви, преди да ги отнесат от местопрестъплението и да присъства на аутопсиите в моргата — гледка, която в еднаква степен отблъскваше и възбуждаше неговата чувствителност. Излизаше пиян от ужас от тези потапяния в подземния свят на престъпността, отиваше веднага след това в турска баня, където с часове изтръгваше заедно с потта си миризмата на смърт, полепнала по кожата му, и сетне се затваряше в своята гарсониер и рисуваше ужасяващи картини на накълцани хора.

— Какво означава всичко това? — запита Северо, когато за пръв път видя тези дантиевски творения.

— Не те ли очарова мисълта за смъртта? Убийството е страхотно приключение, а самоубийството е едно практично решение. Аз играя с идеята за тези две неща. Има хора, които заслужават да бъдат убити, не мислиш ли? Колкото до мен, трябва да ти кажа, братовчеде, че не възнамерявам да умра грохнал от старост, предпочитам да сложа край на дните си със същото старание, с което си избирам костюмите, затова изучавам престъпленията, за да тренирам.

— Ти си един безумец, а освен това ти липсва талант — заключи Северо.

— На един артист не му е нужен талант, а само храброст. Чувал ли са за импресионистите?

— Не, но ако тези нещастници рисуват такива неща, няма да стигнат далеч. Не можеш ли да потърсиш по-приятни сюжети? Някое красиво момиче например?

Матиас избухна в смях и му съобщи, че в четвъртък щяло да дойде едно наистина красиво момиче в неговата гарсониер, най-хубавото в Сан Франсиско, според всеобщото мнение, поясни. Била модел, когото приятелите му се състезавали да увековечат в глина, на платно или на снимки и заедно с това таели надеждата да се любят с нея. Сключвали се облози за това кой ще бъде първият, но досега никой не бе успял да докосне дори ръката й.

— Страда от един противен недостатък — много е добродетелна. Освен нея не е останала друга девица в Калифорния, въпреки че на това лесно му се намира колаят. Искаш ли да се запознаеш с нея?

Така Северо дел Валие отново видя Лин Съмърс. Дотогава се беше задоволявал да купува тайно пощенски картички с нейния лик в магазините за туристи и да ги крие между страниците на своите юридически книги като някакво срамно съкровище. Много пъти бе отивал до улицата при Площада на Обединението, където се намираше чайната на майка й, за да я зърне отдалече; бе провел също така дискретно разузнаване с помощта на кочияша, който всеки ден ходеше дотам, за да купи сладкиши за леля му Паулина, но нито веднъж не се бе осмелил да се яви лично пред Елайза Съмърс и да й поиска разрешение да посети дъщеря й. Всяко преднамерено действие му се струваше непоправима измяна към неговата нежна и вечна годеница Нивеа. Съвсем различно би било, ако срещнеше Лин случайно, мислеше той, тъй като тогава щеше да бъде прищявка на съдбата и никой не би имал основание да го укорява. И през ум не му минаваше, че щеше да я види в студиото на братовчед си Матиас при такива необикновени обстоятелства.