Исабел Алиенде
Портрет в сепия (15)

Северо дел Валие научи за случилото се в този ден и за последвалите събития чак три месеца по-късно. През 1879 г. Чили обяви война на съседите си Перу и Боливия заради територии, селитра и от надменност. Бе избухнала Тихоокеанската война. Когато вестта за нея пристигна в Сан Франсиско, Северо се яви пред леля си и чичо си и им съобщи, че заминава за фронта.

— Не бяхме ли се разбрали кракът ти никога повече да не стъпва в казарма? — припомни леля му.

— Това е друго, отечеството ми е в опасност.

— Но ти си цивилен.

— Сержант от запаса съм — обясни той.

— Войната ще е свършила, преди да успееш да се прибереш в Чили. Да видим какво казват вестниците и какво мисли семейството ти. Не прибързвай — посъветва го лелята.

— Това е мой дълг — отвърна Северо, замислен за дядо си Агустин дел Валие, патриарха в семейството, който наскоро бе починал, смален до размерите на шимпанзе, но запазил непокътнат злия си нрав.

— Твоят дълг е тук при мен. Войната е добре дошла за сделки. Сега е моментът за спекула със захар.

— Захар?

— Нито една от трите страни, въвлечени във войната, не произвежда захар, а в тежки времена хората ядат повече сладко — увери го Паулина.

— Откъде знаете, лельо?

— От личен опит, момчето ми.

Северо се оттегли, за да опакова куфарите си, ала не тръгна с кораба, който отплава на юг няколко дни по-късно, както възнамеряваше, а чак в края на октомври. Тази вечер леля му съобщи, че очаквали странно посещение и тя се надявала той да е до нея, тъй като мъжът й беше заминал, а въпросът можеше да изисква съвет от добър адвокат. В седем вечерта Уилямс, с презрителност, която показваше винаги когато му се налагаше да обслужва хора с по-долно социално положение, въведе висок китаец с прошарени коси, облечен целия в черно, и една дребна женица с младежки и безобиден вид, но излъчваща толкова високомерие, колкото самият Уилямс. Дао Циен и Елайза Съмърс се озоваха в салона на зверовете, както го наричаха, сред лъвове, слонове и други африкански животни, които ги наблюдаваха от позлатени рамки по стените. Паулина често се виждаше с Елайза в сладкарницата, но никога не се бяха срещали на друго място, тъй като принадлежаха на два отделни свята. Паулина не познаваше този „поднебесен“, който, ако се съди по начина, по който държеше Елайза под ръка, вероятно бе нейният съпруг или любовник. Почувства се смешна в двореца си с четирийсет и пет стаи, облечена в черно кадифе и отрупана с диаманти пред тази скромна двойка, която я поздрави с неподправеност, спазвайки дистанцията. Забеляза, че синът й Матиас ги посрещна смутен с кимване на главата, но без да им подаде ръка, и остана настрана от групата зад писалището от хакаранда^[1], привидно погълнат от почистване на лулата си. Северо дел Валие, от своя страна, отгатна без капка съмнение причината за посещението на родителите на Лин Съмърс в дома и съжали, че не се намира на хиляди левги оттам. Заинтригувана и наострила пипала, Паулина реши да не губи време в предлагане на напитки и направи знак на Уилямс да се оттегли и да затвори вратата. „Какво мога да направя за вас?“, ги попита. Тогава Дао Циен заобяснява невъзмутимо, че дъщеря им Лин е бременна, че оскърбителят е Матиас и че очакват единственото възможно обезщетение. За пръв път в живота си „матриархът“ Дел Валие изгуби дар слово. Застина, както беше седнала, със зейнала уста като кит на сухо и когато най-сетне гласът й се върна, едва смогна да изграчи нещо неразбираемо.

— Майко, нямам нищо общо с тези хора. Не ги познавам и не зная за какво говорят — обади се Матиас иззад писалището, държейки в ръка лулата си от изящно изработена слонова кост.

— Лин ни разказа всичко прекъсна го Елайза, като се изправи, с треперещ глас, но без сълзи.

— Ако сте дошли за пари… — започна Матиас, но майка му го сряза с кръвнишки поглед.

— Моля за извинение — обърна се към Дао Циен и Елайза Съмърс. — Синът ми е толкова изненадан, колкото и аз. Сигурна съм, че ще успеем да уредим всичко като порядъчни хора, както се полага.

— Лин, естествено, желае да се омъжи. Каза ни, че се обичате — намеси се Дао Циен, който също се бе изправил и обърнал към Матиас, ала последният отвърна с кратък кикот, който отекна като кучешки лай.

— Изглеждате почтени хора — каза Матиас. — Дъщеря ви обаче не е и всеки един от приятелите ми може да потвърди това. Нямам представа кой от тях е отговорен за нейното злочестие, но със сигурност не съм аз.

Цветът от лицето на Елайза Съмърс бе изчезнал напълно и тя, пребледняла като гипс, трепереше, готова всеки миг да се строполи на пода. Дао Циен твърдо я хвана под ръка и като я придържаше, сякаш бе саката, я отведе към вратата. Северо дел Валие усети, че умира от мъка и срам, сякаш точно той бе виновен за случилото се. Отиде да им отвори и ги придружи до портата, където ги чакаше наета кола. Не намери какво да им каже. Когато се върна в салона, завари края на кавгата.

— Не възнамерявам да търпя никакви копелета с моя кръв във вените им! — крещеше Паулина.

— Решете коя страна да вземете, майко. На кого ще вярвате — на собствения си син или на една сладкарка и някакъв китаец? — сърдито каза Матиас и излезе, като затръшна вратата.

В онази вечер Северо дел Валие се опълчи срещу Матиас. Разполагаше с достатъчно информация, за да изведе фактите, и възнамеряваше да постави братовчед си натясно посредством дълъг разпит, ала не се наложи, защото той сам веднага разкри всичко. Чувствал се притиснат в абсурдно положение, за което не носел никаква отговорност. Лин Съмърс го преследвала и сама се предложила на тепсия, той всъщност нямал намерение да я прелъстява, облогът бил просто перчене. От два месеца се мъчел да се откопчи от нея, без да я нарани, страхувал се тя да не извърши някоя глупост, понеже била от онези истерични девойчета, дето от любов и в морето можели да се хвърлят, заобяснява. Съгласи се, че Лин беше още дете и че бе дошла честна в обятията му, с глава пълна със захаросани стихове и в пълно неведение относно въпросите на секса, но повтори, че не изпитвал никакво задължение спрямо нея, че никога не й бе говорил за любов и още по-малко за брак. Момичета като нея винаги предизвиквали усложнения, добави, затова ги избягвал като чума. За миг не допускал, че кратката му среща с Лин ще породи такива последствия. Били заедно броени пъти, добави, и той я съветвал да си прави промивки с оцет и горчица, как можел да допусне, че е така удивително плодовита. Във всеки случай бил готов да поеме разходите по отглеждане на детето, парите били най-малкото нещо, но не смятал да му даде името си, защото нямал никакво доказателство, че то наистина е негово. „Не ще се оженя нито сега, нито когато и да било, Северо. Познаваш ли някой друг, който повече от мен да е лишен от призвание за дребнобуржоазно живуркане?“ — завърши.

Една седмица по-късно Северо дел Валие се яви в клиниката на Дао Циен след дълго премисляне на трудната мисия, с която го бе натоварил братовчед му. Джун и тъкмо бе прегледал последния пациент за деня и го посрещна насаме в малката чакалня на първия етаж. Изслуша невъзмутимо предложението на Северо.

— Лин не се нуждае от пари, има си родители за това — каза, без да издава чувствата си. — Все пак благодаря за вашата загриженост, господин дел Валие.

— Как е госпожица Съмърс? — запита Северо, изпитващ унижение пред достойнството на събеседника си.

— Дъщеря ми все още вярва, че има някакво недоразумение. Уверена е, че скоро господин Родригес де Санта Крус ще дойде да поиска ръката й не по задължение, а по любов.

— Господин Циен, какво не бих дал, за да променя нещата. Истината е, че братовчед ми не е в добро здраве и не може да се ожени. Безкрайно съжалявам… — промълви Северо дел Валие.

— Ние съжаляваме още повече. За вашия братовчед Лин е само развлечение, а за Лин той е целият живот — меко каза Дао Циен.

— Бих искал да дам някои обяснения на дъщеря ви, господин Циен. Мога ли да я видя, ако разрешите?

— Трябва да попитам Лин. Засега не желае да се среща с никого, ала ще ви уведомя, ако промени решението си — отвърна джун и и го изпроводи до вратата.