Емил Брагински, Елдар Рязанов
Гара за двама (3)

Умираше от глад. Запъти се пак към ресторанта и, естествено, веднага се натъкна на Вера.

— Ако обичате — Платон беше олицетворение на доброто възпитание, — бихте ли били така добра, ако не ви затруднява особено, да ми кажете кои маси не са ваши, за да зная къде да седна.

— Ей онез там! — Вера не възприе възпитания тон и викна на една сервитьорка с красиво нахално лице (посетителите много харесват такива лица): — Люда, я обслужи тоя другар! Само че му вземи парите предварително, че не обича да плаща!

— Не мога сега! — обади се Люда, която се задяваше с някакъв млад мъж. — Не виждаш ли, Шурик е дошъл! Сама си го обслужи твоя другар!

Вера спря пред масата, на която Платон вече беше успял да седне, и тупна пред него ламаринената табла.

— Няма как! Поръчвайте!…

— Вие… вие сте вещица! — зловещо викна Платон. — Няма да хапна нищо при вас, ако ще да умирам от глад!

И бързо напусна ресторанта.

В чакалнята с надежда се устреми към бюфета. Обаче там го посрещна впечатляващата табелка „Обедна почивка“.

Платон вбесен се върна в ресторанта. Сега вече отиде право при Вера и се тръшна на една маса пред нея:

— Давайте листа! Бързо!

— Къде са ви принципите? Нали току-що се заклехте, че няма да хапнете нищо при мен!

— Бюфетът е затворен! — неочаквано се оплака Платон.

— А пък сте гладен, нали? — издевателски попита Вера.

— Естествено. Защото не съм ял оня отвратителен борш. Ясно ли ви е сега?

— Щом не сте го яли, откъде знаете, че е отвратителен? — апострофира го Вера.

— Писна ми от вас. Донесете ми нещо диетично.

Вера лукаво го стрелна с очи.

— Понеже и аз имам вина, че изпуснахте влака, ще ви обслужа като скъп гост на нашия град. Знаете ли, ние имаме инструкция да обслужваме гостите по-добре, за разлика от транзитните пътници. Защото нашият ресторант е лицето на града. Диетично имаме само кокошка. Сега ще ви сервирам.

Платон бръкна за пари.

— Я аз да ви платя, че не може да ми се вярва.

— Непременно — подсмихна се Вера.

— Пък съм и в ужасно настроение.

— Нашата кокошка едва ли ще го оправи!

Вера прибра парите в джоба на престилката и му върна рестото.

После отиде в кухнята, а Платон се загледа през прозореца към мотрисата. Вратите се затвориха и тя бавно потегли.

Вера донесе обяда.

— Да ви е сладко!

Платон взе ножа и вилицата и внимателно почна да ги бърше със салфетката, без да престава да мърмори, вече уморено и поради това кротко:

— Вие сте виновна, че кисна тук… Огън да го гори тоя ваш ресторант с все гарата дано…

Напразно се опитваше да разреже кокошката на удобни за ядене парчета.

— Тази кокошка нашенска ли е, или е вносна?

— Нали виждате — най-невинно му обясни Вера, — никъде не пише. Пише на пликчето, обаче ние ги сервираме без пликчетата. Ако желаете, ще ида да питам готвача.

— Не, не си правете труда, аз сега ще я попитам лично!

Платон безуспешно действаше с тъпия нож. Кокошката се съпротивляваше.

— Според мен приживе сигурно е била майстор на спорта! — Платон с мъка откъсна парче крило и ненадейно попита: — Ами я ми кажете, вечер и оркестър ли свири?

— Много силно. Преди да почна работа тук, много обичах музиката, а сега я мразя!

Вера фамилиарно седна на съседния стол.

— Ами багажът ви? Без вас пътува за Грибоедов, а?

— Багажът си е с мен. Тук. — И той посочи дипломатическото куфарче. — Отивам само за два дни. В понеделник сутринта на всяка цена трябва да съм в Москва.

— Сега излиза, че отивате само за един ден — уточни Вера, — нали днешния го губите тук!

— Не можете да си представите колко ми трябва този един ден, колко ми е нужен — въздъхна Платон. — Впрочем вие как се казвате?

Вера реши, че посетителят, дето се вика, я сваля от скука, и веднага му даде решителен отпор:

— Преди да дойда на работа тук, си имах име, а сега ми викат „ало“! И да знаете, че не съм от тия! Особено за изпуснали влака.

Платон я погледна с неприкрита ирония.

— Нямам никакво намерение да превземам вашата… крепост!…

Вера се направи, че не чува тази поредна обида.

— Хайде де! Всички сте еднакви! — Стана и отиде в кухнята.

На Платон му омръзна да се сражава с кокошката. Хвърли вилицата и излезе в чакалнята.