Айзък Азимов
Младост (7)

7.

— Поразява ме майсторската изработка. Никога не съм виждал такава конструкция — каза Индустриалеца.

— Какво значение има това сега? — горчиво отвърна Астронома. — Нищо не е останало. Второ приземяване няма да има. Този кораб е регистрирал живот на нашата планета случайно. Други изследователски експедиции няма да се приближат повече от необходимото, за да установят факта, че в нашата слънчева система няма свръхплътни светове.

— Е, няма да се караме заради една катастрофа при кацане.

— Корабът почти не изглежда повреден. Само да беше оцелял някой, сигурно щеше да може да се поправи.

— И да бяха оцелели, все едно — търговия нямаше да има. Те са прекалено различни. Прекалено смущаващи. Във всеки случай — всичко свърши.

Те влязоха в къщата и Индустриалеца спокойно поздрави жена си.

— Готов ли е обядът, скъпа?

— Боя се, че не. Разбираш ли… — Тя колебливо погледна към Астронома.

— Нещо не е наред ли? — попита Индустриалеца. — Защо не ми кажеш? Сигурен съм, че нашият гост няма да има нищо против една малка семейна дискусия.

— Моля ви, не ми обръщайте никакво внимание — промърмори Астронома. И се насочи с нещастен вид към другия край на дневната.

С тих, припрян глас, жената каза:

— Наистина, скъпи, готвачката е толкова разстроена. Успокоявам я от часове и честно не зная защо Ред е трябвало да прави това.

— Какво да прави? — Индустриалеца по-скоро се забавляваше. Бяха необходими обединените усилия на самия него и сина му в продължение на месеци, за да убедят жена му да използва името „Ред“, вместо съвършено смешното (от младежка гледна точка) истинско име.

— Взел е по-голямата част от каймата — отвърна тя.

— Изял ли я е?

— Ами, надявам се, че не. Беше сурова.

— Тогава за какво му е била?

— Нямам ни най-малка представа. Не съм го виждала от закуска. Междувременно, готвачката е съвсем бясна. Хванала го е да изчезва през кухненската врата. Купата с каймата е била почти съвсем празна, а й е трябвала за обяда. Е, познаваш готвачката. Наложи се да променя обедното меню, а това означава, че ще бъде сърдита в продължение на седмица. Просто трябва да поговориш с Ред, скъпи, и да го накараш да обещае повече да не прави нищо в кухнята. А няма да му навреди и да се извини на готвачката.

— Я стига. Тя работи за нас. Щом ние не се оплакваме от промяната в обедното меню, защо ще го прави тя?

— Защото така работата й е станала двойна и тя споменава за напускане. Не е толкова лесно да се намери добра готвачка. Спомняш ли си предишната?

Това беше сериозен аргумент.

Индустриалеца се огледа неопределено.

— Предполагам, че си права — съгласи се той. — Той не е тук, нали? Когато се върне, ще разговарям с него.

— Можеш да започнеш. Ето го, идва.

Ред влезе в къщата и жизнерадостно каза:

— Време е за обяд, предполагам. — Премести очи от единия си родител към другия, бързо обмисли забитите в него погледи и продължи: — Обаче първо трябва да поразчистя. — И се насочи към другата врата.

— Един момент, синко — обади се Индустриалеца.

— Сър?

— Къде е малкият ти приятел?

— Някъде наоколо — нехайно отвърна Ред. — Точно преди малко се разхождахме, аз се огледах и вече го нямаше. — Това си беше чистата истина и Ред се почувства на сигурна почва. — Казах му, че е време за обяд. Казах му: „Предполагам, че е време за обяд. Трябва да се връщаме вкъщи“. Той отговори: „Да“. Аз просто продължих и когато стигнах до поточето, се огледах и…

Астронома прекъсна многословния разказ, вдигайки поглед от списанието, което прелистваше без да гледа.

— Не бих се притеснявал за момчето ми. Справя се сам доста добре. Не отлагайте обяда заради него.

— Обядът така или иначе не е готов, докторе. — Индустриалеца се обърна още веднъж към сина си: — и за да говорим за това, синко, причината е, че нещо е станало с продуктите. Имаш ли какво да кажеш?

— Сър?

— Не ми харесва да усещам, че се налага да обяснявам думите си по-подробно. Защо взе каймата?

— Каймата ли?

— Каймата. — Той търпеливо зачака.

— Е, някак си бях… — започна Ред.

— Гладен ли? — подсказа баща му. — За сурово месо?

— Не, сър. Просто ми трябваше за нещо.

— За какво точно?

Ред погледна нещастно и не отговори.

Астронома отново се намеси.

— Ако нямате нищо против да вметна няколко думи, ще си спомните, че точно след закуска синът ми дойде да пита с какво се хранят животните.

— А, прав сте. Колко глупаво от моя страна да забравя това. Виж сега, Ред, да не си го взел за някое животинче, което си хванал?

Ред възмутено си пое дъх.

— Искате да кажете, че Слим е дошъл тук и е казал, че имам животно? Дошъл е тук и е казал това? Казал е, че имам животно?

— Не, не го каза. Просто попита с какво се хранят животните. Това е всичко. Щом е обещал, че няма да те издаде, няма да го направи. Издаде те твоята собствена глупост да се опиташ да вземеш нещо без разрешение. Това си е кражба. А сега, имаш ли животно? Задавам ти директен въпрос.

— Да, сър — прошепна той толкова тихо, че едва се чуваше.

— Добре, ще трябва да се освободиш от него. Разбираш ли?

Майката на Ред се намеси.

— Да не искаш да кажеш, че държиш месоядно животно, Ред? Може да те ухапе и да ти отрови кръвта.

— Те са съвсем мънички — с разтреперан глас възрази Ред. — Едва мърдат, щом ги докоснеш.

— Те? Колко са?

— Две.

— Къде са?

Индустриалеца докосна ръката й.

— Не мъчѝ повече детето — тихо каза той. — Щом казва, че ще се избави от тях, ще го направи. Това наказание му е достатъчно.

И изхвърли проблема от главата си.