Ектор Мало
Изпитанията на малката Пиерета (7)

Седма глава

Несравнимо по-приятно е да се върви вечер, отколкото денем.

Вечерната прохлада ободрява и освен това срещаш много по-малко хора.

Стъмваше се. Пиерета минаваше покрай градина, насадена със зеленчук, и машинално се спря да гледа как го берат и отнасят с кошници в колата, която стоеше на пътя. Друга кола спря за малко и девойката, която я караше, попита работниците:

— Събрахте ли вече вашия зеленчук?

— Привършваме.

— А Моно?

— Още не е започвал. Сметките му се оказаха криви, мислеше, че днес няма да успеем и ще пазим неговата градина заедно с нашата. Весело би било, ако утре завари градината си обрана.

— Да, наистина.

И всички дружно се изсмяха.

— Почакай ни малко и ще си тръгнем заедно.

След няколко минути двете коли поеха към селото.

Пиерета забеляза в обраната градина малка колиба. „Мога да пренощувам вътре — помисли си тя. — Нищо лошо няма да направя, колибата е празна и не е страшно — никой няма да дойде, след като всичко вече е обрано.“ Недалече се очертаваше силуетът на някаква фабрика. Комините й изригваха от време на време огнени езици и на момиченцето му се струваше, че не е тъй самотно. Колебливият пламък, който прорязваше мрачината, ободряваше духа на детето и светеше за него като фара за моряка.

Все пак Пиерета не се реши да се възползва веднага от колибата и почака, докато съвсем се стъмни. Когато всичко утихна, тя дебнешком се промъкна в колибата, която се оказа по-приветлива, отколкото можеше да се очаква. На земята имаше дебела настилка от сено, а за възглавница — сноп тръстика.

От Сен Дени Пиерета побягна като подгонен звяр. Струваше й се, че всички са видели сцената в хлебарницата, и често се обръщаше да види дали не я гони някой. Сега тя се поуспокои и не се боеше повече от преследване, но беше гладна и много изморена. След случката в Сен Дени Пиерета мислеше, че вече никога няма да усети глад или жажда.

Целият й капитал се състоеше от едно су и с него трябваше да преживее пет-шест дни. Толкова беше гладна… Но утрото е по-мъдро от вечерта. По-добре да си легне. След като намери такъв прекрасен подслон за вечерта, на сутринта може да намери и нещо за ядене. Но как ще стане това, тя не можеше да си представи. Сега трябваше да поспи.

Пиерета сложи глава върху тръстиковия сноп и затвори очи. Но преди да заспи, в паметта й изплува образът на майка й. Към него се присъедини и този на баща й. Споменът за тях обхвана цялото й същество. Безмълвната нощ й се стори още по-безрадостна и със сълзи на очи тя се унесе в неспокоен, кошмарен сън, който накрая се замени от светлите лица на родителите й. Както в миналото те се наведоха над нея, за да я целунат, преди да заспи. Но това беше само миг. Събуждаше се често от тропота на някоя закъсняла кола или на влак, от тайнствени и неясни нощни шумове. Сърцето й неспокойно трепкаше като подплашена птичка, но пак се унасяше, за да се стресне отново, заслушано в тайнствените звуци на нощта.

Внезапно се пробуди от шума на каруца, която спря някъде наблизо. Пиерета стана и на смътната светлина на звездите видя две фигури, които се отправиха с кошници в ръце към градината на Моно. Какво ли пък е това? Тя чу някакъв сух звук, все едно режеха нещо. Досети се, че в градината са влезли крадци. Това не й се видя толкова смешно, колкото на съседите на Моно, напротив, изплаши се. Не един път беше чувала, че крадците убиват неканените свидетели, за да не ги издадат.

Дори да не я забележат, може някой друг да чуе шума и да дойде да ги хване, а с тях да заловят и нея като съучастник. При тази мисъл пот изби по челото й. Тя напразно напрягаше зрението си да види какво правят крадците. Само ги чуваше. Но ето че някъде наблизо заскърца кола.

Шумът утихна. Колата отмина и шумът се чу отново — работеха с удвоени сили. На Пиерета й се струваше, че никога няма да свършат. Ами ако дойдат други хора? По-добре да легне и да се престори на заспала… Най-сетне чу шум на отдалечаваща се кола и погледна — отправяше се за Париж.

За сън и дума не можеше да става. По-разумно беше да напусне колибата, за да не я обвинят в кражба. Като се оглеждаше на всички страни, Пиерета излезе на пътя и тръгна бързо напред. Звездите избледняваха, на изток се показа светла черта, предвестница на настъпващия ден.