Емил Брагински, Елдар Рязанов
Гара за двама (13)

Рано сутринта, още по тъмно, Платон буташе една количка за багаж по паважа.

Върху количката се подрусваха куфарите с пъпешите, а отгоре им подскачаше дипломатическото куфарче. Вера гледаше да не изостане. Вървяха покрай отворените магазини. Оттам излизаха хамали с кашони и сандъци. Почти пред всеки склад дежуряха огромни камиони с дълги ремаркета.

Току до складовете земята беше нарязана от безкрайните коловози на заступинската триажна гара. Във въздуха, усилен от високоговорители, се носеше дразнещият глас на диспечерката:

— Вагон 37–82 на дванайсети коловоз… Вагон 192–46 на трети коловоз… На трети!…

— Обадете се в Москва — съветваше го Вера, — жена ви ще ви прати пари. — Не се сдържа и малко ехидно добави: — Ако не ги е дала всичките за дъски, разбира се…

Платон се направи, че не е чул хапливия завършек, и кротко отговори:

— Няма да ми ги дадат без паспорт.

— Утре в дванайсет и десет го имате!

— Ако любовникът ви не го е изгубил.

Вера кипна:

— Как смеете да ме обиждате. Във вагона имахме делова среща!

— Е, щом там сте имали делова среща — ядосано отвърна Платон (не се беше наспал и хич не му харесваше да бута тежката количка), — значи сега ние просто се търкаляме в леглото!

— Изобщо не се надявайте! — избухна Вера и за да обиди носача си, добави: — Не съм толкова евтина!

— Да де, вярно — саркастично отбеляза Платон. — По три рубли килограмът наистина не е евтино!

— Нищо общо нямам с това. Моите са само петдесет копейки на килограм. — Вера почна да му обяснява сложната система на спекулацията: — От трите рубли една и петдесет взима Андрей. Съвсем справедливо — нали ги е купувал в Ташкент по петдесет копейки килото, — а пък другата рубла я прибира посредникът, понеже е колхозник. Пазарът нали е колхозен!

— Много ви е сложно счетоводството. Ами колко ще ми платите за доставката, госпожо? — завърши Платон икономическата тема.

— Вие ми работите само за хляба! — тъжно се усмихна Вера.

Вече бяха пред олющена триетажна къща с напукана фасада и опадала мазилка. Имаше оградка, а под прозорците растяха хилави цветя. Такива триетажни сгради за железничарите се строяха в първите години след войната. Изглежда, оттогава не я бяха ремонтирали.

Вера се надигна на пръсти и тайнствено почука на един прозорец. Зад мръсното стъкло се мярна някакво лице, явно я познаха, и им направиха знак да влизат.