Исабел Алиенде
Портрет в сепия (14)

В онази паметна сряда Северо дел Валие се отзова на поканата на своя братовчед да се запознае с най-красивата жена в Сан Франсиско, както я бе окачествил, и разбра, че не е единственият повикан за случая. Завари поне половин дузина разгулници, които пиеха и пушеха в гарсониер; там бе и онази червенокоса жена, която за секунди бе зърнал преди няколко години, когато отиде с Уилямс да спасява Матиас в пушалнята за опиум. Знаеше коя е тя, защото неговият братовчед му бе говорил за нея, а името й често се споменаваше в света на леконравните спектакли и нощния живот. Това бе Аманда Лоуъл, добра приятелка на Матиас, с която последният шумно се шегуваше по повод на скандала, който бе устроила по времето, когато била любовница на Фелисиано Родригес де Санта Крус. Матиас й бе обещал, че след смъртта на родителите си ще й подари леглото с изображението на Нептун, което Паулина дел Валие бе поръчала от Флоренция в пристъп на озлобление. Малко бе останало от куртизанката у Лоуъл. Достигнала зрелостта, тя бе разбрала колко суетни и досадни са повечето мъже, ала с Матиас я свързваше дълбоко сходство въпреки принципните различия между тях. В онази сряда тя стоеше настрана, излегната на един диван, и отпиваше шампанско с пълното съзнание, че както никога досега тя не бе център на вниманието. Бе поканена, за да не се почувства Лин Съмърс сама сред толкова мъже на тази първа среща и за да не се отдръпне изплашена.

Скоро на вратата се похлопа и се появи прочутият модел на Републиката, увит в пелерина от топла вълна с качулка на главата. Докато сваляше наметалото, пред очите им се разкри лице на девица, обрамчено с черна, разделена на път в средата и прибрана в прост кок назад коса. Северо дел Валие усети как сърцето му се блъска в гърдите и как цялата кръв приижда в главата му, тупкайки в слепоочията му като полкови барабан. И през ум не му бе дошло, че жертвата на облога на неговия братовчед е Лин Съмърс. Не смогна да продума, дори не я поздрави като другите, свря се в един ъгъл и остана там, докато момичето си тръгна, заковал очи в нея, скован от мъка. За него нямаше капка съмнение относно резултата от облога, сключен между тези мъже. Лин Съмърс му приличаше на агне, тръгнало на заколение, без да подозира какво му готви съдбата. Вълна на омраза към Матиас и побратимите му се надигна в него, примесена с тъп гняв срещу Лин. Недоумяваше как момичето не разбира какво става, как не вижда клопката в тези двусмислени ласкателства, в чашата, която час по час доливаха с шампанско, в съвършената червена роза, която Матиас затъкна в косите й — всичко бе толкова предсказуемо и вулгарно, че на човек му се повдигаше. „Трябва да е безнадеждна глупачка“, си помисли, отвратен както от нея, така и от другите, но в плен на своята непобедена любов, която в продължение на години бе чакала възможност да покълне и сега се отприщваше и го замайваше.

— Да не би да ти прилоша, братовчеде? — пошегува се Матиас и му подаде една чаша.

Не можа да му отговори и трябваше да извърне лице, за да прикрие желанието си да го убие, ала братовчед му бе отгатнал неговите чувства и реши да отиде по-далеч в шегата си. Когато Лин Съмърс обяви, че си тръгва, и обеща, че идващата седмица пак ще дойде, за да позира пред фотоапаратите на тези „артисти“, Матиас помоли братовчед си да я изпрати. Така Северо дел Валие се озова насаме с жената, която бе успяла да обуздае упоритата любов на Нивеа. Извървя с Лин малкото преки, които отделяха студиото на Матиас от салона за чай на Елайза Съмърс, но бе така объркан, че не знаеше как да подхване един банален разговор. Бе късно да й разкрие облога, разбираше, че Лин е влюбена в Матиас със същото ужасяващо заслепение, с което той обичаше нея. Нямаше да му повярва, щеше да се почувства оскърбена и дори и да й обяснеше, че за Матиас тя е просто играчка, щеше да продължи към жертвения камък, заслепена от любов. Вместо него тя разчупи неловкото мълчание, като го попита дали той е чилийският братовчед, когото Матиас бе споменал. Северо си даде сметка, че девойката до него не пази никакъв спомен за първата им среща преди няколко години, когато тя лепеше картички в албума си на светлината на стъклописите на един прозорец. Тя не подозираше, че от онзи миг той я бе обичал с настойчивостта на първата любов, нито бе забелязала, че той се навърза около сладкарницата и често я пресреща на улицата. Очите й изобщо не го бяха регистрирали. На раздяла той й подаде визитната си картичка, наведе се в поклон, като че ли да й целуне ръка, и изпелтечи, че ако някога има нужда от него, моля, изобщо да не се колебае и да го повика. От този ден нататък започна да избягва Матиас, като се затвори в студиото си и се вглъби в работа, за да прогони от ума си Лин Съмърс и унизителния облог. Когато братовчед му го покани една седмица по-късно за втория сеанс, предвиждащ момичето да застане пред публиката без дрехи, той го наруга. В продължение на няколко седмици не писа на Нивеа, нито пък чете писмата й, трупайки ги неразпечатани, смазан от чувство за вина. Чувстваше се като подлец, сякаш самият той участваше в омерзителния план за опетняване честта на Лин Съмърс.

Матиас Родригес де Санта Крус спечели облога без усилие, но междувременно цинизмът му се пропука и неволно той се видя омотан в това, от което най-много се страхуваше — сантиментална връзка. Не съумя да се влюби в прекрасната Лин Съмърс, но безусловната любов и невинността, с която тя му се отдаде, успяха да го трогнат. Девойката се хвърли в ръцете му с пълно доверие, готова да изпълни всичко, което й каже, без да съди намеренията му, нито да мисли за последиците. Матиас осъзна абсолютната власт, която упражняваше над нея, когато я видя разсъблечена в неговата мансарда, почервеняла от смущение, мъчейки се да прикрие с ръце пубиса и гърдите си, заобиколена от приятелите му, които се правеха, че я фотографират, без да крият възбудата си на настървени песове, която този безсърдечен номер пораждаше у тях. Тялото на Лин нямаше формата на пясъчен часовник, така модерна по онова време, никакви пищни бедра и гърди, пресечени от невъзможно тънка талия — тя бе слаба, но прекрасно изваяна, имаше дълги крака и заоблена гръд с тъмни зърна; кожата й беше с цвета на плод през лятото, а наметка от черна и гладка коса се разстилаше до средата на гърба й. Матиас й се полюбува като на поредно творение на изкуството в неговата колекция, каза си, че е изящна, но доволен установи, че тя изобщо не го привлича. Без да помисли за нея, воден единствено от желанието да блесне пред приятелите си и от жестокост, той й направи знак да махне ръцете си. Лин остана няколко секунди вперила поглед в него и сетне бавно се подчини, ала по страните й започнаха да се стичат сълзи на срам. При вида на този неочакван плач в стаята настъпи ледена тишина, мъжете отклониха погледите си и зачакаха с апаратите в ръка, без да знаят какво да сторят в продължение на известно време, което на всички се стори безкрайно дълго. Тогава Матиас, изпаднал в смущение за пръв път в живота си, взе едно палто и наметна Лин, обгръщайки я с ръце. „Вървете си! Край на всичко това!“, заповяда на гостите, които объркано се заоттегляха един след друг.

Останал насаме с нея, Матиас я настани на коленете си и започна да я люлее като дете, искайки й прошка наум, но безсилен да промълви каквото и да е, а в това време девойката продължаваше безмълвно да плаче. Най-сетне той нежно я отведе зад паравана до леглото и легна до нея, като я прегръщаше като брат, милвайки я по главата, целувайки челото й, завладян от непознато и всепоглъщащо чувство, което не смогваше да назове. Не я желаеше, искаше само да я закриля и да й върне неопетнена невинността, ала неустоимата мекота на кожата на Лин, живата й коса, която го обгръщаше, и нейният аромат на ябълка го сломиха. Безрезервната отдаденост на това узряло за любов тяло, което се разтваряше при допира на ръцете му, успя да го заинтригува и неусетно, за своя собствена изненада, той започна да я изследва, да я целува с копнеж, какъвто никоя жена не бе пораждала у него преди, въвираше езика си в устата й, в ушите, навсякъде, смазваше я под себе си, проникваше в нея във въртоп от неудържима страст, яхваше я без милост, заслепен, необуздан, докато накрая не избухна в нея в опустошителен оргазъм. За част от секундата те се преселиха в друго измерение, без маски, с разголено тяло и душа. В миг на прозрение Матиас долови съществуването на една абсолютна близост, която дотогава бе избягвал, без дори да подозира, че я има, премина отвъд една последна граница и се озова от другата страна, лишен от волята си. Бе имал повече любовници — жени и мъже, — отколкото бе редно да пази в паметта си, но никога не бе губил контрол като този път, никога не се бе отърсвал от иронията, дистанцията, усещането за недосегаемост в най-дълбоката си същност, за да се слее напълно с друго човешко същество. В известен смисъл той също отдаде девствеността си в тази прегръдка. Това прозрение го осени за един нищожен отрязък от време, но напълно достатъчен, за да го изпълни с ужас, и той се завърна в отмалялото си тяло и се укрепи в бронята на обичайната си хапливост. Когато Лин отвори очи, той вече не бе същият мъж, с когото се бе любила, а онзи отпреди, но на нея й липсваше опитност, за да го проумее. Разранена, разкървавена и щастлива, тя се отдаде на измамния мираж на една въображаема любов, докато Матиас продължаваше да я държи в прегръдките си, ала духът му отдавна се бе зареял нейде далеч. Останаха така, докато светлината зад прозореца не угасна напълно и тя осъзна, че трябва да се връща при майка си. Матиас й помогна да се облече и я придружи почти до салона за чай. „Чакай ме утре по същото време“, пошушна тя на раздяла.