Исабел Алиенде
Портрет в сепия (20)

Като разбра, че Лин Съмърс е издъхнала, Паулина дел Валие изпита прилив на радост и нададе победоносен вик, който срамът от подобно недостойно веселие бързо охлади. Винаги бе желала дъщеря. Още през първата си бременност бе мечтала за момиче, което да носи нейното име, Паулина, и да се превърне в най-добрата й приятелка и другарка. След появата на всеки един от тримата й синове се бе чувствала измамена, ала сега, достигнала зрелостта, мечтаният дар й се поднасяше наготово — внучка, която щеше да отгледа като дъщеря, създание, на което щеше да поднесе всички блага, които обичта и парите могат да осигурят, мислеше тя, някой, който щеше да бъде до нея на старини. След като Лин Съмърс бе излязла от играта, тя можеше да получи детето от името на Матиас. Празнуваше този непредвиден щастлив обрат на съдбата с чаша горещ шоколад и три сметанови сладки, когато Уилямс й напомни, че по закон малката се води дъщеря на Северо дел Валие и той единствен има право да решава нейното бъдеще. Още по-добре, заключи Паулина, защото племенникът й поне е тук, докато да докара Матиас от Европа и да го убеди да изиска дъщеря си, бе задача, за която бе потребно много време. И за миг не бе помислила, че реакцията на Северо, когато му изложи плановете си, може да бъде различна от очакваната.

— По закон ти си бащата и още утре можеш да донесеш момиченцето вкъщи — каза Паулина.

— Не ще го сторя, лельо. Докато съм на фронта, детето ще остане при родителите на Лин — искат да се грижат за нея и аз съм съгласен с тях — отвърна племенникът с тон, нетърпящ възражение, който лелята за пръв път чуваше от него.

— Да не си полудял! Не можем да оставим моята внучка в ръцете на Елайза Съмърс и онзи китаец! — възкликна Паулина.

— Защо да не може? Те са нейни баба и дядо.

— Нима искаш да израсне в Китайския квартал? Ние можем да й дадем образование, възможности, разкош, име в обществото. Те са неспособни да й предложат всичко това.

— Ще й дадат любов — възрази Северо.

— Аз също. Не забравяй, че си ми длъжник, племеннико. Ето случай да ми се отплатиш и да направиш нещо за това момиченце.

— Съжалявам, лельо, вече е решено. Аурора ще остане при родителите на майка си.

Паулина дел Валие изпадна в бяс за пореден път в своя живот. Не можеше да повярва, че племенникът, когото смяташе за свой безусловен съюзник, когото тя бе обикнала като син, може да я предаде по такъв подъл начин. Толкова дълго продължиха нейните крясъци, ругатни и напразни увещания, че накрая започна да се задушава и Уилямс се видя принуден да извика лекар, който да предпише съответстваща на размерите й доза успокоителни и да я приспи за известно, не съвсем кратко време. Като се събуди трийсет часа по-късно, племенникът й вече бе на борда на кораба, който го откарваше в Чили. Със съвместни усилия мъжът й и Уилямс успяха да я убедят да си избие от главата насилственото изтръгване на детето, което тя планираше да извърши, тъй като, колкото и подкупно да било правосъдието в Сан Франсиско, не съществувала правна основа за отнемането на бебе от родителите на майка му, още повече че този, който се водеше негов баща, писмено бе дал съгласието си. Посъветваха я да не пуска в действие и друго изтъркано средство — пари в замяна на детето, — защото това можело да се обърне срещу нея и да й нанесе силен челен удар. Единственият начин бил дипломацията, докато Северо дел Валие не се върнел и не постигнели споразумение, убеждаваха я те, ала тя не искаше да се вслуша в никакви доводи и след два дни отиде в салона за чай на Елайза Съмърс с предложение, което — уверена бе в това — другата баба нямаше как да отхвърли. Елайза я посрещна в траурно облекло заради загубата на дъщеря си, но озарена от утехата, че внучката й кротко спи до нея. При вида на сребърната люлка, в която синовете й бяха спали като невръстни деца, а сега бе разположена до прозореца на Елайза, Паулина замалко не подскочи, но мигом си спомни, че бе позволила на Уилямс да я даде на Северо, и прехапа устни, защото не бе дошла тук да се кара за някаква си люлка, колкото и скъпа да бе тя, а да преговаря за своята внучка. „Печели не този, който има право, а този, който добре умее да се пазари“, обичаше да казва тя. А в този случай, освен че беше права — за нея това бе очевидно — тя нямаше равна в изкуството на пазарлъка.

Елайза вдигна детето от люлката и й го подаде. Паулина пое мъничкото вързопче — то бе толкова леко, че приличаше на връзка дрехи — и й се стори, че сърцето й ще се спука от едно непознато дотогава чувство. „Боже мой, Боже мой“, заповтаря тя при вида на това крехко телце, което караше коленете й да се огъват и изтръгваше ридание от гърдите й. Седна в едно кресло с внучката си, която почти се загуби в огромния й скут и започна да я люлее, докато Елайза Съмърс поръчваше чая и сладкишите, които преди й бе поднасяла — във времето, когато тя още бе най-редовната клиентка в сладкарницата. Междувременно Паулина дел Валие успя да дойде на себе си от вълнението и да подготви артилерията за настъпление. Започна със съболезнования по повод смърт на Лин и премина към потвърждаване на несъмненото бащинство на Матиас — достатъчно било да се погледне детето, било досущ като всички останали Родригес де Санта Крус и дел Валие. Безкрайно съжалявала, че по здравословни причини синът й се намирал в Европа и не бил в състояние веднага да дойде и да вземе момиченцето. Сетне изказа желание тя да поеме грижите за бебето, понеже Елайза била много заета с работа, разполагала с малко време и с недостатъчни средства, безсъмнено щяло да й бъде невъзможно да предложи на Аурора начина на живот, какъвто тя би имала в нейния дом в Ноб Хил. Каза това с тон на човек, който прави услуга, като прикриваше нетърпението, което караше гърлото й да се свива, а ръцете й да треперят. Елайза Съмърс благодари за това великодушно предложение, но добави, че била убедена, че с Дао Циен са в състояние да се погрижат за Лай-Минг така, както Лин ги бе помолила в предсмъртния си час. Естествено, добави, Паулина винаги щяла да бъде добре дошла в живота на детето.

— Нека не бъркаме нещата около бащинството на Лай-Минг — каза още Елайза Съмърс. — Както и двамата с вашия син ни уверихте преди няколко месеца, той не е имал нищо общо с Лин. Сигурно си спомняте, че синът ви ясно заяви, че баща на детето би могъл да бъде всеки един от неговите приятели.

— Такива неща се изричат в разгорещени спорове, Елайза. Матиас го каза, без да мисли… — запъна се Паулина.

— Фактът, че Лин се омъжи за господин Северо дел Валие доказва, че синът ви е казал истината, Паулина. Внучката ми няма кръвна връзка с вас, но пак ви казвам, че можете да я виждате, когато пожелаете. Колкото повече хора й показват обичта си, толкова по-добре за нея.

В последвалия половин час двете жени се опълчиха една срещу друга като гладиаторки, всяка със свой собствен стил. Паулина дел Валие започна с ласкателства, премина през злобна хапливост, после го удари на молба, а сетне прибягна до отчаяната помощ на подкупа и когато всичките й средства се изчерпаха без успех, тя пусна в действие заплахите, като с това не накара другата баба да отстъпи дори на сантиметър от позициите си, с изключение на това, че Елайза внимателно взе момиченцето и го положи отново в люлката. Паулина не усети как гневът се качва в главата й, загуби напълно контрол над положението и се разкрещя, че Елайза Съмърс щяла да види кои са Родригес де Санта Крус, колко много власт имат в този град и как можели да я разорят, да съсипят жалката й търговийка със сладкиши и нейния китаец също, как тежко̀ му на всеки, който се превърнел във враг на Паулина дел Валие и как рано или късно тя щяла да й отнеме детето, можела да бъде напълно сигурна в това, защото не се бил родил човекът, способен да й излезе насреща. С един замах на ръката си помете изящните порцеланови чаши и чилийските сладкиши, които тупнаха на земята в облак от фина захар, която изглеждаше напълно нематериална, и излезе, като пуфтеше досущ като бик в корида. Строполи се в каретата и с пулсиращи слепоочия и със сърце, готово да изхвръкне изпод напластените слоеве мазнина, пристегнати в корсета, тя се разрида така безутешно, както не бе плакала от деня, в който бе залостила с резе вратата си и бе останала сама в огромното митологично легло. Както и тогава, най-доброто й оръжие — талантът ловко да се пазари като арабски търговец, който бе увенчал с безспорен успех толкова други начинания в нейния живот, сега й бе изменило. Заради прекадената си амбиция тя бе загубила всичко.