Емил Брагински, Елдар Рязанов
Гара за двама (8)

… Късно вечерта, когато вече чистеха ресторанта, Платон и Вера излязоха в чакалнята. Вера носеше огромна чанта. Сервитьорките всеки ден след работа изнасят такива чанти, натъпкани с тайнствени неща. Че защо иначе по цял ден ще мъкнат тежките табли?

— Железниците са нещо като държава в държавата — обясняваше Вера. — Тук на гарата си имаме всичко! Не се тревожете, ще ви настаня с всички удобства.

— Ами не може ли — помисли Платон на глас — да поискам постоянно убежище в железопътната ви държава?

— Може. Само че според нашите железопътни закони криминалните престъпници се връщат на съответната държава. — Вера разбираше състоянието му. — А вие защо не сте в Москва? Избягали ли сте?

— Баща ми е на седемдесет и две години. Искам да го видя преди делото. А нямам никакво време вече. Подписал съм, че няма да мърдам от Москва.

— Знаете ли какво? Все пак тръгвайте за Грибоедов с първия влак. А пък аз ще ви пратя паспорта в Москва препоръчано. Имайте ми доверие!

— Но как ще вляза при следователя на Петровка 38? — колебаеше се Платон. — Няма да ми издадат пропуск без паспорт!

— Много важно! — моментално го измисли Вера. — Ще кажете, че сте го загубили!

— За невинен човек не е важно — възрази Платон. — Обаче за мен е утежняващо обстоятелство. Следователят ще почне да ме разпитва къде съм го изгубил, кога, как…

— Вие, интелигентите, много обичате сами да си създавате проблеми. Ще излъжете нещо!

— За жалост не мога. Това винаги ми е пречило. Непременно ще му кажа истината. И ще се разбере, че докато е трябвало да стоя в Москва, съм останал без паспорт в Заступинск.

— Че каква ще е тая ваша професия, в която можете да не лъжете? — искрено се учуди Вера.

— Аз съм пианист! При нас е обратното — ако свириш невярно, те гонят от работа! Тоест от оркестъра! — поясни Платон.

Вера въздъхна:

— Толкова съм уморена днес, веднъж да се прибера! Ама нищо! Сега ще ви настаня в категория лукс!

— Страх ме е, че нашите понятия за тази категория са съвсем различни! — малко жлъчно отбеляза Платон.

— Е, не вярвам да възразите срещу салона за чужденци!

Вера позна. Платон и не помисли да възразява.