Серия
Приключенията на капитан Алатристе (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Limpieza de sangre, (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 3 гласа)

Откъси от „Цветя на поезията“

Дело на някои придворни дарования
Отпечатани през XVII век без общо заглавие.
Съхранени в отдел „Графство Гуадалмедина“ при архива и библиотеката на херцозите Дел Нуево Естремо (Севиля)
Сонет
От Салвадор Кортес-и-Кампоамор
Посветен на капитан Алатристе

Поети в стихове, за Омира достойни

за твойта слава трябва да разкажат.

Пред блясъка на твойта шпага даже

смелчага бяга от полето бойно.

 

Остенде, Маастрихт, Антверпен, Бреда̀

геройските ти подвизи видяха,

където без умора и уплаха

Короната спаси от зла беда.

 

Че турци, еретици, англичани

от тебе плахо просеха пощада,

от страх пред яростта ти обладани

 

видяха знамената си как падат.

Строшени копия и стари рани

за тебе са единствена награда.

Децима
От граф де Гуадалмедина на един известен свещеник, много ценен в двора

Вий вдъхновено проповед четете

но сте далеч от всякаква набожност,

че все ви мъчат нужди неотложни —

под фуста някоя да се заврете.

Ако за благослов ръка прострете,

видели някоя набожна дама,

се питате дали пък няма,

унесена в молитвата пред Бога,

към вас да не погледне много строго,

признаете ли свойта страст голяма.

Децима
От бенефициента Вилясека срещу полковника от полицията Мартин Салданя

Пред краля ни ако се озовете

и той от вас поиска ли услуга —

конци объркани да разплетете

ще тръгнете — същински вол пред плуга.

С упорство волско стъпвате в следата,

затуй и сан висок ви отредиха,

сеньор Салданя, явно прецениха,

не с волски труд заслужил е отплата —

с чин, почести, но и на бик с рогата

усърдието ваше надариха.

Приписвано на дон Франсиско де Кеведо
Възпява нуждата на младостта от разум
Сонет

Криле размахала, се вдига на възбог;

да, всичко може младостта честита

и каменния зид дори прелита

не я възпират страх и укор строг.

 

Възнася се нагоре в небесата,

но слънцето неволно наближила,

надолу рухва тя със страшна сила —

поглъща я безмилостно вълната.

 

На благородното сърце приляга

към висините да е устремено

и винаги от смелост да пламти.

 

Поука тук добавяме веднага:

освен със смелост, знаем, несъмнено

и с предпазливост мъдрият блести.