Ектор Мало
Изпитанията на малката Пиерета (13)

Тринадесета глава

Пиерета остана сама на масата, но скоро си спомни, че не се намира у дома си и излезе навън да се поразходи. Тръгна бавно по улицата, но като забеляза любопитните погледи, се отправи към гората, която се виждаше зад фабриката. Там навярно ще може да остане сама със себе си. Гората наистина се оказа пуста. Пиерета седна под едно дърво и се загледа към фабриката и селото. Ето я най-сетне в Марокур! Ето я обетованата земя, за която тя мечтаеше, откак стъпи във Франция. Колко е тежко, че майка й вече я няма.

Тя остана в гората до тъмно. Като се върна вкъщи, господин Бендит седеше на същото място и продължаваше да чете. Той вдигна глава и вероятно само за да поговори на английски, каза:

— Добър вечер.

— Добър вечер — също на английски отвърна Пиерета.

— Къде ходихте?

— В гората.

— Сама?

— Да, сама. Не познавам никого в Марокур.

— По-добре четете. Това е най-доброто занимание в неделния ден.

— Нямам книги.

— Аз ще ви дам. Довиждане!

— Благодаря, сър. Лека нощ!

На прага на къщата я очакваше Розали.

— Сигурно си уморена.

— Да, много.

— Тогава да идем при баба.

Франсоаз седеше зад тезгяха. Пиерета се приближи да й плати.

— Дълго ли мислите да останете в Марокур?

— Колкото е възможно повече.

— О, ако си намерите работа, можете да останете завинаги. Тук постоянно има работа.

Розали извади от скрина чаршафи. Пиерета много отдавна не бе спала на легло, застлано с чисто бельо. Когато майка й се разболя, бяха принудени да продадат всичко. Не им остана никаква завивка. Тя взе чаршафите и последва Розали навън.

Стаята, в която влязоха, не беше по-дълга от осем аршина. Шест легла бяха наредени успоредно със съвсем малко разстояние помежду им. Шест души спяха в стая, в която можеха да се поместят само двама. Малкото прозорче, макар и отворено, не беше достатъчно да проветри душната и остра миризма на стаята.

— Това ще е твоето легло — каза Розали и посочи кревата до прозореца.

Леглото всъщност беше сламеник със сламена възглавница.

— Дрехите си можеш да закачиш на този пирон — каза Розали. — Под всеки креват има сандък за прибиране на бельото и дрехите. Съквартирантките ти са добри момичета. Сутрин ставай заедно с всички. Лека нощ!

— Лека нощ. Благодаря ти.

Пиерета бързо се съблече, доволна, че ще легне най-сетне в истинска постеля. Но едва успя да задреме и вратата се отвори. Влезе една девойка и започна да се съблича, като поглеждаше към Пиерета. Започнаха да пристигат и останалите момичета, които се смееха и приказваха. Скоро всички легла бяха заети, но разговорите не стихнаха. Отначало говореха за изминалия ден, след това за предстоящия. Една от тях се обади:

— Стига сте приказвали, пречите ми да заспя!

— А, кой ти пречи? Я заспивай!

Скоро работничките заспаха. Само Пиерета остана будна. Тя беше свикнала със свежия полъх в полето и гората и сега въздухът в непроветрената стая направо я задушаваше. Главата й натежа, а сърцето й заби като чук. Ръката й случайно закачи хартията, с която бе облепен прозорецът, и я скъса. Лека въздушна струя лъхна към нея. Скоро след това заспа.