Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rainbows End, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2017 г.)

Издание:

Автор: Върнър Виндж

Заглавие: Краят на дъгата

Преводач: Красимир Вълков

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо издание

Издател: Издателска къща „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-769-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2548

История

  1. — Добавяне

30.
Когато мрежата спре

Библиотеката беше избрала.

За момент Тимъти Хюин и цялата нощна смяна млъкнаха. Истинските хора и виртуалните участници също млъкнаха.

Библиотеката бе избрала скуучитата.

Хачекианците започнаха да осъзнават поражението си. Триумфът беше пълен. Как ли щяха да го понесат хачекианците? В миналото бе имало случаи, когато вярващи кръгове бяха предлагали толкова ужасна визия, че в крайна сметка сами преставаха да съществуват. Кой ли си спомняше вече за Мълчаливците и Зоните на мисълта? Но тази вечер хачекианците бяха загубили от противник и трябваше да направят нещо.

Мълчанието продължи още няколко секунди. След това Опасното знание се дръпна от библиотеката и се огледа. Явно ролята на губещ не влизаше в репертоара му, но Опасното знание все пак прояви добра креативност — огледа се още малко и се усмихна. Гласът му беше отстъпчив, сякаш правеше услуга.

— Прекланяме се пред желанието на библиотеката. Този път успя да спечелиш, о, Скуучамут. — Хачекианците се развикаха недоволно, но съществото ги спря с ръка. — Отказваме се от претенциите си тук. Ще останем само като гости.

Шийла → Нощна смяна: <sm>Хачекианците преговарят с администрацията. Молят се за остатъците.</sm>

Великият Скуучамут също празнуваше победата, въпреки че не искаше да пусне колоната.

— Заповядайте като гости в библиотека с истински книги!

Хенсън → Нощна смяна: <sm>Администрацията все още не иска да го признае, но ще ни отпуснат допълнително пространство. Победихме, банда!</sm>

 

 

През следващите няколко минути всичко беше готино. Приключването на безредиците без полицейска намеса или физическа разправа беше малко разочароващо, но пък дизайнерите бяха приготвили още много ефекти. Кати Розенбаум събра паяците и ги прати на „мирен танц“ с роботите на Хюин, в който, уж случайно, събраха отпадъците от вечерта. Тим усещаше, че двете страни преговарят и си разменят обещания. Опасното знание се оттегли в небето и отново бяха пуснати няколко невпечатляващи ефекта.

Но сега, когато уж трябваше да е по-спокойно, се бяха появили мрежови проблеми. Връзката беше бавна и на места съвсем изчезваше. Скуучамут все още прегръщаше колоната, която бе „проходила“. Ако продължаваше с тази героична поза, щеше да започне да изглежда глупаво. Хюин погледна статистиките. Нямаше ъпдейт от почти седем секунди. Това не бе начин да се управлява робот.

Хюин → Хенсън: <sm>Шийла, кой управляваше Великия Скуучамут?</sm>

Хенсън → Хюин: <sm>Не знам. Беше добър, но сега изчезна. Нищо страшно. Поеми контрол и махни робота. Не е нужно да изглежда като тъпак.</sm>

Тя продължи да праща съобщения на останалите от смяната: да прибират екипировката и да се готвят за връщане в ДженДжен.

Хюин насочи повдигача си към Великия Скуучамут и го последва пешком, мислеше как да изтегли двата робота. Мъглите на неговия образ вече не го следваха и всичко изглеждаше доста грозно. Реши да поеме контрол над Скуучамут и да накара двата робота да плеснат длани, след което да изчезнат в нощта. Това щеше да е относително достойно.

А може би нямаше значение. Мрежовите проблеми бяха зачестили и цели блокове от виртуалната публика изчезваха. Хюин се опита да пусне диагностицираща програма. Множество сертификати, особено от най-ниско ниво, бяха анулирани. За прави път виждаше такова нещо.

„Дори локализиращата система се разпада!“

Около него започнаха да се появяват петна от гола реалност, разкриваха армията от всекидневни роботи. Там, където преди имаше стотици хиляди играчи, сега стоеше тълпа шокирани истински хора на тъмна поляна.

— Тим, повдигачът! — Шийла Хенсън бе само на няколко метра от него.

Хюин се обърна към библиотеката. Беше загубил контакт с Дълбокия разум! Втурна се напред към робота. Повдигачът бе продължил самостоятелно още няколко метра, но това не беше равният под на лабораторията и локализиращата система не работеше. Роботът се бе спънал в едно от декоративните украшения на терасата и сега залиташе и изпращаше питания към мрежата. Извънредното управление се задейства и започна да сваля центъра на тежестта му, пускаше допълнителни крайници. Това вероятно щеше да сработи, ако локализацията действаше, но сега краката увиснаха във въздуха и роботът се прекатури през ръба.

Разнесоха се писъци.

Хюин затича през бойното поле. Епичните образи бяха изчезнали, но машините явно все още бяха под контрол, защото му направиха път. Цялото му внимание бе насочено към повдигача. Вече имаше директен контакт с него. Започна да преглежда камерите… и внезапно му призля. Една жена бе притисната под повдигача, кракът й бе смазан от корпуса.

Някой се появи до него. Шийла. Промуши се под робота и го хвана.

— Да! — Тим вече имаше пълен контрол. С помощта на камерите и собствените си очи успя да види как точно е притисната жената. „Спокойно, всичко ще е наред!“ Роботът премести тежестта на колене и освободи жертвата. Някъде отдолу се чуваше как Шийла успокоява жената.

Добре, сега малко назад и надолу в седяща позиция. Леко…

Отстрани се чуваха нови писъци и тропот на бягащи хора.

Смейл → Хюин: <sm>Тим! Помогни ни!</sm>

Хюин включи една от горните камери на повдигача. Роботът, който бе представлявал Великия Скуучамут, все още стоеше до библиотеката, но центърът на тежестта му беше високо. Явно предпазителите му не работеха и сега той се блъскаше в колоната. Краката му стържеха по терасата. Чуваха се звуците на резервния мотор — постоянно се включваше и изключваше. Роботът беше като дете, опитващо да се изкатери по Нестабилни рафтове.

Хюин погледна нагоре. Шестият етаж бе надвесен почти над него. В бетона имаше пукнатини и на места етажите се бяха разместили. Сградата беше достатъчно умна, за да се стабилизира сама и дори да проходи. Но сега цялата интелигентност бе изчезнала заедно с мрежата. Също като робота, библиотеката се стараеше да се задържи, но всеки момент щеше да рухне…