Лили Сейнт Джърмейн
Четири точки (16)

Петнадесета глава

Примигнах, поклатих глава и дочух движение на горния етаж.

Дорнан.

Пригладих бялата си лятна рокля и се отправих тихо нагоре. Когато изкачих и последното стъпало, дочух скърцането на стол в офиса. Почуках тихо на вратата и я отворих.

Време бе за представление. Изобщо не бях подготвена за това, но поех въздух и дадох всичко от себе си. Не бях стигнала толкова далеч само за да се проваля накрая.

Дорнан стоеше зад бюрото си, а лаптопът му беше отворен пред него. Взираше се в него много настойчиво, но натисна един от клавишите, премествайки погледа си към мен, когато влязох в стаята.

— Сами — въздъхна.

— Добре ли си? — попитах колебливо, спирайки пред другия край на бюрото. Печелех време. След като бях правила любов с Джейс, не можех да понеса мисълта за допира на Дорнан по кожата ми.

Той стана от стола си, а способността му да върви очевидно не беше засегната. Възхищавах се на този факт.

— Можеш да вървиш — казах изненадана. — Не мога да повярвам. След случилото се?

Копелето с най-големия късмет на този свят. Взривът трябваше да го убие.

— Ела тук, ти, малка курво — каза той, а зъбите му скръцнаха в гротескна гримаса. Заздравяващите белези, които покриваха всяка част от тялото му, правеха нещата още по-зле.

— Уау — отвърнах безгрижно, изненадана. — Целуваш майка си с тази уста?

Дорнан се усмихна, оголвайки зъбите си, а светът ми се разби на парченца около мен, когато чух вратата да се затръшва зад мен и да се заключва от външната страна.

Той обърна лаптопа си, така че да мога да видя видеото, което гледа, и сърцето ми се сви, докато коленете ми заплашиха да се превият под мен.

Докато осъзная какво гледах.

Кадри от камера за наблюдение, заснела някакво момиче. Момиче в гараж, облечено единствено по тънка нощница, движенията й бяха бързи и експедитивни, докато поставя грубо направените бомби в резервоарите на моторите на враговете си. Сърцето ми се качи в гърлото, докато продължих да гледам дисплея, напълно погълната. Когато момичето се обърна, камерата улови лицето й под инфрачервената светлина и аз видях нейното безпокойство.

Нейното вълнение.

Какво глупаво момиче.

Направих крачка назад, а дупето ми се удари във вратата, когато той отговори на въпроса ми.

„Целуваш майка си с тази уста?“

— Не — отвърна той, като заобиколи бюрото и тръгна към мен, — но целувах твоята майка с нея много пъти.

Той се усмихна, когато изрече финалната дума в тишината.

— Джулиет.