Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Вокзал для двоих, 1982 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2017 г.)
Издание:
Автор: Емил Брагински, Елдар Рязанов
Заглавие: Гара за двама
Преводач: Иван Тотоманов
Година на превод: 1988
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1988
Тип: сборник
Националност: руска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2476
История
- — Добавяне
В ресторанта Вера застилаше масите; видя Платон, който се отдалечи от милиционерското табло, седна на една пейка и от скука загледа маневрения локомотив.
Платон седеше на пейката точно при прозореца на ресторанта и равнодушно наблюдаваше гаровата суетня. Някакъв човек едва влачеше тежък сандък, друг викаше носач, трети прегръщаше едно момиче и пламенно му шепнеше нещо.
После съобщиха:
— Бързият влак от Ташкент за Москва пристига на първи коловоз. Във връзка със закъснението на влака престоят ще бъде намален.
Платон продължаваше да скучае на пейката, изтегнат на извитата облегалка, а зад него, в салона на ресторанта, дрънкаха панички и потропвайки с токчета, препускаха сервитьорките.
Влакът пристигна. От най-близкия вагон на перона скочи висок як шафнер. Измъкна през вратата два тежки куфара. Дори той, такъв здравеняк, се напъваше с всички сили, за да ги носи.
После здравенякът усмихнат застана точно пред Платон. Той учудено вдигна очи — за пръв път го виждаше. Но излезе, че здравенякът е зърнал през прозореца Вера.
— Вера, ей, Вера! — ревна шафнерът.
Вера се подаде през прозореца.
— Откъде се взе, Андрюша?
Платон се измести в края на пейката, понеже крещяха току над ушите му.
— Защо си с ташкентския? — продължи Вера, по гласа й личеше, че се радва на срещата.
— Колегата се разболя. Хайде в купето! Ех, че се радвам да те видя, фиданчице!
— И аз се радвам!
— Скачай тук! — Шафнерът любовно разпери ръце.
Вера объркана се озърна.
— Не мога! Не виждаш ли колко клиенти имам?
— Люда! — свойски подвикна Андрей на Верината колежка. — Ние с Вера имаме…
— Делова среща! — бързо го прекъсна Вера.
— Ще им взема парите на твоите! — обеща Люда. — Да не ми е за пръв път! Върви! Никой от тия — посочи тя с очи дъвчещите — няма да ми се изплъзне. Бягай бързо, че престоят е намален!
Но Вера, дето се казва, вече беше стартирала. Беше изтърчала на перона.
— Ще трябва да влачим и пъпешите — тръсна глава Андрей, хвана куфарите и с мъка ги откъсна от перона. — Знаеш ли колко пари са това!
Изведнъж Вера се сети. Посочи Платон с очи, приближи глава до Андрей и му зашепна на ухото. Андрей изгледа Платон с почуда и на свой ред й зашепна нещо. После ненадейно попита:
— Вие много ли ще седите тук?
— До довечера — отвърна Платон.
— Ще ми пазите ли куфарите?
Платон вдигна рамене.
— Добре.
— Ами паспорт имате ли? — продължи шафнерът.
— Имам.
— У вас ли е? Я дайте да го видя!
Платон послушно извади паспорта си и го подаде на Андрей, който веднага се разбърза.
— Виж какво, ти пази куфарите, в тях има чарджуйски пъпеши, ако ги пазиш добре, ще ти дам едно пъпешче, ей такова ей! — И показа големината на бъдещото възнаграждение, наистина доста скромна.
— Ей, другарю, не ви знам кой сте! — разтревожи се Платон. — Върнете ми паспорта, нямате право!
Андрей и Вера вече бяха пред вратата. Шафнерът се обърна.
— Слушай, приятел, пази куфарите и след десет минути ти давам паспорта, не загряваш ли?
Платон гледаше как Андрей пръв скочи горе, после Вера се озърна и литна след него. Миг след това в първото купе се мярна главата на Андрей, който с чувството на собственик дръпна щората и изолира купето от целия свят.
Платон се подсмихна и поклати глава. После се наведе към единия куфар, опипа ключалката, тя щракна и се отвори. Платон вдигна капака. Пъпешите ухаеха вълшебно. Той взе един, посегна през прозореца на ресторанта, взе нож от близката маса и прилежно го избърса с книжна салфетка.
А в купето Андрей загърби прозореца и прегърна Вера.
— Долу ръцете! — дръпна се тя. — Нали знаеш, че не се натискам по купетата!
— Верке, не мога повече! Не съм момче де!
— Пусни ме! И аз не съм момиче. Идваш за двайсет минути, пък се държиш като съпруг!
— Какво съм виновен, че цял живот се лашкам по влаковете — искрено съжали Андрей.
— Да беше останал за седмица поне — мечтаеше Вера, — да поживеем като хората. Все едно, не можеш събра всички пари на тоя свят!
— Стига глупости, Вера! Знаеш ли колко те искам!
— И аз те искам. Само че ми омръзна тази любов по купетата!
В този миг съобщиха, че влакът тръгва.
— Ех… все едно, нямаше да ни стигне времето! — примири се Андрей със съдбата.
Вера отключи купето, дръпна вратата и бързо излезе в коридора.
Платон, който си хапваше честно спечеления пъпеш, я видя как скочи от стъпалото.
Влакът потегли.
Андрей се подаде от вратата с флагче в ръка и викна:
— Вера, да не забравиш, пъпешите са по три рубли килото!
Тези думи бяха достоен завършек на любовната сцена.
Вера, както е отредено на всяка влюбена жена, тъжно гледаше подир заминаващия влак.