Емил Брагински, Елдар Рязанов
Гара за двама (4)

На шубера в кухнята Люда съветваше приятелката си:

— Тичай на аптечния пункт, пуснали са финландски шампоан!

— Хубав ли е?

— Първо, по-хубаво ти расте косата. И освен това, като се измиеш, бухва и става лъскава. Аз си купих десет. Направо го грабят!

Вера послушно тръгна да изпълни заръката. В чакалнята зърна одевешния си клиент. Говореше по междуградския телефон.

— Следователят не се ли е обаждал? Ако се обади, не му казвай къде съм! Лъжи го както ти дойде! В понеделник сутринта съм в Москва… Какво ме интересуват дъските за оградата! Намерила за какво да мисли!… И без това няма да живея в тая вила!

Вера неволно спря.

— Сега ме чака друга ограда! — Платон я видя и се ядоса. — Стига сте подслушвали!

Вера трепна.

— Без да искам.

Отиде до аптечния пункт, запаси се с шампоан и на връщане, докато пак минаваше покрай отворената кабина, чу:

— Да, и да се обадиш на татко в Грибоедов. Кажи му, че пристигам утре заран. Не се тревожи за мен. Целувам те!

Платон затвори телефона и пак видя Вера.

— Защо ви е толкова шампоан? Да не го слагате в супата?

— На такива посетители като вас — с удоволствие!

Платон излезе на площада пред гарата. Най-обикновен площад — шумен, задръстен от транспорт. В средата на засадената с незабравки градинка — гранитен паметник. От двете страни на площада — няколко будки за сокове, сладолед, закуски, а до тях модерен стъклен павилион „Заступински сувенир“.

После Платон надникна в гишето на касата на пътническите влакове; там седеше някаква жена с добро приветливо лице.

— Ако ми кажете някоя щастлива гара, ще си купя билет и ще замина завинаги!

— Ей, мира нямам от вас, пияници такива! — Касиерката излезе прозаично същество. — Да не искаш и чаша да ти дам?

— Благодаря, че поне не ме ударихте! — Платон се повъртя малко, не му беше ясно какво да прави и къде да върви. Излезе на перона — там винаги е пълно с хора, които нямат какво да правят.

Вниманието му беше привлечено от милиционерската фотоизложба. Тя запознаваше обществото с престъпници, от които живо се интересуваха органите на правосъдието. От таблото, широко отворила ослепителните си очи, гледаше една кокетка, която ловко използвала доверието на гражданите и също така ловко духвала с парите им. На друга снимка радостно се усмихваше опасен бандит. От трета изпод вежди гледаше закоравял мошеник, който не изплащал нечия издръжка.