Лили Сейнт Джърмейн
Четири точки (12)

Единадесета глава

Заспахме така, плътно преплетени един в друг, и когато се събудихме на сутринта, осъзнах, че не бях сънувала кошмар. Мисълта беше успокояваща и ме караше да осъзная колко важно беше присъствието на Джейс в живота ми.

Обичах го толкова много, че понякога беше твърде болезнено.

Защото ако го изгубех отново… не мислех, че щях да го преживея.

Не мисля, че бих искала.

Все още спеше, затова се обърнах и се наместих назад, докато дупето ми не се притисна плътно в него с намерението да поспя още малко, докато той ме гушкаше. Но движенията ми сигурно го бяха събудили, защото съвсем скоро усетих сутрешната му ерекция да се притиска силно в едната буза на дупето ми, докато ръцете му шареха мързеливо по тялото ми.

— Събудих ли те? — прошепнах.

— Не — отвърна той и притисна ерекцията си към мен.

Усмихнах се, пресегнах ръка назад и бръкнах в боксерките му, за да хвана члена му.

— Искаш ли да те оставя сам, за да можеш да се наспиш спокойно?

— Божичко, не — изръмжа той, като размърда бедрата си, така че пенисът му да се плъзне в ръката ми.

Избутах бикините си надолу със свободната си ръка и ги изритах, когато стигнаха до глезените ми. Джейс откликна нетърпеливо, като избута ръката ми и ме притисна по корем.

— Така добре ли е? — попита и една малка част в мен умря.

Мразех, че се чувстваше така, сякаш трябва да ме пита всеки път, преди да се докоснем, но знаех защо го правеше. След всичко, което беше видял, сигурно имаше нужда да пита постоянно.

— Ще бъде след секунда — казах нетърпеливо, като повдигнах дупето си нагоре, за да се потърка в главичката на члена му. Той се задъха тежко, хвана дупето ми с ръце и след момент го усетих да се притиска в отвора ми.

— Господи, толкова си влажна — каза, като потърка главичката си по влажната ми женственост. Простенах, опитвайки се да се тласна назад.

— Стига си ме измъчвал — оплаках се.

Той се засмя и влезе в мен с един мощен, бърз тласък. Изпъшках силно, когато усетих как се разтягам около него. Той се плъзгаше навън и навътре, все по-бързо и по-бързо, докато единствените звуци не останаха учестеното ни дишане и ударите на кожа в кожа.

След това лежахме заедно с преплетени крака, докато се опитвахме да си поемем въздух.

— Мамка му! — каза Джейс. — Не сложих презерватив. И двата пъти.

— Всичко е наред — отвърнах, докато си играех разсеяно с ръката му. — На хапчета съм.

Изчаках го да зададе още въпроси. Да попита ужасни неща като дали баща му е носил презерватив през всичките пъти, но, слава богу, не го направи.

Спокойствието ни беше крехко, но докато го имаше?

Мамка му, беше перфектно.

Докато Джейс приготвяше закуска, събрах кураж и се обадих на Елиът. Бях нервна, толкова нервна, че ръцете ми трепереха, докато набирах номера на студиото за татуси от стационарния телефон. Все още не си бях взела нов телефон, след като Джейс беше потрошил моя в момент на ярост. Елиът отговори на третия сигнал и аз се усмихнах, когато чух гласа му.

— Ел — казах, а усмивката ми беше толкова широка, че сигурно можеше да я чуе, — Джулс е.

За момент имаше пауза и чух как прочиства гърло.

— Хей! — Тонът му беше предпазлив, отдръпнат и аз се заех да разчупя неловката тишина.

Думите започнаха да излизат от устата ми още преди да съм осъзнала какво говоря.

— Исках само да ти се обадя и да ти се извиня за онази нощ. — Сърцето ми туптеше болезнено в гърдите ми и усещах ясно присъствието на Джейс, който бъркаше яйца в кухнята.

— Ахам.

— Не трябваше да те карам да си тръгваш така. Съжалявам, Елиът. — Изобщо не ме биваше в извиняванията. Винаги звучаха странно и неестествено.

— Е, добре — каза той. — Въпреки че все пак аз нахлух и те прекъснах, така че вината не е само твоя.

— Просто искаше да се убедиш, че съм добре — казах бързо, облекчена, че говореше с мен, и че изглежда не ми беше толкова ядосан.

— Как е любовчията? — попита Елиът, кикотейки се. — Надявам се, че красивото му лице не е много прецакано.

Завъртях очи, когато чух очевидното му задоволство от факта, че беше размазал лицето на Джейс.

— Почакай само да видиш другия — пошегувах се.

За момент настана тишина, и докато мислех как да я запълня, Елиът ме изпревари.

— Звучиш… щастлива — каза, но самият той далеч не звучеше да е такъв. Което ме убиваше.

— Такава съм — отвърнах колебливо. — Поне така мисля. Ще бъда. Веднъж щом убия Дорнан и другите му синове. Тогава най-накрая ще бъда свободна.

Чух как Елиът прочиства гърло.

— И ти ме правиш щастлива — казах тихо. — Знаеш, нали?

Прочисти отново гърло.

— Да — отвърна. — Само дето прецаках всичко.

Засмях се, но в звука нямаше хумор. Беше нещо между стон и ридание.

— Аз прецаках всичко, Ел. Но много мило от твоя страна да поемеш вината.

— Пак заповядай.

— Трябва да затварям — казах нежно.

— Винаги ще съм насреща, когато и да се нуждаеш от мен, нали знаеш? — дишаше тежко. Думите му натежаха.

— Да — прошепнах. — Винаги.

— Но, Джулс — продължи той, а гласът му накара дъхът ми да секне, — искам да не ми звъниш за известно време, става ли? Освен ако не си в беда или нещо такова, но иначе… просто се нуждая от малко време, разбираш ли?

Преглътнах измъчено. „Не плачи!“

— Добре — прошепнах и линията прекъсна.