Исабел Алиенде
Портрет в сепия (10)

Лин Съмърс беше продукт на сполучливо съчетание на раси. Трябваше да се нарича Лин Циен, но родителите й бяха решили да англиканизират имената на децата си и да ги запишат с фамилията на майка им — Съмърс, за да улеснят тяхното съществуване в Съединените щати, където към китайците се отнасяха като към кучета. Големият син бяха нарекли Ебанизер в чест на един стар приятел на баща му, но всички му викаха Лъки — късметлията — защото нямаше друго дете в Китайския квартал, на което толкова много да му вървеше. Малката дъщеря, дошла на бял свят шест години по-късно, бяха назовали Лин в чест на първата жена на баща й, която почиваше в мир в Хонконг от доста години, ала при записването бяха използвали правилата на английския правопис. Първата жена на Дао Циен, дала името си на момичето, бе кротко създание с малки, пристегнати в калъп стъпала, която се бе радвала на обожание от страна на съпруга си, но бе угаснала много млада. Елайза Съмърс бе свикнала да съжителства с незаличимия спомен за Лин, която с времето се бе превърнала в още един член на семейството, нещо като невидима покровителка, бдяща над благополучието на техния дом. Преди двайсет години, когато разбрала, че отново е бременна, тя помолила Лин да й помогне да износи докрай бременността си, тъй като вече била загубила няколко рожби, преди да ги роди, и не хранела особени надежди, че изтощеното й тяло ще успее да задържи детето. Точно това обяснила на Дао Циен, който при нужда бе поставял уменията си на джун и в услуга на жена си, но освен това я водеше и при най-добрите специалисти по западна медицина в Калифорния.

— Този път ще се роди здраво момиченце — го бе уверила Елайза.

— Откъде знаеш? — попитал мъжът й.

— Помолих се на Лин.

Елайза непоклатимо вярваше, че първата съпруга я бе подкрепяла по време на бременността, бе й дала сили да роди дъщеря си и след това като добра орисница се бе надвесила над люлката на детето, за да я дари с красота. „Ще се нарича Лин“, бе обявила изтощената майка, когато за пръв път бе поела дъщеря си в ръце; Дао Циен се изплашил: не било добро предзнаменование да я нарекат на името на жена, която бе умряла толкова млада. Накрая се споразумели да променят изписването, за да не предизвикват злата съдба. „Произнася се по едни и същи начин и това е важното“, заключила Елайза.

По майчина линия във вените на Лин Съмърс течеше английска и чилийска кръв, а по бащина тя носеше гените на високите китайци от север. Дядото на Дао Циен, скромен знахар, бе завещал на потомците си от мъжки пол своите познания за лековити билки и вълшебни заклинания против различни болести на тялото и душата. Дао Циен, последен в това родословие, бе обогатил бащиното наследство, като бе овладял занаята на джун и при един мъдрец в Кантон и като бе изучавал през целия си живот не само традиционната китайска медицина, но и всичко, което му попаднеше подръка от западната медицинска наука. Беше си завоювал солидна репутация в Сан Франсиско — към него се обръщаха за съвет американски лекари — и имаше пациенти от различни раси, ала не му позволяваха да работи в болници и практикуването на уменията му се ограничаваше в Китайския квартал, където бе купил голяма къща, в която първият етаж му служеше за клиника, а вторият — за жилище на неговото семейство. Доброто му име го бранеше и никой не се месеше в неговата дейност със sing song girls както наричаха в Китайския квартал клетите робини на пазара на плътта — всички до една малолетни момичета. Дао Циен се бе нагърбил с мисията да спаси от вертепите колкото може повече от тези момичета. Тонги, бандите, които контролираха, следяха и продаваха покровителството си в китайската общност, знаеха, че той купува малките проститутки, за да им даде шанс да променят живота си далече от Калифорния. Няколко пъти го бяха заплашвали, но не предприемаха по-драстични мерки, защото рано или късно на всеки един от тях можеше да му дотрябват услугите на прочутия джун и. Дотогава, докато Дао Циен не се обръщаше към американските власти, действаше без много шум и спасяваше момичетата едно по едно, с упорития труд на мравка, можеха да го толерират, защото не накърняваше огромните печалби на бизнеса. Една-единствена жена виждаше в лицето на Дао Циен обществено опасна личност и това бе А Той — най-преуспяващата сводница в Сан Франсиско и собственичка на няколко специализирани салона с азиатски момиченца. Самата тя внасяше стотици момичета годишно пред невъзмутимия поглед на подкупените както си му е редът чиновници янки. А Той ненавиждаше Дао Циен и както многократно бе заявявала, предпочиташе да умре, но не и да го посети отново като лекар. Бе го направила веднъж, измъчвана от кашлица, но още тогава и двамата мълком бяха разбрали, че завинаги ще си останат смъртни врагове. Всяко sing song girl, спасено от Дао Циен, представляваше трън, забит под ноктите на А Той, дори и да не беше нейна собственост. Както за нея, така и за него това беше въпрос на принципи.