Иво Стефанов
Със зелена карта в Америка (30)

26. Имигрантите от Съветския съюз

Ще се опитам най-напред да дам характеристика на имигрантите от бившия Съветски съюз, разбира се без претенции за всеобхватност. Не може да не засегна и онова, което съм чул от мои близки, без да имам непосредствени впечатления. И в двата случая не бива да се правят обобщения. Вероятно достоверността на моите изводи ще бъде между 70 и 100 процента, но може да се случи и под 50. Надявам се читателят лесно да преценява, доколко да вярва. А ако аз самият имам съмнения, ще се постарая честно да ги изложа, за да не го заблуждавам.

Имам доста познати и приятели руснаци, украинци и арменци. Предварително им се извинявам, ако някой от тях се почувства засегнат. Просто описвам някои порядки, които се отнасят и за нас, българите. Само че, ние сме все пак аматьори, професионалистите са рускоговорещите от „великия“ Съветски съюз.

Живеем в източната част на Холивуд, в район, където има надписи по улиците „Малка Армения“ (Little Armenia). Затова — най-напред за арменците. Нашите български арменци малко се отличават от нас. Тук става дума за онези от съветска Армения, сега член на ОНД. Ще започна от болното им място — така наречения геноцид, с който те проглушиха ушите на цял свят. Не отричам трагедията на този народ, знаем отношението на нашите бащи и дядовци — как са помагали на бежанците. Знаем и прочутите стихове на Яворов. Прочути, но къде? Оказва се, само у нас! Никой от моите познати съветски арменци не беше чувал за тях. Може би трябва да виним за това българските арменци. Не се намери между тях нито един, който да направи какъв да е превод, макар и в бели стихове. Но може би не трябва да обвиняваме, защото Яворов е изключително труден за превод. А иначе те проявиха изключителна благодарност — не само изработиха бюста на поета и го поставиха на видно място в Борисовата градина, а и го възстановиха, след като беше откраднат през 1990-а.

Сега за тукашните съветски арменци, вече малко от малко американизирани. Ако пристигате вечер в Лос Анджелес от северозапад, по 101-ва магистрала, и изкачите баира към Холивуд, преди да се открие панорамата на нощния град, ще видите един огромен светещ кръст да се извисява над центъра на столицата на киното. Арменците го били издигнали, естествено заради геноцида. На мен, както и на други, ми напомня неприятно за горящите кръстове на Ку Клукс Клан. Мисля, че не е допустимо един религиозен символ да доминира по подобен начин, освен ако държавата е подчинена на съответната религия, както е в Саудитска Арабия, Пакистан и др. В западната цивилизация това звучи най-малкото странно. Но са го допуснали, което означава, че арменците имат наистина голямо влияние върху градските власти. Те са амбициозни, напористи, способни. Затова ги има навсякъде, във всички държавни институции.

Да се спрем на възможностите, които предоставя американската система на здравеопазване. Ето как тези възможности се използват от арменци, руснаци, украинци и други рускоговорещи, включително евреи. Всички възрастни над 65 години, с малки доходи, американски граждани, както и притежатели на зелени карти, имат право на безплатна медицинска застраховка. Това включва безплатни прегледи, изследвания, операции и всичко необходимо на един осигурен, включително и безплатни лекарства. Всъщност, напоследък почнаха да искат някакви символични суми за лекарствата — от 1 до 3 долара на опаковка.

Да видим как действат нашите юнаци. Да плащат един долар за лекарство? Смешно, юнакът би се обидил. Той не е свикнал да дава, а да получава! Представя на аптекаря арменец (руснак, украинец т.н.) рецепта от доктора (и той рускоговорещ) за десетина лекарства. Не е известно, от колко илача има нужда, може изобщо да не му трябват. Аптекарят му казва да си отиде вкъщи и да чака. До вечерта пристига пратеник с десет или повече кутии и ги връчва на юнака, заедно с една кръгла сумичка, процент от печалбата на аптекаря. Примерно, 25 процента, за да останат още 25 за доктора. Всичко е законно, „честно“. Никой не може да ги хване. А следващия месец нашият изобщо не ходи до аптеката. Урежда по телефона.

Друг метод, вероятно по-ефективен. Пациентът ходи при своето джипи (рускоговорещ) веднъж в месеца. Нуждата не е от значение, може изобщо да не му трябва да ходи на лекар. Докторът го преглежда, изследва и т.н. и накрая му дава 300 долара, неизвестен процент от печалбата. Всеки е доволен. Има пари, данъкоплатецът снася.

Но и това не е всичко с многострадалното американско здравеопазване. Още по-доходно е да се направиш на много болен. Дотолкова, че да ти трябва помощ да се обличаш, събличаш, къпеш и т.н. Тогава ти дават помощник, на когото определят някаква месечна сума — най-често около 1000 долара. 500 за него, 500 — за тебе, разбира се неофициално. Помощникът може да бъде и жена ти. Така цялата аванта остава в семейството. Далавера!

Разказаха ми за една дама, която се е представила за сляпа. Споделят се 2000 месечно, а освен това „гледачът“ придружава „сляпата“ в един от центровете за възрастни (Садик). Пребиваването там струва на застраховката поне по 75 долара на ден, но гледачът ги няма, защото пенсията му е сравнително голяма и не му отпускат безплатна застраховка. Но с „гледането на сляпата“ са му намерили колая.

Източването на застраховките не се ограничава само в медицината. В Глендейл, един от градовете на Големия Лос Анджелес, близо до Холивуд, има толкова арменци, че минава за арменски град. Един от моите приятели казва, че е построен с парите от автомобилните застраховки. Това, разбира се, е силно преувеличено, но следващото описание е съвсем реално.

Ето какво уреждат двама арменци с колите си. Инсценират катастрофа. Полицай арменец пише протокола. Доктор арменец изследва „пострадалите“ шофьори и дава заключение, че се нуждаят от продължително лечение. „Лекува“ ги три месеца. Адвокат арменец представя нашите в съда. Съдията е принуден да постанови, че пострадалите са похарчили много пари за лечение и определя примерно 20 хиляди. Плюс още 20 хиляди за преживените мъки. Получените от застрахователната компания 40 хиляди се поделят между юнаците, доктора и адвоката. Така бил построен Глендейл.

Трябва да призная, че нещо подобно се случи и с нас. Разбира се, не беше уредено, стана случайно. Спирам веднъж пред светофара, и отзад ме удря една дама, добре почерпена. Застрахователната ми агентка рускиня, естествено ми даде веднага адрес на адвокат арменка. След това отидохме при доктор руснак, който намери на мен и на жена ми някои травми, предписа ни три месеца физиотерапия. Наистина, от удара отзад ни боляха вратовете. При ставане от леглото трябваше да повдигам главата си с ръце. Вероятно щеше да мине и без физиотерапия. Може би сме ощетили малко застрахователната компания на виновницата за катастрофата. Не изпитвам особени угризения, защото все пак за нас това беше голяма неприятност. Не толкова заради вратовете, които оздравяха, колкото за поправката на колата (нямах каско). Ами трудностите, които имах с местенето на колата? Тя не можеше да запали, та два пъти седмично трябваше да я избутвам от другата страна на улицата, за да не преча на чистенето и да не ме глобят 50 долара. Това — в средата на Валито, на 15 км от нас, с автобусите, в жегата. Провали ни се и почивката на Хавайските острови, за където вече имахме билети, та едва ги върнахме, с 200 долара глоба.

От руско-арменските хватки, описани по-горе, ние с жена ми се отказахме. Нито пожелахме да идем при доктор, който да ни плаща всеки месец, нито при аптекар със същата цел, нито приехме да се „грижат“ за нас със съответната аванта. Много ни натискаха, например, да приемем някой да ни „гледа“. Не се съгласихме — ползвахме, така да се каже, само официалните, законните предимства — социална пенсия, ходене в Садика, медицинска застраховка.

Всъщност, не са само тези предимства. Да спомена и другите официални помощи, които се дават на възрастни и на граждани с малък доход. Имаме голямо намаление за телефона. Таксата, при отказ от далечна връзка, за нас е около 6 долара месечно (иначе е към 20). Имаме възможност да се обаждаме само в рамките на Лос Анджелес. За по-далеч остава интернета, а пък там е почти безплатно. За него плащаме 25 долара, за разговори около 5, та всичко с таксата се събират 35 на месец, включително интернет връзка. За електричество имаме също голямо намаление, та през летните месеци нищо не плащаме. За цялата зима се събират не повече от 10 (десет) долара!

Отскоро ползваме и една друга голяма държавна помощ. Влязохме в апартамент около 60 кв.м., за който плащаме наем малко под 30 процента от месечния ни доход. Получава се 390 долара на месец. Останалото до реалния наем 880 се поема от държавата. Ето, това е в най-социалния щат Калифорния. Не бих се осмелил да твърдя, че е същото в останалата част на Щатите. Там пенсиите са по-малки, а и останалите предимства не са същите.

За транспорта. Жена ми се изкара немощна, та й дадоха безплатна карта, а аз плащам по около 1 долар на месец. Картите ни позволяват возене в метро и във всички градски автобуси. На мене това ми стига — практически безплатно да кръстосвам целия град. Не е така обаче с хитреците. Ето как те се облажват допълнително. Не само получаваш голямото намаление за транспортната карта, а ти дават допълнително и купони, с които можеш да се возиш на такси. Наистина, не повече от пет-шест километра, след това трябва да доплащаш. Това не интересува нашите юнаци. Те не се возят на таксита, но си имат приятели таксиджии. Дават им купоните, за което получават половината от номиналната им стойност. Разбира се, другата половина остава у таксиджията. Всеки е доволен. Калифорния отново е измамена.

Нека сега се спра на образованието. С жена ми учим английски в Градския колеж (Los Angeles City College). Може би към 50 процента от студентите и поне 20% от администрацията, са арменци. Там дават стипендии в зависимост от дохода. Повечето арменци не декларират нищо. На работа, обикновено при сънародници, им дават заплатите на ръка, за да икономисват от данъци. И студентът прибира стипендия по 2500 всеки семестър.

Това за парите от колежа. Сега да видим как се справят с науката. Някои от слабите ученици — често по класическия за социализма начин, с връзки. Най-много съм се възмутил от парите, които предлагат на преподавателя. Те се събират от съучениците за последния учебен ден, когато обикновено се прави почерпка. От тях се отделя една сума и се предлага на преподавателя. Веднъж един от даскалите отвори плика пред цялата група, преброи парите (около 300 долара) и ги прибра! Канех се повече да не давам, но и тази година не удържах. Досега са предлагали пари на четирима преподаватели. Само една дама отказа. Може би защото си е малко откачена. И доста безкомпромисна в оценките. Чувал съм от младини, че метисите били много злобни (спомнете си Индианеца Джо от „Том Сойер“). А тя е мелез от баща индианец и майка американка с далечни руски корени. Но пък излезе честна! Останалите (двама чисти американци и един кореец) не се поколебаха, дясна ръка — леви джоб.

Какво става на самия изпит? Разбира се, най-хитрите арменци знаят темите от приятелите арменци в администрацията. Дори някои от най-тъпите, дето знаят само по няколко английски изречения, изкарват. После се чудим как виждаме такива загубеняци да стигат до второ и трето ниво. Предполага се, че даскалите не пасат трева, но се правят на разсеяни. А те, между другото, повечето са чисти американци. Ето как се ражда предположението, че ако Америка пропадне, виновни ще бъдат имигрантите от великия Съветски съюз, които пренасят корупцията през океана. Вярно е, че и ние сме деца на социализма, ползваме и някои от предимствата на американската система. Все пак, в сравнение с братята руснаци (и др.) сме доста по-назад. Нали тях социализмът ги гази около 25 години повече, научил ги е съответно повече.

Интересно е да кажа нещо за културата на арменците. Тя започва и свършва с Велика Армения. Учили са ги, че всичко най-хубаво по света е измислено там. Като почнем от Ноевия ковчег, който е акостирал на тяхната планина Арарат (между другото, тя е в Турция, но според тях е „арменска“), минем през първата в света християнска държава Армения, и свършим с киселото мляко „мацун“. Понеже ми надуха главата, че те са го измислили, им напечатах един материал от интернет: „Мацун — это армянское название болгарского кислого молока“ и ги запитах, защо любимите им руснаци не им признават първенството. Ами езикът им? Той, единствено той, бил индоевропейски, славянските — не. И, освен това, бил най-съвършения и най-красивия. Нека ме извинят още веднъж познатите арменци, но не би трябвало толкова често да си хвалят езика. Аз, например, като не знам как българският звучи за чужденците, си трая. Подозирам, че не го харесват особено. Те обаче — няма такова нещо. Един през друг хвалят ли, хвалят. Вероятно при по-добро запознаване и слушане на литературен арменски, бихме го оценили по-високо. Засега обаче не можем да го похвалим — вероятно и нашият български звучи подобно за чужденеца. Жените са заразени по-малко от арменска грандомания, затова с тях обикновено се говори нормално. С мъжете трябва да внимаваш — много често, с повод или без, почват да ти доказват колко са велики. И стават досадни.

Като кавказци, ние ги смятаме за хора с буйна кръв. Но почти не съм забелязал досега да разговарят помежду си на висок тон, както се случва между нас, българите. Пази Боже да се карат, не е било в мое присъствие нито веднъж. Включително и в кафенетата в нашата махала (Little Armenia), по улиците, пред блоковете, където всеки ден се събират и си говорят.

Само едно сведение потвърждава кавказкия им характер. През 2004-а година изкарахме с жена ми три месеца курс по английски в една гимназия в Холивуд. Един от учителите ни, кореняк лосанджелесец, беше много забавен и атрактивен. При него никога не скучаехме, то не беше училище, а удоволствие. Веднъж той ни разказа, че през 90-те години гимназията се напълнила с ученици арменци. Никой от колегите му не искал да влиза в арменски класове. Децата били доста буйни, трудно било с тях. Само нашият Майкъл Бекакис смело си вземал арменски класове. Но ако си такъв учител по призвание като него, явно няма да имаш проблеми — учениците те гледат със зяпнали уста, откъде време за лудуване?

Естествено, между арменците има интелигенция. Дори, ако сравним постиженията им на културния фронт, като включим всички арменци по света, те ще отидат значително пред нас, българите. Затова не бива да подценяваме интелектуалните им възможности. Тук, в Лос Анджелес, може да поизостават, особено от руснаците и украинците, които си поделят рекордите по интелигентност и култура. Но общо взето, в световен мащаб, ги бива.

Не мога да не кажа и за други техни добри черти. Както навсякъде, срещат се много приятни, възпитани и любезни хора, особено на маса. На всичко отгоре физически са много хубави. Рядко може да се види грозна жена или мъж. Неслучайно се казва бяла или кавказка раса — защото кавказците (специално арменци и грузинци) са типични представители на тази човешка разновидност. Разбира се, не всички ще се съгласят с моята оценка. Приятелят Владо, например, като чу, че ги смятам за красиви, два пъти попита дали не се шегувам.

Арменките са големи майсторки в кухнята. Изобщо, заради арменския вкус, в техните квартали се намират хубави продукти. Същото се отнася и за руските квартали. Нали ние ги научихме навремето да ядат наши продукти, сега при тях се намират, освен техните, и много български стоки — овче сирене, балкански кашкавал, сокове, разни видове затворени буркани с лютеница, чушки, имамбаялдъ, конфитюри и много други. Руският хляб е много хубав, арменският — също. Масовият американски е мек като гъба, сладни и, според нашия вкус, нищо не струва. Калифорнийските домати, отглеждани и продавани от арменци, не са по-лоши от нашия сорт „Идеал“. В техните райони има и много храни от Близкия изток — арабски, турски, ирански. Ако остане да пазаруваме в мексикански или американски квартали, ще мрем гладни.

За да добиете представа за американското кулинарно майсторство, да ви кажа, какво се случи веднъж в курорта Ла Хойа, близо до Сан Диего. Бяхме там с брат ми на гости на един американец. Като любезен домакин, Томас ни покани в американски ресторант. Избрахме напосоки някакво блюдо и ни донесоха огромни чинии, препълнени с някаква неизвестна манджа с доста апетитен вид. Почвам да греба с лъжица и веднага разбирам, че не става за ядене. Върху дребни парчета месо, ориз и зеленчуци бяха изсипали поне една захарница. Ами сега? Томас насреща очаква добра оценка. Ужас! С огромни усилия на волята успях да натъпча в стомаха си една трета от тази смес. Брат ми, като по-издръжлив, погълна повече, горкият. Добре че стомасите ни излязоха герои, щото можеше да възроптаят, та да се наложи да бягаме до тоалетната. Томас вероятно отгатна какво става, но нищо не каза. Възпитан човек. Американският вкус е неразбираем. Почти на всяка манджа ръсят захар. Не се яде. Дори и китайските ресторанти често се съобразяват с техния апетит.

Оттогава съм се зарекъл — не на американска кухня. Само едно ресторантче ме съблазнява от години, но е много далеч. Рекламата му е „B-B-Q — Missouri Style“ — барбекю в стил Мисури. Представям си някакви големи говежди котлети, които каубоите са свикнали да нагъват, след като са препускали цял ден. Все някога ще се отбия.

За хубавите неща у руснаците и украинците не е нужно да се говори много. Всички знаем колко за общителни, забавни, духовити. Предполагам, че от всички имигранти тяхното интелектуално и културно ниво е най-високо. На класическите концерти в Холивуд боул, след английската, най-често се чува руска реч, в която много от нас са влюбени. Ходихме веднъж на безплатен концерт в една от хубавите зали на Университета — Бетовен в отлично изпълнение. Навсякъде пълно с руснаци, бяха повече от всички други.

Две думи за тяхното, включително и арменското, отношение към нас. Понеже десетки години им е внушавано, че сме братя, радваме се на уважение, дори на любов. Която не знам дали заслужаваме — ето, аз тук ги кастря, макар че съвестта ми протестира. А за тях българите са почти винаги добри. Някои от руските евреи, които знаят за защитата срещу Хитлер и неговата шайка, която българите сме им осигурили през войната, са още по-добре настроени към нас. И трябва да се признае, че е приятно. В крайна сметка, сме много добре между арменци, руснаци и украинци — както заради продуктите, така и заради общуването с тях.