Лили Сейнт Джърмейн
Четири точки (2)

Първа глава

— Джулиет. Джулиет.

Устата на Джейс се притисна в моята, заглушавайки тихите ми ридания и стонове. Целувайки ме сякаш искаше да ме погълне.

Начинът, по който повтаряше името ми… истинското ми име…

Част от мен искаше да му се отдаде напълно, да се разтопи в ръцете му и да остане там завинаги, но другата част от мен, която крещеше в главата ми, искаше да знае как беше разбрал? Как, по дяволите, бе открил коя бях всъщност?

Образът на Дорнан се появи в съзнанието ми и аз потръпнах моментално. Беше в кома, затова за момента бях в безопасност. Но трябваше да разбера как Джейс бе открил тайната ми и дали някой друг в клуба също знаеше.

Трябваше да знам дали ще се наложи да се махна, преди някой друг да ме е накарал да изчезна… завинаги.

Грубите пръсти на Джейс се плъзнаха по ключицата ми, докато устните му продължаваха да се притискат в моите, жадни и нежни. Плачех, и той плачеше, и сякаш всичките ми мечти и кошмари се бяха сбъднали в един объркан, красив момент.

Бях въодушевена. Бях опустошена. Но най-вече бях изплашена.

С треперещи ръце успях да го избутам назад, така че да се гледаме очи в очи. Все още плачех, а неговите очи също бяха навлажнени. Седях на бетона, а краката ми бяха изпънати напред пред мен. Джейс приклекна и ме възседна.

И тогава я видях — първата искра гняв да проблясва на лицето му. Видях я как се слива с облекчението му сигурно още преди той да беше разбрал, че е там. Устата му потръпна, устните му бяха все още влажни от моите, а усмивката му изчезна бавно, докато продължавахме да се взираме един в друг.

Знаех, че ще се появи. Бях я очаквала, но да я видя на лицето му в действителност ме правеше изключително тъжна.

Той се изправи и протегна ръка към мен. Поех я, а краката ми запулсираха от болка, когато ме издърпа нагоре. Виеше ми се свят, а ушите ми бучаха от експлозията в къщата на дядо му. Отстъпих назад, пуснах ръката му и се облегнах на багажника на колата му.

— Защо не ми каза? — изръмжа през стиснати зъби.

Откъснах поглед от него и се загледах към улицата отвъд разпадащите се стени на паркинга на болницата.

— Джулс? — сопна се той.

Погледнах го отново и присвих рамене.

— Защото щеше да ме накараш да спра. А аз не мога да спра, докато не приключа.

— Можеш да умреш — каза и стисна ръцете си в юмруци. — И двамата можем. По дяволите, вече мислех, че си мъртва. А ти си тук и предизвикваш съдбата за втори път?

Стисна упорито челюст.

— Твърде е късно да мислиш за подобни неща.

Той пристъпи напред, а пръстите му се увиха около китката ми.

— Трябва да тръгваме — изрече. — Трябва да се махнем оттук, преди някой от клуба да е разбрал какво, по дяволите, си направила.

Дръпна ме за ръката, но аз не помръднах и тогава нещата започнаха да стават наистина страшни.

— Не — заявих.

— Какво?

— Искам да го видя — казах, отблъсквайки ръката му.

Той изрева от раздразнение и превзе личното ми пространство изцяло, когато се притисна към мен и отново ме прикова към колата. Не би трябвало да се уплаша, защото очаквах точно това. Заслужавах точно това — гневът му, яростта му — затова не трябваше да се плаша, но по някаква необяснима причина се страхувах.

— Какво не е наред с теб? — просъска. — Искаш да го видиш?

Забутах гърдите му, но той не помръдна. Ако имах токчета, щях да го настъпя по крака, за да го накарам да се отдръпне, но бях боса и покрита с тънък слой прах и отломки благодарение на бомбите на Елиът, които бях сложила в резервоара на Дорнан.

— Отдръпни се — казах. — Нямаш право да ми казваш какво да правя.

Той просто се усмихна и продължи да ме държи.

— Не си се променила изобщо — отвърна хапливо с пламнали очи. — Все още си също толкова шибано упорита като в деня, в който те срещнах.

Денят, в който те срещнах. Не можех да позволя на съзнанието си да отиде там. Просто не можех.

— Махни се от мен или коляното ми и пенисът ти ще станат много интимни — заплаших, като увих пръсти около китките му и забих нокти достатъчно дълбоко, за да потече кръв.

Той даже не потръпна.

— Не искаш да ме нараниш — каза. — Виждам го на лицето ти, Джулиет. Няма да ме нараниш, за да стигнеш до него.

— Не искам — отвърнах, продължавайки да забивам нокти в плътта му. — Но това не означава, че няма да го направя.

— Джулиет! — прогърмя гласът му. — Престани! Просто влез в проклетата кола и забрави за малкото си отмъщение за две секунди!

Отворих уста, за да кажа „не“, но преди да успея, с крайчеца на окото си забелязах движение. Обърнах глава наляво, където се простираше цяло море от коли до сградата на болницата, и се заборих с порива да извикам.

Там стоеше някакъв мъж и ни наблюдаваше.

Мъж, облечен с кожена жилетка.

Проклет Джипси Брадър.

Джейс отстъпи назад веднага щом го забеляза, а пръстите му стиснаха силно рамото ми. Тайно се надявах, че хватката му целеше да ме предпази, вместо да ме задържи на място.

— Джулиет? — каза презрително мъжът и се приближи. — Дъщерята на Джон Портланд? Глупости. Тази мъртва малка уличница беше блондинка.

Отворих уста още преди да съм си помислила да отрека.

— Нарича се боя за коса, шибаняко.

Устата му се изви в грозна гримаса и той повдигна вежди развеселено.

— О, да. Сега те познах. Малката кучка на Джон. Изглеждаш доста добре за мъртво момиче.

Името на баща ми от неговата уста звучеше като богохулство. В гърлото ми заседна буца, а мислите ми започнаха да препускат, когато стана ясно, че вече нямам контрол над ситуацията.

Знаеше. Щеше да ме убие.

Нямах оръжие. Нямах даже скапани обувки. Ушите ми бучаха от взрива, беше ми студено, бях уморена и гладна, а този шибаняк знаеше истината.

— Джими — обърнах се към измамния приятел на баща ми с такава язвителност, че буквално можех да я видя как се носи помежду ни.

Обувките му хрускаха върху покрития с листа бетон, когато тръгна към нас. Джейс се беше отдръпнал от мен и сега стояхме един до друг. Погледнах скришом към него и останах изненадана, когато го видях да се взира в мен самодоволно.

Това ме притесняваше. Знаеше ли нещо, което аз не знаех?

Знаеше ли, че Джими ще е тук?

На чия страна беше и без това?

— Нека позная — каза Джими, приближавайки. — Имаш нещо общо с това малко бедствие. Бомби в резервоарите? Наистина ли? Много е подло да убиеш човек, докато кара.

Присвих очи, приплъзвайки се по-близо до Джейс.

— Много е подло да убиеш човек, само защото е искал да си тръгне.

Джими се засмя — гърлен звук, който отекна насред пустия паркинг.

— Не затова беше убит — отвърна Джими — и всички го знаем. Щом вземеш нещо, което не ти принадлежи, трябва да платиш цената.

Завъртях очи.

— Ако говориш за Мариана…

— Говоря за скапаните пари — отсече, вече само на няколко крачки от мен. — Говоря за това, че се опита да вземе сина на Дорнан.

Той отмести поглед към Джейс, а изражението му показваше ясно отвращение, докато го преценяваше.

Това бе моментът, в който реших да действам.

Даже не се замислих. Възползвах се от малката възможност, която се беше открила. Без да откъсвам поглед от Джими, отскубнах ръката си от хватката на Джейс и се пресегнах към кръста му. Извадих оръжието измежду топлата му кожа и дънките и го вдигнах към самодоволното лице на Джими.

Наглото му изражение изчезна, заменено от горчива ненавист. Усмихнах се зловещо, усещайки оръжието тежко в стабилната ми ръка.

— Винаги си бил твърде бавен, Джими. Затова те сложиха ниско в йерархията, спомняш ли си?

Подигравайки се на ниския му статус в клуба въпреки годините служба подейства невероятно. Буквално можех да видя парата, излизаща от ушите му.

Поставих пръста си върху спусъка на оръжието.

— Дали ще успееш да затвориш очи, преди да ти пръсна главата? — попитах го със злобна усмивка на лицето си. Устните на Джими се присвиха и той отвори уста, за да каже нещо, когато единственият човек, който мислех, че ще ме подкрепи, ме блъсна жестоко към колата.

Мамка му!

Не бях наблюдавала Джейс и това беше моята глупава грешка. Преди пръстът ми да успее да натисне спусъка, той ме притисна, уви едната си ръка около гърлото ми в хватка, а с другата задърпа пистолета от дланта ми. Държах се възможно най-дълго, но борбата ми беше безсмислена. Превъзхождаше ме с повече от тридесет килограма и беше много по-силен от мен. Изви китката ми болезнено назад и аз разтворих длан с отчаян вик, а сърцето ми се разби на милион парченца, когато осъзнах, че Джейс не е на моята страна.

Беше против мен.

Обичах го. По дяволите, обичах го! А той ме беше притиснал върху капака на колата си, а силните му гърди ме задържаха на място, докато аз се мъчех да се отскубна.

Мамка му!

— Спри да се бориш — заповяда той и аз изпълних. Не защото исках да му се подчиня. Просто защото щеше да е най-добре да пазя силите си.

Престанах да се боря и отпуснах тялото си. Изглеждайки доволен, той ме пусна, отстъпи назад, натика пистолета обратно на кръста си и щракна с пръсти към Джими. Аз се изправих бавно, все още подпирайки се на колата.

— Дай ми пистолета си, Джимбо — каза той. — Трябва да взема тая кучка и да се отърва от нея.

Джими погледна недоверчиво към Джейс.

— Ти имаш пистолет.

Джейс му хвърли един опустошаващ поглед.

— Регистриран е. За разлика от твоя.

Джими погледна към Джейс за момент, очевидно чудейки се, докато ръката му се колебаеше над кобура на рамото му.

Джейс изглеждаше нетърпелив.

— Джими! Ще ги разменим, става ли? — Той извади пистолета си и го натика в ръката на Джими, щраквайки отново с пръсти. — Хайде. Ще ти дам да я минеш, но някой може да види. Ела с мен и ще ти дам да я чукаш, преди да я застрелям.

Горчиви сълзи защипаха на очите ми, когато думите излязоха от устата му. Не се бях чувствала по-предадена през целия си живот. Това не беше той. Това не беше момчето, което рискува собствения си живот, борейки се срещу хватката на баща си, докато братята му се редуваха да ме унищожат.

Не се бях чувствала по-опустошена отколкото в този момент. Всичко беше напразно.

Очите на Джими просветнаха при чутото, той извади пистолета си и го плесна в отворената длан на Джейс.

— Имаме сделка — каза, като взе пистолета и се приближи към мен. Помислих дали да побягна, но знаех по-добре от всеки друг, че куршумите бяха по-бързи от чиито и да е крака.

Той повдигна пистолета до лицето ми и го използва да отмести настрани сплъстената ми коса. Мъката ми се замени от чиста и неподправена омраза, и ако погледите можеха да убиват, вече щеше да е проснат мъртъв на земята.

— Знам как да съм бавен — каза той, подсмихвайки се. — Ще те чукам много бавно, преди да получиш куршума си, малка Джулс.

— Не си си виждал хуя от двадесет години, Джими — изплюх, смушквайки закръгления му корем с върха на пръста си. — Но все пак, успех.

Той ме зашлеви през лицето със свободната си ръка достатъчно силно да вкуся кръв.

— Същата хаплива уста — каза и на двама ни. — Но изглежда напълно различна. Сигурен ли си, че това е момичето на Джон?

Джейс изсумтя.

— Кучката си е направила пълна промяна.

Присвих се, когато Джими ме притисна към колата, а гадния му дъх се плъзна топъл и кисел по лицето ми. Прокара свободната си ръка между краката ми, присви я и стисна здраво.

— Станала си много красива, Джули — каза, повдигайки същата ръка нагоре, за да стисне гърдата ми. Беше тази, която Дорнан беше ухапал, и аз потръпнах.

— А ти си станал истински… — Не успях да завърша изречението си, защото се чу проглушителен изстрел точно пред мен и изведнъж Джими вече го нямаше. Имам предвид, беше там, но имаше куршум в слепоочието, а частици от него бяха опръскали лицето и раменете ми. Сякаш на забавен кадър той се свлече на земята с ококорени очи, а река от тъмночервена кръв избликна от двете страни на главата му. Изглежда куршумът беше минал от едната и беше излязъл от другата страна на главата му.

Горчиви капки течност се стекоха върху езика ми и ми се повдигна. Кръвта му. Кръвта му е в устата ми. Повърнах до тялото му, давейки се от киселинната слюнка.

Имаше ужасен вкус, но поне беше по-добре от кръвта му.

Обърнах глава, за да видя, че Джейс ми говори нещо, но не можех да го чуя. В този момент осъзнах, че съм оглушала напълно благодарение на изстрела. Наблюдавах как устата му се движи, докато ме разтърсваше и правеше анимирани жестове с ръцете си.

Превъзходна актриса си. Думите му отпреди ме връхлетяха в нощта.

На лицето ми се разтегна кисела усмивка, когато започнах да осъзнавам какво беше направил. Беше убил Джипси Брадър. Заради мен. Думите напуснаха устата ми, преди да успея да се спра.

— Превъзходен актьор си — казах, едва чувайки собствения си глас, докато се поклащах на краката си.

Джейс примигна и се загледа в мен с толкова унищожителен поглед, че стомахът ми се преобърна.

— Кой е казал, че съм се преструвал? — изръмжа, а аз разбирах думите му единствено защото наблюдавах как устните му се движат.

Усмивката на лицето ми продължаваше да се разширява, когато всичко стана черно и аз припаднах.