Робин Нокс-Джонстън
Светът, който ми принадлежи (7)

Нос Хорн

9 януари 1969 г., (210-и ден)

17 януари 1969 г., (218-и ден)

9 януари 1969 г., 210-и ден

Току-що чух по „Гласът на Америка“, че към чилийския флот била отправена молба да търси „повреден кеч“ на път за нос Хорн. Самотният ветроходец, т.е. аз, имал преднина от 3000 мили пред най-близкия си съперник. Това бяха чудесни вести, въпреки че авансът ми сигурно се е стопил на 2000 мили — още обаче не сме загубили и изгледите за успех си остават.

Не знам какво искат да кажат с това „повреден“.

Отправих позив на 2182 килохерца, ала макар и да чух гласове, мен очевидно не ме чуха. Може би утре ще ми провърви повече.

Днес в продължение на четири часа зареждах акумулаторите, а сутринта поправих тръбичката за гориво.

Тази вечер стана доста хладно, та пуснах нагревателя. Както обикновено, навън има мъгла и е много влажно. От целия такелаж капе вода.

10 януари 1969 г., 211-и ден

Събудих се в 04:30 от яростния тласък на яхтата. Бяхме се обърнали срещу вятъра. Открих причината още щом си подадох главата навън: гротът беше на две, беше се разцепил от горе до долу по един от шевовете. Свалих го и легнах отново, понеже бях спал съвсем малко. В резултат, естествено, се успах и се събудих твърде късно за сутрешното наблюдение в 10:15. Това означаваше, че днес ще остана в неведение за дължината, тъй като по обед винаги пада мъгла. Докато си приготвях закуска, яхтата се разтресе и залях ръката си с гореща овесена каша. На китката ми излязоха два мехура колкото бирена капачка; ще се задържат, додето се наложи да облека щормовия костюм, когато ще се спукат. Развих грота от гика, защото за изкърпването ще е необходимо доста време. Освен разпрания шев платът се е износил при шкаторините и ще трябва да го прекроя. Междувременно вдигнах стария грот, който изглежда в доста по-добро състояние, отколкото предполагах. Може дори да го ползвам за постоянно, защото е ушит от по-хубава материя, също е по-лек и е малко по-голям…

Тази вечер, като пиех кафе в преддверието, на около един кабелт разстояние забелязах ято дребни птици. Летежът им беше твърде неравен и те не биха могли да бъдат нищо друго, освен буревестници, обаче никога не съм виждал буревестници в такова сплотено ято и на толкова голяма височина. Чудя се дали не сме приближили суша и тия птици да са долетели оттам. И понеже не съм сигурен за дължината, реших да не рискувам и за през нощта смених курса на юг-югоизток.

Не получих отговор на повикването си по радиото, но хванах Би Би Си. На 6 мегахерца слушах новини, което беше много радостно.

11 януари 1969 г., 212-и ден

Седях на руля от 08:00 до 20:00; беше уморително, но вълнуващо, тъй като вятърът се освежи и ние препускахме по вълните. Току-що намалих ветрилата за през нощта и насочих „Сухейли“ по пеленг 120° — безопасен курс встрани от сушата. Изпуснах зенита на слънцето поради мъглата и облаците, но успях да направя две други наблюдения, според които в 20:00 тази вечер се намирахме на 240 мили западно от входа на Магелановия проток. Барометърът падна значително и всички признаци сочат влошаване на времето, затова тая нощ ще спя с щормовия костюм. Каня се през следващата седмица да форсирам яхтата до предела на възможностите ѝ, за да заобиколим по-скоро носа. Чакам с нетърпение това време!

Днес ударих единия от мехурите си, но май са заздравели. Сега не е най-подходящият момент за открити рани по китките.

Отново опитах повикване на 2182 килохерца, ала въпреки че ясно чух човешки говор, отговор не последва. Натрупаното статично електричество пречеше да се хване Би Би Си на 6 мегахерца.

12 януари 1969 г., 213-и ден

Спах лошо. Събудих се под синьо небе и въпреки честите шквалове през целия ден средно три осми от небосвода беше чист, тъй че успях да направя хубави наблюдения. По пладне се намирахме на 480 мили от Хорн.

Цяла сутрин времето беше отвратително. Имаше вятър, чиято сила нарастваше при шкваловете, висока ветрова вълна и тежко мъртво вълнение, поради което се принудих да намаля ветрилата, за да овладея яхтата — след едночасови усилия ръцете ми отмаляха. Спуках една от пришките: ужасно болезнено.

Днес газът в запалката се свърши, а всички кибрити са влажни, тъй че запалих моя „вечен огън“ — ветроупорния фенер. Разполагам с шест кутии водоустойчив кибрит, ала те са достатъчни само за около стотина дни, затуй ще ги пазя в резерва.

13 януари 1969 г., 214-и ден

Събудих се от сън — не, това едва ли е най-точната дума, защото цялата нощ изкарах в просъница — и станах в 05:00, когато вятърът внезапно задуха от север-северозапад. Свалих грота и останах навън да наблюдавам поведението на яхтата, понеже вълните ставаха все по-големи и по-големи. Докато се оправях с грота, спуках и другия мехур, след което го дезинфекцирах и превързах китката си.

Цяла сутрин се движехме добре, ала по пладне установих, че кливерщагът се разнищва: три нишки се бяха отделили при най-долния обтегач, тъй че трябваше да прибера ветрилото и да вдигна щормовия кливер и стаксела. Засега нямам намерение да се катеря по мачтата, за да свалям стария щаг и да му взема мерките. Ето защо междувременно сплетох късо въже, което да свързва кливерхалса с магнитния лост така, че ветрилото да се държи отгоре. За да отстраня стария щаг да не пречи, трябваше да пропълзя по бушприта и после, държейки се със зъби, да развъртя с две ръце обтегача. Това съвсем не бе приятно занимание, защото освен че в един момент се озовах под водата, а в следващия изхвърчах на четири метра над нея, яхтата се клатушкаше и тресеше порядъчно; впрочем сега за пръв път от три месеца и половина насам сложих осигурителния колан. Днес исках да продължа с изкърпването на грота, но беше изключено, тъй като не можех да се крепя, ако са заети и двете ми ръце.

Силата на вятъра е според очакванията за нос Хорн: 8 бала, а при пориви и повече. Непрестанно обирам по малко от перлините, понеже се движим добре и колкото по-скоро обходим Хорн, толкова по-хубаво. Барометърът започна да се вдига, но същото правеше и снощи.

В момента се каня да хвана сигнал за точно време и да опитам повикване на 2182 килохерца. Каютата е окичена с мокри дрехи, от които капе навсякъде. Изборът ми на панталони сега е сведен до намирането на най-малко измокрения чифт! Вече не мога да си позволявам лукса да използвам нагревателя, тъй като „вечният огън“, който днес угасна, гълта много керосин. Щом навляза в зоната на пасатите, ще почна да си отпускам по една кибритена клечка на ден и между закуска и вечеря ще гася ветроупорния фенер.

Имам още 110 цигари. Засега не ми се ще да въвеждам дажби, тъй че след седмица ще се наложи да се откажа от тютюна — или пък ще пропуша чай! Останали са ми шест бутилки уиски и четири бренди, което е доста добър запас и означава, че до момента съм изпил четиринайсет бутилки алкохол, като от едната успях да глътна само няколко глътки, преди да се разлее. Това прави средно по една бутилка на шестнайсет дни — повече от обичайната ми консумация, но за сегашните условия е добре.

Опитах повикване на 8110 и 2182 килохерца, ала не получих отговор. Дори въвеждах позивите си с трикратно „Пан“ („Пан, Пан, Пан“ е авариен префикс), но промяна не настъпи, въпреки че доста наблизо имаше някакъв кораб, което разбрах от силата на сигнала му. Слушах новините по Би Би Си, след като получих точно време.

14 януари 1969 г., 215-и ден

Още една неспокойна нощ: ставам от леглото уморен. Будилникът ме събуди в 04:00, за да проверя положението; излязох на палубата — слънцето и кървясалите ми очи се спогледаха злобно. Горкото слънце, току-що беше изгряло, а утрото съвсем не го посрещаше радушно. След като коригирах курса, вдигнах стаксела и се върнах в чувала. Събудих се отново в 08:00 и си приготвих консерва свинско и фасул за закуска. Цяла сутрин си играх с радиото, за да се свържа с някого, но за никоя от честотите, на които чувах гласове, нямах кристален детектор, а на 2182 килохерца не отговаряше никой. Тази вечер ще опитам пак.

Патентрифът на грота се счупи отново, да му се не види; този път поддаде месинговата отливка, според мен поради това, че гайката, придържаща челюстта, се затегна и челюстта блокира. Тогава цялата тежест на гика падна върху отливката и тя се счупи. Белята стана тъкмо когато реших да вдигна грота тази вечер. Крайно неприятна работа. Преди това при поворота, който направих, откривайки, че вчера сме се движили кажи-речи право на изток и в резултат бяхме притиснати малко към подветрената страна, кливершкотът се разплете някъде напред и докато ида да го оправя и да се върна в кокпита да го натегна, долната част на ветрилото се отвори. Закърпих го криво-ляво, като в процеса на работата жертвувах една игла, за да се спася от падане зад борда.

И така, равносметката е: загуба на кливерщага, повреден кливер, строшен патентриф и скъсан грот. Няма място за униние, слагам чайника на примуса и се приготвям да измисля някакъв начин за съоръжаване на авариен патентриф. Бих могъл да вдигна някое ветрило, да речем, стария бизан, като използвам една от резервните реи вместо гик, и утре сигурно ще го направя. Не искам тъкмо тук да бъдем лишени от способност да плаваме както трябва. Без грот не мога да държа яхтата на остър бейдевинд.

По-късно: струва ми се, че измислих нещо за патентрифа (отново пиша на свещ). За осъществяване на идеята ми се налага да съсипя гика и да си търся нов, като се върна у дома, но това е нищожна жертва при възникналите обстоятелства. Най-доброто разрешение е гикът да се захване от двете страни с две плоски метални пластини, които да бъдат достатъчно удължени, за да се фиксират в челюстите, ала не разполагам с такива пластини, тъй че тоя вариант отпада. Все пак имам едно метално парче за наставка, румпела на авторулевия, и възнамерявам да отстраня счупените части от него, сетне да направя надлъжен прорез по средата на гика и там да поставя металното парче. Румпелът си имаше дупки, по-точно три, и преди да се стъмни, аз го прерязах до една от тия крайни дупки, тъй че да пасва в челюстта, а също пробих и един отвор за болт. Тази вечер вятърът утихна и ако утре времето е спокойно, сигурно ще успея да свърша работата до мръкване. Основният проблем е намирането на остри свредели. Импровизираното ми съоръжение, разбира се, няма да позволи ролково рифоване, ала за щастие бях поръчал всичките ми ветрила да бъдат снабдени с пришити към тях рифщерти.

Като че ли още довечера ще мога да вдигна стария бизан. Извадих го от мястото му за съхранение и прикрепих няколко сегарса на предната шкаторина. Бях ги свалил, понеже релсата на новата бизанмачта е по-различна от тази на гротмачтата. Все пак мисля да изчакам до утре; от четири нощи не съм спал както трябва и се чувствувам малко преуморен.

Тази вечер ми се стори, че чух крясък на чайка.

15 януари 1969 г., 216-и ден

Мъчно заспах снощи, а и сънят ми беше неспокоен. Будилникът ме събуди в 05:00 и установих, че вятърът се е променил, та направих поворот и в ролята на грот вдигнах резервния бизан със свободна долна шкаторина. Закусих свинско месо и фасул и сетне се залових с гротгика. Операцията ми коства шест свредела, но по обед металната планка беше фиксирана за гика. Укрепих свръзката с фибростъкло, за да възпрепятствува прекъсването ѝ, и я стегнах с две „турски глави“. Слава богу, че когато стажувах във флота, все още ни учеха на такива „старомодни“ неща. Добре направената „турска глава“ е най-здравата въжена обвръзка, която ми е известна, и при третата намотка трябваше да използвам шило, за да прокарам въжето. При подходяща възможност ще сложа още две такива обвръзки. Почаках до 18:00, преди да монтирам гика, понеже исках да оставя фибростъклото да се втвърди хубаво. За зла участ сутринта вятърът и морето се бяха надигнали и когато започнах прикрепянето на въжетата, вълните вече прехвърляха носа на яхтата. Сетих се за Дейна, стиснах зъби и продължих!

Денонощният пробег от 90 мили беше забележително добър и от следвания курс, 137°, мога само да заключа, че сме били подпомогнати от течението.

Докато бях погълнат от връзването на моите „турски глави“, вдясно под носа внезапно изпляска албатрос. Сигурно е спал и не е успял да се събуди, преди носовата вълна да го удари, защото за малко не се заплете във ватерщага.

Барометърът пада. От 05:00 насам се смъква с повече от един милибар на час и аз съм сериозно обезпокоен. Никога не е падал така преди, а се намираме в област, прословута с лошото си време. Следобед вятърът се усили и рифовах бизана, който съм сложил вместо грот. Обрах и халса, тъй че основата на ветрилото да е встрани от каютата. Бих могъл да вдигна грота с трите му рифа, ала освен че искам да дам колкото е възможно повече време на фибростъклото за втвърдяване, площта на грота е с три рифа по-голяма от тази на бизана, както е вдигнат сега. А в момента сме на път да легнем на дрейф. Не искам да оставям прекалено много ветрила през нощта, защото може да задуха още по-силно и ако не намалим ход, към петък курсът, който следваме, ще ни отведе в зоната на плаващ лед. Надявам се, че течението, което, вярвам, съществува, ще ни отнесе на изток. По пладне се намирахме на 200 мили от Хорн. Разбира се, пониженото барометрично налягане и североизточните ветрове вещаят депресия, а в такъв случай вятърът би трябвало да се обърне, което за нас би било идеално. Само се моля, ако се обръща, да не е прекалено свиреп.

Готов съм да призная, че тая вечер съм малко поуплашен. Навярно уплахата ми щеше да бъде и по-голяма, ако не бях толкоз уморен. Каквато и да е, божията воля ще се изпълни, но аз спя с дрехите.

Едно произшествие от днес заслужава да се отбележи. Докато пиех следобедното си кафе, реших да проверя колко уиски има в шишето. Посегнах към него, надигнах го и едва тогава разбрах, че в ръката си държа бутилка с течен парафин!

16 януари 1969 г., 217-ден

Предсказанията за депресия се сбъднаха. Студеният фронт нахлу през нощта и ме събуди, когато в 05:00 шкотовият плъзгач на щормовия кливер се измъкна от релсата си. Вятърът духаше със сила 10 бала, затуй намалих ветрилата, хвърлих перлина и след като се убедих, че яхтата е наред, отново си легнах. Съблякох щормовия костюм, понеже е прекалено мокър и не позволява на телесната топлина да суши пълноценно другите дрехи. Проспах звъна на будилника в 08:00 и се събудих в 10:00. Барометърът се вдигаше и тъй като вятърът и морето се бяха поуспокоили, реших да вдигна още ветрила.

Дясната ми ръка ми създава неприятности. Последният остатък от мехура се спука при маневрите в 05:00 и сега от свръзката между палеца и показалеца до китката имам кървавочервена рана, която сълзи обилно. Помъчих се да я подсуша, ала нали е изгоряло, не мога да я приближа достатъчно до нагревателя. Боли и щом покажа ръката си навън (където в момента бие град!), болките се утрояват.

Тази вечер няма да се спи, тъй като очаквам откъм подветрената ни страна да се появи остров Диего Рамис и искам да остана на вахта.

Току-що слушах новините на Би Би Си. Очевидно разговорите за мир във Виетнам се забавят поради спор относно формата на масата за преговори! Нищо чудно, че днешната младеж проявява малко уважение към възрастните.

Навън е страшен студ. Плаваме под кливер, стаксел и рифован бизан и това е напълно достатъчно, като се имат предвид шкваловете, които налитат на всеки трийсет-четирийсет минути. Ако не ни помогне течението, не ще можем да заобиколим Хорн по-рано от утре вечер в полунощ. Барометърът престана да се вдига, всъщност дори падна с един милибар за последните три часа. Надявам се, че това е просто моментно колебание, но не съм много сигурен. Вятърът като че ли се завърта, значи е доста вероятно да ни хване нова депресия.

17 януари 1969 г., 218-и ден

Няма още 01:00 ч., а аз току-що се опитах да управлявам яхтата през един шквал и за награда станах вир-вода. При предишните вихрушки обикновено взимах един риф на бизана и „Сухейли“ запазваше курс на изток, но този път реших да седна на руля, при което започнахме да се наклоняваме и люлеем силно, една вълна налетя откъм наветрения борд и ме измокри от главата до кръста, а щом яхтата се накрени, останалата част от вълната прехвърли другия борд и довърши започнатото.

Когато няма шквалове, навън е ясно и доста светло и ако не е хапещият вятър, би било много приятно да се стои на палубата. Превързах изгорялото място, но раната тупти болезнено. Току-що привърших последните сушени праскови, а от вчера сутринта съм изпил четвърт бутилка уиски. В действителност предпочитам кафе и какао пред алкохола, което обяснява защо пия така малко; установих, че кафето и какаото ме сгряват повече.

Малко след 05:00 ч. забелязах Диего Рамирес. Островът беше отдалечен на около 15 мили южно-югоизточно от нас, което беше чудесно. Няколко часа по-късно на север се показа земя.

Сега в 18:45. Все още не сме достатъчно на юг от нос Хорн, който ясно се вижда на около 8 мили пред нас. Следобед вятърът съвсем утихна и в момента съм вдигнал много ветрила. Обаче откъм подветрения борд се скупчват черни облаци и виждам как на сушата вали дъжд, тъй че навярно ще се наложи скоро да намаля ветрилната площ.

Налетя кратък шквал с примесен дъжд и когато отмина, съвсем ясно успях да различа двете скалисти кули, които бележат югозападния край на Исла Кабо де Хорнос. Заобиколихме го!!! Сплетох гротбраса и разрязах плодовия кейк на леля Айлин. Внимателно свалих обвивката от фолио и ароматът ме лъхна в лицето. Приятен е, но вкусът трябва да е още по-приятен. Отрязах си скромно парче, тъй като ще се опитам да запазя сладкиша за по-дълго, ако изобщо е възможно. Беше престоял повече от седем месеца в кутията си, но беше великолепен. В допълнение към удоволствието в кутията открих парче от „Таймс“, тъй че имам и нещо ново за четене.

В бордовия дневник записах: УРААА!!!