Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rainbows End, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2017 г.)

Издание:

Автор: Върнър Виндж

Заглавие: Краят на дъгата

Преводач: Красимир Вълков

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо издание

Издател: Издателска къща „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-769-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2548

История

  1. — Добавяне

28.
Животинският модел?

Дори в ненатоварен ден се анулираха хиляди сертификати. Процесът беше мътен, но се налагаше — поради засечени измами, съдебни нареждания или отказ на кредит. Много малко от анулиранията водеха до пропадане на сделки. Е, може би веднъж годишно се случваше по-значимо анулиране, обикновено когато някоя компания попаднеше на недобросъвестни кредитори. Още по-рядко се използваше при военни действия, като конфликта в Южна Осетия. На теория анулиращите протоколи можеха да работят с огромни сертификати, но до тази нощ никой не бе опитвал глобално анулиране. А Кредит Сюис беше една от десетте най-големи компании в света. Повечето от бизнеса й беше в Европа, но сертификатите й се разпростираха и засягаха много хора по цялата планета.

Тази нощ те щяха да научат за тази връзка.

Ефектът се разпростря като забавяне на по-дребните сертификати, а в по-критичните ситуации — чрез директно уведомяване. В Европа влаковете и самолетите започнаха да спират, но за щастие не се стигна до инциденти. Бяха отбелязани милиарди повреди и аварийните служби се задействаха с променлив успех.

Държавна сигурност забеляза повредите и нарастващите косвени щети. Веднага бе установена връзка с другите Велики сили, според отдавна установените протоколи. Всички служби бяха съгласни, че става дума за особено сериозен технически срив — или за иновативна терористична атака.

Някои хора в Индоевропейското разузнаване бяха по-неясно. Доста по-наясно.

Браун → Мицури, Ваз: <sm>Направих го. Има ли някакъв ефект върху Заека? </sm>

Засега на територията на университета имаше само няколко отложени сертификата. Това бе достатъчно за някои прогнози: Тълпата още не бе забелязала промените, но безредиците щяха да свършат внезапно. Подкрепата на Заека беше по-значима, отколкото бяха предполагали анализаторите, а сега се топеше с всеки момент.

Долу в лабораториите Заекът бе почти невидим. Щеше да е трудно да потвърдят отсъствието му, но хората на Алфред бяха стигнали до консенсус:

Ваз → Браун, Мицури: <sm>Комуникациите се оправиха, но Заекът е все още тук, въпреки че губи гъвкавост.</sm>

Браун → Мицури, Ваз: <sm>Губи гъвкавост? Проклятие, нужно ние повече от това. Ами неговите агенти? Те какво правят?</sm>

Ваз → Браун, Мицури: <sm>Обикалят извън нашата зона.</sm>

Това не беше точно така, но Гу и остатъците от Заека бяха отклонени. „Трябват ми само още няколко минути.“

 

 

Заекът беше под напрежение. Винаги си казваше, че работи най-добре под напрежение — въпреки че то обикновено не бе толкова голямо, нито пък противниците му бяха толкова силни и сериозни. Всъщност Заекът май не познаваше в Индоевропейското разузнаване човек, който да разбира от шеги.

Погледна през няколко камери всичко, което Алфред бе направил в MCog. Неговите „ръце“ бяха проникнали в зоната преди малко и може би точно това бе уплашило враговете му и ги бе принудило да прибегнат до тази анулираща атака. Успя да отдели малка част от вниманието си към прекрасните безредици на повърхността. Алфред и хората му никога нямаше да се усетят за неговата връзка със Скуучамут и все пак… Кой би предположил, че ще засекат акредитациите му в Кредит Сюис? Или че ще имат толкова голямо влияние в суверенна държава?… Или че той зависи толкова много от това?

Заекът имаше и други акредитации, но не бяха толкова полезни като тези на Кредит Сюис. Все пак щяха да стигнат за няколко минути. А където не стигаха, вече бе успял да прати законни петиции срещу най-тежките анулирания.

Междувременно можеше да се съсредоточи върху забавните неща. Какво се опитваше да направи Алфред? Цялостно унищожение? Интелектуална кражба? Преди се надяваше на някаква задна вратичка в проекта на Алфред. Но сега бе решил да го открадне целия, като започне от винените мушици.

Време беше да се свърже с „ръцете“ си.

 

 

Робърт си спомняше тази зона. Бяха в сърцето на ДженДжен, при безкрайните редици сиви шкафове, кристалната гора, която ги свързваше, и пневматичните тръби. Напред се чуваше звук като от късане на кашони.

Документът на Странника съдържаше обяснения на абревиатурите по шкафовете: „Dros MCog?“.

Робърт → Мири: <sm>Винени мушици?</sm> Точно тук бяха инсталирали една трета от устройствата.

Мири → Робърт: <sm>Не прочете ли твърденията на Умника? Не мога да повярвам.</sm>

— Здрасти, мой човек! — Ето го и Мистериозния странник, или както го наричаше Мири — Умника. Кожата му светеше в зелено дори в сенките. Лицето беше на Шариф, но усмивката бе твърде широка. — Говорете си нормално. Алфред ви забеляза преди няколко минути. — Странникът се огледа, сякаш очакваше появата на враг. — Така че вече не ми пука дали ви чува. Или пък мен! Какво ще правиш, Алфред? Опитваш се да ме изключиш, но се обзалагам, че ще издържа още няколко минути. Според мен можеш да прекратиш цялата операция. Тогава наистина ще изчезна. — Той се обърна към Мири и Робърт и продължи тихо: — Ако го направи, значи е наистина отчаян. Но това няма да му помогне, тъй като вие все още разполагате с моя документ. Пак ще успеете да провалите плана му.

Махна им да го последват.

— Стигнахте ли до тези обяснения? — Той посочи шкафовете. — Когнитивна молекулярна биология. MCog. Хората на Алфред са създали идеалния животински модел за изследванията си.

— Винарки? — попита Робърт.

— Не го вярвам — каза Мири. — Мушиците не мислят. Какво може да направи с тях тоя Алфред?

Странникът се засмя пренебрежително и Робърт забеляза как Мири посърна. Би могла да се противопостави, нали? Все пак не се нуждаеше от помощта на Странника.

— Ох, Мири, четеш, но не разбираш. Ако имаше достъп до глобалната мрежа и няколкостотин часа за проучване, щеше да разбереш, че молекулярната биология зависи повече от анализиране на данните, отколкото от класа на организма. В тези Drosophila melanogaster alfredii — нали така ги наричаш, Алфред? — имаме базовия метаболизъм на всички животни.

С изключение на коментарите същите неща бяха описани в документа.

Завиха зад един ъгъл и видяха източника на шума.

— Виждате триста хиляди мушици, които в момента се опаковат за транспортиране. — Лицето и тялото на Странника имаха все по-малко прилика с Шариф. — Признавам, знам какви са тези насекоми, но не знам за какво са му на Алфред. Може би е открил някакви нови болести. Или пък иска да има влияние над всички хора, ползващи подсилващи наркотици. А може и да е ТДВМ. Знам обаче…

Мушиците бяха на транспортна маса много по-голяма от тази в кабинета по конструиране. Товарните цилиндри минаваха по масата, точно през тялото на Странника. Съществото ги забеляза с леко закъснение и скочи на пода.

— Но знам, че се опитва да ги изпрати в чужбина.

— Така твърдиш ти.

— Повярвай ми, госпожичке Мири. Ти вече срещна Алфред. Той се опита да убие Хуан Ороско. Той е зъл. Провери етикетите на пратките, ако не ми вярваш.

Етикетите бяха с кодирано направление. Първият цилиндър вече се изтърколваше от масата към най-близката пневматична тръба.

Странникът подскачаше от крак на крак.

— Само вие може да спасите човечеството! Просто съборете цилиндрите на долния поднос. Не оставяйте Алфред да победи!

Това, изглежда, убеди Мири. Тя се втурна към масата и започна да подхвърля пратките на Робърт. Той ги хващаше и скоро вече почти не можеше да ги държи — толкова много бяха. Но пък бяха леки като пяна.

Образът на Странника за секунда замръзна, но след малко продължи:

— Хе-хе! Чудесна работа. — Той махна към стените. — Видя ли, Алфред? Не е добре да прецакваш Заека! — „Заека?“ Съществото се извърна към тях и наистина приличаше на заек — Беше на косъм, но победих! Искам да кажа, спасихме човечеството! — Той се протегна, но цялото му тяло бе някак разкривено. — Проклетият Алфред. Изключва ме малко по малко. Може би трябва да се измъкна с моята версия на Вещицата от Запада. Тоест, като умра.

Съществото се олюля и рухна с мелодраматични възклицания. Поколеба се за момент, след което прошепна на Робърт:

— Погрижете се за цилиндрите. Просто ги сложете на долния поднос.

Робърт не помръдна.

— Говоря сериозно — каза Странникът строго. След това се затъркаля — вероятно като част от драматичното умиране… или може би очакваше обяснение? — Ако мушиците са заразени, вие сте в епицентъра! Долният поднос ще ги изпрати в пещ, където ще бъдат унищожени.

Мири поклати глава.

— Не. Това е алтернативен маршрут към ЮП/Експрес устройството.

— Виж в документа ми, глупачке! Там има карта.

— Гледам моята карта, тази, която си направих следобед. — Мири се усмихна триумфиращо.

Имаше около двесекунден лаг, след което съществото се обърна към нея.

— Мразя те, Мири Гу. Ти си лоша. Всичко вървеше толкова добре, преди да се намесиш. Ще си платиш за това! — И се разкрещя: — Но първо ще се разправя с теб, Алфред! Щом аз съм вън, и ти излизаш от играта! Сега ще те разкрия. Ще…

Фигурата спря да се движи. За момент настъпи тишина, след което Робърт чу една тиха дума:

— Помощ…

Съществото изчезна. Робърт и Мири се спогледаха. Бяха само двамата — и безкрайните редици шкафове.

— Мири, дали наистина си отиде?

— Не знам.

Мири→ Робърт: <sm>Но ако Умникът не ни е лъгал, този Алфред сигурно още се навърта наоколо.</sm>

След миг каза спокойно:

— Трябва да изчакаме полицията.

— Добре.

Мири клекна. Робърт остави пратките на пода и почна да се оглежда. Надяваше се, че няма повече вражески роботи. Какво ли можеше да направи този „Алфред“ с мушиците? И какво ли можеше да направи на него и на Мири?

Мири → Робърт: <sm>Нещата не звучат по същия начин.</sm>

Робърт я изгледа въпросително. Мири нарисува златна стрелка към коридора, по който бяха дошли.

Мири → Робърт: <sm>Запазвах си всичко, което се чуваше, докато ви следвах. Нещо става в зоната на мишките. Правихте ли нещо на идване?</sm>

Изправи се.

Робърт → Мири: <sm>Там инсталирахме повечето екипировка.</sm>

Мири вирна брадичка.

Мири → Робърт: <sm>Звуците са като тези тук. Някой приготвя нова пратка.</sm>