Айзък Азимов
Младост (5)

5.

— Смятате, че шумът е бил от кацането на кораба им ли? — попита Астронома.

— Не мислите ли, че е възможно?

— Ако е така, може всички да са загинали.

— Навярно не са — намръщи се Индустриалеца.

— Не ви разбирам — рече Астронома.

— Може да не са приятелски настроени.

— А, не. Разговарях с тях. Те…

— Разговарял сте с тях. Това се нарича разузнаване. Каква ще е следващата им стъпка? Инвазия ли?

— Но те имат само един кораб, сър.

— Знаете това, само защото са ви го казали те. Може да имат цяла флотилия.

— Казах ви за размера им. Те…

— Размерът им не би имал значение, ако разполагат с оръжия, които превъзхождат нашата артилерия.

— Не това имах предвид.

— Отчасти си знаех, че така ще стане още отначало — продължи Индустриалеца. — Именно поради тази причина склоних да се срещна с тях, след като получих писмото ви. Не за да се съглася на объркана и невъзможна търговия, а да преценя истинските им цели. Не мислех, че ще се откажат от срещата. — Той въздъхна — Предполагам, че вината не е наша. Във всеки случай, сте прав в едно. Светът е живял в мир прекалено дълго. Загубваме трезвата си подозрителност.

Мекият глас на Астронома се издигна до необичайна височина и той каза:

— Ще ви обясня. За да разберете, че няма причина да ги подозирате в евентуална враждебност. Те са малки, но това е важно, само защото е отражение на факта, че са малки родните им светове. Нашият свят има нормална за тях гравитация, но поради много по-големия ни гравитационен потенциал, атмосферата ни е прекалено плътна, за да издържат над определени периоди време. Поради подобна причина използването на света като база за междузвездни пътувания, освен за някои стоки, не е икономично. А съществуват и важни разлики в химията на живота, поради основните различия в почвите. Те не могат да ядат нашата храна или пък ние — тяхната.

— Сигурно всичко това може да се преодолее. Могат да си носят своя собствена храна, да си построят куполни станции с ниско въздушно налягане, да измислят специални кораби.

— Могат. А колко свободно можете да опишете постиженията, които са лесни за една раса, в нейната младост. Просто не е необходимо да правят каквото и да било от това. В Галактиката има милиони светове, подходящи за тях. Не им трябва точно този, който не е такъв.

— Откъде знаете? Всичко е пак според тяхната информация.

— Това бях в състояние да проверя самостоятелно. Аз съм астроном, в края на краищата.

— Истина е. Тогава дайте да чуя какво имате да казвате, докато вървим.

— В такъв случай, сър, трябва да знаете, че в продължение на много време нашите астрономи вярваха, че съществуват два принципни класа планетни тела. Първо, планетите, които са се формирали достатъчно далеч от звездните си ядра, за да станат достатъчно студени, че да задържат водород. Това са големите планети, богати на водород, амоняк и метан. Имаме такива примери сред гигантските външни планети. Вторият клас включва онези планети, формирали се близо до звездния център, така че високата температура прави невъзможно задържането на много водород. Това са по-малки планети, сравнително по-бедни на водород и по-богати на кислород. Познаваме този тип много добре, тъй като живеем на една от тях. Единствената слънчева система обаче, която познавахме подробно, бе нашата, затова ни изглеждаше разумно да приемем, че съществуват единствено тези два планетни типа.

— Значи да разбирам, че има и друг.

— Да. Съществува свръхплътен клас — още по-малък и по-беден на водород, отколкото вътрешните планети от слънчевата система. Съотношението между водородно-амонячните планети и тези техни свръхплътни водно-кислородни светове в цялата галактика — а си спомнете, че те са провели изследване на значителна част от галактиката, каквото ние, при отсъствието на междузвездни пътувания, не можем да извършим — е около три към едно. Това им оставя няколко милиона свръхплътни планети за изследване и колонизиране.

Индустриалеца погледна към синьото небе и зелените корони на дърветата, покрай които минаваха.

— А светове като нашия? — попита той.

— Нашата слънчева система е първата, в която ги откриват — меко отвърна Астронома. — Очевидно развитието й е било уникално и не е следвало обичайните закони.

Индустриалеца се замисли върху това.

— Излиза, че тези създания от космоса са обитатели на астероиди.

— Не, не. Астероидите са нещо друго. Те се срещат, както ми казаха, в една на всеки осем звездни системи, но са съвсем различни от това, за което говорехме.

— И по какъв начин това, че сте астроном, променя факта, че все пак само цитирате недоказаните им твърдения?

— Но те не се ограничиха само с оскъдна и разпокъсана информация. Представиха ми теория за звездната еволюция, която трябваше да приема и която е по-валидна от всичко, което нашата собствена астрономия някога е била в състояние да измисли, ако изключим вероятните изгубени теории от Предивойните. Подчертавам, тяхната теория е имала строго математическо развитие и е предсказала съществуването на точно такава галактика, каквато описаха. Така че сам виждате, те имат всички светове, които поискат. Не са алчни за земя. Определено не за нашата земя.

— Логично е, ако това, което казвате, е вярно. Но могат да са интелигентни и без да са разумни. Нашите предци са били, както изглежда, интелигентни и въпреки това определено не са били разумни. Разумно ли е било да унищожат почти цялата си огромна цивилизация в една атомна война, поради причини, които нашите историци вече не могат точно да определят? — Индустриалеца продължи да размишлява върху това: — От пускането на първата атомна бомба над Източните острови на Слънцето — забравих древното им име — се е виждал само един край и то съвсем очевиден. И въпреки това са допуснали събитията да се развият до този край.

Той вдигна поглед и оживено попита:

— Е, къде сме? Чудя се дали в края на краищата разходката ни не е безсмислена.

Но Астронома беше малко по-напред и гърлено каза:

— Не е безсмислена, сър. Погледнете натам.